№ 320
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100900899 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл 78 вр.
чл. 74 от Закона за радиото и телевизията.
Ищецът - Б.Н.Т. /БНТ/, твърди, че на 24.01.2020 г. сключил с ответника - „Т.Д.Е.А.“
ЕООД, който развива дейност като рекламна агенция, договор, по силата на който се
задължил да предостави на последния телевизионно време за излъчване в програмите на
БНТ на търговски съобщения на негови клиенти срещу получаване на възнаграждение за
това. Договорът е сключен за срок от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. В съответствие с
предвидените в общите условия, при които БНТ сключва този вид договори, възможности
рекламната агенция е гарантирала, че за срока на действие на договора ще заяви брутен обем
излъчвания от не по-малко от 1 000 001 лв. без ДДС, срещу което БНТ предоставила
агентска отстъпка от 5 % и обемна отстъпка от 20 % от дължимото възнаграждение,
съгласие за което е постигнато с допълнително споразумение към договора от 31.01.2020 г.
С това допълнително споразумение ответникът е закупил и допълнително годишен
рекламен пакет на нетна стойност не по-малко от 500 000 лв. без ДДС, срещу което получил
допълнителна отстъпка от възнаграждението в размер на 5 %. В изпълнение на сключения
договор ответникът е подавал остойностени схеми за излъчване на рекламни форми на
клиентите си, а БНТ е изпълнила задължението си да излъчи договорените и заявени
реклами в периода от 31.03.2020 г. до 30.10.2020 г. Ответникът обаче не е изпълнил
задължението си за заплащане на пълния размер на дължимото възнаграждение за
излъчените реклами. Тъй като общата брутна стойност на заявените от ответника за
излъчване реклами възлиза на 350 000 лв. без ДДС, т.е. е по-ниска от договорения размер от
1 000 001 лв., уговорената в полза на ответника обемна отстъпка е намалена от 20 % на 12
%, а отстъпката за допълнително закупен рекламен пакет от 5 % е отпаднала изцяло
1
съгласно клаузите на сключения договор. С оглед на това и размерът на дължимото от
ответника на ищеца възнаграждение за излъчени реклами в периода от 31.03.2020 г. до
30.10.2020 г. възлиза на сумата от 86 291, 78 лв. с включен ДДС. Поради изложеното ищецът
моли „Т.Д.Е.А.“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати посочената парична сума. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, оспорва предявения иск. Посочва, че договореният
обем излъчвания от 1 000 001 лв. е достигнат още на 09.03.2020 г. Твърди, че след
сключване на договора с ищеца е настъпила промяна на условията, тъй като с началото на
пандемията от Ковид-19 и последвалата отмяна на провеждането на европейското
първенство по футбол и олимпиадата, интересът на рекламодателите към излъчване на
реклами по БНТ е намалял. С оглед на това ответникът заявява, че е поискал от ищеца да
бъдат преразгледани условията на сключения договор, но последният не отговорил на това
искане, с което направил невъзможно точното изпълнение на договора. Ответникът твърди,
че от ищеца през септември 2020 г. били предприети действия за неговото злепоставяне
пред клиентите му и умишлено разпространяване на неверни твърдения, което също довело
до невъзможност той да изпълнява задълженията си по договора. Поради изложеното моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът
намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявения главен
иск, се сочи наличието на сключен между страните договор, по който за ответника, в
качеството му на рекламна агенция, е възникнало задължение да заплати на ищеца, в
качеството му на доставчик на медийни услуги, уговорената в този договор парична сума,
представляваща възнаграждение за излъчени реклами, които са форма на търговски
съобщения. Ето защо на първо място трябва да се отговори на въпроса дали от
представените по делото доказателства се установява, че такъв договор е сключен между
страните по спора, както и че по силата на този договор за ответника е възникнало
посоченото в исковата молба задължение.
Договорът, от който се твърди да е възникнало спорното правоотношение, е такъв,
който се сключва с лице, което има качеството доставчик на медийни услуги. Дейността по
предоставяне на медийни услуги от доставчици на медийни услуги е регламентирана с
нормите на Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Съгласно 2, ал. 1 ЗРТ медийни услуги по
смисъла на този закон са аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги, каквито съгласно
чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗРТ са и аудио-визуалните търговски съобщения и търговските съобщения в
радиоуслуга. В чл. 74 ЗРТ е предвидено, че рекламата представлява форма на търговско
съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или радиопредаване, като
2
съгласно чл. 78 ЗРТ включването на търговски съобщения, включително реклами,в
медийните услуги се предоставя от доставчиците на медийни услуги въз основа на писмени
договори. Именно такъв договор се твърди да е сключен между страните по спора. В ЗРТ е
регламентирана единствено форма за сключване на договора за включване на търговски
съобщения в медийните услуги, а именно писмена, като липсват специални правила за
неговото съдържание. Ето защо трябва да се приеме, че този договор е формален, като в
частта относно неговото съдържание, изменението, прекратяване и изпълнението му е
подчинен на общите правила, предвидени в ЗЗД.
По делото не е спорно, че на 24.01.2020 г. между Б.Н.Т. /БНТ/, в качеството й на
доставчик на медийни услуги и дружеството „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, е сключен договор за
излъчване в програмата на БНТ на търговски съобщения на лица, с които това дружество
има сключен договор. Последното обстоятелство се установява и от представения в
производството писмен договор от 24.01.2020 г., който е подписан от представители и на
двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание
на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от
съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи. От съдържанието на този
писмен договор е видно, че с него БНТ е поела задължение да включи в излъчваната от нея
програма търговски съобщения и по-специално рекламни форми на клиенти на „Т.Д.Е.А.“
ЕООД, което дружество развива търговска дейност като рекламна агенция, а в тежест на
последното дружество е възникнало задължение да заплати на БНТ за своя сметка
възнаграждение за това. Посочените задължения, които страните са се съгласили, че ще
възникват за всяка от тях, са такива, които са характерни за договора за включване на
търговски съобщения в медийните услуги, които се предоставят от доставчиците на
медийни услуги, който е уреден с чл. 78 ЗРТ. Ето защо и доколкото се доказа, че при
неговото сключване е спазена предвидената в закона форма за действителност, която е
писмена, то трябва да се приеме, че между страните по спора са възникнали облигационни
отношения от този вид договор, който е действащ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
съгласно уговорения в него срок на действие, в рамките на който период изцяло се включва
процесният такъв от 31.03.2020 г. до 30.10.2020 г., за който ищецът твърди, че ответникът
дължи да му заплати възнаграждение.
По делото е безспорно, че за периода на действие на сключения договор ответникът е
заявил за излъчване в програмата на БНТ търговски съобщения, чиято брутна стойност
възлиза на малко над 350 000 лв. без ДДС, както и че така заявените реклами са излъчени от
БНТ в телевизионната й програма. Тези факти се твърдят от ищеца в исковата молба и не се
оспорват от ответното дружество в хода на процеса, като трябва да се съобрази и това, че
неговият процесуален представител изрично заявява в съдебно заседание, проведено на
09.03.2022 г., че рекламите на негови клиенти са излъчвани в програмата на БНТ така, както
е посочено в исковата молба. Точният размер на брутна стойност на заявените от ответника
и излъчени в програмата на БНТ реклами за периода на действие на сключения договор се
установява от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/,
3
в която вещото лице след проверка на всички налични при страните документи е изчислил,
че тази стойност възлиза на сумата от 356 391, 50 лв. без ДДС. След като по делото е
доказано, че БНТ е включило в предоставяните от нея медийни услуги търговски съобщения
на посочената брутна стойност, то за „Т.Д.Е.А.“ ЕООД е възникнало насрещно задължение
да заплати възнаграждение за това в уговорения между страните размер.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от
сключения договор, следва да се заключи, че те са постигнали съгласие, че размерът на
дължимото на БНТ възнаграждение за срока на действие на договора ще се определя
съгласно общите условия за излъчване на търговски съобщения в програмите на БНТ и
действащата към момента на излъчване търговска политика на БНТ за 2020 г. и ще се
конкретизира по размер в остойностена схема за излъчване, която ще бъде подписана от
двете страни по сделката, като при определяне на възнаграждението БНТ има право да
предоставя на рекламната агенция отстъпки. От съдържанието на приетите като
доказателства по делото три броя допълнителни споразумения към договора от 24.01.2020
г., които са подписани от представители на двете страни по този договор и като такива
обективират техни съвпадащи волеизявления, се установява, че те са уговорили изрично
какви ще бъдат отстъпките от дължимото възнаграждение, които БНТ ще предостави на
ответника за срока на действие на сключения договор и при какви условия могат да бъдат
използвани те. Следователно възнаграждението, което отвтеникът се задължава да заплати
на БНТ за рекламите, които са включени в телевизионната й програма, се определя като от
стойността на рекламите, посочена в подписаните от страните остойностени схеми за
излъчване, се извадят отстъпките, които е уговорено да се прилагат.
От клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от допълнителното споразумение към договора,
подписано на 31.01.2020 г., е видно, че четири от уговорените отстъпки от дължимото
възнаграждение са следните: 1) отстъпка от 5 % и обемна отстъпка от 20 % върху всяка
заявена остойностена схема за излъчване на реклама, които са предоставени във връзка с
уговореното в чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение задължение, което възниква за
рекламната агенция да закупи за срока на действие на договора гарантиран обем
телевизионно време за излъчване в програмата на БНТ на търговски съобщения, който е не
по-малко от 1 000 001 лв. без ДДС; 2) отстъпка от 5 % за ранно договаряне; 3) отстъпка от 5
% върху всяка заявена остойностена схема за излъчване на реклама за допълнително закупен
със споразумението годишен рекламен пакет от 500 000 лв. В чл. 3, ал. 1 от това
допълнително споразумение е предвидено, че в случай че рекламната агенция заяви и
заплати обем, различен от гарантирания такъв по чл 1, ал. 2 от споразумението, се прилагат
отстъпките, съгласно действащата Търговска политика на БНТ за 2020 г., като разликите в
надплатени и/или дължими суми се заплащат от рекламната агенция в едноседмичен срок.
При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 3 от допълнителното споразумение от 31.01.2020 г., се налага извода, че те са се
съгласили, че уговорените между тях специални отстъпки от размера на дължимото
възнаграждение не се прилагат при всички случаи, а само дотолкова, доколкото ответникът
4
изпълни задължението си, поето с чл. 1 от това споразумение да заяви за излъчване в
програмата на БНТ търговски съобщения в минимален гарантиран обем, който е с брутна
стойност на закупеното телевизионно време от 1 000 001 лв. и следователно тяхното
прилагане е обусловено от изпълнението на това задължение, като при неизпълнение се
прилагат общите отстъпки, които БНТ предоставя на лицата, с които сключва договори за
включване на търговски съобщения в медийните услуги на телевизията, като това се отнася
както за размера на отстъпките, така и за условията, при които се прилагат те. С така
постигната между страните по спора уговорка се цели да бъдат защитени интересите и на
двете договарящи страни – на доставчика на медийни услуги, който има интерес да си
осигури предварително включването в своята програма на определено гарантирано
количество реклами и да получи възнаграждение за това и на ответника, който има интерес
да заплаща по-нисък размер на възнаграждение за обема от реклами, който иска да бъде
включен в предоставяните от БНТ медийни услуги. Тези договорки на основание чл. 20а, ал.
1 ЗЗД обвързват съдоговорителите, поради което съдът е длъжен да ги съобрази и въз основа
на предвиденото в тях, което е задължително в техните отношения, да отговори на
следващите въпроси, от които зависи крайния извод за основателността на предявения
осъдителен иск, а именно какъв е размерът на приложимата за процесния период от
31.03.2020 г. до 30.10.2020 г. отстъпка и оттам какъв е размерът на възнаграждението, което
рекламната агенция дължи да заплати на БНТ.
По делото е безспорно, че стойността на рекламите, които се доказа, че БНТ е
включила в предоставяните от нея медийни услуги, за периода на действие на процесния
договор, посочена в подписаните от страните остойностени схеми за излъчване, възлиза на
сумата от 356 391, 50 лв., която е изчислена и от вещото лице в заключението на изготвената
ССЕ. Спорен обаче е въпросът с каква отстъпка следва да бъде намалена тази стойност, за да
се получи размера на дължимото от ответника възнаграждение.
За да отговори на този въпрос съдът съобразява, че общата брутна стойност на
рекламите, които ответникът е заявил за излъчване за срока на действие на процесния
договор, е 356 391, 50 лв. Тя е по-ниска от договорения с допълнителното споразумение от
31.01.2020 г. минимален гарантиран обем на закупените реклами, който е с брутна стойност
от 1 000 001 лв. Това означава, че ответникът не е изпълнил задължението, което е
възникнало в негова тежест с чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение от 31.01.2020 г.
към процесния договор, от изпълнение на което зависи размера на отстъпките от
възнаграждението, които са приложими спрямо него съгласно чл. 3 от споразумението.
Ответникът се позовава на настъпили обективни обстоятелства, които твърди, че са
оказали влияние на рекламния пазар и на промяна на предварителното желание на неговите
клиенти да бъдат излъчвани реклами в програмата на БНТ, които са отмяната провеждането
на планираните за 2020 г. две големи спортни мероприятия – Европейско първенство по
футбол и Олимпийски игри в Токио. „Т.Д.Е.А.“ ЕООД заявява, че посочените обективни
факти, които той не е могъл да предвиди, са основание за изменение на сключения с ищеца
договор като бъдат намалени предвидените в него минимални обеми, при които се прилагат
5
уговорените по размер и вид отстъпки, за което изменение не е постигнато съгласие между
страните по сделката, въпреки че той е отправил искане за това до БНТ. С оглед на тези
факти, които ответникът твърди и предвид това, че той не заявява, че посочените
обстоятелства са направили изпълнението на неговото задължение невъзможно, т.е. че не е
могъл изобщо да намери рекламодатели, включително нови такива, то съдът намира, че тази
страна се позовава в процеса на възникнало за нея право по чл. 307 ТЗ да иска от съда да
измени и прекрати сключения договор. Това право е преобразуващо по характер, като в чл.
307 ТЗ е предвидено, че неговото упражняването става само по съдебен ред чрез
предявяване на конститутивен иск. По делото не се твърди и не се представят доказателства,
от които да се установява, че „Т.Д.Е.А.“ ЕООД е предявила пред съда иск по чл. 307 ТЗ,
който да е уважен с влязло в сила решение, което означава, че това дружество не е
упражнило потестативното си право да поиска изменение на процесния договор за
включване на търговски съобщения в предоставяните от БНТ медийни услуги поради
стопанска непоносимост и правната промяна, до която неговото упражняване може да
доведе, не е настъпила. Следователно съдържанието на възникналото в тежест на ответното
дружество задължение да заяви за излъчване в програмата на БНТ търговски съобщения в
предвидения минимален гарантиран обем, който е с брутна стойност на закупеното
телевизионно време от 1 000 001 лв., от изпълнение на което е обусловено ползването на
уговорените с БНТ отстъпки от дължимото възнаграждение, не е изменено в резултат на
настъпили обективни факти или постигнато между страните по сделката съгласие и то е
такова, каквото е уговорено със сключения договор и подписаното към него допълнително
споразумение от 31.01.2020 г.
От ответника в производството не са ангажирани никакви доказателства за
установяване на твърдяното от него обстоятелство, че от ищеца през месец септември 2020
г. били предприети действия за неговото злепоставяне пред клиентите му и умишлено
разпространяване на неверни твърдения. Ето защо и съдът счита, че същото не е настъпило
и следователно не би могло да има отношение към възможността на ответното дружество да
изпълнява задълженията си по процесния договор.
В подадения от ответника писмен отговор е направено позоваване на факта, че
ищецът е спрял да изпълнява подадените от него заявки считано от 21.10.2020 г. Този факт
не се оспорва от БНТ, като съдът счита, че той се и доказва от събраните по делото
доказателства. В производството е представен имейл от 21.10.2020 г., намиращ се на л. 229
от делото на СГС, който не се спори, че е съставен от представител на БНТ и е адресиран до
ответното търговско дружество. Този имейл съдържа електронни изявления по смисъла на
чл. 2 ЗЕДЕС и следователно представлява електронен документ съгласно чл. 3 ЗЕДЕС и
може да служи за доказателство в гражданския процес, предвид и това, че в случая е спазена
формата за представянето му, предвидена в чл. 184, ал. 1 ГПК – той е възпроизведен на
хартиен носител и е заверен от страната, която го представя. От съдържанието на този
имейл е видно, че от БНТ е направено изрично изявление за отказ да изпълни заявка за
включване в телевизионната програма на реклами, подадена от ответника на 21.10.2020 г.,
6
т.е. в срока на действие на договора и за спиране изпълнението на всички заявени схеми
считано от 22.10.2020 г., като в него е посочено и че това право се упражнява поради
неизпълнение от последния на задълженията му за заплащане на възнаграждение. Размерът
на неизпълнението на ответника е конкретизиран в отправена от БНТ на 22.10.2020 г.
писмена покана до „Т.Д.Е.А.“ ЕООД за доброволно погасяване на неизпълнените до
момента в срок задължения за заплащане на възнаграждение за вече излъчени реклами,
която не се оспорва, че е получена от това дружество, като е посочено, че той е от 66 538, 79
лв. /документа на л. 231 от делото на СГС/. Следователно по делото се доказа, че считано от
21.10.2020 г. БНТ е спряла да изпълнява подадените от ответника заявки за включване на
реклами в предоставяните от нея медийни услуги. Съдът счита обаче, че това е направено
при упражняване на уговорено със сключения договор право, което е възникнало за БНТ с
оглед факта на допуснато от ответника неизпълнение на задълженията му за заплащане на
възнаграждение за включването на заявени реклами в програмата на БНТ. В тази връзка, на
първо място трябва да се посочи, че съдът приема за доказано по делото, че към 21.10.2020 г.
ответникът не е изпълнил в срок свои задължения за заплащане на възнаграждение за вече
излъчени от БНТ реклами. Този факт се твърди от ищеца, като доколкото е отрицателен по
своя характер, в тежест на ответното дружество е да установи в процеса положителното
обстоятелство, че е заплатил в срок възникналите в негова тежест по силата на процесния
договор задължения, за което не са представени доказателства. Освен това неизпълнението в
срок на всички възникнали в тежест на ответника задължения за заплащане на
възнаграждение на БНТ за заявените и излъчени в телевизионната програма реклами се
установява и при съобразяване на изводите, направени от вещото лице в заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за това какъв е размерът на
дължимото към 21.10.2020 г. възнаграждение, който е от 235 088, 09 лв. с ДДС и за това
какъв е размерът на заплатените към този момент от ответника суми в изпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждение, който е по-нисък и е от 131 204, 79 лв. /тази
сума е получена при сбор от платените суми, посочени от вещото лице в таблица 1 от
експертизата, но без сумата от 60 000 лв., която е платена като гаранция по договора, а не в
изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение/. След като неплатената част
от задължението е в по-малък размер от размера на самото задължение, то трябва да се
приеме, че към 21.10.2020 г. е налице неизпълнена в срок част от него. На следващо място,
съдът съобразява, че част от съдържанието на сключения между страните договор е чл. 28,
ал. 5 от общите условия, при които БНТ сключва договори за излъчване на търговски
съобщения в програмата на БНТ, които на основание чл. 16, ал. 1 ЗЗД са станали
задължителни за ответника, който писмено е заявил, че ги приема с изявлението, направено
с чл. 10 от договора от 24.01.2020 г. С тази клауза е уговорено, че при неуредени финансови
отношения над 5 000 лв. БНТ може да спре следващи излъчвания на клиента. С оглед на
доказаното неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на
възнаграждение, което към 21.10.2020 г. е в размер по-голям от 5 000 лв., то трябва да се
приеме, че за БНТ е възникнало правото по чл. 28, ал. 5 от приложимите общи условия да
спре да включва заявените търговски съобщения в своите медийни услуги, което право тази
7
страна е упражнила с изявлението, обективирано в имейла от 21.10.2020 г. Ето защо и
поведението на ищеца да откаже да изпълни направени от ответника заявки за излъчване на
реклами е в съответствие с уговореното в договора и то не може да доведе до отпадане на
последиците от допуснатото от ответника неизпълнение на задължението му за осигуряване
закупуването на гарантирания минимален обем на реклами за периода на действие на
договора, особено когато правото на ищеца е възникнало поради допуснато от самия
ответник неизпълнение на друго негово задължение по същия договор, а действащият
правен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
В обобщение на изложеното трябва да се посочи, че по делото се доказа, че
дружеството „Т.Д.Е.А.“ ЕООД не е изпълнило задължението, което е възникнало в негова
тежест с чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение от 31.01.2020 г. към процесния
договор да заяви за излъчване в програмата на БНТ реклами на стойност не по-малка от 1
000 001 лв., което неизпълнение не се дължи на причини, които са обективни или са
свързани с поведението на самия кредитор на това задължение. Ето защо и ответникът
следва да понесе последиците от това неизпълнение на договорното му задължение, една от
които е уговорена в чл. 3 от допълнителното споразумение, сключено на 31.01.2020 г. и се
изразява в това, че дължимото от него възнаграждение не се намалява с посочените в това
споразумение специални отстъпки, а с отстъпките съгласно действащата Търговска
политика на БНТ за 2020 г.
Търговската политика за продажба на търговски съобщения на БНТ за 2020 г. е
представена по делото, като от нейното съдържание е видно, че тя се състои от отнапред
установени от БНТ условия, при които сключва договори за включване на търговски
съобщения в предоставяните от нея медийни услуги. Ето защо тя представлява по своята
същност общи условия, при които БНТ сключва посочения вид договори. Тези общи
условия са станали задължителни за ответника на основание чл. 16, ал. 1 ЗЗД, защото по
делото е доказано, че той е направил писмено изявление, че ги приема, което се съдържа в
чл. 10 от писмения договор от 24.01.2020 г. Следователно предвидените в търговската
политика условия представляват част от съдържанието на сключения между страните по
спора договор за излъчване на търговски съобщения. От съдържанието на клаузите, които са
част от тази търговска политика, е видно, че размерът на обемната отстъпка от
възнаграждението, която БНТ предоставя на клиенти зависи от обема заявени за излъчване
търговски съобщения, като при обем от 300 001 до 700 000, в който обхват попада обемът
реклама, който се доказа, че ответникът е заявил за излъчване за срока на действие на
процесния договор, размерът на отстъпката от дължимото възнаграждение е 12 %. Ето защо
и в случая отстъпката за обем, с която трябва да се намали дължимото от ответника на
ищеца възнаграждение, е 12 %, а не тази, уговорена в допълнителното споразумение към
договора от 17.02.2020 г., която е 20 %.
При тълкуване на уговорката, постигната с чл. 2, ал. 2 от допълнителното
споразумение от 31.01.2020 г. към процесния договор и условията, предвидени в
8
търговската политика за продажба на търговски съобщения на БНТ за 2020 г., се налага
извода, че допълнителна отстъпка от 5 %, която е предвидено да се предоставя при
допълнително закупен годишен рекламен пакет с единична нетна стойност от 500 000 лв.
без ДДС, какъвто ответникът се е съгласил да закупи с това допълнително споразумение, се
ползва само, ако са заявени търговски съобщения на тази стойност за излъчване в
програмата на БНТ. Както вече се посочи в решението, за периода на действие на процесния
договор ответното дружество не е заявило за излъчване реклами на тази стойност, а на по-
малка стойност от 356 391, 50 лв. без ДДС, поради което и той не може да се ползва от тази
отстъпка от дължимото възнаграждение в размер на 5 %.
Между страните не е спорно, че са налице предпоставките, при които в Търговската
политика за продажба на търговски съобщения на БНТ за 2020 г., както и съобразно
договора и сключените към него три допълнителни споразумения, БНТ предоставя на
ответника агентска отстъпка от 5 %, отстъпка за ранно договаряне в размер на 5 %, както и
отстъпки за разпределение по тримесечие, отстъпка за ръст в обема или за нов клиент,
отстъпка за разпределяне на бюджета в праймтайма, отстъпка за спонсорство и комбинирана
отстъпка, които са уговорени в допълнително споразумение от 17.02.2020 г. и от 15.06.2020
г. да бъдат ползвани за излъчването на реклами на определени клиенти на агенцията.
При съобразяване на посоченото за приложимите в отношенията между страните по
спора отстъпки от възнаграждението, дължимо по договора от 24.01.2020 г., съдът приема,
че неговият размер възлиза на сумата от 226 721, 68 лв. без ДДС съответно 272 066, 02 лв. с
ДДС, която е изчислена от вещото лице по задача 2 от заключението на ССЕ при прилагане
на определените в решението като приложими отстъпки. От изводите на вещото лице,
направени в заключението при отговор на задача 4, се установява, че ответникът е заплатил
част от това задължение в размер на 131 204, 79 лв. /без сумата от 60 000 лв., която е
заплатена като гаранция по договора/, като неплатената част от него възлиза на сумата от
140 861, 23 лв. По делото от ответника не са представени доказателства, че е заплатил
някаква част от този остатък от дължимата сума. Не се доказва да са настъпили и
предпоставките, при които в допълнителното споразумение от 31.01.2020 г. е уговорено, че
заплатената гаранция от 60 000 лв. ще се използва за погасяване на задължението за
възнаграждение. Напротив, установява се, че са настъпили предпоставките, при които в чл.
3, ал. 1 от допълнителното споразумение е уговорено, че предоставената гаранция се
задържа от БНТ, които са при неизпълнение от ответника на задължението му да заяви и
заплати уговорения минимален гарантиран обем реклами /ответникът не е заявил и заплатил
нито обема по допълнително закупения годишен рекламен пакет от 500 000 лв., с оглед на
който е предоставена гаранцията, нито общо гарантирания обем от 1 000 001 лв./. Ето защо и
сумата от 60 000 лв. не може да се приспадне от задължението за заплащане на
възнаграждение, което е възникнало за ответното дружество, нито пък последното може да
прихване задължението си с вземане за връщане на предоставената като гаранция сума,
защото такова не е възникнало за него. Следователно неплатената към момента част от
задължението, възникнало в тежест на „Т.Д.Е.А.“ ЕООД, за заплащане на възнаграждение
9
по процесния договор за включени в програмата на БНТ реклами е в размер на 140 861, 23
лв. С предявения осъдителен иск ищецът претендира сума в по-нисък от този размер, което
прави този иск изцяло основателен.
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото
се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 3 812
лв., от които сумата от 3 452 лв. – платена държавна такса, сумата от 360 лв. –
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Д.Е.А.“ ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.Т., с адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл 78 вр. чл. 74 от Закона за радиото и телевизията сума в размер
на 86 291, 78 лв. /осемдесет и шест хиляди двеста деветдесет и един лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за включването в периода от
31.03.2020 г. до 30.10.2020 г. на търговски съобщения, представляващи реклами, в
предоставяните от Б.Н.Т. медийни услуги, което възнаграждение е уговорено да се дължи с
договор за излъчване на търговски съобщения, сключен на 24.01.2020 г., между Б.Н.Т. и
„Т.Д.Е.А.“ ЕООД и изменен с допълнителни споразумения от 31.01.2020 г. от 17.02.2020 г. и
от 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.05.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.Д.Е.А.“ ЕООД да заплати на Б.Н.Т.
сума в размер на 3 812 лв. /три хиляди осемстотин и дванадесет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10