Решение по дело №1790/2020 на Районен съд - Видин

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 226                                            

     гр.Видин, 28.05.2021г.

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия,  в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа  година в състав :

 

                                                            Председател: Нина Николова

 

при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията Николова гр.дело №1790 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

           Предявен е иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР .

Подадена е искова молба от  Д. С. Г. *** против  Областна Дирекция на МВР - Видин за заплащане на  сумата 3240.00 лева, представляваща равностойността на неосигурена храна за периода 01.08.2018- 31.10.2020г. , ведно със законната лихва за забава, от момента на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и обезщетение за забавено плащане върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на исковете в размер 1200.00 лева. Излага се от ищеца , че със заповед от 11.07.2018г. е назначена като държавен служител на длъжността Старши счетоводител при ответника . Съобразно чл.181, ал.1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява ежемесечно храна или левовата  и равностойност, като със заповеди на Министъра на вътрешните работи ежегодно е определян размера и. Твърди се, че от встъпването в длъжност до предявяването на иска ищцата не е получила храна или равностойността и.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника  , който в срока по същия текст е подал отговор, в който се прави възражение, че ищцата не попада в категорията държавни служители, на които се осигурява храна или равностойността и, както и че за посочения период равностойността на храната е включена в индивидуалното трудово възнаграждение на същата.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа  страна следното :

Не се оспорва, че страните се намират в служебно правоотношение, както и не е се оспорва, че за исковия период от 01.08.2018- 31.10.2020г ищцата е работила на посочената длъжност. Спорните по делото въпроси са от правен характер, а именно –обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДС означава ли, че статутът му се урежда единствено от ЗДС или ЗДС се прилага единствено, доколкото в специалния ЗМВР не са предвидени изключения, касаещи статута на лицето, заемащо служебно правоотношение и съобразно правната уредба на ЗМВР /в сила от 01.01.2017 г. / и подзаконовите нормативни актове относно прилагането на ЗМВР кои са служителите на МВР, на които се следва храна или левовата и равностойност. Към момента на назначаването на ищцата е в сила чл.142, ал. 4 МВР в сила от 14.10.2016г., постановяващ, че статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС. В чл.181 ,ал.1 ЗМВР в редакцията ДВ бр.14/2015г. от 20.02.2015г е посочено , че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност. С изменението на същия текст ДВ бр.97 от 05.12.2017г. е посочено същото. Съгласно алинея 4 размерът на сумите и доволствията по ал.1-3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Видно е, че текста на разпоредбата не прави разлика между различите категории служители на МВР.

Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника, че статутът на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се определя изключително от ЗДС. Действително в чл. 142, ал. 4 ЗМВР е посочено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда от него, но тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Разпоредбата на чл. 1 ЗМВР представлява общо положение, като разпоредбите на закона в отделните глави и раздели следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Оттук и ЗДС е приложим относно статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.

Относно обстоятелството следва ли се храна или левовата равностойност на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, съдът намира, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не съдържа ограничение относно служителите от системата на МВР, на които следва да се осигури храна или левовата  равностойност. Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност – т. е. на всички служители на МВР.

В случая неприложима е разпоредбата на пар. 69, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗМВР, ДВ бр.81/2016г, в сила от 01.02.2017г., на която се позовава ответника, тъй като тя се отнася до служебните правоотношения на  държавните служители в МВР, за които се прилага пар.86 от ЗИДЗМВР/ДВ бл.14/2015г/, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи такова. Видно е, че ищцата отговаря само на второто условие, тъй като пар. 86 се отнася до държавни служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1 ,т.2 ,чиито служебни правоотношения не са прекратени към 01.04.2015г. , т.е за съществуващи към тази дата правоотношения, докато това с ищеца е възникнало след това. При ищцата не се установи преобразуване на служебното правоотношение, тъй като същото не попада в хипотезата на посочения параграф. Алинея 6 на параграф 69 също е неприложима , тъй като урежда отношенията при възникване на служебно правоотношение по ал.1 , при което се определя индивидуална работна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по  реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР.  Неоснователно е твърдението, че равностойността на храната е включена в индивидуалното възнаграждение на ищцата. Видно от заповед за №8121-7807/11.07.2018г. на ищеца е определена основна месечна заплата 1486.00 лева, която, съобразно посочените в заповедта за назначаване ниво на основна месечна заплата 21 и степен на основна месечна заплата III, експертно ниво 6 ранг V младши, не отговаря на посочените длъжности в таблицата към Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1,т.2 от ЗМВР, утвърдени със Заповед 8121з-194/01.02.2017г. Заповед 8121з-203/27.02.2018г., с която се утвърждават Вътрешни правила за основните заплати не е представена по делото.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения., а съгласно чл. 177, ал. 1 от същия закон  държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност, т.е неоснователно е твърдението , че в основната заплата на ищеца е включена и равностойността на храната, тъй като тя съдържа само заплатата за длъжност.

Освен буквалното и граматическо тълкуване на чл. 181, ал. 1 ЗМВР съдът взе предвид и принципите на управление на държавната служба в МВР и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност. Приемането на тълкуването на закона, посочено от ответника, би поставило дългогодишни държавни служители от системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите служители, които са назначени по трудово правоотношение, респ. – по служебно правоотношение по ЗМВР. Така, възможно е сходни длъжности да се заемат, както по трудово правоотношение, така и по служебно по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения, се осигурява храна или изплаща левова равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Още повече според § 69 от ПЗР на ЗМВР (в сила от 1.02.2017 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР, и, които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДС, считано от датата на влизане в сила на този закон. На тези служители, на които по силата на закона правоотношенията се преобразуват на служебни такива по ЗДС, също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР – така, изрично § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗМВР. Следователно ЗМВР изрично урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Същото следва да бъде и разрешението при сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР след проведен конкурс, предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на ЗМВР. С оглед изложеното съдът намира, че на ищеца в качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи храна или левова равностойност.

Ответникът не твърди и не доказва да е предоставил храна или изплатил левовата равностойност на ищцата за процесния период. Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, Заповед № 81213-37/19.01.2016 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 81213-58/09.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 81213-44/16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи касаят единствено служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Доколкото обаче съдът намира, че се дължи левова равностойност за неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по аналогия съответно приложение да намерят именно правилата на посочените подзаконови нормативни актове. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредбата от 01.07.2015 г. във връзка със заповедите на министъра на вътрешните заповеди на ищеца за процесния период се дължи ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в размер на 120 лева или дължимото обезщетение за неосигурена храна за процесния период съгласно заключението на вещото лице е 3240.00 лева и следва да се присъди в поискания размер. Като законова последица върху главницата следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба /06.10.2020 г. / до окончателното изплащане. Обезщетението за забавено плащане ,за периода от възникване на всяко месечно вземане до предявяване на иска следва да се присъди в установения от вещото лице размер от 335.40 лева и да се отхвърли в останалата част до пълния претендиран размер от 1200.00 лева.

При този изход на спора разноски са дължими на двете страни. Възнаграждение на адвокат пълномощника на ищеца следва да се присъди по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, видно от ДПЗС от 01.10.2020г. и съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсват доказателства за направени разноски от ответника за адвокатско възнаграждение.За възнаграждението на вещо лице ищецът следва да заплати на ответника съответно с отхвърлената част от претенцията за мораторна лихва,в размер 14.40 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ВРС и дължимата държавна такса по уважения иск в размер на 143.00 лева. 

Воден от горното, съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 да заплати на  Д. С. Г. ,ЕГН: ********** с адрес ***, сумата от 3240.00 – главница, представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода месец 01.08.2018 г. – 31.10.2020г вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /06.10.2020 г. / до окончателното изплащане на вземането, както и 335.40 лева обезщетение за забавено плащане за периода от възникване на всяко месечно вземане до предявяване на исковете.  В останалата част до пълния претендиран размер от 1200.00 лева отхвърля акцесорния иск.

ОСЪЖДА Д. С. Г. ,ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 сумата 14.40 лева възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка за държавни такси на Видински районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 143.00 лева държавна такса по предявения иск.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес гр.Видин, ул.Ц.С.В. №87 да заплати на адвокат Л.И. *** адвокатско възнаграждение в размер на 480.25 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването на страните на препис от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: