Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260114
02.02.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7053 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД против И.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на
битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 18.01.2018 г. до 28.11.2019 г., в
размер на 939,07 (деветстотин тридесет и девет лева и 7 ст.) лева, за обект, с
адрес: гр. П., бул. „Н. В.” **, ап. **, както и за обезщетение за забава, в
размер на законната лихва, върху главното задължение, считано от падежа на
всяка вноска в периода от 31.03.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 50,93 лв.
(петдесет лева и деветдесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 09.12.2019 г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № *** от ***
г. по ч.гр.д. № **** г. на Районен съд – Пловдив.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) на основание
чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ.
Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената
питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като се иска уважаване на
предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и
присъждане на разноски. Изложено е, че техническите средства в имота са били
неизправни за част от отчитания период, поради което количеството потребена
вода е определяно съгласно чл.23, ал.5 от Общите условия.
Ответникът И.Ф.А., ЕГН **********,
чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Посочва, че ответникът не
е собственик и/или ползвател на водоснабдения имот. Твърди се също, че
ответникът не е подписвал договор за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги. Оспорва се
автентичността на едно от представените от ищеца писмени доказателства – копие
на карнет, описано в т.1 от исковата молба, като се сочи, че последното е
нечетливо и положените подписи не са на ответника. На следващо място се твърди,
че ответникът не е бил уведомен, че измервателното устройство не е годно да
отчита правилно, както и че отчетът ще се извършва при неработещо устройство.
Твърди се, че измервателните устройства са годни за употреба и отчитат точно
потребеното количество вода. При евентуалност възразява за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима,
а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени предявените
искове, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните юридически факти: 1) наличието на действително правоотношение по
договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата
на което доставчикът се е задължил да достави процесните стоки и услуги, а
потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2) установяване, че
доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното
количество на потребителя.
Ищецът ангажира доказателства за
наличието на възникнали между него и ответника облигационни отношения. За да е
налице договор за доставка на битово-комунални услуги за питейна вода и
отвеждане на канална вода, е необходимо да се докаже, че ответникът е собственик
или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък, че между него и ищеца е
сключен нарочен договор.
В случая се установява, че
водоснабдения обект е придобит през 2008 г. от ответника и неговата съпруга по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в приложения по делото
/л.71/ нотариален акт. След придобиване на собствеността, на неустановена по
делото дата, на ответника е открита индивидуална партида, което се установява
от приложената /л.6/ справка. Според чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. В
тази връзка, при покупка на недвижим имот по време на брака, няма законова
пречка партидата да се открие на името на единия съпруг, като всеки от
съпрузите ще отговаря солидарно във вътрешните им отношения. Страна по
възникналата с доставчика на битово-комунални услуги облигационна връзка обаче
ще бъде съпругът, който е заявил откриване на партида на негово име, както е в
случая. Облигационна връзка се установява и от приложените по делото карнети /л.
21-24/, които по своето правно естество представляват частен свидетелстващ
документ, установяващ неизгоден за ответната страна факт, а именно, че
ответникът е страна по договор за ВиК услуги, тъй като е приемал доставените от
ищеца услуги. Посочените документи имат също характер и на разписки за
доставено количество ВиК услуги.
Съдът намира за неоснователни
оспорванията, че ответникът не е бил уведомен за неизправността на водомера,
която е обусловила определяне на количеството потребена вода, за част от
исковия период, съгласно чл.23, ал.5 от приетите от страните общи условия. По
делото е представено в оригинал известие за нередовен водомер, което не носи
подписа на ответника, датиращо от 18.06.2018 г. След тази дата обаче при
отчитането на водомера, ответникът е подписвал стойностите на доставено
количество вода, които стойности са не на база показателите на измервателното
устройство, а в съответствие с определена по чл.23, ал.5 от Общите условия
методика. Този факт е достатъчен да се приеме, че до знанието на ответната
страна е сведено обстоятелството как се отчитат доставените в имота ВиК услуги,
тоест същият несъмнено е бил уведомен и за неизправността на водомера.
По изложените съображения съдът
намира предявите искове за доказани по основание и размер. Неоснователно е
наведеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй като срокът на
давността, който е тригодишен, не е изтекъл към датата 09.12.2019г., когато е
депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При този изход на делото
ответникът носи отговорност за разноски за държавни такси, експертиза, особен
представител и за адвокатско и юрк. възнаграждение за исковото и заповедното
производства. Разноските възлизат общо на 950 лева, от които 325 лева – за
заповедното производство и 625 лева за исковото, както следва: 75 лева –
държавна такса, 150 лева – разноски за вещо лице, 100 лева - юрк. възнаграждение и 300 лева –
възнаграждение за особен представител.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 198о,
ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
суми, произтичащи от договор за доставка на битово-комунални услуги, за
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 18.01.2018 г. до 28.11.2019 г., в размер на
939,07 (деветстотин тридесет и девет лева и 7 ст.) лева, за обект, с адрес: гр.
П., бул. „Н. В.” **, ап. **, както и за обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в
периода от 31.03.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 50,93 лв. (петдесет лева
и деветдесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.12.2019
г., до окончателното ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № **** от *** г. по
ч.гр.д. № *** г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК И.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 950 лева – разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.