РЕШЕНИЕ
№…193/ 05.05.2017г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети
април две хиляди и седемнадесета година:
Председател: Мина Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №167 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №327/02.12.2017г.
постановено по гр.д.№115/2016г. по описа на РС- В. е отхвърлен иска на Д.А.Е.,
с ЕГН ********** и А.М.Е., с ЕГН ********** и двамата от с.С.П., Община В.,
пл.“Л.“ №3, срещу М.Д.Д., с ЕГН **********, Р.Ю.Д., с ЕГН ********** и двамата
от с.С.П., Община В., пл.“Л.” №3 по
чл.109 от ЗС за осъждането им да преустановят действията, с които пречат на
ищците да упражнява правото си на собственост, а именно: да премахнат
незаконната ограда построена на границата на имотите с пл.номера… и … и да преустановят неоснователните действия
пречещи им да упражняват правото на собственост върху придаваемото по регулация
към им. пл.№ дворно място от 104 кв.м.,
представляващо част от имот с пл.№ ... от кв. по плана на с.С.П., като
неоснователен.
Осъдени са Д.А.Е., с ЕГН **********
и А.М.Е., с ЕГН ********** и двамата от с.С.П., Община В., пл.“Л.” №3, да
заплатят на М.Д.Д., с ЕГН **********, Р.Ю.Д., с ЕГН ********** и двамата
от с.С.П., Община В., пл.“Л.” №3, сумата
от 660лв.- направени по делото разноски.
Прекратено е на основание
чл.130 от ГПК производството по гр.д. №115/2016г. по описа на РС- В., в частта
му по отношение на предявения от Д.А.Е., с ЕГН ********** и А.М.Е., с ЕГН **********
и двамата от с.С.П., Община В., пл.“Л.” №3, срещу И.М.Д., с ЕГН *********** ***,
пл.“Л.” №3, иск по чл.109 от ЗС за осъждането му да преустанови действията, с
които пречи на ищците да упражнява правото си на собственост, а именно: да
премахне незаконната ограда построена на границата на имотите, с пл.номера … и ...
и да преустановят неоснователните действия пречещи им да упражняват правото на
собственост върху придаваемото по регулация към им. пл.№... дворно място
от 104кв.м., представляващо част от имот
с пл.№... от кв. по плана на с.С.П., като недопустим.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Д.А.Е., чрез процесуалния му представител адв. Л.К..
Счита се, че решението на съда
е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Твърди се, че не е ясно какво
отношение към настоящото дело имат Г. С. и ответниците А. Б., Н. Б.а и И. Б..
Сочи се, че не е ясно по какви
съображения решаващият съд приема, че представената от жалбоподателя вносна
бележка от 16.10.2001г. името на вносителя и получателя на сумата е Д.Е., с ЕГН
**********, което явно не е така.
Твърди се, че в хода на
съдебното производство е установено по несъмнен начин, че ответниците не са
оспорили акта на отчуждителното мероприятие, а само оценката на придаваемото се
място, поради което следва да се приеме, че с факта на отчуждаването на
104кв.м. от техния имот са били съгласни или в крайния случай са се примирили.
Визира се,че към момента в
който ответниците са придобили парцел ІХ, имот пл.№... в кв. по плана на с. С.П.,
този недвижим имот, според заключението на вещото лице не е бил нанесен по
плана на селото от 1989г. /действащ до 2004г./, поради което не е могло да
бъдат установени имотните граници за поставяне на ограда, която всъщност е
незаконна и на друго основание- липса на строително разрешение.
Сочи се, че със Заповед
№407/07.04.2004г. на Община В. е одобрено изменение на дворищната регулация на
с. С.П., като в т.2 със същата е прието „За сметка на у.п.и. №ХХ-...,...
/включващ имот пл.№... и платеното придаваемо се място от имот пл.№..., състоящо
се от 104кв.м./“.
Твърди се, че цитираната по-
горе заповед, с която е одобрено изменението на дворищната регулация на с. С.П.
е обжалвана чрез Община В. пред ОС- Пазарджик от М.Д.Д. с жалба с
вх.№032-01-209/20.05.2004г. на Община В. и от Ф. С.Б. с жалба
вх.№032-01-219/27.05.2004г. на Община В..
Сочи се, че с определение,
постановено по адм.д.№239/2005г. и адм.д.№240/2005г., ОС- Пазарджик е прекратил
производството по делата образувани по горецитираните жалби.
Твърди се, че с Констативен
протокол №008-04-527/006.2006г., Община В. е констатирала, че Заповед
№407/07.04.2004г. на Община В. е влязла в законна сила.
Твърди се, че доверителите й са
се снабдили с нот.акт №.., т., нот.д.№.. от 2008г. на Служба по вписванията при
РС- В. за собственост върху придаваемото се място едва през 2008г. /две години
след влизане в сила на заповедта/, но това не ги прави дезинтересовани лица.
Същите са станали собственици върху придаваемото се място от момента на
заплащането му- от 16.10.2001г., а нотариалния акт в случая има само
констативно действие.
Моли се, въззивният съд да
отмени атакуваното решение, като необосновано и незаконосъобразно и да се
постанови ново, с което да се уважи исковата претенция на Д.А.Е. и А.М.Е., като
бъдат осъдени ответниците, на основание чл.109 от ЗС да премахнат незаконно
изградената ограда и да прекратят неоснователните действия пречещи да
упражняват правото им на собственост върху придаденото им дворно място с площ
от 104кв.м., представляващо част от имот пл.№... в кв….ри граници и съседи:
имот пл.№, на И.С., имот пл.№... на М.Ф. Ю., имот пл.... на ищците и общинско
място.
В предвидения по чл.263, ал.1
от ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна жалба, пред
първостепенния съд е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- М.Д.Д.,
Р.Ю.Д. и И.М.Д..
Твърди се в него, че
обжалваното решение на първата инстанция е валидно и допустимо. Постановено е
от редовен съдебен състав в рамките на компетентността му, при съобразяване и
анализ на всички събрание по делото писмени и гласни доказателства.
Сочи се, че при постановяване
на решението, районният съд не е нарушил нито процесуалния, нито материалния
закон.
В тази връзка се излагат доводи
в насока, че не могат да бъдат споделени посочените от жалбоподателя пороци на
обжалваното решение.
Твърди се, че с обжалваното
съдебно решение, първоинстанционния съд правилно е прекратил производството по
делото в тази му част, като недопустимо, поради обстоятелството, че И.М.Д. не
притежава собственически права върху процесния имот и исковата молба спрямо
него се явява недопустима.
Моли се да бъде отхвърлена въззивната
жалба, като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение.
Моли се за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Постъпил е отговор на въззивна
жалба от А. М.Е. с вх.№6355/2016г. срещу обжалваното решение, постановено по
гр.д.№115/2016г. подадена от Д.А.Е..
В същият се заявява от първата,
че на основание, чл.265 от ГПК се присъединява към тази жалба.
Счита, че атакуваното решение е
незаконосъобразно и необосновано и че жалбата се явява основателна.
Твърди се, че придаваемото се
място от 104кв.м. е платено на ответника М. Д. Д. на 16.10.2001г. веднага, след
като оценката му е била потвърдена от РС- В., като оттогава има спорове по
предаване на владението на имота.
Сочи се, че ответникът М.Д. не
е оспорил отчуждителната Заповед №1198/24.11.1989г. и Заповед №451/25.10.1996г.
на Община В., по силата на която от дворното място на ответника, съставляващо
имот пл.№... по плана на с. С.П. са били предадени 104кв.м.
Моли се да бъде отменено
атакуваното решение и се постанови друго такова, с което да се уважи исковата
им претенция.
С постъпило заявление с
вх.№799/13.02.2017г. на Д.А.Е., чрез адв. Л.К. в изпълнение на дадени указания
от районния съд е посочено от страна на последната, че доверителя й не обжалва
решението в частта, с което е прекратено производството против Д.А.Е..
Съдът при проверката си в
закрито заседание по реда на чл.267, във връзка с чл.262 от ГПК е намерил
подадената въззивна жалба за допустима, тъй като е подадена в срока за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване и депозиране на
отговор на въззивната жалба. Прието е, че жалбата отговаря на изискванията на
закона и е редовна.
Предвид на подадения отговор от
А.М.Е. с вх.№340/19.01.2017г. на въззивната жалба от страна на Д.А.Е., с която
на основание чл.265, ал.1 от ГПК се присъединява към тази жалба, то настоящата
инстанция е счела, че същата следва да постанови нейното присъединяване в
качеството й на жалбоподател с всички произтичащи от това последици основани от
действията на първия такъв.
В този смисъл е и прието, че
същата обжалва цитираното по- горе решение в отхвърлителната му част и не
обжалва в прекратителната му част имаща характер на определение.
В съдебно заседание,
жалбоподателите Д.А.Е. и А М.Е., редовно призовани не се явяват.
От процесуалният представител
на първия жалбоподател- адв. К. е постъпила молба в която се поддържа подадената
въззивна жалба. Моли се да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да бъде
уважена исковата претенция на доверителя й. Алтернативно се моли делото да се
върне за разглеждане от друг състав. Излагат се доводи в тази насока.
Претендират се направените от М.Д.Д.
съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно приложен към
молбата списък.
В поискания от адв. К. срок за
предоставяне на писмена защита от страна на първата е представена такава, но не
в указания от съда срок. В тази насока, въззивната инстанция е дала възможност
за предоставяне на писмена защита до 07.04.2017г., като такава е представена реално
на 10.04.2017г., предвид на което същата не следва да бъде обсъждана.
Основанието за това са, че не са налице данни, че същата е изпратена по пощата,
за да може съдът да се позовава на пощенско клеймо което да визира, че е
изпратено на дата в указания срок.
Ответниците по жалбата- М.Д.Д.
и Р.Ю.Д., редовно призовани не се явяват. Същите се представляват от
процесуалния им представител- адв. д.. От страна на последния се моли да бъде
отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна. Счита се, че тя е неоснователна,
като в тази насока се моли да се имат предвид изложението от него съображения в
представения писмен отговор. Моли се за присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски, съобразно представения списък на разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна
и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с
оглед обхвата на обжалването допустимо.
Производството в случая е образувано по искова молба на ищците Д.А.Е.
и А.М. *** срещу трима ответници- М.Д.Д., Р.Ю.Д. и И.М.Д. ***.
Със същата се предявени искове, с правно основание чл.109 от ЗС- за
осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищците да
упражнява правото си на собственост, а именно: да премахнат незаконната ограда
построена на границата на имотите с пл. номера ... и ... и да преустановят
неоснователните действия пречещи им да упражняват правото на собственост върху
придаваемото по регулация към им. пл.№ ... дворно място от 104 кв.м., представляващо част от имот с пл.№
... от кв. по плана на с.С.П..
Твърди се, че на основание Заповед №1198/24.11.1989г. и Заповед №451/25.09.1996г.
на Община В. е било предадено към собственото им дворно място, представляващо
им.пл.№... от кв.14 по плана на с.С.П., площ от 104кв.м. от общински имот пл.№...
от същия квартал. Сочи се, че стойността на придаваемото се място била в размер
на 312лв., която сума ищците заплатили на 16.10.2001г. чрез Банка ДСК, офис В..
За придаваемото се място, ищците се снабдили с Нотариален акт за
собственост №.., т., нот.дело № от 2008г., вписан в СВ към РС- В.. Твърди се,
че ответниците са изградили незаконно дървена ограда на границата на имотите с
пл. номера ... и ... и по този начин с незаконните си действия им пречат да
упражняват правото си на собственост върху придаваемото дворно място. Действията
им се изразявали в отправяне на заплахи и физически разправии, бой, хвърляне на
камъни и др. сочи се, че многократно ищците са канили ответниците да премахнат
оградата, но те категорично отказвали да го сторят. По този повод Е. сезирали
многократно и Кметството на Община В., но до момента не били предприети каквито
и да било действия по премахване на незаконното строителство от страна на
службите към общината. Твърди се, че
първия ищец- Д.А.Е. е изпратил до първия ответник Нотариална покана, която
кмета на с.С.П.- М. М., му връчил на 26.03.2009г., но същия отказал да я получи
пред двама свидетели. Визира се, че поради незаконните действия на ответниците,
ищците нямали достъп до улица, а и не можели да реализират строеж на ограда и
на пристройка, за които имат издадено строително разрешение.
Искането е, съдът да постанови
решение, с което да бъдат осъдени тримата ответници да преустановят действията
с които пречат на ищците да упражнява правото си на собственост, а именно: да
премахнат незаконната ограда построена на границата на имотите с пл. номера ...
и ... и да преустановят неоснователните действия пречещи им да упражняват
правото на собственост върху придаваемото по регулация към им. пл.№ ... дворно
място от 104 кв.м., представляващо част
от имот с пл.№ ... от кв по плана на с.С.П..
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета от районния съд за
разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
В определения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от
тримата ответници, в който се оспорва иска като неоснователен. Иска се неговото
отхвърляне. В тази насока се твърди, че имот пл.№... от кв. по плана на с.С.П.,
с площ от 280 кв.м. е собственост на първите двама- М. и Р.Д.. Сочи се, че
същата е придобита в режим на СИО чрез покупко-продажба през 1995г. за което
бил съставен Нотариален акт №/28.12.1995г., том , дело № на РС- В., вписан с
рег.№, том , стр.. Твърди се, че имотът е бил закупен от лицето Х И. Х /с
предишни имена Х И. Н/, явяваща се тяхна праводателка. Тя от своя страна била придобила
собствеността си чрез покупко- продажба, съгласно Нотариален акт №/17.10.1981г.
Визира се, че от момента на закупуване на този недвижим имот и двамата
съпрузи М. и Р.Д. са владеели и ползвали
имота. Относно ответникът И.М.Д., който е син на М. и Р.Д. се сочи, че няма
права на собственост върху техния имот.
Твърди се, че едва с получаване на искова молба са узнали, че ищецът Д.
Е се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
регулация №69/30.12.2008г. за дворното място от 104кв.м., което се придава от
техния имот №... към собствения му имот пл.№... от кв.., образуващ УПИ ХХ- ...,
... от кв. по плана на с.С.П.. Счита се, че издадения на ищците Нотариален акт
по регулация е незаконосъобразен, тъй като са липсвали предпоставки за ищците
за снабдяване с него. В тази насока се позовават, че съгласно разпоредбата на
пар.6, ал.2 от ПРЗ на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на Закона за
устройството на териториите дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по реда на ЗТСУ в шестмесечен срок от влизането сила на ЗУТ, т.е. до
30.09.2001г. След изтичане на този срок, отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищно- регулационни планове за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Твърди се, че
ищците не били спазили тези срокове.
Визира се, че придаваемото се место и до настоящия момент не било заплатено от тях на ответниците. Освен това
пред нотариуса ищците са заявили, че са платили на 16.10.2001г, но реално не е
била представена вносна бележка за плащане на тази сума. Съответно, сочената от
тях дата на плащане била и след 30.09.2001г., до която дата се приема, че може
да се запази отчуждителното действие на неприложени планове.
Релевира се и възражение, че от датата на закупуване на имота през
1995г. до настоящия момент ответниците владеят и ползват в границите, в които
са го закупили първоначално. Имотът им бил и ограден. Владеели и ползвали
дворно место с площ от около 280кв.м., заедно с паянтовата жилищна сграда построена
в дворното место. Имотът го владеели необезпокоявано и спокойно през всичките
тези години, включително и в периода от 2001г. до настоящия момент.
Приема се от страна на ответниците, че дори и ищците да са провели
законосъобразно процедурата по заплащане на придаваемото место, което плащане
било и сторено, то в продължение на повече от 10 години последните не са
предприели действия по заемане на имота. Това давало на ответниците основание
да твърдят, че ищците не са собственици на имота, а той е собственост на
ответници, придобита от тях с давностно владение в продължение на повече от
десет години в периода от ноември 2001г. до настоящия момент.
По тези съображения се иска отхвърляне на иска по отношение на първите
двама ответници, като неоснователен, а по отношения на третия ответник също
като неоснователен, тъй като той не е собственик на имота.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
Не се спори от страните по делото относно обстоятелството, че ищците
са индивидуални собственици на дворно място от 275 кв.м., съставляващо имот
планоснимачен №... в кв. по плана на с.С.П., както и на построената в него
дворно място двуетажна жилищна сграда.
В тази насока е и Нотариален акт № от 25.08.2000г., дело № от 2000г.
за признаване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена
проверка, видно от който ищецът Д.А.Е., с ЕГН ********** е признат за
собственик по давностно владение на този имот.
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Д.А.Е.
и А.М.Е. са съпрузи от 13.08.1989г., т.е. собствеността на имот пл.№... от кв.
по плана на с.С.П. е придобита по давност от двамата съпрузи- собственик на
имота се явява и ищеца А. Е.
От Нотариален акт № от 28.12.1995г., том , дело №/1995г. се установява,
че М.Д.Д. и Р.Ю.Д. са придобили собственост в режим на СИО, чрез покупко-
продажба на съседния на ищците имот, а именно имот пл.№... от кв.14 по плана на
с.С.П., с площ от 280 кв.м.
Не се спори от страните по отношение на обстоятелствата, че по повод
предвижданията на регулационния план на с.С.П. от 1989г., според който е образувано
УПИ ХI-..., ... от кв. е имало съставен Протокол №02-02/13-12.2000г. на Комисия
по чл.265 от ППЗТСУ за оценка на придаваемо се по регулация дворно място от
104кв.м от им.пл.№... към парцел ХI-..., ... от кв.14 по плана на селото от
1961г., както и стойността на придаваемото дворно място да е определена в
размер на 312лв.
Това обстоятелство се установява от Решение от 27.06.2001г.,
постановено по гр.д.№59/2001г. по описа на РС- В., влязло в сила на
04.06.2001г.
Видно от Вносна бележка от 16.10.2001г.- л.41 се установява, че Д. Д е
внесъл в Банка ДСК сумата от 312лв. В долния край на разписката е отразено
името: К Е. по РЕШ./27.06.2001г. на РС- ВГ- т.е. РС- В..
От Заповед №407/07.04.2004г. на Кмета на Община В., във връзка с молба
с вх.№77/28.10.2002г. е одобрено изменение на плана за регулация на с. С.П.,
община В. за част от сквартал , като се променят вътрешно регулационните линии
на: за сметка на УПИ №ХІ-..., ... се образува нов УПИ №ХІ-... /по имотни
граници/ и нов УПИ №ХХ-..., ... /включващ имот пл.№... и платеното придаваемо
място от имот с пл.№..., състоящо се от 104кв.м./.
Видно от Нотариален акт №/30.12.2008г., том , рег.№, дело №/2008г. за
собственост върху имот придобита по регулация, се установява, че ищецът Д.А.Е. е
признат за собственик на следния недвижим имот: придадена по регулация към
собствения му поземлен имот пл.№..., който имот заедно с им.пл.№ образува УПИ
ХI-..., ...- дворно място с площ от 104
кв.м., което се придава от им.пл.№...- при съседи: им.пл.№ ; общинско място,
им.пл.№ ... и собствения му им.пл.№ ..., по силата на Заповед №1198/24.11.1989г.
и Заповед №451/25.10.1996г. на Община В..
От заключението на съдебно- техническата експертиза на в.л. Б. се
установява, че:
Имот пл.№... в границите в който е заснет и нанесен в действащия към
настоящия момент план на с. С.П. не е бил нанесен в действащия план към 1989г.-
годината на одобряването му. С пл.№... е била заснета само жилищната сграда.
Към момента на одобряване на плана на с. С.П.- 1989г. границите на
имот пл.№... не са нанесени; той е идентичен с южната част на имот пл.№175.
Процесната част от имота от 104кв.м. граничи с имоти пл.№№ и ...- от югозапад;
с имот пл.№- от североизток; с останалата част на имот пл.№- от изток и от
север.
Имот пл.№... е заснет и нанесен с частично попълване на кадастъра,
одобрено със Заповед на Кмета на Община В. №545/08.06.2000г. по искане на М.Д.Д..
Към 2000г. до 2004г., когато е одобрено регулационното изменение,
процесната част от имот пл.№... е била придаваема към съсобствения парцел ХІ-, ...
в кв., предвиден с плана от 1989г.
През 2004г. е одобрено регулационното изменение с което се изменя
регулацията на парцели ХІ-..., ... и Х-229,230 /със Заповед на Кмета на Община В.
№407/2004г./ и се образува нов парцел ХХ-..., ..., който включва процесната
част от имот пл.№... от 104кв.м. /придаваемото място към бившия парцел ХІ- ...,
.../.
От 1961г. /стар план/ до 1989г. /нов план/, настоящият имот пл.№... е
идентичен с имот пл.№ в кв.; от 1989г. до 2000г. процесната част от настоящия
имот пл.№... от 104кв.м. е идентична с южната част на имот пл.№ в кв.; от
2000г. до регулационното изменение през 2004г. влязло в сила през 2006г. е
придаваема към парцел ХІ-, ...; от 20006г. до настоящия момент е част от парцел
ХХ-..., ....
От Кметство с.С.П. не са били предоставени данни за строителни книжа и
документи за изграждане на процесната ограда по границите на имот пл.№..., като
няма данни кога е построена тя, или преди 1989г. или към 2000г. при действието
на ЗТСУ.
Съгласно разпоредбите на ППЗТСУ- чл.225, ал.1, т.5 за строителството
се изисква разрешение за строеж.
От допълнителното заключение на в.л.Б се установява, че процесният
имот, за който се иска да бъде владян от ищците и което владеене се
възпрепятства от поставена дъсчена ограда е следния: част от имот пл.№... в кв.
по действащия план на с. С.П., която част е в размер на 104кв.м. и която част е
включена в границите на съсобствен УПИ ХХІ..., .... Парцел ХХ-..., ... в кв. е
образуван със Заповед на Кмета на Община В. №407/07.04.2004г., с която е
изменен регулационния план.
Имотът пл.№ от 280кв.м. в кв., по плана от 1961г. е идентичен с имот
пл.№... в кв., по плана от 1989г. или имотът от НА №/1995г. и имотът от НА №/1981г.
са идентични. Границите на имот пл.№... с малки изключения в югоизточната част
са идентични с границите на имот пл.№207 по плана от 1961г.
Настоящият имот пл.№... представлява по предходния план на селото от
1961г. части от имоти: пл.№№, и ,
включени в съсобствени парцели Х и ХІ или имот пл.№... не е със същите граници
по предшестващия кадастрален план.
В момента действащ е регулационния план от 2004г., в сила от 2006г.,
съгласно който за имот пл.№... и част от имот пл.№... е отреден общ парцел ХХІ...,
...; участието на имот пл.№... в парцела е с процесната площ от 104кв.м. От
двата имота в парцела достъпът до улица е през имот пл.№... до който достига
улица- тупик с осови точки 59а, 59б, 59в, 59г. Имот пл.№... е вътрешен и няма
достъп до улица. За да излезе на улица, трябва да се премине през имот пл.№...,
но минаването през имот пл.№... е препятствано, тъй като по източната и западната
му граница е поставена дъсчена ограда /върху скица, приложена към заключението
е местоположението на оградата, която възпрепятства преминаването е маркирано с
жълт маркер, а имот пл.№... е маркиран със зелен маркер/.
От второто допълнително заключение на в.л. Б. е видно, че имот пл.№ в
кв. по предходния план на с. С.П. от 1961г., който е идентичен с процесния имот
пл.№... по действащия план не е предвиден за обществено мероприятие по плана от
1961г. Няма данни имот пл.№ да е отчуждаван, да има отчуждителна преписка за
него, да е изплащан или да е актуван като държавна/общинска собственост.
От показанията на свидетелите на страните при съвпадение на същите се
установява следното: Имот на ответниците с пл.№... не имал ограда преди те да го
закупят през 1995г. В рамките на една година след това ответниците са построили
дървена ограда по имотните граници на собствения си имот. От тогава и до
момента единствено те владеят целия имот, така като е ограден и го използват за
да си садят картофи и други посеви. Това положение продължава от поне 16-17
години. През цялото това време не имало каквито и да било спорове за
собственост между ищците и ответниците.
Според показанията на св.М Е, имот пл.№... е бил ограден с дървена
ограда още преди ответниците да го закупят от предишния собственик. Същата
свидетелка твърди, че посещава имота поне 1-2 пъти месечно, но не и е известно
ищеца да е предявявал някакви претенции към този имот, нито е чувала да има
спор за имота.
Свидетелят Н също твърди, че до преди ответниците да закупят имота си,
той не е бил ограден и се преминавало през него за съседните имоти. През 1995г.
те обаче го заградили и от тогава никой не преминавал през този имот. Сочи
също, че тъй като е член на джамийското настоятелство му е известно, че ще се
прави ограда на имота на Д, през който ищеца осъществявал достъп до своя имот.
След направата на такава ограда, вече ищците няма да има откъде да преминават
до имота си, тъй като той е вътрешен.
При тези данни, настоящата
инстанция от правна страна намира следното:
С иска по чл.109 от ЗС на собственика е предоставена защита на правото
на собственост срещу неоснователно въздействие върху обекта на собственост.
В конкретният казус първата инстанция е приела, че иска на ищците по
чл.109 от ЗС против ответниците М.Д.Д. и Р.Ю.Д. е неоснователен и като такъв го
е отхвърлил. Относно третия ответник- И.М.Д., районния съд е прекратил
производството спрямо него и съдебния му акт в тази му част не е обжалван, предвид
на което следва да се приема, че влязъл в законна сила.
В случая за да постанови обжалвания съдебен акт от районния съд е
констатирано, че по време на действието на ЗУТ/отм./, имотите, които по силата
на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни парцели се
считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план-
чл.110 от закона. ПридобИ.ето на правото на собственост върху придаваемите
части обаче става под прекратително условие, защото ако придаваемия имот не се
заеме, заемането става само след обезщетяване на лицата, чиято част от имот се
придава към съседен имот.
Приел е, че от значение дали към момента на съставяне на кадастралната
основа за дворищно-регулационния план, предишния такъв е бил приложен, тоест
дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в
имотни и е следвало да станат парцелни граници по новия регулационен план. В
тази насока, се е позовал на разясненията, дадени с ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС.
Приел е, че в настоящия случай не е установено, че плащане от ищеца на
придаваната към имота му част от имота на ответника е извършено, до колкото не
е установено да е заплатена на ответника Д. определената цена на придаваемата
част от 312лв. в законовия срок и до 30.09.2001г., а и не е установено и
внесената в банката от ищеца сума да е получена от ответниците някога, доколкото
внесена на името на самия ищец.
Относно упражняването на фактическа власт върху придаваемата част
първата инстанция е прието, че от показанията на разпитаните свидетели е
установено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху целия им.пл. №...,
включително и върху находяща се в него и придадената по регулация част към парцел
№ ... вкл. в периода 1995г.- 2005г. /по време на действието на ЗТСУ/ и до
момента.
В резултат на това е изведено становище, че не е доказано ищците да са
завземали придадената част към имота им с площ 104кв. м, съобразно регулационните
линии. Поради това е счел, че дворищно-регулационния план, в частта му,
изменена през 1989г. и впоследствие през 2004г. не е приложен.
Позовал се е на разпоредбата на
§ 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, съгласно която, действащите към деня на влизане
в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по реда на
ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ /т.е., до 30.09.2001г.),
а според алинея 4 на текста одобрените по стария ред до 31.12.2001г. нови
дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ
ред в 6-месечен срок от влизането им сила /т.е. най-късно до 31.06.2002г./.
Посочил е, че след изтичане на горепосочените срокове, по силата на §8
от ПР на ЗУТ /от 2001г./, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищно-регулационни планове се прекратява. Съгласно тази
разпоредба на ЗУТ, отпада отчуждителното действие само на дворищната регулация.
Тоест, тази разпоредба се отнася само до придадените към парцел маломерни места
от съседни парцели и има предвид само страничните регулационни линии между два
парцела /съседни отстрани и откъм дъното на парцела/- какъвто е счетено, че е
настоящия случай, в който се установява отчуждителното действие на дворищната
регулация по отношение на обсъжданата придаваема част да е отпаднало.
Отчетено е, че ищците да се снабдили с констативен нотариален акт №69/30.12.2008г.
за собственост на придаваемите 104кв.м. от имота на ответниците, но той не
доказва наличието на твърдяната собственост, тъй като е основан на прекратено
по силата на закона отчуждително действие, а не е доказано и заплащане на
стойността на придаваемата част на собственика.
Ето защо е счетено, че независимо от констатацията, че ответниците са
изградили дървена ограда по имотната граница на собствения си им.пл.№ ... през
1995г., тоест по време на действие на ЗУТ /отм./ и без наличие на строителни
книжа и документи, каквито по този закон за построяване на дървена ограда не се
изискват, то неоснователни са твърденията на ищците, че въпросната ограда е
незаконно построена. Тоест дори и според предвижданията на действащия план спорната придаваема част от имота на
ответниците да се придава отново към имота на ищците, то като не е налице
прилагане на предвижданията на тази регулация, не е налице и каквото и да било
засягане на правата на собственост на ищците, тъй като спорната част от 104
кв.м. не е тяхна собственост.
Тези му изводи са дали основание на районния съд да отхвърли
предявения иск, с правно основание чл.109 от ЗС, като неоснователен.
В конкретният казус, въззивният съд не споделя изложените правни
изводи и в този аспект и направените възражения от страна на ответниците по
жалбата, респ. по исковата молба.
За да бъде признат негаторния иск по чл.109, ал.1 от ЗС за
основателен, ищците по настоящото дело следва да докажат в кумулативна даденост
наличието на двете предпоставки за уважаване на иска, а именно: че са
собственици на процесния имот и, че ответниците смущават неоснователно
упражняването на правото им на собственост.
В случая, няма спор, че има изградена дървена ограда след закупуването
от страна на първите двама ответници Д. на имота предмет на Нотариален акт № от
28.12.1995г., том , дело №/1995г.
Свидетелските показания на св. Нуриен
са категорични в насока, че ищците са минавали през имота на Д. докато не е
била сложена ограда. След слагането й от страна на последния, те са започнали
да минават през друг път през джамията, но се предвижда построяването на ограда
и която изцяло ще възпрепятства преминаването оттам.
Данните от второто заключение на в.л. Б. установяват, че имотът пл.№...,
който е собствен на ищците е вътрешен и няма достъп до улица. За да се излезе
на улица следва да се премине през имот №..., но минаването оттам е
възпрепятствано, тъй като от източната и западната му граница е поставена
дъсчена ограда, като това е и отразено по надлежен ред в скица приложена към
заключението.
В случая, съдът приема, че е налице доказателство
за плащане от страна на ищците за придаваемото им се място от имота на Д. от
104кв.м., предвид на което и не приема възражението, че не е платена въпросната
сума.
В тази връзка, данните от приложената
вносна бележка са, че Е. е заплатил сумата от 312лв. на ищците. Не може в този
смисъл да се приема констатацията, че последния е заплатил сам на себе си, тъй
като в долния край ясно се чете: „К Е. по РЕШ./27.06.2001г. на РС- ВГ- т.е. РС-
В.“.
В относимост на този извод, е че по
делото е приложено Препис от Решение от
27.04.2001г., постановено по гр.д.№59/2001г. по описа на РС- В. от който се установява,
че е отхвърлена жалбата на М.Д. против Протокол №02-02 от 13.12.2000г. на Кмета
на Община В. за оценка на придаваемото се по регулация дворно място от 104кв.м.
от имот с пл.№... към парцел ХІ-...,... в кв.14 по плана на с. С.П. по 3лв. на
квадратен метър или общо 312лв. Не се оспорва, че това решение е влязло в
законна сила на 04.06.2001г. Тоест, налице са данни, че ответниците са били
наясно, че от тяхното място се придава по регулация на ищците площ от 104 кв.м.
Действително от свидетелските показания не се установява, ищците да са
влезли във владение в имота предмет на регулацията. Не може да има спор, че и
плащането извършено от тях е малко след изтичането на срока предвиден в § 6,
ал. 2 от ПР на ЗУТ.
Независимо от тези констатации, същественият момент в настоящият казус
е издадения на ищците Нотариален акт №/30.12.2008г., том , рег.№, дело №/2008г.
за собственост върху имот придобит по регулация. Както бе посочено по- горе в
установената фактическа обстановка, от този документ се установява, че ищецът Д.А.Е.
е признат за собственик на следния недвижим имот, респ. неговата съпруга А.Е.:
придадена по регулация към собствения му поземлен имот пл.№..., който имот
заедно с им.пл.№... образува УПИ ХI-..., ...- дворно място с площ от 104 кв.м., което се придава
от им.пл.№...- при съседи: им.пл.№ ; общинско място, им.пл.№ ... и собствения
му им.пл.№ ..., по силата на Заповед №1198/24.11.1989г. и Заповед
№451/25.10.1996г. на Община В..
Този нотариален акт на практика не е оспорен по надлежния ред от
страна на ответниците по делото. В подадения от тях отговор се излагат довод,
че той е незаконосъобразен, тъй като липсват предпоставките за снабдяване на
ищците с подобен нотариален акт, но няма последващи процесуални действия от
тяхна страна.
На практика, последните не са провели по надлежния ред процедура по
оспорването му, което дава основание на настоящата инстанция да приема извод,
че този документ легитимира ищците като собственици на това придаваемо се място
от 104кв.м. където е построена оградата и препятстваща тяхното придвижване към
останалата част от собствения им имот.
В този смисъл следва да бъде посочено, че констативния нотариален акт
има за цел да снабди собственика на недвижим имот с титул за собственост-
документ, който пряко засвидетелства титулярството на абсолютното вещно право.
Този вид нотариално производство изисква събиране на доказателства при
ограничен обхват на допустимите доказателствени средства /писмени и/или
свидетелски показания/
В исковото производство доказателственото значение на констативния
нотариален акт може да бъде отречено със съдебното решение в две хипотези: 1/
при събрани доказателства, че представлява нищожно нотариално действие /в
хипотезите чл.472 ГПК отм. и според изключенията, следващи от чл.484 ГПК отм.,
а сега чл.576 и чл.588, ал.2 ГПК и 2/ когато според разпределението на
доказателствената тежест събраните в исковото производство доказателства
опровергават извода на нотариуса, че титулярът по нотариалния акт е собственик
на имота. И в двете възможни хипотези обаче е изключена компетентността на съда
да отрече доказателственото значение на констативния нотариален акт, само
защото в нотариалното производство не са били събрани необходимите доказателства
или защото събраните са недостатъчни, за да докажат правото на собственост. В
тази връзка е Решение №267/15.05.2015г. по гр.д.№3225/2014г. на ВКС, Іг.о.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че първата
визирана хипотеза не е налице, за да се приеме, че е налице нищожно нотариално
действие, като такива доводи не се и навеждат.
Не е налице и втората хипотеза. Единствения довод, е че няма плащане,
но той се опровергава именно от приетата
като доказателство по делото и относима по съществото на спора вносна бележка
установяваща плащането на придаваемото се място по надлежния ред от страна на
ищците.
При този извод на съда, след като има извършено плащане, има издаден
нотариален акт по регулация, който не е оспорен по надлежния ред, то няма
основание за позоваване, че имота е придобит по давност от страна на
ответниците при хипотезата, че има реализирана процедура по плащане, и че същия
не е владян от ищците. Съответно заключението на в.л. Б.- л.57-60 ясно визира,
че минаването през имот пл.№... е възпрепятствано, поради наличието на ограда.
В относимост на тези данни са и показанията на св. Н, че ищците не могат да
минават оттам поради наличие на ограда.
Съответно в показанията си св.Ф.Е. посочена от ответниците не отрича,
че страните спорят за някаква пътечка откъдето влиза Е., което е в относимост
на доводите за препятстване ползването на имота от страна на ищците.
С оглед на тези съображения, следва да се приеме, че последните са
доказали собствеността върху спорния имот, съответно са доказали, че въпросната
ограда им пречи на ползват същия с оглед на което за същите е налице основание
да искат нейното премахване и с това на практика да се преустановят
неоснователните действия от страна на ответниците.
Предвид горното, решението на районният съд следва да бъде отменено в
неговата отхвърлителна част изцяло, като се уважи исковата претенция на Д.А.Е.
и А.М.Е., като бъдат осъдени ответниците, на основание чл.109 от ЗС да
премахнат незаконно изградената ограда и да прекратят неоснователните действия
пречещи да упражняват правото им на собственост върху придаденото им дворно
място с площ от 104кв.м., представляващо част от имот пл.№... в кв. при граници
и съседи: имот пл.№, на И.С., имот пл.№... на М.Ф. Ю., имот пл.... на ищците и
общинско място.
С оглед изхода на делото, обжалваното решение следва да се отмени и в
частта на присъдените в тежест на ищците разноски в размер на 560лв.
В случая, с оглед на направеното искане от страна на процесуалния
представител на последните- адв. К. за присъждане на съдебно- деловодни
разноски същото се явява частично основателно. Съображенията за това са, че
същата пред първата инстанция е представила Списък на разноските в общ размер
на 890лв., от който ДТ- 80лв., 150лв.- съдебни експертизи, адвокатски хонорар-
600лв. и транспортни разходи- 60лв. От
тези разноски се установява, че реално са доказани, че са направени от ищеца-
50лв. ДТ, 150лв. за експертизи и адвокатски
хонорар в размер на 600лв. Относно посочените транспортни разходи,
доказателства, че такива са направени не са представени.
От друга страна пред окръжния съд е представен Списък на разноски, в
които също са посочени направените разноски пред първата инстанция в общ размер
на 1050лв., които не реално не съответства с първия представен списък пред
първата инстанция, тъй като адвокатския хонорар е посочен на 800лв. От друга
страна посочените разноски, които се претендират пред въззивния съд са в общ
размер на 425лв. В тази сума е включена ДТ в размер на 25лв. за която се
установява.
С оглед на тези данни и установяване на конкретните размери на
направени съдебно- деловодни разноски, настоящата инстанция приема, че в полза
на Д.Е. по делото следва да се присъдят съдебно- деловодни разноски пред
първата инстанция в размер на 800лв. от които 50лв. ДТ, 150лв.- депозит за
съдебни експертизи и 600лв.- адвокатски хонорар.
По отношение на разноските претендирани пред въззивния съд, то те са следва да бъдат уважени и присъдени в тежест на първите двама ответника в общ размер от 425лв., от които 400лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ.
Предвид на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №186/17.03.2016г., постановено по гр.д. №2373/2105г. по описа
на РС- В., вместо което:
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН ********** и Р.Ю.Д., с ЕГН ********** и двамата от с.С.П., Община В., пл.“Л.” №3 да премахнат незаконната ограда
построена на границата на имотите с пл.номера ... и ... и да преустановят
неоснователните действия пречещи им да упражняват правото на собственост върху
придаваемото по регулация към им. пл.№ ... дворно място от 104 кв.м., представляващо част от имот с пл.№
... от кв.14 по плана на с.С.П..
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН ********** и Р.Ю.Д., с ЕГН ********** и двамата от с.С.П., Община В., пл.“Л.” №3, да ЗАПЛАТЯТ на Д.А.Е., с ЕГН ********** ***,
пл.“Л.“ №3 сумата от 800/осемстотин/лв.- разноски пред първата инстанция от
които 50лв.- ДТ, 150лв.- депозит за съдебни експертизи и 600лв.- адвокатски
хонорар и сумата от 425/четиристотин двадесет и пет/лв., от които 400лв.-
адвокатски хонорар и 25/двадесет и пет/лв.- ДТ, разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.