РЕШЕНИЕ
№427/06.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1183 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от З.И. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Отказ за издаване на български акт за раждане, обективиран в писмо рег. индекс: 92-35-79#2 от 22.11.2022г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателят сочи, че в ТЗ „ГРАО“ – Хасково е заведена негова молба с вх. рег. индекс: 92-35-79 от 26.08.2022г., относно регистриране на акт за раждане на детето му на основание чл.72 ал.3 т.1 от Закона за гражданската регистрация, като от Община Хасково е постановен отказ, обективиран в писмо с рег. индекс: 92-35-79#2 от 22.11.2022г. Счита, че издаденият отказ противоречи на материалното право и е постановен при съществено нарушение на процесуалния закон. Навежда доводи, че отказът не съдържа реквизитите на индивидуален административен акт. Твърди, че на 6 ноември 2019г. сключил граждански брак с А.Ф. в Лондон, Англия и имат съвместно дете К.Д.Т.Ф.-И., родено на 8 ноември 2018г. с издадено удостоверение за осиновяване, заместващо акта за раждане, съгласно чл.79 от Закона за осиновяване и деца от 2002 на Обединеното кралство, с вписани двамата му родители З.И.И. и А.Ф.. Сочи, че при постановяването на оспорения отказ от Община Хасково са нарушени националния и международния материален закон, като в тази връзка твърди, че са налице нарушения , произтичащи от грешно тълкуване и разбиране на КМЧП, от грешно прилагане на правото на ЕС и нарушения на националното право и противоречие с юриспруденцията на българския съд, като излага подробни съображения. Навежда доводи и за нарушение на общия принцип за недискриминация. По подробно изложените в жалбата твърдения моли да бъде отменен оспорения отказ и да се постанови решение, с което да се допусне издаване на български акт за раждане на детето К.Д.Т.Ф.-И., родено на 8 ноември 2018г. с родители З.И.И. и А.Ф..
Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли да бъде потвърден постановения отказ, като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, алтернативно, прави възражение за прекомерност при претендиран адвокатски хонорар от насрещната страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх. №259/26.08.2022г. на Териториално звено „ГРАО“ – гр. Хасково, на основание Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, до Началник отдел „ГРАО“ при Общинска администрация Хасково са изпратени по компетентност документи за съставяне на акт за раждане на дете, родено в Обединено Кралство Великобритания. Писмото е заведено в Община Хасково с рег. индекс: 92-35-79 от 26.08.2022г. Към същото са приложени молба от 25.08.2022г. от З.И.И., с която на основание чл.72, ал.3, т.1 от ЗГР се иска да бъде издаден български акт за раждане на детето К.Д.Т.Ф.-И., с баща З.И. ***, България и баща А.Ф., роден в Италия. Към искането са приложени заверени копия от удостоверение за вписване на осиновяване с №****, издадено на 07.04.2021г. във Великобритания, от удостоверение за сключен граждански брак между З.И.И. и А.Ф. с №********* от 06.11.2019г., издадено от регистратор на граждански съюзи от името на регистрационен орган, Н., Л., пълномощно.
С оспорения в настоящото производство отказ рег. индекс: 92-35-79#2 от 22.11.2022г., издаден от Кмета на Община Хасково, е отказано издаването на българско Удостоверение за раждане на детето К.Д.Т.Ф.-И., при условието на отбелязване в същото на произход от две лица от мъжки пол – заявителят и лицето А.Ф.. При мотивиране на отказа, административният орган се е позовал на първо място на разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от Семейния кодекс на РБългария СК/ като е посочил, че правният ред не предвижда вариации на произхода от родител, освен от един баща и една майка, което е онагледено и в официалния образец – бланка на издаваните в РБългария актове за раждане, който образец е съобразен с изискуемите съгласно чл.45, ал.1, т.9 от ЗГР, реквизити на акта за раждане. В тази връзка е посочил, че българското право не познава изобщо института на произход от две или повече лица от еднакъв пол - двама бащи или две майки. На следващо място, при позоваване на чл.117, т.5 от КМЧП , е приел, че признаването на представеното удостоверение за вписване на осиновяване /еквивалент на акт за раждане/ противоречи на българското правно устройство и законодателство, доколкото би довело до нарушаване на обществения интерес и недопустимо засягане на основни ценности в обществото. В тази връзка е изложил съображения, че се иска в акта за раждане да се впише произход от двама бащи, каквато възможност българското право не предвижда и не допуска, и което би било в разрез с вътрешния ред и основните начала на правовата държава, гарантирани от Конституцията на РБългария. Приел е, че не е налице условието по чл.117, т.5 от КМЧП признаването и допускането за изпълнение н а чуждестранния акт да не противоречи на българския обществен ред. Указал е възможността за предявяване на установителен иск пред СГС при наличие на обстоятелствата по чл.118, ал.2 от КМЧП.
Оспореният отказ е изпратен на посочения в искането адрес за кореспонденция и е получен на 23.11.2022г. (л.52).
Жалбата е подадена чрез Община Хасково, където е заведена с рег. индекс: 92-35-79#4 от 06.12.2022г.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
лице с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на оспорване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 69 от ЗГР, гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗГР предвижда, че български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.
Според чл. 70, ал. 2 от ЗГР, ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Последното означава, че дори и да не е спазен 6-месечният срок по чл. 72, ал. 1 от ЗГР, няма пречка българският гражданин да представи съставения от местен орган по гражданско състояние акт за раждане направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, в случаите на акт за раждане – в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на бащата /чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗГР/. Именно така е процедирал в случая жалбоподателят, отправяйки искане за издаване на акт за раждане направо пред длъжностното лице по гражданското състояние в община Хасково.
Оспореният отказ изхожда от компетентен орган,
действащ в кръга на правомощията му. Обективиран е в писмена форма с посочване
на фактически и правни основания за разпоредения краен резултат. Не се
установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, а и конкретни такива не се сочат в
жалбата.
При преценка на оспорения акт за съответствието му с материалния закон, съдът намира следното:
В случая не е спорно, че жалбоподателят е български гражданин с постоянен адрес ***. Видно е от представеното удостоверение за вписване на осиновяване с №****, издадено на 07.04.2021г. във Великобритания, че жалбоподателят е осиновител на детето К.Д.Т.Ф.-И., като е вписан в удостоверението като негов баща. В същото удостоверение за баща на детето и негов осиновител е вписан и А.Ф., роден в Италия. Не е спорно, че между З.И.И. и А.Ф. е сключен граждански брак във Великобритания на 06.11.2019г.
Съгласно действащата нормативна уредба в
Семейния кодекс произходът от майката се определя от раждането и че майка на
детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция /чл.
60 от Семейния кодекс/, а чл. 61 от Семейния кодекс определя и произхода от
бащата. И в двата случая законодателят използва единствено число, което ясно
показва, че произходът на детето се определя от една майка и/или от един баща.
Българският законодател не предвижда хипотеза, в която произходът на едно дете
да се определя от две майки или от двама бащи.
В тази насока са и разпоредбите, регламентиращи осиновяването, като съгласно чл. 81 от СК никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи. Доколкото разпоредбите относно брака постановяват, че брак може да бъде сключен единствено между лица от различен пол, то следва да се приеме, че съгласно българското законодателство осиновители не могат да бъдат две лица от мъжки пол.
Тези разпоредби намират отражение и в
приложимите разпоредби от Закона за гражданската регистрация. Съгласно чл. 72,
ал. 3, т. 1 длъжностното лице по гражданско състояние съставя българския акт за
раждане като вписва следните данни: името на титуляра, датата и мястото на
раждане, пола и "установения произход". Под "произход"
следва да се разбира произходът, дефиниран в чл. 60 и 61 от Семейния кодекс,
като се съобрази и разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от СК, съгласно която при
пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и
осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като
между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите
низходящи с роднините им по произход се прекратяват.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9
от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска
регистрация при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името
на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и "установеният произход"
се вписват в акта за раждане така, както са вписани в представения препис или в
превода на български език на чуждия документ.
С Решение от 14.12.2021 г. на Съда на ЕС
/голям състав/ по дело С-490/20 е постановено следното:
"Член 4, параграф 2 ДЕС, членове 20 ДФЕС
и 21 ДФЕС, както и членове 7, 24 и 45 от Хартата на основните права на
Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на
граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да
пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на
Регламент /ЕИ0/ № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО,
72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и
93/96/ЕИО, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на ненавършило
пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от
компетентните власти на приемащата държава членка, посочва като негови родители
две лица от един и същ пол, държавата членка, на която това дете е гражданин, е
задължена, от една страна, да му издаде карта за самоличност или паспорт, без
да изисква предварително съставяне на акт за раждане от своите национални
власти, както и, от друга страна, да признае, също както всяка друга държава
членка, издадения от приемащата държава членка документ, който позволява на
това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си
свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на Съда на
Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Конвенцията за правата на
детето "детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и
от рождение има право на име, право да придобие гражданство и доколкото е
възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите родители.
Държавите-страни по конвенцията осигуряват осъществяването на тези права в
съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по
съответните международни документи в тази област, особено когато в противен
случай детето би останало без гражданство".
Чл. 24, § 2 от Хартата на основните права на
Европейския съюз /Хартата, ХОПЕС/ регламентира, че "при всички действия,
които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на
децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно
значение".
Основни принципи на националното семейно право
са особената закрила на децата и зачитане на личността в семейството – чл. 2,
т. 4 и т. 6 от Семейния кодекс. Именно пълноценната закрила на правата на
детето е водеща при изследване и постановяване на този съдебен акт. Необходимо
е да бъде отдадено най-важно значение на интересите на детето. По силата на чл.
3, § 1 от Конвенцията за правата на детето "висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".
В случая малолетното дете К.Д.Т.Ф.-И. е български граждани по силата на чл. 25 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за българското гражданство. По линия на българското си гражданство, детето се ползва със статут на гражданин на Европейския съюз като пречка за свободното му движение се явява отказът на ответника да бъде съставен акт за раждане, в който като негови родители да се впишат двамата му бащи. Положението на децата-граждани на държава членка на Европейския съюз, които са родени в друга държава и пребивават законно в нея, попада в приложното поле на член 21, § 1 от ДФЕС.
Разпоредбата на член 4, § 3 от Директива
2004/38/ЕО от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете
на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на
държавите-членки задължава българските власти да издадат документ за
самоличност или паспорт на детето, независимо от съставянето на нов акт за
раждане на това дете, като Република България не може да се позове на
националното си право, за да откаже да издаде документ за самоличност или
паспорт на детето. Регистрирането на акт за раждане предпоставя упражняване на
правото на детето свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията
на държавите членки, гарантирано в член 21, § 1 от ДФЕС с всеки от двамата си
бащи, които са негови родители. Тук е от съществено значение да се наблегне на
обстоятелството, че правата, признати с чл. 21, § 1 от ДФЕС, включват правото
да се води нормален семеен живот заедно с членовете на семейството в Република
България /вж. в този смисъл е решение от 5 юни 2018 г., Coman и др., C-673/16,
EU: C: 2018: 385/.
Ответният административен орган е задължен да признае връзката на произход на К.Д.Т.Ф.-И. с двамата му родители, така че детето да може да упражнява безпрепятствено правото свободно да се движи и да пребивава в рамките на Европейския съюз и на територията на страната. Република България трябва да спази разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно признатата на всеки гражданин на Европейския съюз свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки, като легализира гражданското състояние на детето, установено в държавата по месторождение - Великобритания.
СЕС е постановил, че задължението на Република
България, от една страна, да издаде карта за самоличност или паспорт на дете,
което е неин гражданин, но е родено в друга държава, чийто акт за раждане,
съставен от властите на тази друга държава, посочва като негови родители две
лица от един и същ пол, и от друга страна, да признае връзката на произход
между това дете и всяко от тези две лица при упражняването от детето на правата
му по член 21 от ДФЕС, не нарушава националната идентичност, нито застрашава
обществения ред на Република България.
Връзката на малолетното дете със З.И.И. и А.Ф., с които то води семеен живот и които са вписани като негови
родители в акта за раждане, съставен в Обединеното
кралство е защитена от чл. 7
от Хартата.
В член 2, § 1 от Конвенцията за правата на
детето е въведен принципът на недопускане на дискриминация, независимо от
расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други
възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото
състояние, инвалидността, рождението или друг статут на детето или на неговите
родители или законни настойници.
При спазване на този принцип трябва да се
включат и правата на регистрация на детето, незабавно след раждането му, на
име, на гражданство, които да бъдат гарантирани, без каквато и да е
дискриминация, включително на основание сексуалната ориентация на неговите
родители. Недопустимо е едно малолетно дете да бъде лишено от възможността да
упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава на територията на ЕС,
в. т. ч. и в Република България, само и единствено поради това, че неговите
родители са лица от един и същ пол.
Действително чл. 9 от Хартата предвижда, че
правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани
в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези
права. В това отношение съгласно действащото право на Съюза правилата за
гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от
компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна
компетентност. В този смисъл държавите членки са свободни да предвидят или не в
своето национално право брака между лица от един и същ пол и качеството им на
родители. Съгласно чл. 4, § 2 от ДФЕС Съюзът зачита националната идентичност на
държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни
структури. Понятието "обществен ред" като основание за допускане на
изключение от основните свободи трябва да се тълкува стриктно, така че обхватът
му не може да бъде определян едностранно от държавите членки без контрол от
страна на институциите на Съюза. От това следва, че позоваване на обществения
ред може да се прави само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха,
засягаща основен обществен интерес /решение от 5 юни 2018 г., Coman и др.,
C-673/16, EU: C: 2018: 385, т. 44/.
В конкретния случай обаче издаването
на акт за раждане на дете, в който да
са вписани двама бащи и
съответно признаването на връзката на произход между детето и всяко от тези две лица при
упражняването от детето
на правата му по чл. 21 от ДФЕС и свързаните с него актове на вторичното право,
по никакъв начин не нарушава националната идентичност, нито застрашава
обществения ред.
В решението на СЕС изрично е отбелязано, че
подобно задължение не предполага държавата членка, на която е гражданин
засегнатото дете, да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да
имат качеството родители или да признае за цели, различни от упражняването на
правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между
посоченото дете и лицата, които са упоменати като негови родители в акта за
раждане, съставен от властите на приемащата държава членка. Важно е да се
добави, че национална мярка, която може да възпрепятства упражняването на
свободата на движение на хората, може да бъде оправдана, само ако е в
съответствие с основните права, гарантирани в Хартата, за чието спазване следи
Съдът /решение от 5 юни 2018 г., Coman и др., C-673/16, EU: C: 2018: 385, т.
47/.
Оттук се налага изводът, че Република България
не може да откаже да признае произхода на К.Д.Т.Ф.-И. от неговите родители, вкл. от бащата
– български гражданин. Трябва
да се отдаде приоритет при зачитане на правото на личен и семеен живот,
закрепено в чл. 32 от Конституцията на Република България и висшия интерес на
малолетните деца. Съгласно чл. 3, § 2 от Конвенцията за правата на детето
"Държавите се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи,
каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на
другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички
необходими законодателни и административни мерки".
Съобразяване с правото на семеен живот по
същество се характеризира с възможността дете и родител да живеят съвместно,
при условия като цяло сравними с тези на другите семейства, като не трябва се
прави разлика на основата пол на родителите, включително и деца, родени при
еднополови бракове.
Издаване на български акт за раждане на детето К.Д.Т.Ф.-И., в който да бъдат вписани имената на З.И.И. и
А.Ф. като негови
бащи, с оглед на предоставяне
на възможност на детето
за свободното му
придвижване на територията на ЕС и предвид необходимостта от издаване на
български документ за самоличност на детето, не означава по никакъв начин, че се нарушава
националната идентичност на Република България при определяне на правилата за
семейство и произход, нито води до нарушаване на обществения ред.
В конкретния случай вписването на имената на
двама бащи в акта за
раждане на детето
следва да се осъществи с цел възможността на детето да се издаде документ за самоличност, който да му предостави възможност свободно да упражнява правата си
по чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО. Съгласно чл. 46, т. 2 от Закона за
българските лични документи, се изисква представянето на удостоверителен акт за
раждане, какъвто е именно актът за раждане, който в конкретния случай следва да
е съставен по реда на чл. 72, ал. 3, т. 1 от ЗГР. Това обаче по никакъв начин
не означава, че връзката на произход между детето и двамата му родители ще бъде призната за цели, различни
от правата, които детето
черпи от правото на
Съюза. Да се лиши обаче детето от връзката с единия от родителите си при
упражняване на правото си на свободно движение или да се направи упражняването
на това негово право невъзможно или прекалено трудно, поради това че неговите
родители са от един и същ пол, е в разрез с основните права, гарантирани с
членове 7 и 24 от Хартата.
В тази насока е Решение от 14.12.2021 г. на
СЕС по дело С-490/20, в което е прието, че в това отношение съгласно
действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние, към които
спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността на държавите
членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност. В този смисъл държавите
членки са свободни да предвидят или не в своето национално право брака между
лица от един и същ пол и качеството им на родители. При упражняването на тази
компетентност обаче всички държави членки трябва да спазват правото на Съюза, и
по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно
признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на
територията на държавите членки. Подобно задължение не предполага държавата
членка, на която е гражданин засегнатото дете, да предвиди в националното си
право лица от един и същ пол да имат качеството родители или да признае за
цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на
Съюза, връзката на произход между посоченото дете и лицата, които са упоменати
като негови родители в акта за раждане.
Обстоятелството, че в образеца на акта за
раждане се отразяват данни за майка и баща /съгласно установения образец по
Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г.
за функциониране на единната система за гражданска регистрация/ по никакъв
начин не следва да се приема като убедителен аргумент за постановения отказ за
регистриране на акта
за раждане на детето,
тъй като формалните пречки по никакъв начин не следва да имат приоритет пред
правата на детето,
подробно обсъдени в настоящия съдебен акт.
По изложените съображения това съдът приема, че жалбата е
основателна, поради което оспореният отказ следва да се отмени. Преписката следва да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящия
съдебен акт.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ за издаване на
български акт за раждане, обективиран в писмо рег. индекс: 92-35-79#2 от 22.11.2022г. на Кмета
на Община Хасково.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Хасково за ново произнасяне по молба с вх. рег. индекс: 92-35-79 от 26.08.2022г., подадена от З.И.И., съгласно задължителните указания по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: