Р Е Ш Е Н И Е
№1886/27.10.2022г.
Град Пловдив, 27.10.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Анелия Харитева
при секретаря Севдалина Дункова,
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 858 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.145
и сл. от АПК, вр. чл.220, ал.1 ЗМ.
Образувано е по жалба на „Фитони 1” ЕООД срещу решение №
РТД-3000-369/01.03.2022/32-69186 на директора на Териториална дирекция „Митница
Пловдив“, с което на основание чл.74, § 2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 по
митническа декларация с МРН 20BG003009066391R5 са определени
митнически стойности за стока № 2/4 в размер на 33 917,40 лева и за стока
№ 4/4 в размер на 433,08 лева, както и е определено „Фитони 1“ ЕООД да доплати
сума общо в размер на 2 313,41 лева ДДС на основание чл.77, § 1, б.“а“,
във връзка с чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.54 ЗДДС, от които за
стока № 2/4 – 2 267,14 лева и за стока № 4/4 – 46,27 лева.
Според
дружеството-жалбоподател оспореното решение е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
липса на мотиви, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на
направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са
изложени в представената на 21.09.2022 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна
по мотивите, изложени в обжалваното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по същество са изложени
в депозираните на 26.09.2022 г. писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата
е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение, чиито
права са пряко и неблагоприятно засегнати от това решение, с което за дружеството
се създават нови публични задължения, и в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, видно от отбелязването, направено върху самото решение (л.20),
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че на 04.05.2020 г. с митническа
декларация с МРН 20BG003009066391R5 дружеството-жалбоподател е декларирало за допускане за
свободно обращение с цел крайно потребление стоки в произход Република Турция,
между които стока № 2/4 – гумени чехли: мъжки – 4818 чифта, дамски – 3270
чифта, детски – 2190 чифта, с код по ТАРК **********, държава на изпращане и
произход Турция, с декларирана митническа стойност 22 581,69 лева; стока №
4/4 – дамски гуменки с горна част от текстилни материали – 54 чифта, с код по
ТАРИК **********, държава на изпращане и произход Турция, с декларирана
митническа стойност 201,76 лева.
С писмо от 04.05.2020 г. (л.68) управителят на дружеството-жалбоподател е уведомен
за започнала проверка по реда на чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и че следва
да предостави обезпечение в размер на 7828,87 лева за покриване на
потенциалното митническо задължение или други вземания във връзка с вноса. А с
писмо от 13.05.2020 г. (л.62) е изисквано управителят на дружеството да
предостави допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната
митническа стойност. С писмо от 19.05.2020 г. (л.37-61) управителят на дружеството е дал правно становище
и е представил договор, фактури, разплащателен документ и фактури за последващи
продажби към български фирми.
Със съобщение от 31.10.2020
г. (л.31-32) по реда на чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е
уведомено, че предстои издаване на решение за определяне на нов размер на
публичните държавни вземания за стоки №№ 2 и 4 от митническа декларация с МРН
20BG003009066391R5 и за мотивите, на които ще се основава решението на директора,
както и че дружеството има възможност да изрази становище по мотивите в
30-дневен срок. Съответно ползвайки правото за даване на становище, управителят
на дружество е представил такова на 23.11.2020 г. (л.21-30).
На 01.03.2022 г. е
издадено оспореното решение № РТД-3000-369/01.03.2022/32-69186 – предмет на
настоящото съдебно производство.
В мотивите на оспореното
решение е посочено, че при регистриране на декларацията е активиран рисков
профил, който индикира, че декларираната митническа стойност на основание
чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоки №№ 2/4 и 4/4 е
значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид
стоки със същата държава на произход, като за сравнение са използвани
определените в т.40 от § 1 ДР ЗМ оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на ЕВРОСТАТ за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“, предоставени на разположение
на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния
изследователски център (Joint Research Centre) към ЕК.
Във връзка с
допълнително представените от дружеството документи на 19.05.2020 г. е прието,
че стоката по фактурите за продажба на първо търговско ниво не може да бъде
идентифицирана с внесената, а в търговското споразумение липсват количества,
цена и условия на доставка.
Позовавайки се на
решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС относно неприемането на
декларираната митническа стойност при положение, че митническият орган не
оспорва и по друг начин не поставя под съмнение автентичността на фактурата и
на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за
действително платената цена на внесените стоки, директорът е приел, че са
налице достатъчно основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност
по реда чл.70 от Регламент (ЕС) № 925/2013 и на основание
чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 следва да се определи
митническа стойност по метод, различен от този по реда на чл.70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 925/2013.
Съответно съобразявайки нормата на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
направен извод, че методът за определяне на митническа стойност въз основа на
идентични стоки е неприложим, тъй като от извършената справка в Системата за
определяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи
(МИС-ІІІА) не са установени данни за внос на стоки, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физически
характеристики, качество и репутация.
При прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност
по чл.74, § 2, б.”б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 е извършена справка в
Системата за определяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи (МИС-ІІІА) за сравнителни цели на допуснати за свободно
обращение с крайно потребление сходни стоки и е установен внос на сходни стоки,
както следва:
за стока № 2 – стока № 76 по МД с МРН 20BG005100215770R9 от 18.05.2020 г.,
плажни чехли и джапанки от микропореста материя с митническа стойност 3,30 лева
за чифт; стока № 82 по МД с МРН 20BG005100217685R9 от 22.05.2020 г., плажни чехли и джапанки от
микропореста материя с митническа стойност 3,76 лева за чифт; стока № 78 по МД
с МРН 20BG005100218503R0 от 26.05.2020 г., плажни чехли и джапанки от микропореста материя с
митническа стойност 3,87 лева за чифт;
за стока № 4 – стока по МД с МРН 19BG002002021641R8 от 18.12.2019 г.,
дамски обувки за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни
материали с митническа стойност 8,02 лева за чифт; стока по МД с МРН 19BG002002020641R9 от 02.12.2019 г., дамски
обувки за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни
материали с митническа стойност 18,58 лева за чифт.
Съответно направен е извод, че митническата стойност за стоки № 2/2 и № 2/4
следва да бъде определена на основание чл.74, § 2, б.“б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 в размер на 3,30 лв./чифт и 8,02 лв./чифт, поради което и на основание
чл.77, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 възниква ново митническо
задължение от датата на приемане на митническата декларация – 04.05.2020 г. –
за ДДС от 20 % ставка съгласно чл.66, ал.1, т.2 ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 ЗДДС размерът на дължимия ДДС е 6870,10 лева.
В оспореното решение директорът на ТД „Митница Пловдив“ е коментирал
правното становище на представителите на дружеството от 23.11.2020 г., като е
посочил, че не се представят нови доказателства, които да оборват новата
митническа стойност, и не се представят аргументи, оборващи решението за
промяна на митническата стойност на стоките, поради което е оставено без
уважение.
Представеният със становището
от 21.04.2022 г. на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
договор е идентичен с допълнително представените в производството по издаване
на оспореното решение допълнителни доказателства, едно от които е именно този
договор само на английски език (л.38-40), докато представените 2 броя лого
(л.113-116) не са били представени в производството пред административния орган
и в този смисъл са нови писмени доказателства, които, обаче, са без достоверна
дата и с оглед късното им представяне не следва да бъдат кредитирани. От друга
страна, наличието на специални търговски отстъпки би следвало да е уредено в
самия търговски договор между страните, каквито клаузи липсват. Но всички тези
доказателства са ирелевантни за спора с оглед мотивите на оспореното решение и
изричното изявление на процесуалния представител на ответника, че митническият
орган не оспорва цената, на която са закупени внесените стоки, нито
автентичността на документите към митническата декларация.
Представените в първото
съдебно заседание от процесуалния представител на ответника писмени
доказателства и един компакт диск (л.122-162) и представените такива със
заявлението от 01.06.2022 г. не са нови доказателства и ново доказателствено
средство, а са част от административната преписка по издаване на оспореното
решение, и съдържат данни за митническите декларации и приетите митнически
стойности за сходни стоки.
В хода на съдебното
производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства.
Вещото лице е посочило,
че пазарна стойност на процесните стоки към 2020 г. не може да бъде определена,
тъй като липсва информация за качеството на стоките, материалите и стойността
на изработката, защото в описанието на стоките по съответните митнически
декларации не се съдържа информация за качеството на изделията, изчерпателно
описание на артикулите, състава на материалите и т.н., липсват данни за
разходите за производство и стойността на материалите, за размера на обичайната
печалба. Вещото лице посочва също, че в митническата декларация за стока № 2/4
липсват данни за теглото на мъжките, дамските и детските чехли, поради което
единствено възможно е да се изчисли стойност на килограм или на чифт за всички
бройки чифтове. Въз основа на описанието на стоките в митническата декларация
вещото лице посочва, че за стока № 2/4 цената е 8,94 лв./кг и 2,13 лв./чифт, а
за стока № 4/4 цената е 8,75 лв./кг и 3,62 лв./чифт.
След анализ на
информацията от трите митнически декларации, ползвани от митническата
администрация за сравнение за цената на стока № 2/4, вещото лице определя
следните цени за кг и за чифт: 1) по МД с МРН 20BG005100215770R9 от 18.05.2020 г. за стока № 76/91 – 25,97 лв./кг и 3,30 лв./чифт; 2) по МД с МРН 20BG005100217685R9 от 22.05.2020 г. за стока № 82/97 – 29,25 лв./кг и
3,76 лв./чифт; 3) по МД с МРН 20BG005100218503R0 от 26.05.2020 г. за стока № 78/88 – 27,18 лв./кг и
3,87 лв./чифт.
За стока № 4/4 въз
основа на ползваните за сравнение от митническата администрация две декларации
вещото лице определя следните цени за кг и за чифт: 1) по МД с МРН 19BG002002020641R9 от 02.12.2019 г. за
стока № 6 – 18,33 лв./кг и 18,58 лв./чифт; 2) по МД с МРН 19BG002002021641R8 от 18.12.2019 г. за
стока № 6/35 – 23,33 лв./кг и 8,02 лв./чифт.
Констатациите на вещото
лице са отразени и в сравнителна таблица, като са описани количествени
характеристики, търговска марка, вносител и доставчик. Според вещото лице
процесните две стоки са с по-ниски стойности за килограм и за чифт, защото използваните
за сравнение стоки с марка „ЕЛ СИ УАЙКИКИ“ до голяма степен определя различните
пазарни стойности.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за
настоящия спор. Вещото лице потвърждава правилността на
констатациите на митническите органи относно наличието на внесени сходни стоки
с различни митнически стойности от декларираната от дружеството-жалбоподател.
Определените от вещото лице цени на сходните стоки са идентични с определените
от митническите органи.
При тези доказателства
съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно.
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 ЗМ, във връзка с чл.29
от Регламент (ЕС) № 952/2013, от директора на ТД „Митница Пловдив“ при спазване
пределите на предоставените му от закона правомощия.
В производството по
издаване на оспореното решение са спазени административнопроизводствените
правила. Административният орган е изпълнил задължението по чл.22, § 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 да запознае дружеството с мотивите, на които ще се основава
неблагоприятното решение, даден е 30-дневен срок за представяне на становище,
решението е издадено на 01.03.2022 г., след изтичане на определения срок за отговор
и не се различава по съдържание съществено от съобщението от 31.10.2020 г.
(л.31-32), мотивите са идентични, поради което не е налице съществено нарушение
на процедурните правила.
Основателно е
възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на
материалния закон и конкретно за неспазване на правилата на чл.70 и чл.74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 за определяне на нова митническа стойност. Прилагането на вторичните методи по чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е
обоснована неприложимост на основния метод по чл.70. В случая приложението на
вторичните методи е обосновано с ниската декларирана стойност на процесните
стоки, която е по-ниска от декларираната митническа стойност на сходни стоки, и
решение по дело С-291/15 на Съда на ЕС, което решение, обаче, е неправилно
интерпретирано, защото се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения
за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл.181а от
Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на
разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността, а не за тълкуване на чл.74, § 2, б.„б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 при прилагане на вторичния метод за определяне на
митническа стойност. В този смисъл решение № 10629 от 20.10.2021 г. по адм.
дело № 2426/2021 г. на ВАС, VІІІ о.
Съгласно чл.141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Оспореното решение не съдържа какъвто и да било анализ на
стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74, § 2, б.„б“
от Регламент № 952/2013. В случая сходството на процесните стоки и стоките по
използваните за сравнение митнически декларации не е доказано, тъй като
качеството, репутацията и наличието на търговска марка не е обсъждано и преценявано.
Тези характеристики на стоките са посочени в оспореното решение като фактори,
определящи дали стоките са сходни, но реално не е извършена никаква преценка, а
само декларативно и бланкетно са изброени като критерии, по които трябва да
бъде извършена преценката за сходни стоки. Реално, обаче, в решението и в
административната преписка по неговото издаване липсва анализ на характеристиките,
съставните материали и качеството на стоките, приети за аналог, на тяхната взаимозаменяемост
с процесните стоки в търговско отношение, като само разликата в цените е приета
за достатъчна за определяне на новата митническа стойност.
Липсата на мотиви в административния
акт е съществено нарушение на изискването за форма и е самостоятелно основание
за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши
преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на новата
митническа стойност на процесните стоки и в крайна сметка нарушава правото на
защита на адресата на акта. Само позоваването на данните от митническата
информационна система на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана
стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от
ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre)
към ЕК, макар да обосновават основателни съмнения за верността на декларираната
митническа стойност на процесните стоки, не доказват наличието на сходни стоки,
внесени на по-ниска цена.
Следователно митническият
орган не е направил необходимия анализ по чл.141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на съществените елементи във връзка с
използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на
процесните стоки, поради което оспореното решение се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
С оглед изхода на делото
и своевременно направеното искане от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски същото като основателно и
доказано в размер на 1050 лева (50 лева за държавна такса, 400 лева за
възнаграждение за вещо лице и 600 лева за адвокатско възнаграждение) следва да
се уважи и да бъде осъдена Агенция „Митници” да заплати на дружеството тази
сума.
Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Фитони
1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Брезовско шосе“ № 147, склад № 29, представлявано от управителя П.В.Д., решение № РТД-3000-369/01.03.2022/32-69186
на директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което на основание
чл.74, § 2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 по митническа декларация с МРН
20BG003009066391R5 са определени
митнически стойности за стока № 2/4 в размер на 33 917,40 лева и за стока
№ 4/4 в размер на 433,08 лева, както и е определено „Фитони 1“ ЕООД да доплати
сума общо в размер на 2 313,41 лева ДДС на основание чл.77, § 1, б.“а“,
във връзка с чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.54 ЗДДС, от които за
стока № 2/4 – 2 267,14 лева и за стока № 4/4 – 46,27 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да
заплати на „Фитони 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, склад № 29, представлявано от
управителя П.В.Д., сумата 1050 (хиляда и петдесет) лева, разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: