РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1094/1.6.2021г.
Гр. Пловдив, 01. 06. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
секретаря Д. Й. и с участието на
прокурора И. ДЖ., като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 331
по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.Р.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв. Васил Василев, срещу Решение № 260677 от 09.02.2020 г., постановено
по нахд № 6576/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 20-1030-008444 от 24.08.2020 г. на началника група при ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на Т., на основание чл.175 ал.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.6 т.2
от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10.00 лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва твърдението, че е
извършил административно нарушение на чл.6 т.2 от Закона за движение по
пътищата, като твърди, че по никакъв начин не е препятствал движението в района
на мероприятието. Твърди, че съдът е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка, давайки вяра само и единствено на докладните записки на
полицейските служители, поради което е нарушил разпоредбите на чл.14 от НПК,
тъй като не са изследвани обективно, всестранно и напълно всички обстоятелства
около случая.
Ответникът - ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Пловдив дава становище
за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Административен съд – Пловдив, XIX състав, намира, че касационната жалба е подадена в
законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението, по
което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените
касационни основания, съобразно правилото на чл.218, ал.1 от АПК, настоящият
състав счита касационната жалба за основателна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на касатора, М.Р.Т., срещу Наказателно постановление № 20-1030-008444 от 24.08.2020
г., издадено от началник група, ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.5 от с.з., са му
наложени административните наказания „глоба“ в размер на 1 000.00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, а за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.второ от с. з. –
административно наказания глоба в размер на 10.00 лв
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че нарушенията са доказани и деянията са правилно квалифицирани, включително
и определените наказания за всяко едно от тях.
Съдът е приел за доказана описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка, а именно, че на 29.07.2020 г. около 17:20 часа, в гр.
Пловдив, на ул. „Менделеев“ – кръстовище с ул. „Менделеев“, като водач на лек
автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № ***, М.Т., не изпълнява дадено от полицейски
орган разпореждане за завой наляво за преминаване в друг път, като създава
задръстване в кръстовището, както и че не носи контролен талон към СУМПС, които
нарушения са квалифицирани съответно, като такова по чл.6 т.2 от ЗДвП и чл.100
ал.1 т.1 от с. з. За горното е съставен АУАН, който е подписан с възражение от Т.,
в което е посочил, че е налице нагло поведение от страна на полицията и не е
създал задръстване на пътното платно. В срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН Т.
депозирал възражение срещу така съставения АУАН.
Настоящата инстанция намира, че решението е
постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неизяснена и
недоказана фактическа обстановка.
Не са събрани доказателства, че действително на
посочената дата, час и място е провеждано спортно мероприятие и са въведени
временни ограничения, както и не е изяснено в какво точно се състоят тези
ограничения, за да се констатира безспорно, че същите са нарушени.
В чл.20 ал.1 от Наредба № 2 на ОбС Пловдив за
организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни
превозни средства и пешеходците на територията на община Пловдив е указано, че
разрешение за временни забрани за обществено ползване на отделни улици и
участъци от тях се въвеждат със заповед на кмета на община Пловдив, а според
ал.3, същите се сигнализират по съответния начин, съгласно Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Съгласно чл.2 от Наредбата, допуска се
въвеждането на временни ограничения на движението, спирането, престоя и
паркирането на превозните средства на територията на града по разпореждане на
компетентните общински органи, съгласувано със службите за пътен контрол.
Ограниченията се сигнализират съобразно Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
и нормативните документи за неговото прилагане.
Съгласно чл.30 ал.2 от ЗДвП, редът и организацията за
осъществяване на дейността по ал.1 т.5 се определят с инструкции на министъра
на вътрешните работи. Такава е Инструкция No 8121з-749 от 20 октомври 2014 г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
в чийто чл.6 т.4 е указано, че началниците на отдел/сектори "Пътна
полиция" при СДВР и ОДМВР осъществяват прякото ръководство върху дейността
по пътен контрол, като координират,
контролират и при необходимост непосредствено участват в осигуряване на
безопасността на движението при провеждането на спортни, културно-масови и
други мероприятия, при пилотиране и съпровождане на делегации или товари и при
провеждане на СПО, което е свързано с извършване на строга организация, така,
както е посочено в раздел III на цитираната инструкция.
В наказателното постановление и в съставения АУАН е посочено: „въведена
е временна организация на движение при провеждането на спортно мероприятие, не
изпълнява дадено разпореждане за …“, като не се представят никакви
доказателства дали това е действително така, и как точно е следвало да се
осъществява движението в района на мероприятието, за да се приеме, че Т.
действително е извършил нарушение, като не е завил в указаната от полицейския
орган посока.
Съдът, като не е обсъдил доказателства в тази насока,
не е разпитал актосъставителя, не е обсъдил направените от Т. възражения, както
в АУАН, така и подаденото в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражение, а се е
доверил само и единствено на докладните записки на полицейските служители,
приложени по административната преписка, е постановил акт при неизяснена
фактическа обстановка, с което е нарушил чл.13 от НПК.
Не са изложени съображения дали
районният съд приема за доказани
твърденията
на жалбоподателя, че е полицейският орган се е държал нагло, както е посочено в
АУАН, както и дали действително Т. е създал задръстване на пътното платно.
Съгласно чл.220 от АПК, приложим по силата на чл.63
ал.1 изр.2 от ЗАНН (действаща редакция), настоящата инстанция следва да прецени
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, т.е. не може да приема за
установени определени факти, за които съдът е събрал доказателства, но не ги е
обсъдил в мотивите си.
Затова направеният от въззивния съд извод за безспорна
установеност и доказаност на извършеното от касатора деяние не е обоснован с
посочването на кои факти и обстоятелства са приети за установени и въз основа
на какви доказателства, за да обоснове съставомерност на деянието от обективна
и субективна страна.
Бланкетно изложените в тази връзка мотиви следва да
бъде приравнено на липса на мотиви на съдебния акт, представляващо съществено
процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
По тези съображения решението на Районен съд – Пловдив
като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
следва да бъде отменено, а на основание чл.222 ал.2 от АПК делото се върне за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Воден от горните мотиви и на основание чл.221 ал.2
предл. второ във връзка с чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Административен съд –
Пловдив, XIX състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260677 от 09.02.2020 г.,
постановено по нахд № 6576/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н. с.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.