Решение по дело №216/2019 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 13.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 19 април две хиляди и седемнадесета год., в състав:

 

                     Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря Цветелина Банинска като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`216 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск от С.К.Д. *** против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, гр.София за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата 367.97 лева, по договор за целево финансиране № **********/26.10.2007г., 171.57 лв. обезщетение за забава от 05.01.2008г. до 17.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г., както и 125.00 лв. разноски по изп. лист от 05.07.2012г., издаден по ч.гр.дело № 1076/2012г. на Районен съд Враца, предмет на принудително изпълнение по изп.дело №675/2018г. на ЧСИ Г.Б., рег.№ 722 в КЧСИ. Ищецът поддържа, че вземането, предмет на цитирания изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено на 29.04.2013г. по изп.дело № 2858/2012г. на ЧСИ Г.Б.. Счита, че от тогава са изминали повече от пет години, поради което на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД посочените суми не могат да се събират принудително.

Искът е с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, редовно призован, не представя писмен отговор. В писмена молба в първото по делото с.з. е оспорил иска и е направил искане  делото да се гледа в отсъствие на негов представител.

      За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

   С изпълнителен лист от 05.07.2012 г., издаден по гр. д. №1076/2012 г. на Районен съд Враца, С.К.Д. е осъден да заплати на ЕАД "Ти Би Ай Кредит" сумата от 367.97 лв.- главница, дължима по договор за целево финансиране №**********/26.10.2007 г.;171.57 лв.-обезщетение за забава от 05.01.2008 г. до 17.02.2012 г.;законната лихва върху главницата,считано от 21.03.2012 г. до изплащането на главницата, както и 125лв.-разноски по делото.

     Твърди се, че за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело №2858/2012 г. на ЧСИ Г. Б. въз основа на молба от кредитора „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и с постановление от 05.04.2017 г. изпълнителното дело е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, като последното изпълнително действие е извършено на 29.04.2013 г. Този факт не е спорен между страните.

     На 15.11.2018 г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с „Транзакт Юръп” ЕАД/с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/ с предмет вземането по изпълнителния лист, е подал молба до ЧСИ Г. Б. за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения против ищеца изпълнителен лист. С молбата е поискано да се извърши справка в „Регистър на банкови сметки и сейфовe” на БНБ и да бъде наложен запор на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки на длъжника.

      Образувано е изпълнително дело №20187220400675 по описа на ЧСИ Г. Б..

      До С.К. е изпратена покана за доброволно изпълнение на дължимите суми по изпълнителното дело за следните суми-296.57 лв. неолихвена сума, 367.97 лв.-главница, 252.77 лв.-лихви и 196.80лв.-разноски по изп. дело, както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 110.08 лв. в полза на ЧСИ Г. Б..

       По изпълнителното дело е извършена справка за банкови сметки на физическото лице–длъжник и е изпратено запорно съобщение до Българо-американска кредитна банка АД и УниКредит Булбанк АД за задълженията на длъжника по изпълнителното дело, получено от двете банки на 04.01.2019 г.
      До ЧСИ Г. Б. от „УниКредит Булбанк” АД е изпратено съобщение, че във връзка с полученото запорно съобщение банката признава вземането, върху което е наложен запор, поради което сметките на длъжника Д. са блокирани.

     При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

     Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва при материалноправна незаконосъобразност принудителното изпълнение. Искът може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай се твърди, че претендираното вземане е погасено по давност поради непредприети изпълнителни действия в петгодишния давностен период.

      По въпросите за погасителната давност в изпълнителното производство е постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК. В същото  е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давност тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР №2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че новата давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ТР искането за предприемане на определено изпълнително действие представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.

  При тези съображения и с оглед изложеното в исковата молба настоящият състав приема, че по образуваното изпълнително дело №2858/2012 по описа на ЧСИ Г. Б. последното изпълнително действие е извършено на 29.04.2015 г. Този факт не е спорен между страните, поради което съдът го приема за установен. Тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по делото, с постановление от 05.04.2017 г. изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ на осн.чл.433, ал.1 т.8 ГПК, който факт също не е спорен между страните. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

      Няма данни и впоследствие до образуваното с молба от 15.11.2018 г. второ изпълнително дело №675/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б. да са извършвани действия по принудително изпълнение на дължимите суми. От последното изпълнително действие по първото изпълнително дело №2858/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Б. извършено на 29.04.2013 г., до образуване на второто изпълнително дело №675/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б. с молба от 15.11.2018 г., в която е поискано налагане на запор върху банкови сметки и такъв е наложен на ищеца е изтекъл период по-дълъг от пет години, поради което претендираните от взикателя вземания по изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 1076/2012г. на Районен съд Враца са погасени по давност.

      Ответникът не навежда възражения, че в този период са извършвани действия по принудително събиране на дължимите от ищеца суми. Следва да се посочи и, че неизвършеното изпълнително действие според горицитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК не прекъсва погасителната давност, тъй като както вече се посочи искането за предприемане на определено изпълнително действие представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от съдебния изпълнител и действието е предприето.

      При така изведените правни изводи следва, че предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 367.97 лева по договор за целево финансиране № **********/26.10.2007г., 171.57 лв. обезщетение за забава от 05.01.2008г. до 17.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г., както и 125.00 лв. разноски по изп. лист от 05.07.2012г., издаден по ч.гр.дело № 1076/2012г. на Районен съд Враца, за събирането на които е образувано изп.дело № 675/2018г. на ЧСИ Г.Б. следва да бъде уважен като основателен.

      С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 353.55 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

     Съдът не приема възражението на процесуалния представител на ответника – адв. Д. Г.ев за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна. Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представително, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лв. до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв.+7% за горницата над 1000лв. В настоящият случай минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалният интерес е 304,76 лв. Заплатено и претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., предвид което същото е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения по цитираната наредба.

 

     Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” №81В сумата 367.97 лева, по договор за целево финансиране № **********/26.10.2007г., 171.57 лв. обезщетение за забава от 05.01.2008г. до 17.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г., както и 125.00 лв. разноски по изп. лист от 05.07.2012г., издаден по ч.гр.дело № 1076/2012г. на Районен съд Враца.

      ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” №81В да заплати на С.К.Д. с ЕГН ********* с адрес *** сумата 353.55 лв., представляващи направени разноски по настоящото дело.

     РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

 

 

                                      Районен съдия:……………….