Решение по дело №391/2024 на Административен съд - Пловдив

Тила ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от П.С. с пълномощник адв. Д.Т. оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД05-53 от 09.04.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с който на дружеството е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на главница – 4 031 478лв. и лихва – 1 990 726,10лв. /общо 6 022 204,10лв./.

Жалбата се разглежда повторно след като с Решение № 1972/20.02.2024г. по д.№ 5958/2022г. на ВАС е отменено Решение № 556/31.03.2022г. по адм.д.№ 983/2020г. на АС – [област]. Според указанията на ВАС : „При новото разглеждане на спора, съдът следва да изложи мотиви относно това дали се установява качеството „предприятие“ на дружеството – адресат на оспорения акт при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, както и да изследва въпроса за наличие или липса на държавна помощ, подлежаща на възстановяване, с оглед установените пазарни цени в хода на административното производство и заключенията на вещoтo лице, съобразявайки приетото в Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз. При необходимост и по своя преценка, съдът може да назначи нова съдебно - оценителна експертиза. При новото разглеждане на делото и с цел изясняването на спорните факти, следва да бъде установено дали „Агролеспроект” ЕООД е било регистрирано по Закона за независимите оценители към момента на провеждане на процедурата по ЗОП и към момента на изготвяне на оценителските доклади за определяне на пазарните цени на процесните имоти.“.

- Жалбоподателят оспорва АУПДВ като незаконосъобразен и постановен в нарушение на производствените правила. Поддържа се относно наличието на субект „предприятие“ – бенефициент на държавна помощ, че оспорващото дружество не е извършвало и не извършва каквато и да било стопанска дейност посредством имота, придобит по договор за замяна № 53/23.01.2009г. – с идентификатор 67800.45.472 в землището на [населено място], срещу насрещна възмездна престация – посочените в договора имоти, собственост на Тила ЕООД. В тази насока е заявено, че дружеството не предлага и не е предлагало стоки и услуги посредством имота, не е променяно трайното му предназначение /горска територия/ и/или начина на трайно ползване /друг вид дървопроизводителна гора/, вкл. не е реализиран приход от дървесина и недървесни горски продукти. Конкретното разпореждане с имота е за изпълнение на задължения на дружеството, а не за осъществяване на стопанска дейност. Отречено е жалбоподателя да има качество „предприятие“ и в тази вр. се твърди, че договора и обективираната в него сделка не представлява държавна помощ, респект. не е налице субект на държавна помощ, тъй като държавна помощ има при осъществяване на стопанска дейност. Относно наличието на държавна помощ е заявено, че не е предоставено икономическо предимство на дружеството. Оспорен е оценителския доклад, взет предвид от административния орган – титуляр на вземането ще е държавата, която чрез МЗХГ се явява принципал на оценителя и оценката е извършена по методология, определена в решението, а не независимо от оценителя, вкл. е нарушена нормата на чл.38 ал.10 от Закона за държавните помощи /ЗДП/. Твърди се, че оценителския доклад касае имоти с различно географско положение, различно предназначение и различен начин на трайно ползване – тоест, базира се на неприложима пазарна информация. Ведно с това, установяването на разлика между цените по договора и пазарните цени, базирайки се основно на сделки с различен предмет – земеделски земи и/или урбанизирани територии, е недопустимо /цитирана е разпоредбата на §1а ДР ЗДС; арг. и от чл.4 от Закона за независимите оценители/. Изтъкнат е факта – изготвилото оценката дружество Агролеспроект ЕООД няма регистрация в регистъра на независимите оценители. В тази вр. е посочено още, че от съдържанието на решението на ЕК следва, че компетентният национален орган следва да определи конкретна методика, по която ще извършва оценката на административната стойност и методика за оценка на размера на несъвместимата държавна помощ, ако са налице предпоставките по съображения 172-175 или в условията на алтернативност – да използва независим експерт, оценител, при наличието на предпоставките по съображение 176 на Решение на ЕК С 2014 6207 / 5.09.2014г. Поддържа се, че не е налице каквато и да била избирателност при сделката и сключване на договора. Посочено е, че дори да е налице твърдяното от МЗХГ предимство, същото отговаря на критериите за de minimis, поради което на самостоятелно основание това предимство не следва да се счита за държавна помощ, като дори да се приеме за установено наличието на държавна помощ, същата е съвместима с вътрешния пазар съгласно Насоките за горския сектор и т.160 от Решението. Поддържа се алтернативно, че ако бъде установено държавно вземане, то е погасено по давност по отношение главница и лихви – чл.171 ал.1 ДОПК и чл.15 от Регламент ЕС 659/99 /чл.17 пар.2/ – 10 години, считано от деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя; т.178 и т.179 от Решението /помощта се счита за отпусната на получателя едва на датата, на която е действително изплатена на получателя/.

Твърди се, че оспореният акт не е мотивиран, тъй като отсъстват съображения за кумулативното наличие на изискуемите условия : наличие на субект „предприятие“ /в преписката липсват доказателства за предварителна проверка или извършена проверка в хода на административното производство, както и събиране на доказателства във вр. с основния предварителен въпрос, идентифициращ жалбоподателя като бенефициер по см. на чл.107, пар.1 от ДФЕС, при съобразяване с Решението на ЕК – съображения 125-128 от Решение на ЕК с 2014 6207 от 5.09.2014г.; разбирането на СЕС по отношение определяне на едно лица като предприятие по-скоро е функционално, отколкото институционално и предприятието следва да бъде определено на база на неговата икономическа активност, а не при съобразяване на неговата правно-организационна форма/ и осъществяване на стопанска дейност посредством предоставената помощ и за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициент; това предимство трябва да бъде избирателно и мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, вкл. отсъстват мотиви за наличие или липса на основания по съвместимостта на държавната помощ и приложимите изключения. Поддържа се и неспазване на принципа на съразмерността – чл.6 АПК.

В ход по същество е поискана отмяна на АУПДВ с присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът Министър на земеделието, храните и горите /сега министър на земеделието и храните/ оспорва жалбата, представляван от адв. Г.Х..

В писмени съображения по същество на спора поддържа законосъобразност на АУПДВ : Административният акт е издаден от компетентен орган – министърът на земеделието, храните и горите в качеството на администратор на държавни помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, съгласно чл.9 ал.1 и ал.2 вр. с чл.8 ЗДП. В случая АУПДВ е издаден съгласно чл.38 ал.3 ЗДП, в изпълнение на Решение на ЕК, с което се установява, че е предоставена неправомерна и несъвместима държавна помощ и се разпорежда възстановяването й, вкл. и когато това решение не индивидуализира получателите на помощ и размерът на помощта, подлежаща на възстановяване – Решение С /2014/ 6207 от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212 /2011/С/ и № SA.26217 /2011/С/. Счита се, че АУПДВ е издаден при спазване на административно-процесуалния ред – дружеството е уведомено с писмо изх.номер от 20.11.2019г. по реда на чл.26 ал.1 АПК, като възражение не е подадено. Основание за издаване на оспорения АУПДВ е решение на ЕК С /2014/ 6207 от 05.09.2014г. В посочения в решението период /01.01.2007г. 0о 27.01.2009г./ е извършена замяната по договор № 53/23.01.2009г. между ИАГ и адресата на АУПДВ. Представителят на ответника поддържа, че освен период, сделката съдържа и останалите характеристики – за замяната е отговорна държавата; сделката предоставя предимство на частната страна, тъй като е прехвърлена горска земя – държавна собственост с по-висока пазарна стойност от отстъпената горска земя, частна собственост – тоест, прехвърлени са държавни ресурси; сделката е избирателна – цитирано е съображение 160 от решението на ЕК; сделката за замяна нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите – членки. Твърди се, че адресатът на АУПДВ е предприятие – цитирано е Решение по дело С-325/2022г. от 19.10.2023г. : решението на ЕК от 5 септември 2014г. „трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС“. В тази вр. е посочено, че са представени доказателства за 39 сделки по покупко-продажба на недвижими имоти в горски територии, които са заменени с държавния горски имот в [населено място], а след това замененият имот е прехвърлен – извършени от дружеството, поради което следва, че е съобразена икономическата активност към датата на замяната. Приложена е формулата, дадена в Решението на ЕК – ЕК притежава по силата на чл.108, пар.2 от ДФЕС изключителна компетентност да установява предоставянето на неправомерна държавна помощ и това нейно правомощие имплицитно съдържа определянето на методика в самото решение, чрез която държавата-членка да идентифицира получателите и да определи размера на помощта, която трябва да бъде събрана. По отношение на Агролеспроект ЕООД е заявено, че са представени всички документи и е описан процеса на избор на оценител, възлагането на оценките, одобрение на ЕК за оценителите и процеса на извършване на оценките. Агролеспроект ЕООД не е лицензиран оценител, но такива са физическите лица, посочени в оценителския доклад – В.К. и Ж.М.. Тези лица са одобрени от ЕК. Сделките аналози са предоставени от Сл.Вп. и същите са в по-широк времеви период, а не в нормативно определеният в ЗДС 1- годишен, тъй като към датите на замените, сделките с горски имоти не са били достатъчни, за да представляват единствено те пазарен аналог /ползвани са 35 сделки с 42 имота в землището на [населено място], всички имоти – горска територия, в периода 2007г.-2008г./. С позоваване на т.1.8 от оценителските доклади, в която има изрична декларация, че съгласно чл.15 „б“ ЗГ /отм./ и изискването в техническата спецификация към договора за възлагане : пазарните аналози трябва да бъдат търсени във възможно най-широк обхват и най-дълъг подходящ срок, като се допуска удължаване на фиксираните 12 месеца, установени в ЗДС, се поддържа, че начинът, по който е възложена задачата съвпада напълно по логиката и съдържанието с отговора на третия преюдициален въпрос по дело С-325 от 2022г.

Поискано е отхвърляне на жалбата с присъждане на разноските по представен списък към молба от 27.03.2024г. /л.89 - 91/.

- Окръжна Прокуратура – [област] не участва в съдебното производство.

1. Оспорваният АУПДВ е получен от жалбоподателя на 23.04.2020г. /л.97/. Жалбата е подадена чрез Министъра на земеделието, храните и горите с вх.номер в министерството от 07.05.2020г. – в законоустановения 14 дн. срок от лице, адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебен контрол /жалбата е с вх.номер в АС-[област] от 08.05.2020г., но подадена на 07.05.2020г. – дата на пощенско клеймо върху плик, л.15 гръб/. Оспорването е допустимо.

2. АУПДВ е издаден от Министъра на земеделието, храните и водите в производство по реда на чл. 38 ал. 3 от Закона за държавните помощи /ЗДП/ в изпълнение на Решение на ЕК с разпореждане за изпълнение С /2014/ 6207 final, от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212 /2011/С/ и № SA.26217 /2011/С/.

Съгласно чл. 33 вр. чл. 8 и чл. 10 ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017г., приложим към датата на издаването на оспорения АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ, е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите, поради което обжалвания акт се явява издаден от материално компетентен орган в качеството му на администратор на държавната помощ в изпълнение изискването на чл. 38 ал. 3 ЗДП.

Според чл. 14, § 1 и § 3 от действащия към влизане в сила на решението на ЕК Регламент /EО/ № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя, съответно без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случай на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Общността. В същия смисъл са и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от действащия към датата на издаването на оспорения АУПДВ Регламент /ЕС/ 2015/1589 за установяване на подробни правила за прилагане на чл. 108 от ДФЕС. В случая е приложима процедурата по издаване на АУПДВ, регламентирана в чл. 38 и чл. 39 ЗДП.

Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014г. на ЕК е издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент /EО/ № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО /впоследствие чл. 108 от ДФЕС/ в сила, към датата на издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015г. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015г. Посоченото решение на ЕК е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. В тази вр. и както бе посочено, съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017г., приложим към датата на издаването на оспорения АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите.

2.1. Правни основания, въз основа на които е издаден административния акт : чл.10, чл.38 ал.1 вр. с ал.3 ЗДП, Решение на Европейската комисия с разпореждане за изпълнение С /2014/ 6207 final, от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212 /2011/С/ и № SA.26217 /2011/С/, приведена в действие от РБ при замените на горска земя, в съответствие с чл.162 ал.2 т.6 и т.9, чл.165 и чл.166 ДОПК.

Съгласно чл.162 ал.2 т.6 и т.9 ДОПК - „Публични са държавните и общинските вземания : т.6 по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; т.9 лихвите за вземанията по т. 1 - 8.”; чл. 165. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Според чл.166 ал.1 и 2 ДОПК : Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.; Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Съобрази се, че съгласно чл.38 ал.3 ЗДП : „Когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. В тази вр. оспореният АУПДВ е издаден в административно производство по реда на АПК, поради което законосъобразността му се преценява по правилата на АПК и правомощията на съда също произтичат от нормите на АПК.

Фактически основания, посочени в обстоятелствената част от АУПДВ : С Решение на Европейската комисия с разпореждане за изпълнение С /2014/ 6207 final, от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212 /2011/С/ и № SA.26217 /2011/С/ - Решение на ЕК, е прието, че при извършени в отразения в решението период замени на горски имоти, оценени по Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд /отм./ - наредбата, Държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частните субекти в нарушение на чл.108, пар.3 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/. Вписано е, че съгл. Чл.107, пар.1 от ДФЕС, всяко предимство предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в ЕС и представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Отразено е, че за да се приеме наличие на помощ в сделките за замяна по см. на чл.107, пар.1 ДФЕС, в Решението на ЕК са поставени изисквания за установяване на кумулативни условия, които трябва да са налице при всяка сделка и е създадена формула за определяне размера на помощта, която трябва да бъде възстановена. В случая кумулативните условия са обективирани в съображение 124 от решението на ЕК /л.61/ : 1. за мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство трябва да бъде избирателно; 4. мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, които обуславят прилагане на правилата за държавна помощ. В АУПДВ е направено позоваване на съображения 147 и 173 от решението на ЕК /л.66 и сл./ относно формулата, с която се определя дали частната страна е получила и в какъв размер икономическо предимство в резултат на сделката за замяна, която отчита както административните цени, използвани при първоначалната сделка, така и реалните пазарни цени на горските парцели към същата дата, каквито по силата на Решението на ЕК и по възлагане от Българската държава – според административния орган, издал оспорения АУПДВ, са изготвени от независим лицензиран оценител Агролеспроект ЕООД за всяка замяна, вкл. отделно се отчита и компенсацията в случай, че някоя от страните е платила такава при извършване на замяната. Представена е формулата, съгласно която размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна се равнява на стойността на – а/ разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени, минус стойността на б/ разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Посочено е, че когато тази стойност е положителна величина се счита, че е предоставена държавна помощ, за която чл.1-ви за задължителното в цялост решение на ЕК с разпореждане за изпълнение постановява – Държавната помощ отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост в периода от 1 януари 2007г. – 27 януари 2009г., неправомерно приведена в действие от РБ н нарушение на чл.108, пар.3 от договора, е несъвместима с вътрешния пазар и поради това, по силата на чл.4 – РБ възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в чл.1, с всички произтичащи от това последици.

В оспорения АУПДВ без съпоставка с анализ между фактическата установеност относно Договора за замяна на недвижим имот № 53/23.01.2009г., сключен между Тила ЕООД и Държавната агенция по горите и посочените кумулативни условия от съображение 124 от решението на ЕК, е прието /л.99 и сл./ : „Тези фактически и правни основания за определяне наличие на държавна помощ и размерът й, са налице пи замяната на горски имоти, извършена с Договор за замяна на недвижим имот № 53/23.01.2009г., вписан в Служба по вписванията [населено място] на 05.02.2009г., том 3, с № 62, дв. вх. рег. 829, сключен между „ТИЛА“ ЕООД и Държавната агенция по торите.“, л.115 и сл.

Във вр. с договора за замяна, в АУПДВ е отразено, че тила ЕООД е заменило собствени имоти с обща площ 768, 642 дка /описани имотите с номера – в землищата на [населено място], община Белоградчик, [населено място], община Белоградчик, [населено място], община Белоградчик, [населено място], община Белоградчик, [населено място], община Белоградчик, [населено място], [населено място], [населено място] – всички в община Белоградчик, [населено място], община Троян, [населено място], община Тетевен, [населено място], община Априлци, [населено място], община Тетевен – оценени по Наредбата общо на 1 391 820 лв., срещу държавен имот с площ 96 дка в [населено място], община Созопол с идентификатор 67800.45.472 – оценен по Наредбата общо на 1 342 099,56лв. Пазарната оценка на частните имоти е 291 599,26лв., а на държавния имот – 4 273 356,48лв., съгласно оценка, изготвена от Агролеспроект ЕООД.

Отново без конкретни съображения, в АУПДВ е вписано, че като се съобразят условията и формулата, се констатира, че с извършване на посочената по-горе замяна, Тила ЕООД е получило икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на 4 031 478лв. Върху тази сума е начислена лихва от датата на предоставяне на помощта на бенефициера – 23.01.2009г. до 09.04.2020г., в размер на 1 990 726,10лв. /лихвеният процент е изчислен с натрупване в съответствие с глава V от Регламент /ЕО/ № 794/2004 и Регламент /ЕО/ № 271/2008, съгл. чл.4 ал.3 от Решението на ЕК/. Общият размер на публичното държавно вземане е 6 022 204,10лв.

Административното производство е открито с уведомление по чл.26 АПК /л.108, 109/, във вр. с което по предвидената възможност не е представено възражение.

В АУПДВ е отразено, че Тила ЕООД се е разпоредило с получения в замяна държавен имот, като го е продало на Астра Ризорт ООД : според Справка по лица от Сл.ВП. – [област], л.104 – на 10.07.2009г. е отразен тип акт – Прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг, страни – продавач Тила ЕООД, купувач – Астра Ризорт ООД, имот с идентификатор 67800.45.473, а не 67800.45.472; имот с идентификатор 67800.45.473 е придобит на 08.07.2009г. от купувач Тила ЕООД с продавач Секюрити Сървис.

Прието е, че описаните обстоятелства и прилагането на методологията за установяване наличието на държавна помощ в решението на ЕК, обосновава извод за неправомерно предоставено при замяната предимство, под формата на държавен ресурс на Тила ЕООД.

2.2. Според данни от преписката и събрани доказателства при първото и настоящото разглеждане на жалбата : Оценителски доклад за пазарна цена на поземлен имот /ПИ/ в горски територии с № 67800.45.472 в землището на [населено място], държавна собственост /л.155 и сл./ е с възложител Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ към МЗХГ и оценител – Агролеспроект ЕООД, по договор за възлагане от 07.11.2017г. Посочено е, че дейностите по изготвяне на оценка са осъществени от екип с ръководител инж.В.К., правоспособен оценител със сертификат за оценителска правоспособност от 11.10.2011г. в състав – инж.И.И. – с удостоверение за завършен курс от 24.03.2000г. на БАН-ИАГ, инж.Б.Г. – анализатор комп. бази данни и техн. лесовъд Д.Д.. Отсъства информация за оценителска правоспособност на оценителя – Агролеспроект ЕООД. За база на стойността – пазарната стойност, е посочен §1а т.2 „пазарни цени“ от ДР на Закона за държавната собственост /отразена редакция от ДВ, бр.17 от 2006г., а всъщност с част от текст от ДВ бр.105 от 2014г. - "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко - продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота – това е текстът в оценителския доклад, предвид дата на договора за замяна – 23.01.2009. и периода в Решението на ЕК. Приложени са сравнителен подход в т.ч. метод на пазарните аналози и приходен метод в т.ч. метод на приходната стойност, при посочени допускания и ограничаващи условия, едно от които – търсене на пазарни аналози във възможно най-широк обхват и най-дълъг подходящ срок – тоест, допуска се удължаване на фиксираните 12 месеца в ЗДС, с оглед оценка за период 01.01.2007г. – 27.01.2009г., като периодът на прегледаните документи за собственост е 2005-2009г. – л.158. Отразени са 35 сделки с 42 имота – 2007г., 2008г. – без информация дали са в горска територия /л.161/ и е приложен метод на пазарните аналози с резултат – 4 273 356лв., словом изписан 4 237 356лв. В оценителски доклад за пазарна цена на ПИ в горски територии, собственост на ЮЛ /л.166 и сл./ е посочено : възложител Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ към МЗХГ и оценител – Агролеспроект ЕООД, по договор за възлагане от 07.11.2017г. /л.69 и сл./. Дейностите по изготвяне на оценка са осъществени от екип с ръководител инж.Ж.М., правоспособен оценител със сертификат за оценителска правоспособност от 27.01.2012г. в състав – инж.М.И. – с удостоверение за завършен курс от 20.03.2006г. на ИАГ, инж.Б.Г. – анализатор комп. бази данни и оператор Л.И.. Отсъства информация за оценителска правоспособност на оценителя – Агролеспроект ЕООД. Източници на данни – информация за вписани сделки с ПИ в горски или земеделски територии в землищата, където попадат оценяваните имоти, предоставена от АВп. Останалите данни са идентични с посочените по-горе за предходния оценителски доклад. По методът на пазарните аналози – цената е 291 600лв.

Приложени са документи от процедура по ЗОП – публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет – избор на правоспособен независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на ПИ в горски територии в съответствие с изискванията на Решението на ЕК от 05.09.2014г. /л.1353 и сл., т.5 от д.№ 983/2020г.; л.12 и сл. от настоящото дело/.

Представителят на жалбоподателя заяви, че ще се ползва от приетото заключение по адм.д.№ 983/2020г. /л.1387 и сл., т.5/, изготвено от експерт със сертификат за оценителска правоспособност за оценка на поземлени имоти в горски територии - № ********* от 23.01.2012г., л.1420 : Приложен е метод на сравнимите продажби, като сравнителният подход се базира на пазарна информация, съдържаща данни от реално състояли се продажби на имоти с характеристики, близки до оценявания имот. Посочено е, че при оценка по метода на пазарните сравнения /аналози/, стойността се определя чрез сравняване на оценявания имот с други подобни имоти, разположени в близост до неговия ценови район, които са продадени в рамките на 12 месеца преди дата на възлагане на оценката и вписани в Сл.Вп. по местонахождение на имота. Според заключението – реалната пазарна цена на държавния имот е 4 002 018лв., а на имотите на жалбоподателя – 3 690 050, 06лв. За имотите на жалбоподателя са ползвани цените на осъществени възмездни разпоредителни сделки с ПИ в горски територии, взети от АВп. в [населено място], [населено място], [населено място], към 2008г. – договорът за замяна е от 23.01.2009г. Информацията в резюме е представена в двата оценителски доклада – част от експертизата. СОц.Е не е оспорена от страните.

Допълнително заключение е допуснато по въпрос от представителя на ответника /л.1423, т.5; л.1452 и сл. – д.983 от 2020г./ и допълнителен въпрос от жалбоподателя : пазарната цена на държавния имот по ЗДС е 3 243 629лв. /л.1453/; съгласно методиката по съображение 173 във вр. със съображение 147 от Решението на ЕК за определяне размера на държавната помощ с пазарни цени по основното заключение, тя е 3 682 688лв.; съгласно методиката по съображение 173 във вр. със съображение 147 от Решението на ЕК за определяне размера на държавната помощ с пазарни цени по допълнителното заключение, тя е 3 031 364лв. При изслушване на заключението в.л. е пояснило, че когато имотите са малко, действащата Наредба за оценки на земи и гори в горския фонд позволява да се ползват земеделски земи с прибавяне стойността на насажданията и от тази гл.т. в първата експертиза е ползвана земеделска земя за по-справедлива цена. Земеделските имоти са пак от същия район със сделките с горски имоти. Допълнителното заключение е прието без възражения.

При първото разглеждане на жалбата е приет отговор от Камарата на независимите оценители в България /л.1464, т.5/ - Агролеспроект ЕООД не е вписано в публичния регистър на независимите оценители и няма издадени сертификат и печат за извършване на оценки от КНОБ.

СИк.Е е представила заключение с изчисление размер на лихвата върху главница 3 031 364лв. – в размер на 1 496 874, 20лв. /л.1467 и сл., т.5/. Общо задълженията във вр. с допълнителното заключение по СОц.Е и лихвата са в размер на 4 528 238,20лв.

- Следва да бъде отбелязано, че СОц.Е не са оспорени от страните при първото разглеждане на жалбата, като към тях не са приложени доказателства /вписаните документи за собственост, удостоверяващи проверка и анализ на действителни сделки/ за обосноваване на заключенията. Ответникът също не представи изискани при насрочване на делото /л.2 гръб/ - ползваните пазарни свидетелства /аналози/ за изготвяне на оценителските доклади – източници, от които е ползвана информация /вписани сделки/. Тоест, оценителските доклади в хода на административното производство и заключенията при първото разглеждане на жалбата не следва да бъдат приети за обосновани, тъй като не позволяват възможност да бъдат проверени сравняваните сделки. От друга страна – в оценителските доклади и в заключенията не е посочено да е ползвана Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии – Глава втора Определяне на цена на поземлени имоти в горски територии по метода на сравнимите продажби – чл.6, Глава четвърта Определяне на цени при сделки с поземлени имоти в горски територии – чл.23 и сл., съответно Глава пета Оценяване – чл.34 и сл., при определяне цената на имотите на дружеството. Макар при изслушване на допълнителното заключение експертът да се е позовал на посочената наредба, не е конкретизирано за кои имоти са ползвани цени за земеделски земи във вр. с чл.6 ал.5 от наредбата.

В изпълнение указанията на ВАС, при насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и по доказателства, вкл. е изискан отговор от Камарата на независимите оценители в РБ по отношение данни за регистриране на Агролеспроект ЕООД, [населено място] в публичния регистър по Закона за независимите оценители в периода от м.08.2017г. до м.март.2018г. /включително/, ведно с прилагане на копие от сертификат за оценителска правоспособност или изрично и писмено да бъде отговорен, че дружеството не е регистрирано в посочения период, съответно – не е независим оценител.

- По делото е приета справка от Камарата на независимите оценители в България /л.84 и сл./ : Агролеспроект ЕООД не е вписвано в публичния Регистър на Независимите оценители и няма издадени Сертификат и печат за извършване на оценки от Камарата на независимите оценители в България.

- Ответникът представи и са приети /л.12 и сл./ : два броя сертификати от 27.01.2012г. и от 11.10.2011г. и два бр. удостоверения за положен изпит по Наредбата за оценка на гори и на земите в горски фонд по отношение физическите лица Ж.М. и В.К. ; решение за откриване на процедура по ЗОП относно избор на правоспособен независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на ПИ в горски територии в съответствие с изискванията на решението на ЕК от 05.09.2014г. – с възложител ИАГ; обявление на обществената поръчка – в Технически и професионални възможности не е вписана изрично възможност – когато оценителя или оценителите в екип са членове на ЮЛ, същото да доказва технически и професионални възможности посредством компетентността на всеки оценител, а не на самото дружество; повторно са представени оценителските доклади, възприети от административния орган за нуждите на производството по издаване на оспорения АУПДВ; Протокол № 2 от 20.09.2017г., документирал действия на комисията по ЗОП относно отваряне на допълнителни документи от участниците и Протокол № 3/28.09.2017г. за отваряне на ценовите предложения; техническо предложение за изпълнение на поръчката от Агролеспроект ЕООД; други, приети по адм.д. № 983/2020г.

- Следва да бъде отбелязано, че оценителските доклади са от Агролеспроект ЕООД, а не от отделни физически лица, осъществили дейностите по изготвяне на оценката, вкл. не са подписани от отделните физически лица в екипите.

Приети в съдебното производство са още : уведомление от министъра на земеделието, храните и горите /12.10.2017г. до ЕК относно приключилата процедура по ЗОП, за изпълнение на решението на ЕК от 05.09.2014г.; отговор от ЕК, в който е посочено, че службите на комисията са взели под внимание избраният изпълнител Агролеспроект ЕООД и обстоятелството, че същият ще се изпълнява от двама експерти – В.К. и Ж.М., а не, че одобряват тези лица като изпълнители;

3. По отношение твърденията за незаконосъобразност се съобразиха данните от обстоятелствената част на АУПДВ във вр. с преписката и сърбаните по делото доказателства :

Съгласно Договор за замяна на недвижим имот № 53/23.01.2009г. между Тила ЕООД и Държавна агенция по горите /ДАГ/, дружеството е заменило 37 бр. собствени имота с обща площ 768,642 дка - гори и земи от горския фонд. Според чл.3 от договора - държавният имот е с по-ниска стойност и на основание чл. 15б ал. 6 от Закона за горите /отм./ - държавата не дължи заплащане на разликата в стойността на имотите, която е в размер на 49 720,44 лв. /л.144, д.983/2020г./, като всички разноски по извършената замяна и вписването на договора, са за сметка на Тила ЕООД. За Република България има влязло в сила Решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя /Решение на ЕК/. Същото е издадено на основание чл. 108, § 2, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ и в чл. 1 е посочено /л.76/, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007г. - 27 януари 2009г., неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар. Като адресат на Решението на ЕК Република България има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението. Министерството на земеделието, храните и горите чрез възложител ИАГ е провело процедура по ЗОП за избор на правоспособни независими оценители, които да извършат оценка на поземлените имоти в горски територии, обект на разпоредителните сделки за замени, приключила с Решение № 862/29.09.2017г. на Главния секретар на ИАГ /л.68/, с което на първо място е класиран участникът Агролеспроект ЕООД. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклада, описани по-горе. Сделката попада в периода, обхванат от Решение на Европейската Комисия. Прието е от административния орган, че на 10.07.2009г. дружеството - жалбоподател се е разпоредило с получения в замяна недвижим имот с идентификатор 67800.45.472 в [населено място] на стойност 1 342 099,56 лв., като го е прехвърлило на Аста Ризорт ООД в изпълнение на дълг. Както бе посочено по-горе, видно от приложена в преписката Справка за лице на Служба по вписванията [населено място] - л.104 – на 10.07.2009г. е отразен тип акт – Прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг, страни – продавач Тила ЕООД, купувач – Астра Ризорт ООД, но за имот с идентификатор 67800.45.473, а не 67800.45.472; имот с идентификатор 67800.45.473 е придобит на 08.07.2009г. от купувач Тила ЕООД с продавач Секюрити Сървис. Несъответствието не е преодоляно в хода на първото съдебно производство, както и в настоящото. Ответникът не е поддържал наличие на техническа грешка в справката от Сл.Вп – [населено място]. При тези данни не следва да бъде възприето без съмнение, че жалбоподателят е прехвърлил придобития със замяната имот, тъй като доказателствата по делото разколебават извода и не бяха представени допълнителни за обосноваването му.

Предвид констатацията и с оглед съображения 125, 126 и 127 от Решението на ЕК, като се съобрази, че оспореният АУПДВ не съдържа аргументи в подкрепа на извода за квалифициране на Тила ЕООД като предприятие по см. на Решението на ЕК, административният акт е незаконосъобразен.

В случая административният орган не е аргументирал основания за квалифициране на Тила ЕООД като предприятие, което е от съществено значение за наличието на основание за издаване на АУПДВ, тъй като според чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ правилата за държавните помощи се прилагат, когато бенефициерът е предприятие. По отношение мотивите на административния акт се съобрази, че волеизявлението на административния орган не следва да бъде тълкувано и съдът не дължи проверка на това – какво е имал предвид административния орган, осъществима при съдебното оспорване посредством анализ на съдържащи се в преписката документи. Съдебната проверка за законосъобразност на оспорен административен акт е по отношение само на приети за установени от органа факти. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт, вкл. не е допустимо фактическите съображения да бъдат изяснявани при съдебното оспорване и мотивиране на административен акт след издаването му и в съдебна фаза. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. В компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва или създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт.

Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно, спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК, ред, към който изрично препраща чл. 38 ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви /фактически и правни основания/ за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. Значението на изискването за мотивите в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта /Решение № 1586/2024г. по адм.д.№ 4848/2022г., ВАС : Липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на изложените в него мотиви, т.е. той не може да замести органа, излагайки мотиви вместо него. (виж Решение № 3570/14.03.2013 г. по адм. д. № 6831/2012г. на ВАС и др.)./. Следва да бъде отбелязано, че в посоченото решение на ВАС е прието и няма основание за отклонение от правилото – не съдът е длъжен да изложи мотиви за това, защо счита, че дружеството не е предприятие, а административният орган дължи да мотивира извода си за това, защо счита, че е предприятие, като съпостави приетите в административното производство данни със съображенията в Решението на ЕК. В тази вр. и с оглед информацията в преписката, административният орган не е изложил доводи съгласно съображение 127 от решението на ЕК – „С оглед на това следва да се отбележи, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава дейност. В резултат на това тези бенефициери не могат да се считат за предприятие по смисъла на чл.107, параграф 1 от договора, поради което счита, че няма наличие на държавна помощ при сделките със замяна, които те са сключили с българската държава.“. Следва също да се съобрази, че в постановените от СЕС решения по тълкуване на чл. 107, § 1 ДФЕС това понятие не се обвързва с прякото използване на помощта. В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023г. по дело С-325/22, според т. 39 от което не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС.

Във вр. със задължението на административния оран да обоснове извод за квалификация на дружеството-жалбоподател за предприятие, се отбелязва още, че оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 38 ал. 3 от ЗДП - когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на АПК, като е длъжен да установи лицата, получатели на помощта, и размера на получената от всяко лице помощ, като уведоми министъра на финансите за установеното и за предприетите действия за възстановяване, съобразно сроковете, определени в решението на Европейската комисия, в случая за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007г. — 27.01.2009г., като издаде, законосъобразен индивидуален административен акт, по отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за бенефициер, по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, в съответствие със съображения 125 - 128 от Решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014г., който въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение на конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване. При доказателствена тежест за административния орган по см. на чл.170 ал.1 АПК – да установи фактическите основания за издаване на акта, не бе установено качеството бенефициер по отношение Тила ЕООД по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Съгласно съображение 125 от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014г. въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение 126 е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38 ал. 3 ЗДП. Според Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Тоест, квалификацията на даден субект като предприятие винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение 127 Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от Договора. В съображение 128 е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. В оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които Тила ЕООД е определен като „предприятие“ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна помощ. Така в съображение 142 от решението, Комисията изрично е отбелязала, че понятието „предприятие" в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. В оспорения АУПДВ липсват мотиви за такава преценка от страна на административния орган, което обуславя незаконосъобразност на административния акт /съставът се позовава на Решение № 7655 по адм д.№ 2415/2021г., ВАС; Решение № 11382 по адм д.№ 3436/21г., ВАС/.

За да се установи дали съответните дейности са такива на „предприятие“ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията „икономическа дейност“ се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект. В конкретния случай преценка в тази насока отсъства. Решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със сделки със заменените имоти, вкл. в постановената съдебна практика на ЕС не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с пряко използване на помощта. В реда на изложеното съставът се позовава на Решение № 3163/2024г. по д.№ 7426/2022г., ВАС : „Посочено е, че същият се е разпоредил непосредствено след замяната с двата имота, които е придобил, което явно представлява стопанска дейност и характеризира лицето като „предприятие“ съгласно Решението на ЕК и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25). В конкретния случай такава преценка от органа липсва. Не биха могли да се възприемат доводите на административния орган, че щом Х. К. се е разпоредил с получените в резултата на замяната земи, е със статут на търговец по нашето право, който по занятие е извършвал стопанска дейност, като с това се покрива понятието "предприятие" по член 107, параграф 1 от Договора, поради което и дължи възстановяване на получената при замяната държавна помощ. “Предприятие“ може да е юридическо лице, организация с нестопанска цел и физическо лице, които осъществяват икономическа дейност, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение на СЕС от 10 януари 2006 г. по дело C-222/04, т. 108). В случая извършената от К. продажба не може да се приеме за търговска продажба, от която да следва извод за стопанска дейност, извършвана от физическото лице. В административното производство не е установено, че физическото лице е осъществявало търговска дейност, свързана с дърводобив и търговия с дървен материал, залесяване, туризъм и др. По делото не се доказа и установи качеството бенефициер на Х. К. по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, което е релевантно за законосъобразността на акта, тъй като следва да се докаже защо административният орган изисква възстановяване на помощта именно от адресата на акта, тъй като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с Решението на комисията…Следователно, обстоятелството, че К. се е разпоредил непосредствено след замяната с двата имота, които е придобил, при липса на конкретни фактически установявания за параметрите на тези последващи сделки, не може самостоятелно да обуслови извод за осъществявана от лицето стопанска дейност. В акта не са налице и установявания за осъществявана от физическото лице стопанска дейност, чрез предлагане на стоки или услуги на даден пазар, както и за извършване на определена икономическа дейност с придобитите в резултат на замяната имоти. Така констатарината липса на мотиви във връзка с определянето на адресата на акта като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт.“.

С решение от 19.10.2023 г. по дело С – 325/22 на СЕС е постановено, че Решение /ЕС/ 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В конкретния случай поради отсъствие на посочени в АУПДВ фактическа установеност относно извършвана от Тила ЕООД икономическа дейност и в какво се изразява тя, следва извод за липса на мотиви относно съществено обстоятелство, които не могат да бъдат допълвани или заместване в писмени становища на процесуалния представител.

Дори да бъде възприета тезата на административния орган по отношение основания за квалификация на дружеството като предприятие по см. на Решението на ЕК, се отчита, че размерът на подлежащата на възстановяване помощ, определен с оспорения АУПДВ не съответства на закона. Методиката за определяне размера на помощта е посочената в съображение 173 от решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съоветствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. Съгласно т. 48 от решението на СЕС по дело С-325/22, когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване /в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Mediaset, C-69/13,EU:C:2014:71, т. 21 и 23/. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали използвания метод съответства на член 6, параграф 1, букви б), в) и г) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014г., където се предвиждат три различни способа за възстановяване на помощта, а именно: възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделката за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията /т. 50 от решението на СЕС/. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна. Размерът на държавната помощ подлежаща на възстановяване зависи от размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. При определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната - съображение 174. В съображение 175 Комисията изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014г. в становище 2014/032997. В оспорения АУПДВ отсъстват мотиви и по делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата, респективно съображения за причините, поради които е неприложима.

В случая пазарните цени са определени посредством експертна оценка, извършена от „независим оценител“, определен по реда на ЗОП – Агролеспроект АД. В тази вр. - в съображение 176 е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. В конкретиката на фактите - пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. От данни в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на Агролеспроект ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите. Възложител на обществената поръчка, респ. на изготвяне на оценката на процесните имоти е Изпълнителна агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка и изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, т.е не може да се разглежда като независим субект, който действа при липса на обвързаност и на конфликт на интереси. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС по сходни дела – Решение № 2641/06.03.2024г., постановено по адм. д. № 7002/2022г. по описа на ВАС; Решение № 2293/27.02.2024г., постановено по адм. д. № 9707/2022г. по описа на ВАС; Решение № 1586/12.02.2024г., постановено по адм. д. № 4848/2022г. по описа на ВАС.

Ответникът приложи извадки от кореспонденцията със служител от дирекция „Конкуренция" при ЕК, видно от която ЕК е уведомена за резултата от проведената обществена поръчка. ЕК не е посочила, че одобрява определения по реда на ЗОП изпълнител, вкл. следва да се отчита, че ЕК няма правомощия да указва на Република България и нейните власти, кой да бъде оценител - в Решението на ЕК е посочено, че това е в рамките на самостоятелната дискреция на страната-членка, която следва да осигури оценка от независим и компетентен оценител.

Според т. 50 от решение по дело С-325/22 - размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съгласно ЗДП - чл. 38 ал. 9 и ал. 10 ЗДП : оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители, който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. Според чл.4 от Закона за независимите оценители /ЗНО/ - Д.В., бр.98 / 14.11.2008г. : „Регистрираните независими оценители при извършване на оценки спазват Кодекса за професионална етика на независимите оценители и следните принципи: 1. независимост-необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица; 2. обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката". Установи се, че в случая двата основни принципа са нарушени, като според в чл.21 ал.1 ЗНО: „Независимият оценител не може да извършва и подписва оценка, когато: 1. е свързано лице с възложителя по смисъла на §.1, т.З от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс". Както бе посочено по-горе, възложител е Изпълнителна Агенция по горите, която е в структурата на Министерството на земеделието, храните и горите, при което не може да се разглежда като независим субект. Следва извод, че оценката в административното производство е извършена и подписана от свързано с възложителя лице. Отбелязва се в допълнение, че съображение 4 от Регламент №1407/2013 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, който не е в сила от 31.12.2023 г., но е бил приложим към датата на оценката, касае свързани предприятия за целите на прилагането на правилото de minimis и не касае свързаността между оценител и възложител.

Ведно с това, в хода на делото се представи доказателство - справка от Българската камара на независимите оценители, според съдържанието на която Агролеспроект ЕООД не притежава качеството независим оценител. Тоест, не е изпълнено и посоченото в документацията на обществената поръчка условие, кандидатът да бъде регистриран по закона за независимите оценители /обявление на поръчката – Технически и професионални възможности, л.17 гръб/, вкл. не е изпълнено изискването на чл. 38 ал. 9 ЗДП. В случая следва да бъде прието, че не е спазен и основният формален принцип, установен в чл.38 ал.10 ЗДП, определящ условието оценката да се възлага и приема от администратора на помощта - администратор на твърдяната помощ е МЗХГ, а възложител на оценката е Изпълнителна агенция по горите. Тоест, ведно с изложеното за съдържанието на оценителските доклади, пазарните оценки на имотите, на които се позовава АУПДВ, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38 ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. Посоченото е отделно и самостоятелно основание за незаконосъобразност на АУПДВ, тъй като съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, а контролът от страна на съда на законосъобразността на административния акт, с който се разпорежда възстановяването, включва проверка за спазването на приложимите нормите от националното законодателство. В цитираното по-горе Решение № 1586/2024г. по д.№ 4848/2022г. е прието, което е относимо и към настоящия спор : „Не би следвало да съществува съмнение относно това, че чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, следва да бъдат спазени при постановяването евентуално на нов АУПДВ, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и посоченото по-горе Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22.“.

По отношение възражението в жалбата за изтекла погасителна давност се съобразяват : Регламент за давността ЕО № 215/1589 от 13.07.2015г. з установяване на подробни правила за прилагане на чл.108 от ДФЕС – „(26) От съображения за правна сигурност е подходящо да се установи срок на давност от 10 години с оглед на неправомерната помощ, след изтичането на който не може да бъде разпоредено възстановяване.; (27) От съображения за правна сигурност е подходящо да се предвидят давностни срокове за налагането и изпълнението на глоби и периодични имуществени санкции.; ГЛАВА IV ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ Член 17 Давностни срокове за възстановяване на помощта - 1. Правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години. 2. Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. От всяко прекъсване тече нов срок. Давностният срок спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на производство, висящо пред Съда на Европейския съюз. 3. Всяка помощ, по отношение на която давностният срок е изтекъл, се счита за съществуваща помощ“ и Регламент за давността /ЕО/ № 1999/659 от 22.03.1999г. за установяване на подробни правила за прилагане на чл.93 от договора за ЕО – „Член 15 Давностен срок - 1. Правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години. 2. Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава-членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. От всяко прекъсване тече нов срок. Давностният срок спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на производство, висящо пред Съда на Европейските общности.3. Всяка помощ, по отношение на която давностният срок е изтекъл, се счита за съществуваща помощ.“. В случая с издаване на решението на ЕК от 05.09.2014г. в регламентирания 10 – годишен период от предоставяне на помощта, давностният срок е прекъснат и е започнал да тече нов срок, който към момента не е изтекъл. Ведно с това - налице е непротиворечива практиката на ВАС с позоваване на решение на Съда на ЕС по дело С-627/18 с извод, че давността не е изтекла. Съгласно т. 2 от диспозитива на посоченото решение, член 16 параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ, включва лихви и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда въстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C/2014/ 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на Комисията. В този случай съгласно т. 51 от цитираното решение на Съда на ЕС получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по дело С-349/17, т.98. Според Съда на ЕС принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ /дело С-627/18, т.60)/. Както бе посочено, решението на ЕК, C/2014/ 6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент /ЕО/ № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. При тези обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС - давностният срок, предвиден в националния закон не следва да се прилага.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените разноски : по адм.д.№ 983/2020г. – 3 380лв. /държавна такса – 50лв; депозити за СОц.Е – 3 330 лв.; адм.д.№ 5958/2022г., ВАС – 1 200лв. адвокатско възнаграждение, л.44. По отношение сумата от 1100лв. - адв.възнаграждение по настоящото дело /л.11/, се съобрази, че договореното възнаграждение от 1100лв. е платимо „по банков път“, но не е представен документ за внасяне на договорената сума по конкретна банкова сметка, като банкова сметка не е посочена и в договора. При тези данни е приложимо – Т.Р. от 06 ноември 2013г., ВКС, т.1 : „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“. Във вр. с Решение на СЕС по дело С-438/22г. се съобрази, че процесуалният представител на жалбоподателя активно е заявявал доказателствени искания във вр. с указанията по доказателствената тежест и е представял доказателства в съдебните производства.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-53 от 09.04.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Осъжда Министерството на земеделието и храните да заплати на Тила ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от П.С., сумата от общо 4 580 лв. – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.