Решение по дело №1411/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на А.И.С., ЕГН **********,***, срещу заповед № РД-02-09-111 от 06.04.2023 г. на кмета на община Кричим, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, на А.И.С. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ басейн, разположен във вътрешността на ПИ 39921.502.124, за които е отреден УПИ IV-69, кв.130 по действащия регулационен план на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, бул. „Т“ № *.

Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.

Иска се отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Излагат се и допълнителни съображения по същество в депозираната писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.

Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, собственик на наредения за премахване строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта и в 14-дневния преклузивен срок от връчване на оспорената заповед – пощенско клеймо на л.43 по делото. Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко това налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че съгласно нотариален акт № 60, том 26, дело № 5709/2005 г. на Службата по вписванията Пловдив жалбоподателката е собственик на 3/4 идеални части от дворно място с площ 640 кв.м, поземлен имот № 182 по кадастралния план на град Кричим, УПИ IV-69, кв.130 по регулационния план на град Кричим, и съществуващите в имота жилищна сграда с площ 83,82 кв.м и избено помещение с площ 35,78 кв.м.

На 01.03.2023 г. от работна група при община Кричим е извършена проверка на процесния строеж, представляващ басейн, разположен във вътрешността на ПИ 39921.502.124, УПИ IV-69, кв.130 по действащия регулационен план с приблизителни размери Д = 8 м, Ш = 4,3 м и дълбочина средно около 1,5м, приблизителен обем V = 52 куб.м. Басейна е с поставени керамични плочки по стените, с монолитно стълбище и филтрираща система към него и към момента на проверката е пълен с вода.

Резултатите от проверка са обективирани в констативен акт № 3 от 01.03.2023 г., съгласно който строежът е извършен от А.С. през 2018-2019 г. съгласно декларация за периода на реализиция на посочения строеж от 15.02.2023 г. за процесния строеж не са представени строителни книжа – одобрен проект и разрешение за строеж, съгласувани с контролни органи, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Според описанието в констативния акт строежът представлява басейн, разположен във вътрешността на ПИ 39921.502.124, УПИ IV-69, кв.130 по действащия регулационен план с приблизителни размери Д = 8 м, Ш = 4,3 м и дълбочина средно около 1,5м, приблизителен обем V = 52 куб.м. Басейна е с поставени керамични плочки по стените, с монолитно стълбище и филтрираща система към него и към момента на проверката е пълен с вода. Според работната група строежът е изпълнен без строителни книжа – одобрени проекти и без разрешение за строеж, което е квалифицирано като нарушение на чл.148, чл.137, ал.3, пр.2 и чл.157, ал.1 ЗУТ. Работната група е извършила служебна справка и е установила, че строежът не е отразен в кадастралната карта на град Кричим, одобрена със заповед № РД-18-13 от 19.02.2009 г., за него няма данни в кадастралния план на град Кричим, одобрен със заповед № 300-4-74 от 22.10.2002 г., нито в други налични архивни планове на община Кричим.

На 06.04.2023 г. кметът на община Кричим е издал оспорената заповед № РД-02-09-111 от 06.04.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство, като се е позовал на констатациите в акта и е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПРЗ ЗУТ и § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ, съответно безспорно е установено наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства на л.56 и сл. и л.77 и сл. представляват извадки от предходни/ действащи планове за имота, в който се намира процесният строеж, съответно удостоверяват верността на констатацията на контролните органи и на кмета на общината, че строежът не е отразен в предходните планове и е нов. Съответно може да се приеме, че декларацията на жалбоподателката, че строежът е осъществен през 2018 – 2019 г., е вярна.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е връчен на жалбоподателката, която не е подала писмено възражение срещу акта. Т.е., не е нарушено правото й на участие в административното производство. Неоснователно е оплакването по жалбата, че КА е съставен от некомпетентен орган(служители). По делото на л.71 е представена заповед, с която се определят служителите, които да осъществяват контрол по строителството в община Кричим и лицата, съставили процесния КА са сред тях. Участието в работната група на 5 човека, а съставянето на КА от трима не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание, защото не е повлияло по никакъв начин на хода на производството, не е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на възникналия въпрос със законността на строежа, нито е повлияло неблагоприятно или ограничаващо върху правата и законните интереси на жалбоподателката.

Макар административният орган да не е установил с точност годината на изграждане на процесния магазин, по безспорен начин се установява, че той не е отразен в предходните и в действащия устройствен план от 1996 г. на град Кричим, както и в кадастралната карта от 2009 г. От друга страна, по делото е налице саморъчна декларация на жалбоподателката, че процесният магазин е изграден от нея самата през 2018 – 2019 г., т.е., декларацията не противоречи на другите писмени документи, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, и доказва, че административното производство е водено срещу собственика и възложителя на процесния строеж. Съответно въз основа на констатацията, че процесната сграда не е отразена в ПУП и в кадастралната карта административният орган е направил извод, че тя не е търпим строеж по смисъла на § 16 ПРЗ ЗУТ и § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ и подлежи на премахване.

Безспорно е установено, че в случая се касае за незаконен строеж, доколкото съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Процесният строеж е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ. Тази констатацията на административния орган се потвърждава от извадките от действащия ПУП и от кадастралната карта. При доказателствена тежест за жалбоподателката да обори констатациите такива доказателства не бяха представени.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноските същото като основателно и доказано в размер на 1 250 лева за платеното адвокатско възнаграждение (л.53 и сл.) следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на община Кричим тази сума.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХI състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.С., ЕГН **********,***, срещу заповед № РД-02-09-111 от 06.04.2023 г. на кмета на община Кричим.

ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на община Кричим сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: