Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16013 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Н.В.В., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1692,70 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност „младши инспектор“ към 5-то РУ при ОД на
МВР гр. Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. В този период е работил на
смени, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на
преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение
за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така
приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.
Твърди, че в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1560 часа
нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 223,08
часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с
50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва,
че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение заемайки длъжност „младши инспектор“ към 5-то РУ при ОД на МВР
гр. Варна. Посочва, че ищецът е работил на 12 часови смени /дневни и нощни/,
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от служителите в МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено
сумирано изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период за служителите
работещи на смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния
труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата
и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо
от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването
на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат. Ищецът е ангажирал писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал
труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
-
че между страните е съществувало служебно правоотношение
в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г.. по който ищецът е заемал длъжност „младши
инспектор“ към 5-то РУ при ОД на МВР гр. Варна;
-
че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил
на 12-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията
на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ
бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал.
3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.10.2016г.-
30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за
процесния период от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично
предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него и съобразно поясненията и направените от в.л.
допълнителни изчисления при изслушването му, се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 244 часа възлиза
на сумата от 1692,70 лв., което не е
заплатено на ищеца. Размерът е определен
при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на
ВКС. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в
който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 7.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 67,7 лева и депозит за вещо лице
от 150 лева, или общо в размер от 217,70 лева.
С оглед изхода на спора
и отправеното изрично искане, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът, като съобрази, че
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира че следва да бъде
определен размер на адвокатското възнаграждение от 241,56 лева съобразно
минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г./.
Тъй като е прекратено
частично производството за част от вземането с оглед извършения отказ на
исковата претенция, на ответника се дължат разноски съобразно прекратената част
на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 4 от ГПК. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, като съобразно прекратената част от иска, следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 9,01 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Н.В.В., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 1692,70 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 217,70 лева, представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Н.В.В., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 241,56 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Н.В.В., ЕГН ********** с адрес *** ЗАПЛАТИ
на Областна Дирекция на МВР-Варна, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 сумата от 9,01
лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, съобразно прекратената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: