№
гр. Кърджали, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на първи октомври
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело № 299 по описа на КАС за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от
Закона да данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба от „Симекс“
ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление:***,
чрез пълномощник,
против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №ФК-478-0411813/29.07.2019
г., издадена от началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" и чл.187, ал.1 от ЗДДС, по отношение на „Симекс” ЕООД, *** е постановено запечатване на търговски обект
– ***, находящ се в *** и забрана за достъп до него, за
срок от 15 дни.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като излага съображения за съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалния закон, както и с неговата цел. Твърди, че процесната доставка на гориво е извършена самостоятелно, директно
при купувача, като не е складирана, разтоварвана, нито отчитана през ***та на дружеството.
В тази връзка счита, че подаването на данни по чл.118 ЗДДС, не касае обекта, по
отношение на който е наложена принудителната административна мярка. Сочи, че към
момента на налагане на ПАМ няма образувано административнонаказателно
производство за нарушение на чл.59б, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., което да
е основание за налагане на процесната мярка. Счита, че
оспорената заповед не съдържа конкретни мотиви, обосноваващи прилагането на мярката
и срока, за който е наложена, както и че в случая бюджетът не е ощетен. Счита също,
че с прилагането й не може да се предотврати настъпването на труднопоравима вреда, тъй като запечатаният обект няма отношение
към отчитането на продажбата на процесното гориво. Прави искане за отмяна на
обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
– Началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, както
и в представено писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта
е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, с подробно изложени мотиви,
като съдържа и всички реквизити по чл.59 АПК. Излагат се съображения за наличие
на предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ ЗДДС, за налагане на принудителната
административна мярка, както и за обоснованост на срока, за който е наложена. Счита,
че неподаването на данни в НАП за получено/доставено гориво винаги води до негативни
последици за фиска, тъй като не позволява да се проследи
движението на количествата закупено и продадено гориво. По горните съображения счита,
че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Видно
от протокол №***/*** г., на 08.05.2019 г. в 14:00 ч., в търговски обект "***“,
находящ се в ***, стопанисван от „Симекс“
ЕООД, за търговия с течни горива (бензин, дизел, газ), както и продажба на масла,
антифриз, течност за чистачки и автоаксесоари е извършена
проверка от служители при ЦУ на НАП. При проверката е констатирано нарушение на
чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като
са изискани и документи, касаещи доставка на гориво към СУ „***“, извършена от „Симекс“ ЕООД. В последващ Протокол
№***/*** г. за извършена проверка, след представяне на изисканата документация,
е отразено, че търговското дружество не е изпълнило задължението си да подаде информация
по надлежния ред, относно доставка на *** л. газьол за промишлени цели към СУ „***“,
в нарушение на чл.59б, ал.1 от Наредба Н.18/13.12.2006 г. МФ.
Въз
основа на така установеното неизпълнение на изискването на чл.59б, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр с чл.118, ал.10 и ал.4 и, т.5 ЗДДС, със Заповед № ***/ ***
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, предмет
на настоящия спор, на „Симекс” ЕООД, *** е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – ***, находящ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 15 дни,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и чл.187, ал.1 ЗДДС. Прилагането на мярката
е мотивирано с обстоятелството, че на 05.02.2019 г. дружеството е извършило доставка
на *** литра гориво-газьол, на стойност *** лв. към СУ „***“, като за горната доставка
не е изпратена информация в НАП по законоустановения ред.
При служебна справка се констатирало, че в НАП са постъпили данни от получателя
на горивото, но от страна на доставчика - „Симекс“ ЕООД,
не са подадени данни по електронен път, чрез издаване на електронен документ за
доставка на гориво. Изложени са и мотиви, касаещи определената продължителност на
срока на наложената мярка. Заповедта е надлежно връчена на 07.08.2019 г., а жалбата
срещу нея е подадена в АС-Кърджали на 08.08.2019 г.
С оглед установеното
от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши
проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в рамките на установения от закона срок, и от лице с правен
интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив
към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Не
се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за отмяна на оспорения акт. Заповедта съдържа фактически
и правни основания както по отношение на приложената мярка, така и по отношение на продължителността на запечатването.
При
издаването на заповедта са спазени и разпоредбите на материалния закон. Според предвиденото
в чл. 186, ал.1, т.1 б "г" от ЗДДС, принудителната административна мярка
"запечатване на обект за срок до един месец" независимо от предвидените
глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП. Съгласно чл.118, ал.10 ЗДДС, данъчно задължено
лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата
на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.59б, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, електронният документ за доставка и електронният документ
за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в
WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на
данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите
за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители
за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
В случая няма спор,
че запечатаният търговски обект е собственост на жалбоподателя, както и че на
05.02.2019 г., „Симекс“ ЕООД е доставил на СУ „***“, ***
л. гориво-газьол, на стойност *** лв. За последната доставка, търговецът е бил длъжен,
по силата на чл.118, ал.10 ЗДДС, вр. с чл.59б, ал.1 Наредба
№Н-18/13.12.2006 г., да подаде на 05.02.2019 г., по електронен път в Националната
агенция за приходите, електронен документ за доставка на течното гориво. Няма доказателства,
нито твърдения за изпълнение на горното задължение, нито са налице предпоставките
на чл.118, ал.11 ЗДДС, освобождаващи търговеца
от задължението да подаде данните по чл.118, ал.10 ЗДДС. От своя страна, неизпълнението
на задължението за подаване в НАП на електронен документ за доставка на течно гориво,
възпрепятства проследяването на доставката и движението на количествата течни горива,
и е основание за налагане на мярката по чл.186, ал.1 ЗДДС.
Неоснователно е възражението
за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че подаването на данни по чл.118 ЗДДС, не касаело обекта, по отношение на който е наложена ПАМ. В тази връзка следва
да се отбележи, че мярката по чл.186, ал.1 ЗДДС е приложима по отношение на лицето,
което не спазило реда за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, каквото е и изискването
на чл.186, ал.1 ЗДДС, като има превантивна, предупредителна и дисциплинираща функция,
именно по отношение на лицето, което не е изпълнило задължението за подаване на
данни, каквито са и мотивите, изложени в заповедта.
Обратно на твърдяното
в жалбата, в оспорената заповед е налице и описание на фактическите и правни основания,
обуславящи издаването й – жалбоподателят, в качеството си на задължено лице по чл.118,
ал.10 ЗДДС, вр. с чл.59б, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006
г., не е спазил изискванията на горните разпоредби, като за извършената на
05.02.2019 г. доставка на гориво, не подал информация до НАП, по установения в закона
ред, констатирано при извършена проверка. Изложени са и подробни мотиви по отношение
на продължителността на срока на наложената ПАМ, и на кумулативната мярка по чл.
187, ал.1 ЗДДС. Административният орган е посочил, че липсата на информация относно
доставяните количества горива за продължителен период от време, препятства извършването
на контролна дейност, тъй като не може да се установи, дали се извършват доставки
и дали те съответстват на закупените количества гориво.
Неотносима към прилагането на ПАМ по чл.186,
ал.1 ЗДДС, е липсата на съставен АУАН и издадено НП за същото нарушение, тъй като процесната мярка се налага независимо от предвидените глоби
и имуществени санкции.
Оспорения
административен акт съответства и на целта на закона, а именно - предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и осигуряване
на регулярност на приходите и нормално функциониране на бюджетната система.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход
на спора, предвид направеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., определени
съгласно чл.78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Симекс“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-478-0411813/29.07.2019
г., издадена от началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Симекс“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, да заплати на ТД на НАП –
Пловдив, разноски по делото, в размер на 100 лв.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: