№ 37792
гр. С., 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110124769 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С решение № 12778 от 30.06.2025 г., постановено по делото е отменено по
предявения от В. Т. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. Б,
офис – партер, срещу етажните собственици в Етажна собственост с адрес: гр. С., район
„С.“, бул. „А. Л.“ № 11, представлявани от управителя М. Е. М., иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС решението по т. 1 от дневния ред на общото събрание на етажните
собственици, проведено на 28.03.2024 г., което предвижда относно фонд „Ремонт и
обновяване“ да се събират 10 лв. на апартамент; отхвърлен е предявеният от В. Т. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. Б, офис – партер, срещу
етажните собственици при Етажна собственост с адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А. Л.“ № 11,
представлявани от управителя М. Е. М., иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна
на решенията по т. 1 от дневния ред на общото събрание на етажните собственици,
проведено на 28.03.2024 г., които предвиждат таксата поддръжка да е 5 лв. за куче и за
офиси и магазини да се събира фиксирана такса в размер на 10 лв. Със същото решение са
осъдени етажните собственици в Етажна собственост с адрес: гр. С., район „С.“, бул. „А. Л.“
№ 11, представлявани от управителя М. Е. М., да заплатят на В. Т. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. Б, офис – партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 26,67 лв. – разноски за държавна такса, а на адв. В. В. Т., с личен номер №
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. Б, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ищеца В. Т. В. в хода на настоящото
производство; осъден е В. Т. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44,
вх. Б, офис – партер, да заплати на етажните собственици в Етажна собственост с адрес: гр.
С., район „С.“, бул. „А. Л.“ № 11, представлявани от управителя М. Е. М., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от ищеца В. Т.
В., чрез адв. В. Т., с която е поискано решението да бъде изменено в частта за разноските,
като бъде намалено присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение и
увеличена присъдената в полза на ищеца държавна такса. Според молителя искът по чл. 40
ЗУЕС е един, той е неоценяем и неправилно съдът е присъдил разноски при съотношение на
уважена и отхвърлена част от иска (отменени решения). Счита, че след като предявеният иск
е приет за частично основателен, то отговорността за разноски следва да се разпредели при
съотношение 50/50. Излага доводи, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на
900 лв. е прекомерно, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, не са
били разпитвани свидетели и вещи лица, не са правени множество доказателствени искания.
1
Прави искане да бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза
на ответниците и увеличен размерът на присъдената в полза на ищеца съответна част от
държавната такса.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответниците, с доводи
за нейната неоснователност. Изложени са съображения, че обстоятелството, че правото на
ищеца да предяви иска е ограничено със срок и че искът е неоценяем, няма значение за
начина на разпределение на деловодните разноски. Оспорват размерът на присъденото
адвокатско възнаграждение да е прекомерен с доводи, че същият е определен в размер,
почти равен на този на ищеца, а делото е със средна фактическа и правна сложност, както и
е осъществено процесуално представителство на ответниците в две съдебни заседания.
Молят искането да бъде оставено без уважение.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице и в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК – л. 64 от
делото.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че не са налице основания да измени постановеното по делото
решение в частта за разноските, като препраща към мотивите, изложени в него.
Действително, както е посочено и в решението, искът по чл. 40 ЗУЕС е един и е неоценяем,
но с него са оспорени три от решенията на общото събрание на етажната собственост,
проведено на 28.03.2024 г. С оглед наведените основания за отмяна на всяко решение съдът
е приел, че на отмяна подлежи само едно от оспорените решения, съответно и е разпределил
отговорността за разноските в съотношение 1/3. Не са налице основания за промяна на този
извод – въпреки че искът е един, според настоящия съдебен състав разноските не следва да
бъдат разпределяни в съотношение 50/50, тъй като ответната страна е изложила подробни
съображения по законосъобразността на всяко едно от решенията, съответно се е защитавала
по всяко от тях. Ето защо не са налице основания за изменение на решението в частта, с
която са определени възложените в тежест на ответниците разноски за държавна такса,
съответно за увеличаване размера на присъдената в полза на ищеца такава.
Неоснователни са и доводите за прекомерност на присъденото на насрещната страна
възнаграждение за адвокат. По отношение на размера на присъденото в полза на насрещната
страна адвокатско възнаграждение съдът е взел предвид разясненията на Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и е определил размер на адвокатско възнаграждение,
съответстващ на фактическата и правната сложност на делото, както и на извършените от
процесуалния представител действия. Размерът на адвокатското възнаграждение е намален,
като е взето предвид възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца и е аналогичен на размера
на адвокатското възнаграждение, определено в полза на процесуалния представител на
ищеца по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Поради това съдът намира, че не са налице основания да
измени постановеното по делото решение в частта за разноските.
С оглед на гореизложеното, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 248632/17.07.2025 г., подадена от ищеца
В. Т. В., чрез процесуалния му представител адв. В. Т., за изменение на решение № 12778 от
30.06.2025 г. по гр. д. № 24769/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3