Р Е Ш Е
Н И Е
№ 321
град Велико Търново, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 546/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на „Емили строй“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Лясковец, ул. „Панайот Хитов“ № 3, вх. В, ет. 2, ап. 4 срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-1275-000533/10.08.2020 г., издадена от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че ПАМ следвало
да се наложи едва когато административният орган е установил по несъмнен начин
наличието на предпоставките по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, което в случая не се е
случило. Сочи, че е нарушен принципа за съразмерност на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. В случая прилагането на оспорената ПАМ не било необосновано, а мярката не
се основавала на действия /бездействия/ на дружеството, сочещи на съпричастност
на собственика на автомобила към установения противоправен резултат –
управление на МПС от неправоспособен водач. Автомобилът бил служебен, а
неправоспособният водач не бил служител в дружеството. В съдебно заседание се
представлява от *** С. Д.. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 10.08.2020 г. около 00:40 ч. в гр.
Велико Търново, на ул. „Народни будители“ до № 33 в посока към ул. „Димитър
Благоев“, Г.Е.Й.е управлявал лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. № ***, собственост
на „Емили строй“ ЕООД. Г.Й. е управлявал със СУМПС за категория А1 и не е притежавал
свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Тези факти са описани
надлежно в съставения АУАН серия GA № 201150/10.08.2020 г.,
който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо
доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Със съставянето на АУАН са иззети и табелите
на посоченото МПС.
При тази фактическа
обстановка е издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1275-000533/10.08.2020 г., с която на „Емили строй“ ЕООД на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС „Пежо 2008“ с рег. № *** за срок от 6 месеца. Същата е
връчена на представляващия дружеството на 19.08.2020 г. Недоволно от заповедта,
„Емили строй“ ЕООД я е оспорило с жалба, подадена чрез ответника на 19.08.2020
г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Допълнително от жалбоподателя са представени нотариално заверено пълномощно от 15.07.2019 г., с което И.Е.Д. в качеството на управител на „Емили строй“ ЕООД е упълномощил безсрочно М.Г.Д.да управлява лек автомобил марка „Пежо 2008“ с рег. № ***, като го представлява пред всички държавни и общински органи, да го застрахова, да го представлява при технически прегледи и пр.; удостоверение за раждане на Г.Е.Й., в което е посочено, че майка на лицето е М.Г.Й.; удостоверение за идентичност на лице с различни имена, според което М.Г.Д.и М.Г.Й. са едно и също лице.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-2141/27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР
– Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от
горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико
Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 от заповедта са посочени
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма. В същата са изложени
съответните мотиви, като при издаването й не се установяват допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, посочена като правно
основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът
на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила,
така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните
обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния
орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и
неговия собственик.
По делото се установява безспорно, че
на 10.08.2020 г. Г.Й. е управлявал МПС – собственост на жалбоподателя, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за към която спада
управляваното от него превозно средство. Фактическата обстановка в случая
отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на ПАМ на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава
СУМПС, като при наличието на предпоставките за налагане на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ административният орган действа при
условията на обвързана компетентност. Ирелевантни са обстоятелствата, че
водачът не бил служител на дружеството, а упълномощен водач била неговата майка.
Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на
вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали
това е направено от друго лице и дали той е знаел за това, както и че лицето,
управляващо автомобила му, е неправоспособно. Законът допуска засягане на правата
му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171
от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Тоест без
значение е кой е предоставил автомобила за ползване на неправоспособния водач /така и Решение № 1543 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 7163/2018 г., Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 10387/2018 г., Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10192/2018 г. и др/. Отношенията между жалбоподателя и водача на автомобила,
могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат да
изключат прилагането на административната мярка, щом са налице предпоставките
за това.
Административната мярка е приложена за
минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на
обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения, поради което е спазена изисканата от закона форма като условие за
законосъобразност на административния акт.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
наличието на материалноправните предпоставки за издаването й, в съответствие с
целта на закона – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението, поради което е законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Тъй като ответникът не е претендирал
разноски, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Емили строй“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Панайот Хитов“ № 3, вх. В,
ет. 2, ап. 4 срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1275-000533/10.08.2020
г., издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: