Р Е Ш Е Н И Е
№………..……./07.11.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 539 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ПРОДЖЕКТ
ПЛАНИНГ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, с която са предявени осъдителни искове срещу
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ.
Ищецът твърди, че на 30.06.2015 г.
между ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ /възложител/ и ищеца /изпълнител/ във връзка с проведена
обществена поръчка е сключен Договор за проектиране № 71/30.06.2015 г., по
силата на който на изпълнителя му е възложено за срок от 23 дни от деня на
съставяне на протокол на предаване на необходимите изходни данни да изготви
работни проекти на обекти в община Белослав: „Проектиране, реконструкция и
модернизация на читалищни сгради на територията на Община Белослав – читалищна
сграда в гр. Белослав“, подробно описани в Приложение № 1 към Договора, срещу
заплащането от страна на възложителя на възнаграждение в размер на 10 % от
сумата в 30 календарни дни след изготвяне и предаване на проекта и 90 % от
сумата при получаване на авансово плащане по сключен договор за безвъзмездна
финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ по програма Развитие на селските
райони на Република България, по друга програма на Европейския съюз, осигуряване
на финансиране от собствени средства или от други източници на финансиране на
обекта. Излага, че е изпълнил качествено и в срок възложената работа, след
което е предал проектите на ответника, което се установява от подписан между
тях Приемо-предавателен протокол от 23.12.2015 г. Сочи, че проектите са
послужили на ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ за издаване на разрешение за строеж на читалището.
Твърди, че ответникът е заплатил част от дължимото възнаграждение в размер на
10% от общата сума, а именно 2 798,40
лв. с ДДС, за което е издадена фактура. Излага, че остатъкът от задължението по
Договора в размер на 25 185.60
лв. с ДДС не е изпълнен, поради което ищецът е изпратил покана за доброволно
изпълнение, на която ответникът е отговорил с писмо, че няма финансиране. По
същество ищецът счита, че ответникът е в забава на задължението си да заплати
остатъка от възнаграждението по договора и клаузата на чл. 19, ал. 2 е нищожнаq поради
противоречието и́ със закона и добрите нрави. Твърди, че не може да се
уговаря плащането на възнаграждение по договор за изработка да зависи от бъдещо
несигурно събитие, а именно получаването на финансиране. Сочи, че обществените
поръчки и договорите за изработка са възмездни сделки, поради което не се
допуска отклонение от разпоредбите на закона, и въпреки изпълнението на
работата, възложителят да се освобождава от задължението си да заплати
възнаграждение, още повече, поради липсата на парични средства. Счита, че му се
дължи от ответника сумата в размер на 25 185,60
лв., представляваща неплатеното възнаграждение по договора, както и сумата от 3 015,52 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата с начална дата 27.01.2017
г., следваща датата на издаване на разрешението за строеж на читалището. Моли
за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК ищецът поддържа
исковете. Твърди, че свободата на договарянето се ограничава от повелителните
норми на закона, които в случая са нарушени. Излага, че клаузата на чл. 19, ал.
2 от Договора е нищожна, защото изискуемостта на уговореното и дължимо
възнаграждение може никога да не настъпи. Сочи, че тази клауза противоречи на
императивната разпоредба на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, която предвижда единственото
условие за заплащане на възнаграждение по договор за изработка приемането на
работата от възложителя. Твърди, че клаузата и противоречи на законовата
забрана за неоснователно обогатяване, доколкото ако не настъпи условието,
ответникът ще се обогати за сметка на изпълнителя като си спести разходи за
възнаграждение. Допълнително към останалите основания за нищожност счита, че
клаузата е нищожна и поради липса на основание, защото съществува възможност
една от престациите никога да не се изпълни. Твърди, че ответникът
недобросъвестно е попречил да се сбъдне условието по договора, защото сам е
посочил, че не е кандидатствал за процедурата за безвъзмездно финансиране от ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, защото няма да получи одобрение. В този смисъл, сочи, че следва да
се счита, че условието е настъпило и вземането за възнаграждение е изискуемо.
Излага, че източниците на финансиране не са изброени степенувано, а са
равнопоставени, поради което осигуряват еднакви възможности за привличането на
средства, с които да се изпълни задължението.
Ответникът ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ в
подадения отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Договора не е нищожна, защото е
израз на свободата на договарянето между страните относно падежа на
задължението, поставяйки го в зависимост от сбъдването на условие, което е
допустимо съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД. Излага, че задължението за заплащане на
90 % от цената все още не е изискуемо. Сочи, че преди да отправи оферта ищецът
е бил запознат с всички условия на обществената поръчка, включително относно
възнагражденията, доколкото същата е била публикувана на сайта на Агенцията за
обществени поръчки. Твърди, че на 01.02.2016 г. е Общината е подала пред
Национален Доверителен Екофонд (НДЕФ) заявление за проявен интерес за
финансиране на проекта, което кандидатстване е потвърдено. Излага, че
възмездният характер на процесния договор е запазен и поставянето на условие за
плащане на част от цената не дерогира задължението на възложителя, а само
урежда момента, в който ще се осъществи плащането. Сочи, че действително
изпълнението на задължението следва да се извърши в разумен срок след
приключването на първата възможна процедура, който не е изтекъл, защото не е
получено безвъзмездно финансиране от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ или някоя от програмите на
ЕС. Твърди, че добросъвестно не е кандидатствала за финансиране, което е било
ясно, че няма да бъде отпуснато поради нисък брой на точки на предварителен
ранкинг и което би довело до забавяне във времето на набавянето на необходимите
средства. Сочи, че допълнително е кандидатствала по инвестиционна програма за
климата – енергийна ефективност, която е единствената в процесния период, по
която може да получи финансиране. Излага, че процедурата по отпускане на
безвъзмездно финансиране е извън контрола на Общината и тя е положила всички
усилия да го осигури, като не е създавала пречки за сбъдването на условието.
Твърди, че доколкото съществува законова разпоредба, която урежда възможността
плащането да бъде поставено в зависимост от някакво условие, то не може тази клауза
да противоречи на добрите нрави. Допълнително излага, че посочените в Договора
източници на финансиране са изброени степенувано, поради което ищецът се е
съгласил с това, което представлява предвидим риск, че е възможно забавяне във
времето на плащането на цената. Счита, че все още не е изтекъл разумния срок, в
който може да се очаква сбъдване на условието за плащане, а именно приключване
на процедурата по финансиране от НДЕФ, поради което задължението не е
изискуемо. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът
е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изложеното. Допълнително твърди, че Общината не е
могла да кандидатства за финансиране на проекта по програма „Красива България“,
защото ищецът е забавил до началото на 2017 г. изпълнението на задължението си
да включи в проекта си пълния обем енергоспестяващи мерки, описани в Доклада от
обследването за енергийна ефективност. Сочи, че не е налице неоснователно
обогатяване, защото задължението ще бъде изпълнено със собствени средства, след
като бъдат изчерпани другите възможности за финансиране. Отново посочва, че
клаузата на чл. 19, ал. 2 от Договора не е нищожна.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
С обявление 00185/2015/0004 от
Община Белослав е разгласена обществена поръчка, с предмет изготвяне на
инвестиционен проект, архитектурно заснемане, технически паспорт с конструктивно
обследване и детайлно енергийно обследване на съществуваща сграда в гр.
Белослав – Народно читалище „Съзнание-1926“, с подробно описани условия и срок
за участие.
С решение № 5/07.04.2015 г. на Кмета
на Община Белослав са определени предметът и параметрите на обявената
обществена поръчка.
Видно от декларация от 30.04.2015 г.
Б.Д.С., в качеството си на управител на „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД,
е заявил, че дружеството е запознато с всички условия на поръчката, като ги приема
изцяло.
На 30.06.2015 г. между Община
Белослав и „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД е сключен Договор за
проектиране № 71, с който ответникът е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение
изготвяне на работни проекти на обекти в община Белослав: „Проектиране,
реконструкция и модернизация на читалищни сгради на територията на Община
Белослав – читалищна сграда в гр. Белослав“. По силата на договора ищецът се
задължава да изработи проектите така, че да отговарят на действащите нормативни
изисквания и на заданието в срок от 23 календарни дни, считано то датата на
предоставяне на необходимите изходни данни за изготвяне на проекта, предадени с
протокол. От своя страна възложителят е длъжен да кандидатства за финансиране
на работните проекти по програми за развитие на селските райони на Република
България или по други програми на Европейския съюз. На основание чл. 16 от
договора цената за изпълнение на работите е в размер на 32 784 лева с вкл.
ДДС, като съгласно чл. 19 възложителят изплаща на изпълнителя сума в размер на
10 %в срок до 30 календарни дни, след
изготвяне и предаване на проекта, а задължението за останалите 90 % от цената
възниква при получаване на авансово плащане по сключен договор за безвъзмездна
финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по Програма за развитие на селските райони на
Република България, по друга програма на ЕС, осигуряване на финансиране на
собствени бюджетни средства или от други източници на финансиране на обекта.
Страните са постигнали съгласие
относно основните изисквания за проектиране на основен ремонт и реконструкция
на Народно читалище „Съзнание-1926“, обективирани в Задание за проектиране за
„Проектиране, реконструкция и модернизация за читалищни сгради на територията
на Община Белослав – читалищна сграда в гр. Белослав“.
На 23.12.2015 г. възложителят Община
Белослав е приел от изпълнителя изготвения работен проект в четири екземпляра,
изработен във фаза технически проект, включващ следните части: архитектура;
конструктивна; техническа паспорт на сградата; конструктивно обследване и
доклад от резултатите; ВиК; Ел; ОВК; Енергийно обследване и доклад; Енергийна
ефективност и доклад; проект за пожарна безопасност; проект „Пожароизвестяване
и пожарогасене; план за безопасност и здраве; сметна документация и подробна
КСС.
С Решение № 98 по протокол №
6/10.03.2016 г. Общински съвет Белослав е взел решение, с което е дал съгласие
Община Белослав да кандидатства с проектно предложение „Прилагане на мерки за
енергийна ефективност на обект: НЮ „Съзнание-1926 г.“ за отпускане на безвъзмездна помощ пред
Национален Доверителен Екофонд
Видно от заявление изх. №
7300-3/03.02.2016 г. по описа на Община Белослав, ответникът е заявил интерес
за финансиране на проект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност на обект:
НЧ „Съзнание-1926 г.“ гр. Белослав и общ. Белослав по инвестиционна програма за
климата с бенефициер Национален доверителен екофонд, като от електронната
кореспонденция между страните по програмата се установява, че подаденото
заявление е регистрирано с № 386/02.02.2016 г.
С писмо изх. № 072/16.02.2016 г. от
НДЕФ Община Белослав е уведомена, че е преминала успешно проверка за
съответствие и заявленията за проявен интерес за финансиране на проекти рамките
на Инвестиционна програма за климата, като са одобрени от УС на фонда.
Видно от представеното по реда на
чл. 192 от ГПК документи от Ирена Пенчева, в качеството и́ на вр. ид.
директор на ИБ на НДЕФ се установява, че
подаденото на 02.02.2016 г. от община Белослав заявление за интерес за
финансиране на проекти в рамките на инвестиционната програма за климата за
„Прилагане на мерки за енергийна ефективност в НЧ Съзнание 1926 г.“ е одобрено,
вследствие на което кандидатът е можело да пристъпи към следващ етап –
изготвяне на формуляр за кандидатстване, ведно с всички изискуеми приложения
към него. НДЕФ изрично посочва, че Община Белослав не е подала предвидения
формуляр за участие, поради което не е в състояние да представи такъв.
От Решение № 31 по протокол №
3/10.12.2015 г. се установява, че Общински съвет Белослав е дал съгласие Община
Белослав да кандидатства по проект „Красива България“, част от програмата на
МТСП, по мярка М01 „Подобряване на обществената среда в населените места“ за
проектно предложение „Прилагане на мерки за енергийна ефективност и модернизация
на обект: НЧ „Съзнание-1926 г.“
Предвид така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Договорът за изработка е
консенсуален, двустранен и възмезден договор и с оглед на принципа за
еквивалентност на престациите трябва да се заплащат фактически извършените
работи по действителните цени. При приемане от страна на възложителя на
работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на
изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение при положение, че
не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Липсата на
подобно възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие.
В настоящия случай не е спорно между
страните, че са обвързани договор за проектиране, по силата на който ответникът
е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши срещу възнаграждение изготвяне на работни проекти на обекти в община
Белослав: „Проектиране, реконструкция и модернизация на читалищни сгради на
територията на Община Белослав – читалищна сграда в гр. Белослав“. Не се спори
още, че изпълнителят е изготвил проекта, съгласно заданието на възложителя,
като е предал изработения проект, за което съставен приемо-предавателен
протокол от 23.12.2015 г., с което възложителят е приел работата, без да
възрази относно качеството на работата.
Основният спорен въпрос по делото е
относно действителността и тълкуването на отлагателното условие, уговорено
между страните чл. 19, ал. 2 от договора за проектиране. Ищецът е изложил твърдения за нищожност на договорна клауза,
поради липса на основание и противоречието им със закона и добрите нрави, които
следва да бъдат квалифицирани по чл. 26, ал. 2, предл. III ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. I и III ЗЗД, вр. чл 26, ал. 4 ЗЗД.
Въпросът за валидността на посочената клауза на договора е преюдициален по
отношение на нейното тълкуване, поради което следва да бъде разгледан първо.
Съобразно
трайната съдебна практика, когато са предявени искове или реплики за
недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на
исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и
каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени
в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на
повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да
подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на
относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да
разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока:
от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до
най-лекия– липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна (или
нищожна поради липса на форма, което по правната си природа е незавършен
фактически състав), той е длъжен след това да разгледа основанията за
унищожаемост, също подредени според тежестта на порока. Предвид изложеното,
възраженията на ответника за недействителност на клаузата на чл. 19 от договора
за изработка следва да бъдат разгледани в посочената последователност: противоречие със закона, накърняване на добрите
нрави, липса на основание.
По възражението с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. I от ЗЗД: Нищожната сделка поради противоречие със
закона като неправомерен юридически факт предполага установяване на конкретни
факти, въз основа на които се правят изводи за нарушение на императивни правни
норми, нищожност на сделката и липса на правното й действие. Процесната клауза
на чл. 19, ал. 2 от Договора не противоречи на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
не променя възмездния характер на сделката, а само определя момента на
настъпване на изискуемостта на паричното задължение на възложителя, посредством
уговаряне на условие. Страните са постигнали съгласие задължението да стане
изискуемо от настъпването на която и да е от алтернативно предвидените
предпоставки, а именно: получаване на авансово плащане по сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по Програма за развитие на
селските райони на Република България, по друга програма на ЕС, осигуряване на
финансиране на собствени бюджетни средства или от други източници на
финансиране на обекта. Изложеното важи и по отношение на възражението на ищеца
за противоречие на уговорката с императивните разпоредби на чл. 59 от ЗЗД, § 1,
т. 1б от ЗОП(отм.)
По възражението с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД:
Aвтономията на
волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да
определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не
противоречи на закона и на добрите нрави. В практиката си съставите на ВКС
приемат, че „добрите нрави“ като философско-етична категория следва да се цени
като обща правна категория на договорното право , приложима в гражданските и
търговски правоотношения, и съставлява комплекс от наложили се правила и норми,
които защитават принципи и ценности, важими за правните субекти при сключване
на договорите и тяхното значение е в интерес на обществото, поставен
приоритетно и в синхрон с интереса на договарящите.
Както вече беше изложено, клаузата
на чл. 19, ал. 2 от Договора не превръща същия в безвъзмезден, нито подлага под
съмнение възмездния му характер. Тя определя единствено падежа на паричното
задължение, който е определен посредством настъпването на което и да е от
лимитативно изброените в нея бъдещи събития. Не е налице възможност
изискуемостта на задължението да не настъпи, с оглед задължението на
възложителя да осигури финансиране от европейски кохезионни фондове или
финансиране със собствени бюджетни средства. Последното в най-пълна степен
гарантира задължението на страната да заплати възложената работа.
По възражението с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД:
Съществуването на основание се извежда
от вида и съдържанието на сделката. Законосъобразността на причината на
договорите с оглед на разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД във всички случаи следва да
се преценява към момента, когато договарящите са се съгласили да настъпят
правните последици на съглашениетo. Страните по
договорите имат пълното право, като се съобразят с ограниченията на действащите
в страната закони, да уговарят помежду си срокове и условия за настъпването на
целения от тях правен резултат и подберат момента и условията, когато последният
с оглед на тези ограничения е допустим и възможен. Типичното и непосредствено
основание на сключения договор, за всяка една страните е да се придобие едно
право (acquirendi causa), като
преследваната цел към момента на постигане на съгласието, а и към настоящия, е
възможно, допустимо и не противоречи на закона или на добрите нрави.
Предвид гореизложеното, процесната
клауза е действителна и поражда действие между страните, поради което следва да
бъде тълкувана по правилата на чл. 20 от ЗЗД. За да се установи действителната
обща воля на страните, следва да се тълкуват отделните договорки във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността.
Видно от уговорката на чл. 10, ал. 1 от
Договор за проектиране № 71 от 30.06.2015 г. Община Белослав се е задължила да
кандидатства за финансиране на работните проекти по процедура за подбор на
проекти по Програми за развитие на селските райони на Република България или по
други оперативни програми на Европейския съюз. Задължението на възложителя по
чл. 10, ал. 2 от Договора да заплати 10% от уговорената цена става изискуемо в
срок до 30 календарни дни след изготвяне и предаване на проекта с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол и представяне на фактура от страна на
изпълнителя (чл. 19, ал. 1 от Договора). Съобразно клаузата на чл. 19, ал. 2 от
Договора задължението за плащане на останалите 90 % от стойността на
инвестиционния проект от страна на възложителя възниква при получаване на
авансово плащане по сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по Програма развитие на селските
райони на Република България, по друга програма на ЕС, осигуряване на
финансиране от собствени бюджетни средства или от други източници на
финансиране на обекта. Тълкуването на посочената уговорка, извършено във връзка
с клаузата на чл. 10, ал. 1 налага извод, че възложителят е поел задължението
да осигури финансиране на проекта, независимо дали със средства, осигурени от
Програма за развитие на селските райони на Република България, или по друга
програма на Европейския съюз, поради което настъпването на условието е
уговорено изцяло в дискрецията на възложителя.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че Общински съвет Белослав е взел решение, с което
е дал съгласие Община Белослав да кандидатства с проектно предложение
„Прилагане на мерки за енергийна ефективност на обект: НЮ „Съзнание-1926
г.“ за отпускане на безвъзмездна помощ
пред Национален Доверителен Екофонд. Подадено е заявление изх. №
7300-3/03.02.2016 г. по описа на Община Белослав, ответникът е заявил интерес
за финансиране на проект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност на обект:
НЧ „Съзнание-1926 г.“ гр. Белослав и общ. Белослав по инвестиционна програма за
климата с бенефициер Национален доверителен екофонд, като видно от електронната
кореспонденция между страните, същото е регистрирано с № 386/02.02.2016 г. С
писмо изх. № 072/16.02.2016 г. от НДЕФ Община Белослав е уведомена, че е
преминала успешно проверка за съответствие и заявленията за проявен интерес за
финансиране на проекти рамките на Инвестиционна програма за климата, които са
одобрени от УС на фонда. Заявителят изрично е уведомен, че може да пристъпи към
изготвяне на формуляри за кандидатстване за отпускане на средства по
програмата. Въпреки предоставената възможност Община Белослав не е представила
доказателства за подаване на изискуемия формуляр за участие, напротив,
задълженото трето лице НДЕФ изрично e заявило по реда
на чл. 192 от ГПК, че такъв документ не съществува, доколкото ответникът не го
е депозирал.
Предвид изложеното, възложителят е
попречил на сбъдването на условията по чл. 19, ал. 2, пр. I и II от
Договора, като не изпълнил задължението си по чл. 10 от същия – да осигури
финансиране на проекта, чрез активни действия, изразяващи се в кандидатстване
по програми за развитие на селските райони на Република България или по други
оперативни програми. Ответникът не е представил доказателства за кандидатстване
по нито една програма за финансиране, като единствените действия предприети в
тази насока са подаденото заявления за проявен интерес за проявен интерес за
финансиране на проект до НДЕФ и Решение № 31 от Протокол № 3/10.12.2015 г. за
кандидатстване по програма „Красива България“, като нито едно от тях по
същността си не е годно да осигури необходимото финансиране. С
недобросъвестното неизпълнение на задължението си по чл. 10 от Договора,
възложителят е възпрепятствал сбъдването на условията по чл. 19, ал. 2, пр. I и II, като
същият е имал интерес от несбъдването му, поради което приложима е фикцията на
чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, предвиждаща настъпване на уговорените от страните
последици при сбъдване на условието. Нещо повече, ответникът не може да черпи
изгодни за себе си правни последици от собственото си недобросъвестно
неизпълнение на поетите облигационни задължения за осигуряване на финансиране.
С пропуска на възложителя да изпълни дължимите действия за кандидатстване по
програми за финансиране е настъпила изискуемостта на задължението за заплащане
на уговорената между страните цена.
Само за пълнота на обосновката, дори
и да не се приложи фикцията на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, тълкуването на
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Договора за изработка налага извод, че страните са уговорили четири
алтернативни предпоставки за настъпването на изискуемостта на паричното
задължение на ответника, а именно:
получаване на авансово плащане по
сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по Програма
развитие на селските райони на Република България, по друга програма на ЕС,
осигуряване на финансиране от собствени бюджетни средства или от други
източници на финансиране на обекта. Така казано, макар да не са постъпили
средства от кохезионни фондове или други оперативни програми, в тежест на
възложителя е било да осигури нужните средства от общинския бюджет или чрез
друг начин на финансиране. Община Белослав е разполагала с достатъчно дълъг
срок от близо три години да финансира проекта, като в този период е можело да
предвиди и бюджетни средства за заплащане на дължимото възнаграждение.
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 19, ал. 2 от Договора, същият е
бил поставен в забава от ищеца с изпращане на нотариалната покана за доброволно
изпълнение и доколкото престация не е последвала, договорната клауза
подлежи на реално изпълнение, на
основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Фактът
на задълженвието за плащане не се оспорва от страна на ответника, а се оспорва
единствено настъпването на изискуемост. В пледоарията си по същество
процесуалният представител на ответника
По
отношение на акцесорния иск по чл. 92 от ЗЗД. Дължимостта на уговорената в чл.
22 от Договора за проектиране № 71/30.06.2015 г. е последица от забавата на
длъжника, който не е изпълнил на падежа. Настъпването на падежа прави вземането
изискуемо и кредиторът може да иска изпълнение, включително и на акцесорната
последица от изпадането в забава. Уважаването на претенцията винаги предполага изискуемост на вземането. Паричното
задължение за заплащане на възнаграждението по договора не е с определен срок
за изпълнението, изискуемостта му настъпва след отправяне на покана от страна
на кредитора. Видно от постъпилия отговор на покана за доброволно изпълнение
вх. № 01УТ-22-/7/12.02.2018 г. същата е получена от Община Белослав на
12.02.2018 г., от когато е започнал да тече седемдневния срок за доброволно
изпълнение. Същият е изтекъл на 19.02.2018 г., когато е длъжникът е изпаднал в
забава и е настъпила дължимостта на неустойката за забава. За периода до
02.04.2018 г. натрупаната неустойка за забава е в размер на 300.51 лева, като
за горницата над посочената сума иска по чл. 92 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и с оглед
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 2827,76 лева, представляваща
извършените съдебно-деловодни разноски в производството.
Ответникът
е претендирал разноски в отговора на исковата молба, за адвокатско
възнаграждение, като не е представил доказателства за сторени такива. Липсва и
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Белослав, ЕИК *********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Цар Симеон Велики“ № 23,
представлявана от кмета Деян И., да
заплати на „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис I” № 98А,
ет. 1 сумата от 25 185.60 лв. /двадесет и пет хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща дължимо и незаплатеното възнаграждение по
чл. 19, ал. 2 от Договор за проектиране № 71/30.06.2015 г., на основание чл.
266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община
Белослав, ЕИК *********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Цар Симеон Велики“ № 23,
представлявана от кмета Деян И., да
заплати на „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис I” № 98А,
ет. 1 сумата от 300.51 лв. /триста лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща дължима неустойка за забава по чл. 22 от Договор за проектиране
№ 71/30.06.2015 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания
размер от 3 015, 52
лева.
ОСЪЖДА Община
Белослав, ЕИК *********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Цар Симеон Велики“ № 23,
представлявана от кмета Деян И., да
заплати на „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис I” № 98А,
ет. 1 сумата от 2827,76 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и седемдесет
и шест стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски
апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: