Решение по дело №691/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т., [ЕГН], чрез пълномощника му адвокат Д., против Решение № 1919/27.02.2024 г. постановено по адм. д. № 2768/2023 г. по описа на А. съд – Пловдив, с което Съдът е осъдил Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на В. Т. Т., [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив сумата от 64.00 лв. /шестдесет и четири/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора [населено място] в периода от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. и от 21.09.2021г. до 30.09.2021г., ведно със законна лихва, считано от 08.11.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е исковата претенция на В. Т. Т. в останалата част за сумата над 64 лева до пълния размер на предявения иск от 10000 лв. и за останалите периоди от 10.09.2021г. до 16.09.2021г., от 01.10.20221г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/, посочени в обхвата на претендираното обезщетение.

Излага съображения относно неправилност на съдебното решение с твърдението, че от ответната страна не са били представени достатъчно доказателства, затворническата администрация да е осигурила на Т. всички условия, визирани в чл.3 от ЗИНЗС. Излагат се съображения относно наличието на хлебарки и дървеници, задименост на килиите и невъзможност да се ползва пералнята в затвора. Твърди си, че сумата от 64 лв. е несъразмерна на претърпените вреди.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира се изменение на оспореното съдебно решение като неправилно и необосновано в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 64лв. до 10000лв.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), редовно призован, не изпраща представител. Постъпил е писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност, поради липсата на представени нови доказателства и нови обстоятелства, които биха променили обективната истина. Иска се от съда да остави жалбата без уважение, не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да потвърди решението на А. съд – Пловдив.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по повод на наведените от страните оплаквания, както и във връзка с дължимата служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която в съответната обжалвана част решението е неблагоприятно, поради което и жалбата се явява допустима.

Производството пред А. съд - Пловдив се е развило по реда на чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на В. Т. Т., [ЕГН] против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 10000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, болки и страдания, погнуса, отвращение, огорчение, внушаване на чувство за малоценност причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора [населено място], ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

От фактическа страна съдът е установил следното: В. Т. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив в периода от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до датата на депозиране на исковата молба - 08.11.2023г., като все още се намира в пенитенциарното заведение. Приобщена е справка от 20.11.2023г и от 21.11.2023г. на инспектор СДВР към Затвора-Пловдив, в която подробно е описана наличната информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът.

При първото постъпване на Т. на 16.09.2021г. той е бил настанен в стая “РЦ” с площ 27.04кв.м. с два отваряеми прозореца, с вентилация и отделен санитарен възел с площ 2.66 кв.м. с един отваряем прозорец, като са били настанени 4 броя лица, след което за времето от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. е настанен в стая “ОП-2”, която е с площ 26.28 кв.м. без площта на санитарния възел от 2.7 кв.м., разполагаща с два отваряеми прозореца, две осветителни тела и достатъчна дневна светлина и е пребивавал заедно с други 7 лица.

При вторият му престой за времето от 26.01.2023г. до 30.01.2023г. е настанен в стая “РЦ” на Приемно отделение, където е пребивавал съвместно с още 6 лишени от свобода с изкл. на 27.01.23г, когато е бил с още 4 лишени от свобода, като от 31.01.2023г е в помещение на пета група. Така за времето на престой на ищеца в посочените помещения е установено от ПАС, че в периода 17.09.21г. до 21.09.21г.- 4дни и 4 дни за времето 26.01.23г.- 30.01.23г. Т. пребивавал в помещение, в което не му е била осигурена жизнена площ от минимум 4 кв. м. Установено е още от съда, че за времето 21.09.2021г. до 30.09.2021г. същият е настаняван в помещение №54 на пост 5 с площ 25.51 кв.м, в което са настанени 7 лишени от свобода, с което на всеки един се е падала под 4 км.м жилищна площ, а за времето 31.01.2023 до 06.02.2023г в помещение №52 на пост 5, което е с площ 27.92кв.м и в него са пребивавали 5 лица, с което е осигурена над 4кв.м. жилищна площ за всеки един от тях.

Посочени са освен тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци. Съгласно справка от 21.11.2023г. съдът е установил, че Т. е пребивавал за времето 01.10.2021г. до 10.06.2022г. в помещения №4 на пост 6 с площ 28.19кв.м. без санитарен възел, с два отваряеми прозореца, а обособеният санитарен възел е с площ 2.99 кв.м., с капацитет от 7 бр. лица, като за различни времеви периоди са настанявани от 4 до 7 лишени от свобода и не е превишаван капацитета му. За времето 07.02.2023г. до 08.11.2023г в помещение №12 на пост 6, което е с площ 41.65 кв.м., с три отваряеми прозореца, отделно санитарно помещение с площ 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец, с възможност за 10 лишени от свобода, като в различни времеви периоди в него са настанявани общо от 5 до 10 лица, с което не е превишаван капацитета му на изискванията за жизнена площ от 4 кв.м. Посочени са освен тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени лица. Установено е, че всички помещения разполага с осветително тяло и достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно отопление.

Установено е ясно, че ДДД обработките се извършват редовно от външен лицензиран доставчик по сключен централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден график, за което са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки в периода 15.09.2021г., 10.11.2021г., 09.12.2021г., 09.02.2022г., 16.03.2022г., 11.05.2022г., 09.06.2022г., 12.01.2023г., 15.03.2023г., 17.05.2023г..

Съдът е установил още, че при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек и постелъчен инвентар, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на лиш.св. Посочено е, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от лишените от свобода. Във всяко помещение има санитарен възел и течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. За неработещите е осигурена възможност да използват банята два пъти седмично по утвърден график.

По делото е предоставена и таблица, в която са представени перални, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи за лицата за един месец. От становище рег.№ 9090/20.11.2023г. съдът е установил, че в Затвора-Пловдив е извършена подмяна изцяло на подовата настилка, боядисване и подмяна на дограмата в спалните помещения на група 5. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо. При желание от страна на лишените от свобода, домакинът осигурява колкото комплекта спално бельо са му нужни. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода.

В справка с вх.№9090/20.11.2023г./ се посочва, че Т. е работил в “Особено производство”. Участвал е в корекционни програми: специализирана групова програма „Умение за мислене“, специализирани програми Културно-информационно - А. работилница - “Баба Марта”, спортен турнир по тенис на маса, по индивидуална програма: Умения за мислене, Специализирана групова работа: “Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето”, Специализирана групова работа: краткосрочна програма за алкохол и наркотици. Посочено е още в Справка вх.№9090 от 20.11.2023г., че Т. при престоя си в Приемно отделение не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. Изхранването на лишения от свобода е съобразено по калории и състав. Има изготвени основно и диетично меню за вегетарианци и мюсюлмани, което е видно от таблиците за обща храна от л.47-53 по дело № 2768/23г./. В менютата в таблици на /л. 51-53 по дело № 2768/23г. / е видно наличието на различни видове храна, съобразена както за диабетици, така и за мюсюлмани, разнообразие на месо, зеленчуци, десерти, както и техните изчислени хранителни стойности. Отделно магазина в корпуса на Затвора-Пловдив, от който лишените от свобода лица могат да закупуват допълнително храна. Посочен графикът на Медицински център - Затвор Пловдив.

Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите С. Д. С. и Г. Б. И..

След обсъждане на доказателствата по делото и относимата правна уредба съдът е стигнал до законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Правилно е прието, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Т. разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съдът е съобразил и относимата редакция на нормата на чл.3 ал.1 ЗИНЗС /обн.ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./, съгласно която осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочено е, че разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.

Установено е от съда, че тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Съгласно чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Правилно е установено, че това изискване не е било спазено за посочените 8 дни на престой на Т. в помещения „ОП-2“ и „РЦ“.

Съдът е разгледал всички възражения подробно. По отношение на останалите възражения е приел, че съотносима е и разпоредбата на чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, определяща, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона. Съобразена е и нормата на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС съгласно която на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съобразена е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съобразени и анализирани са и Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

За процесните периоди от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ е приложено от съда относимото законодателство.

Съдът правилно е установил, с оглед ангажираните доказателства по делото, че ответникът не е осигурил изпълнение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС на ищеца при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив за времето от 17.09.2021г. до 21.09.2021г.- 4 дни и 4 дни от периода 21.09.2021г. до 30.09.2021г.. Правилно е прието, че Т. е пребивавал в пренаселени помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м..

Изводите му за останалите периоди от 10.09.2021г. до 16.09.2021г., от 01.10.2021г. до 09.06.2022г., от 10.06.2022г. до 16.11.2023г. също са правилни, тъй като тази пренаселеност не е била налице по отношение на Т. при престоя му в Затвора-Пловдив, като при всички случай на престоя му е осигурявана от администрацията жизнена площ от минимум 4 кв. м. Оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на Т. е частично доказана само за периода от 8 дни за времето от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. и от 21.09.2021г. до 30.09.2021г., което се доказва от доказателствата по делото и се възприема изцяло от касационната съдебна инстанция.

Верни са изводите на съда, че през исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Видно от приложените докладни, прозорците в помещенията, в които е пребивавал Т. са били по два и съответно три за всяко помещение.

Действително по делото няма доказателства в посока, че Т. е страдал от липса на сън.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – [населено място] е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Т. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – [населено място] е осигурен достъп до такава, съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.

Касационният съд намира за неоснователни и оплакванията по отношение на липсата на медицинско обслужване по отношение на Т., както правилно е възприел и първоинстанционният съд. Доказва се от данните по делото, че в Затвора-Пловдив никога не е липсвало медицинско лице. Неоснователни са касационните оплаквания, че е бил лишен от медицинска грижа, тъй като лекарят приема по график веднъж в седмицата. Първо, защото по делото не са представени медицински изследвания или амбулаторни листове, от които да става ясно, че касационният жалбоподател има нужда от ежедневна лекарска грижа и от зъболекарска такава, че страда от някакво конкретно хронично заболяване, че има нужда от специален режим на хранене. Колкото до твърдението на процесуалния представител на Т., направени в съдебно заседание, че има лица, които са със заразни болести и те не се отделят, следва да се посочи, че по делото не се представят доказателства относно това твърдение. Няма данни, че самият Т. е бил заразен от лице, страдащо от определена заразна болест.

Неоснователни са оплакванията по отношение липсата на хигиена в Затвора-Пловдив. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода, както и какво количеството препарати за поддържане на чистото за всеки един от тях им бива предоставяно месечно. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в тях лишени от свобода. Колкото до оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки, следва да се посочи, че по делото има достатъчно доказателства за извършени мероприятия по дезинсекция, дератизация, дезинфекция.

Предвид изложеното, касационната жалба се приема за неоснователна, законосъобразно съдът е осъдил Г. Д. „Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на В. Т. Т., понастоящем в Затвора-Пловдив, сумата от 64.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора [населено място] в периода от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. и от 21.09.2021г. до 30.09.2021г., ведно със законна лихва, считано от 08.11.2023г., до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил е исковата претенция на В. Т. Т. в останалата част за сумата над 64 лева до пълния размер на предявения иск от 10 000 лв. и за останалите периоди от 10.09.2021г. до 16.09.2021г., от 01.10.20221г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/.

От ответника по касацията не се претендира юрисконсултско възнаграждение, ето защо настоящият съдебен състав не дължи произнасяне в тази посока.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК, А. съд - Пловдив, ХХІI касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение №1919 постановено по адм. д. № 2768/2023 г. по описа на А. съд – Пловдив.

Решението е окончателно.