Решение по дело №1292/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 260044                                              08.02.21 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На първи февруари

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана ГРОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 1292 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 349а-1013 от 17.09.2020 г. на ОДМВР Стара Загора. Жалбоподателят Д. А. А., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.

В с.з. поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на юрисконсулт Р. М. се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 23.042020 г. около 16.10 часа жалбоподателят посетил обществено място парк "Р." в гр. К.като почива на пейка с което не е изпълнил въведената в т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.20 г. с което се преустановяват посещенията на паркове. С това жалбоподателят виновно е нарушил чл. 209а, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 1 от Закона за здравето, като деянието непредставлявало маловажен случай по см. на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 284а-1638 от 05.05.2020 г. и показанията на свидетелите П.Ф. и А. А..

От показанията на св. Ф. се установява, че жалбоподателят е бил седнал на пейка в парка в близост до тоалетните, нямал спомен с него да е имало др. лице, ако жена му е била там щял и на нея да напише акт, пред него не се е оплаквал от болест.

От показанията на св. А. А., съпруга на жалбоподателя се установява, че били излезли да си търсят работа, но жалбоподателят не бил здравословно добре, страдал от анемия на Кулей и през няколко месеца влизал в болница за кръвопреливане. В този ден му станало зле (изморително и изтощително) и му се доходило до тоалетната. Там му станало зле и той седнал на пейка. Тя му казала да не сяда, че има ограничение, но след минута дошли полицаите, около тях нямало никой друг, но въпреки това на двамата написали акт. Била жалбоподател по АНД № 1291/20 г.

При направената справка в деловодната система на РС Казанлък се установява, че св. А. е жалбоподател по АНД № 1291/20 г., а от решение на ТЕЛК се установява, че жалбоподателят е с 80% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза Таласемия.

Според данни на Националния център по трансфузионна хематология (източник: http://ncth.bg/about/info/157-talasemia) таласемията е най тежка форма на анемия, позната още като анемия на Кулей. Симптомите на таласемията били обща умора, слабост, недостиг на кислород (хипоксия) и др. (източник: https://www.sanat.io/bul/p/vidovie_talasiemiia_simptomi_i_liechieniie_afa4d9df_f99e_4122_ bba7_329dd33442e4, автор Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН).

Следователно съдът приема, че показанията на св. А. са достоверни.

Очевидно е, че констатираните обстоятелства са граничещи с фактическите предпоставки на крайна необходимост по см. на чл. 11 от ЗАНН във вр. чл. 13, ал. 1 от НК. От др. страна жалбоподателят и св. А. са семейство, не е констатирано, че около тях е имало др. хора, а смисълът на мерките по Заповед РД-01-143 от 20.03.20 г., конкретно т. I.1., е да опазва здравето с постигане на социална дистанция. И в крайна сметка наложеното наказание за формалното извършване на нарушение е несъразмерно, а принципът за съразмерност и справедливост е основен принцип в административното правораздаване съгл. 15, ал. 1 и ал. 2 от АПК.  Конкретният случай има всички белези на маловажност по см. на чл. 28 от ЗАНН.

На следващо място цитираната заповед е била оспорена пред ВАС по същество.

С Определение № 8865 от 06.07.20 г. по адм. д. № 3873/20 г., VI-то отд., докладчик съдията Д. С., производството по оспорването на заповедта е било прекратено тъй като оспорената и не влязла в законна сила заповед е била отменена със Заповед № РД-01-263 от 14.05.20 г. в сила от 14.05.20 г. В определението е застъпено становището, че отмяната на акта е идентично с неговото оттегляне по см. на чл. 156 от АПК. Заповедта като общ административен акт е акт с еднократно действие (чл. 65 от АПК) и подлежи на изпълнение от момента на съобщаването ѝ, независимо от оспорването (чл. 180 от АПК). Предварителното изпълнение по силата на закона няма обаче самостоятелно значение и не поражда правни последици ако общият административен акт не е влязъл в законна сила. Ето защо след оттеглянето му или след отмяната му при надлежно оспорване с обратна сила се заличават всички разпоредени права и задължения. Обратното би означавало, че актът без да е влязъл в законна сила е породил правни последици за времето от постановяването му до оттеглянето му или отмяната му, а това противоречи на правовия ред. От тази гледна точка след като обсъжданите заповеди не са породили правни последици, то означава, че не са въвели и ограничителни противоепидемични мерки, от което следва, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно. Ако не се приемат тези доводи и по някакви съображения се счита, че за времето на предварително изпълнение по силата на чл. 180 от АПК заповедите са породили правни последици чрез въвеждане на мерки, то НП е било издадено след отмяната им, от което следва, че са се променили фактическите предпоставки обуславящи съставомерността на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, защото обсъжданите заповеди представляват закон в широкия смисъл на понятието, тъй като общи административни актове създават права и задължения на неограничен брой субекти в цялата страна. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е препращаща както към др. разпоредби на Закона за здравето и към самите заповеди, издадени от МЗ. След оттеглянето (отмяната) на заповедите са настъпили по- благоприятни правни последици, които на практика са по-благоприятен закон по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Цитираната разпоредба не касае само по-благоприятна наказуемост при последване на различни закони, тя касае и по-благоприятни предпоставки, обуславящи съставомерността на деянието, а в случая с отмяната на заповедите е настъпил по-благоприятен закон.

На последно място АНО не е съобразил, че съставът на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето препраща към разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, с което не е дал точна правна квалификация на деянието съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Следователно НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 349а-1013 от 17.09.2020 г. на ОДМВР Стара Загора, с което на Д. А. А. ЕГН *** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,