Решение по дело №237/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 4 от 16.01.2025 г., постановено по анд № 20244410200205/2024 год., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 24-0241-000028/28.05.2024 год. на Началник РУ-Белене, с което на А. М. Б. с [ЕГН], с адрес гр.Свищов, [улица], вх.А, ет.4, ап.12, на основание чл.181, т.7 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДП, и на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение трето от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДП затова че на 11.05.2024 год. в 15:13 часа в община Белене, на път трети клас №3002, при км.20+600 в посока с.Божурлук, като водач, управлява лек автомобил „Рено туинго“, [рег. номер] с рег.№[рег. номер], като превозва по-голям брой пътници /4+1/ от определения в СРМПС, който е 3+1; водачът превозва пътник на задна дясна седалка, който не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан по време на движение, автомобилът е оборудван с обезопасителни колани отзад.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Б. чрез адв. Т. от ВТАК, който счита , че съда при постановяване на обжалваното решение не е обсъдил в пълнота събраните доказателства и е извел неправилни правни изводи, поради което е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил необосновано решение.

Относно нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП: Касаторът счита от всички разпитани по делото свидетели се установява безспорно, че към момента на проверката жалбоподателя не е знаел, че управляваният от него автомобил по свидетелство за регистрация отговаряло за превоз на пътници 3+1. Съда в мотивите на своето решение изцяло неправилно не е кредитирал с доверие свидетелските показания Св.Б. , който е баща на и според който на 11.05.2024 г., неговият син по принуда се наложило да управлява автомобила на майка си, като едва към момента на проверката , след като е провел телефонен разговор с баща си, за да попита къде са документите на автомобила от служителите на МВР, е узнал , че автомобилът по документи отговаря за превоз на пътници 3+1 , а не 4+1 , както повечето автомобили. Сочи, че касаторът към този момент е бил млад шофьор, на управлявания от него автомобил по нищо не личало , че е за превоз на пътници 3+1. Отпред е имал 2 седалки ( 1 за шофьора и 1за пасажера ) , а задната седалка е била пригодена за трима пътника. Св.Б. , като бивш служител на МВР , включително и като началник на пътна полиция в РУ на МВР гр.Свищов , като лице с опит , едва след като е бил санкциониран жалбоподателя, е узнал , че автомобилът на неговата съпруга е пригоден за превоз на един пътник по-малко от обичайния за леки автомобили като този. Счита мотивите на съда, че този свидетел е пристрастен, за неправилни. Свидетелските показния на този свидетел следва да се ценят на база фактическа обстановка и съпоставени с всичките останали доказателства по делото, а доказателствата по делото обосновават логичното заключение , че свидетелите показания на този свидетел трябва да се кредитират с доверие. Сочи още, че св. Д. ( очевидец при извършване на проверката ) заявила пред съда, че жалбоподателят инцидентно се наложило да закара нея, мъжа й и детето, на което са настойници - П. А. С., до с.Стежерово , където живеят. Този свидетел описал касатора като тихо и скромно момче, което за пръв път се наложило да отиде на работа с този автомобил, защото другият, с който пътувал, бил повреден. Този свидетел бил категоричен , че едва по време на извършената проверка, жалбоподателят е узнал , че управлявания от него автомобил е за превоз на пътници 3+1, а не 4+1, като същевременно на автомобила по нищо не личало , че е пригоден за по-малък брой пътници. Автомобилът е бил нормален като всеки друг. Прави извод, че въз основа на всички тези факти може да се заключи, че липсва умисъл в жалбоподателя при извършването на административното нарушение, за което е бил санкциониран.

Относно нарушение на чл.183, ал.4 , т.7 от ЗДвП: Сочи, че в мотивите на съда не е преценено, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, административно наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения , които са довели до ограничаване правото му на защита и съставляващи отменителни основания. Сочи, че в наказателното постановление лисва съответствие между описание в обстоятелствена част и приложената санкционна норма. В случая е опорочена процедурата по съставяне на АУАН и НП. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, задължителен реквизит на НП е описание на законовите разпоредби, които са нарушени. В случая АНО не е изпълнил разпоредбата на цитираната норма на чл. 57, т. 6 от ЗАНН, тьй като е налице несъответствие на посочените за нарушени правни норми, като задължителни реквизити както на АУАН, така и на НП. Същите следва да са напълно идентични, да индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин, както и несъответствието между посочените нарушени норми и приложената санкционна такава, винаги съставляват съществени нарушения на процесуалните правила.

Законодателя с разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е предвидил санкция за тези водачи на МПС , които: а/ не изпълняват задължението за използване на предпазен колан , или б/ не изпълняват задължението за носене на каска, или в/ не изпълняват задължението да превозват пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, или г/ не изпълняват задължението да превозват пътник, който не изпълнява задължението за носене на каска. В конкретния случай АНО е санкционирал жалбоподателя за това че превозва пътник на задната дясна седалка, който не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан по време на движение.“ , а посочва общата санкционна норма на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП , без да посочи конкретната хипотеза на тази разпоредба , която съответства на извършеното нарушение.

Сочи още, че в обжалваното НП е посочено , че пътникът който се е возил в лекия автомобил без поставен предпазен колан ( с какъвто е бил оборудван автомобила) - П. А. С., се намирал на задна дясна седалка. Разпитаната по делото св.Д. била категорична, че детето П. се е намирало на задната седалка , но не в дясно , а в средата и автомобилът точно на това място не е бил оборудван с предпазен колан. Житейски логично е при превоз на 3 пътника на задна седалка , предвид пространството , дете да бъде поставено да седне в средата, за да има пространство за възрастните отляво и дясно. Няма как и не следва да бъде санкциониран водача за това, че е превозван пътник , който не е поставил предпазен колан, с който автомобила не е бил оборудван.

В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, претендира разноски.

Ответникът, чрез юрисконсулт К., е депозирала писмено становище, в което е изложил подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, моли съда да я отхвърли.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, депозирал е писмено становище чрез упълномощен адвокат, в което е изложил подробни аргументи за неправилност на атакуваното съдебно решение и незаконосъобразност на оспореното НП, моли съда да отмени решението и НП, претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН на 11.05.2024 против Б. затова, че на същата дата в 15:13 часа, в община Белене, на път Българене - Стежерово, при км. 20+600, в посока село Божурлук, управлява лек автомобил РЕНО „Туинго“, регистрационен номер [рег. номер], като превозва по-голям брой пътници (4+1) от определения в СРМПС, който е 3+1. Констатирано е, че водачът Б. превозва пътник - П. А. С., на задна дясна седалка, който не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан по време на движение, автомобилът е оборудван с обезопасителни колани отзад. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприел въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Съдът посочил, че актосъставителят и свидетелят са очевидци на нарушението. В показанията си твърдят, че, изпълнявайки служебните си задължения, са спрели за проверка лек автомобил. При извършената проверка установили, че автомобилът е с брой места 3+1, а в самото МПС е имало по-голям брой пътници -5 човека с водача, като за самите места са били предвидени 2 колана вляво и вдясно. Липсвал е трети обезопасителен колан на задната седалка. По отношение на пътника, който е бил без поставен обезопасителен колан, служителите на полицията са констатирали, че е седял на дясна задна седалка. Актосъставителят бил категоричен, че пътникът не е бил седнал по средата. Посочва в показанията си, че в AУAH са изписани имената на пътника - П. А. С., с посочено ЕГН, който е седял на място, за което има предназначен колан, че при съставяне на актове за такива нарушения посочват и мястото. В с.з. актосъставителят поддържал констатациите в AУAH, който бил връчен на водача. Съдът изложил съображения, че показанията на свидетелите са единни и хронологично последователни. От изведеното от тях установил обстоятелствата, свързани с време, място на констатиране на нарушението, както и обстоятелствата, описващи деянието като нарушение. В подкрепа на това съдът приел, че е редовно съставеният AУAH, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена. Приел, че показанията на тези двама свидетели не са повлияни от отношения с жалбоподателя, които да повлияят на безпристрастността им. Съдът кредитирал техните показания като логични, последователни, безпротиворечиви и дадени въз основа на техните лични възприятия.

Съдът не кредитирал показанията на свидетелите М. Б. и Д. С., тъй като първият е баща на нарушителя, а втората, макар да е присъствала, е попечител на пътника, който е бил без поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетелите Б. и С. съдът не счел за обективни и незаинтересовани им от изхода на делото. Счел, че те се опровергават от кредитираните от съда показания на актосъставителя и свидетеля при съставяне на AУAH, както и противоречиви. Свидетелят Б. посочил в показанията си, че синът му се е заблудил, че пътникът е дете и си е мислел, че може да вози трима човека и дете, а свидетелката С. - че „на самото място няма колан...и по средата нямаше колан“. Самият свидетел Б. сочил в показанията си, че автомобилът на майката на жалбоподателя е „с две врати, малък е“, а от друга страна - че нямало нещо, което да отличава двата автомобила. Затова не кредитирал същите с доверие. Изложил още съображения, че не е трудно да се установи и с колко на брой обезопасителни колани на задните седалки е оборудван автомобилът и след като са само два, лесно да се стигне до логичното заключение, че автомобилът е произведен да вози двама пътници на задната седалка.

Съдът изложил съображения, че нарушението е формално, осъществено при форма на вина пряк умисъл, което съдът счел за доказано по безспорен начин.

По отношение на второто нарушение, съдът приел за неоснователно оплакването на касатора, че разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП предвижда както правилото за поведение на водачи на МПС да не превозват пътник, който не изпълнява задължението за използването на предпазен колан или носене на каска, така и санкция за неизпълнение на посочената забрана. Посочил, че в ЗДвП не се съдържа друга материалноправна норма, която да указва посоченото задължение за водачи на МПС. Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в МПС от категориите Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Същата съдържа обаче правило за поведение, насочено към водачите и самите пътници - да използват обезопасителни колани, но не и забраната за водачите да превозват пътник, неизпълнил задължението, визирано именно в чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП.

За неоснователни съдът приел и доводите в писмената защита, че АНО е санкционирал жалбоподателя за това, че „...водачът превозва пътник П. А. С., с посочено ЕГН, на задната дясна седалка, който не е изпълнил задължението си да използва обезопасителен колан по време на движение“, като е посочил общата санкционна норма, без да посочи конкретната хипотеза на тази разпоредба, която съответства на извършеното нарушение. Действително, АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, но наказващият орган е посочил конкретната хипотеза, съответстваща на извършеното нарушение и е наложил наказанието на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 3 от ЗДвП, като съдът счел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и водещо до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното съдът счел нарушението за доказано от обективна и субективна страна.

За неоснователен счел и довода за наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай, като се позовал на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените на Б. деяния. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Не се спори и се установява от събраните по делото доказателства- от свидетелските показания на актосъставителя, в т. и от тези на бащата на касатора, че местата в автомобила, който е управлявал Б., са 3+1, а пътниците са били 4+1, което безспорно е нарушение на разпоредбата на чл.133, ал.1 от ЗДП, забраняваща превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Спорът по този пункт се свежда до това дали виновно е извършено деянието и дали същото е маловажно.

Според касационната инстанция е неправилен изводът на въззивния съд, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, защото от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели не се установява Б. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал или допускал настъпването на тези последици. Според настоящия състав на съда деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, и по конкретно – „небрежност“, при която Б. не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Вярно е, че касаторът е сравнително млад шофьор-и като възраст, и като шофьорски опит-от справката за нарушител/водач се установява, че е правоспособен, като притежава категории В и М, считано от 21.07.2021 год. Като водач на МПС обаче, което се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, по които се движат и други МПС, и пешеходци, той е длъжен да знае правилата за движение и да се съобразява с тях, за да се постигне предписаната на закона цел- да се опазят живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опази имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Затова и разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗДП предписва, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. И именно защото е млад човек и млад водач, Б. е следвало, преди да предприеме управлението на лек автомобил, още повече, който не е управлявал до момента, собственост на друго лице, който автомобил не му е познат като характеристики, технически възможности и параметри, да се убеди, че може да управлява същия, че може да превозва необходимия брой пътници и т.н., изобщо да се запознае с особеностите и характеристиките на автомобила и да спази изискванията, относими за движение и управление на точно този вид автомобил. Като не е сторил това, Б. е осъществил състава на вмененото му нарушение виновно, при форма на вината - непредпазливост, като и в този случай, по аргумент от разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН това деяние се явява наказуемо. Ето защо неоснователно е оплакването на касатора за невиновно поведение на водача по повдигнатото обвинение по чл.133, ал.1 от ЗДП. Деянието не може да се квалифицира и като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, напротив-то е типично за вида си.

Второто вменено нарушение на Б. също се преценява от настоящата инстанция като съставомерно, доказано, виновно и немаловажно. В случая са без значение свидетелските показания на разпитаните свидетели, водени от жалбоподателя. При фактическа установеност по делото, че местата в автомобила, който е управлявал Б., са 3+1, следва, че на предните две седалки на автомобила следва да се возят две лица-водачът и още едно, на задната седалка също могат да се возят само две лица-едно на задна дясна и едно на задна лява седалка, защото тази марка, модел и вид автомобил нямат трето място отзад за пътник-по средата. Затова правилно е описано деянието от актосъставителя и наказващия орган от фактическа страна-че пътникът без колан е бил превозван на задна дясна седалка. На задната седалка са се превозвали трима пътника, при възможност за превоз само на двама и единият от тези трима пътници е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение.

Вярно е, че в съставения АУАН не е посочено конкретното предложение от точка 7 на нормата на чл.183, ал.4 от ЗДП, но в НП този несъществен порок е отстранен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН от една страна. От друга страна, дори да не беше отстранен, деянието по този пункт е описано словесно много подробно, ясно и небудещо съмнение относно осъщественото от обективна страна, така че непосочването на конкретното цифрово предложение на точката от приложимата норма, не би могло не само да осуети, но и да затрудни правото на касатора да се защити адекватно и своевременно срещу това обвинение. Налице е пълно съответствие между словесно и цифрово описаното деяние по пункт две, като несъществената непълнота при цифровото изписване не съставлява в случая отменително основание.

Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4 от 16.01.2025 г., постановено по анд № 20244410200205/2024 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.