Р Е Ш
Е Н И Е № 173
гр. Сливен, 02.06
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи май през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от председателя АНД № 275
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
повод жалба на Н.К.М., ЕГН **********, против
НП на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, с което на основание
чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174
ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12
точки.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з.
органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.06.2019 г. в 14.55
ч. на път І-
Въз основа на
констатацията за отказ от проверка на жалбоподателя е съставен АУАН и му е
издадено НП, като АНО е приел, че е нарушен чл. 174 ал.3 от ЗДвП, поради което на
основание чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба” в размер на 2000
лв.и” Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му отнети общо 12 точки.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
НП
е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в
наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които
е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО
правилно, след като е установил състава на конкретното
нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между
констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени.
Жалбата е
процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
Редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния казус безспорно се установи, че
жалбоподателят е управлявал МПС . Установи се, че това е било видяно от св.З. и Г. - двамата служители на РУ на МВР –
Сливен ,които са го спрели за проверка. В хода на проверката било установено, че
водачът на МПС мирише на алкохол , залита и се държи арогантно ,поради което е
бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
По делото е
безспорно установено и обстоятелството ,че на водачът е бил издаден Талон за
изследване ,който му е бил връчен срещу подпис. В същия е отразен отказа да
бъде изпробван както и уведомлението,че следва да се яви за даване на кръвна
проба в ЦСМП-гр. Сливен.По делото е налице и писмено доказателство, че водачът
е бил прегледан в ЦСМП –гр. Сливен,а именно Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби / л.9 от делото /, в който от страна на дежурния лекар е
отразен втори отказ да бъде изпробван.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото
свидетел З., тъй като същите са вътрешно безпротиворечиви и съответни на
останалите доказателства по делото.
Съдът дава вяра на писмените доказателства
приобщени по делото по съответния процесуален ред като ,въз основа на тях
приема за безспорно установено и неоспорено ,че в деня на проверката водачът е
отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Това твърдение е
посочено изрично както в приложения и приобщен Талон за изследване/ л.8 от
делото /където актосъставителя собственоръчно е вписал този отказ така и в приложения и приобщен по съответния
процесуален ред Протокол за медицинско изследване/л.9 и 10 от делото /.
Съдът счита за недоказано
твърдението на жалбоподателя изнесено
едва в жалбата до РС- Сливен и неотразено в графа „Възражения” на АУАН или в
последствие пред АНО,че се касае не за отказ да бъде изпробван, а за
невъзможност, поради прекарана двустранна бронхопневмония,доколкото по делото
не са представени каквито и да е гласни или писмени доказателства,които да
оборват констатацията на АНО или да доказват твърдението на жалбоподателя. В
тази връзка ,съдът следва да отбележи ,че приложеното, ведно с жалбата писмено
доказателство, представляващо тестово измерване на дихателната функция на
белите дробове на жалбоподателя е изготвено на 13.02.20г.,т.е няколко дни преди
подаване на жалбата пред АНО и не може да бъде отнесено към момента на
извършване на нарушението.Нарушението е
констатирано през м. 06 . 2019г. , т.е от неговото извършване до издаването на
приложения документ са изминали повече от седем месеца. Действително, от
житейска гледна точка е напълно възможно през този период от време нарушителя да е боледувал и това да се е
отразило на обема на дихателната възможност на белия му дроб ,но това
обстоятелство е иреливантно на процесното нарушение и не може да опровергае
констатациите в АУАН и НП .
Съдът счита
горепосоченото твърдение като опит за оневиняване, още повече, че
актосъставителят З. е категоричен ,че по
време на проверката не е имало неуспешни опити от страна на жалбоподателя, а
напротив бил е налице отказ да бъде изпробван. Съдът няма основание да се
съмнява в достоверността на тези му показания,доколкото освен тях е налице и
писмено удостоверяване на отказа на жалбоподателя от страна на дежурния лекар в
ЦСМП- гр. Сливен.
В тази връзка ,съдът
счита ,че по делото са налице достатъчно гласни и писмени доказателства ,въз
основа на които да се приеме за безспорно доказано твърдяното нарушение, поради
което заличи от списъка на лицата за призоваване св. Г. ,който се явява
свидетел и на отказа на жалбоподателя да подпише АУАН.
Въз основа на горното,съдът стигна до извода
за наличие на всички изискуеми от ЗДП
основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. Бил е
поканен по надлежния ред от служител на
ОДП –Сливен управомощен да извършва проверки по ЗДП с дрегер апарат „Алко тест” , въпреки
което е отказал,поради което административно-
наказателния орган правилно е ангажирал административната му отговорносто по
чл.174,ал. 3 от ЗДП.
Съдът следва да
отбележи и обстоятелството, че видно от приложената справка за нарушител/л.7 от
делото /,процесния случай не е изолиран, а напротив. От посоченото писмено
доказателство се налага извода ,че за един много кратък период от време,
начинае от датата на извършване на процесното нарушение , а именно през м.
06.19г. до м. 09.19г. жалбопадателят е
допуснал и други нарушения както на императивните норми на ЗДП така и на КЗ.
Съдът счита,че
наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено, наложено е в
законоустановения размер и напълно съответства на вида на нарушението и на
личността на нарушителя.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0804-001651/12.07.2019 г. на Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, с което на Н.К.М., ЕГН **********,*** е наложена „Глоба” в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174 ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12
точки като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: