№ 47
гр. Габрово, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20254210200101 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН
Подадена е жалба от В. Т. П. от гр. Ботевград, ж.к. „**********” № 28,
вх. „А”, ет.3, ап.6, ЕГН: ********** – чрез адв. Й. Л. от АК - Хасково, против
Наказателно постановление № 27-0000104/28.08.2024 година на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация - Габрово, с което на основание
чл. 93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева за извършено нарушение по чл.27, пар. 2, изр. първо, предл. второ от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление на няколко групи основания, като на преден план е изложено
съществуването на редица процесуални пропуски в текстовата му част –
неясна дата и неточно упоменато място на извършване на вмененото деяние,
липса на индивидуализация на лицето, чиято карта според АНО нейният
доверител е ползвал, както и неправилно посочване на нарушената
разпоредба. На следващо място адв. Л. декларира възражение касателно
отсъствието на упоменати в атакувания санкционен акт на доказателства,
подкрепящи изследваното нарушение, а също така и на техен обстоен и
всестранен анализ. Освен това развива доводи и че наложения размера на
1
наказание, константно фиксиран от законодателя, е несъответно тежък в
сравнение с ниската обществена опасност на осъщественото деяние и неговия
автор. В тази връзка моли, дори и съдът да приеме за доказано извършеното
нарушение, да го квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Претендира и присъждане на направените от нейния доверител
разноски за адвокатско възнаграждение.
Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно призован, не
се явява. От името на адв. Л. е депозирано писмено становище, в което освен
подробно развитите в жалбата мотиви, моли за отмяна на атакуваното
Наказателно постановление поради недоказана компетентност на неговия
издател и липса на подпис в процесния АУАН от неговия съставител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от предоставените със заповед № РД-08-
107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията правомощия на
Началниците на областни отдели „Автомобилна администрация” да издават
Наказателни постановления по актове за установени нарушения на регламенти
на Европейския съюз. Копие от тази заповед е приложена в кориците на делото
и от текстовата и част става недвусмислено ясно, че Министърът на
транспорта и съобщенията е упражнил дадената му в чл. 92, ал.2 от ЗАвП
възможност да предостави издаването на Наказателни постановления на
определени от самия него длъжностни лица. В случая Министърът на
транспорта е преценил да даде такива правомощия на Началниците на
областни отдели „Автомобилна администрация”, като местно компетентния
такъв в случая, противно на възражението на защитата, изцяло правомерно и
2
законосъобразно е издал и атакуваното Наказателно постановление.
На 26.07.2024 г. около 07:37 ч., на км. 23+712 от гл. път ІІ-44 – разклона
за с. Чавеи, общ. Габрово, служителите на АНО В. Г. и И. К. извършили
проверка на товарен автомобил „ДАФ ХФ 460 ФТ” с рег. № СО 40 11 СТ от
кат. N3, с прикачено на него полуремарке KRONE SD с рег. № СО 40 92 ЕМ
от кат. О4, управляван от жалбоподателя. Проверяващите констатирали, че с
товарния автомобил В. П. извършва международен превоз по маршрут
Австрия – с. Велковци, общ. Габрово, както и че в дигиталния му тахограф
Continental Automotive GmbH 1381.********** е поставена карта №
000000000BJBM000, издадена на лицето А.А. на 24.08.2023 г. Това
обстоятелство, квалифицирано като нарушение по чл.27, пар. 2, изр. първо,
предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г., станало основа за
съставяне на АУАН № 00092/26.07.2024 г., като проверяващите свалили
разпечатка от тахографа и иззели поставената в нея карта на лицето А.А..
Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление,
надлежно връчено на В. П. на 20.01.2025 г., като на 30.01.2025 г. е депозирана
и настоящата жалба против него.
Така приетата от съда фактология намира необорима подкрепа в
наличната доказателствена съвкупност, като на водещо място следва да се
посочат показанията на свидетелите В. Г. и И. К., непосредствено
осъществили процесната проверка и пряко възприели, че именно
жалбоподателят е бил водач на товарен автомобил „ДАФ ХФ 460 ФТ” с рег. №
СО 40 11 СТ от кат. N3, с прикачено на него полуремарке KRONE SD с рег. №
СО 40 92 ЕМ от кат. О4, на 26.07.2024 г. около 07:37 ч., на км. 23+712 от гл.
път ІІ-44 – разклона за с. Чавеи, общ. Габрово. И двамата в своите показания
също така изрично заявиха и че в дигиталния тахограф Continental Automotive
GmbH 1381.********** на товарния автомобил към този момент е била
поставена карта № 000000000BJBM000, издадена на 24.08.2023 г. на лицето
А.А.. Това обстоятелство се подкрепя също така и от приложената извадка от
процесния дигитален тахограф /л. 20 от делото/, свалена в хода на проверката,
в която изрично е вписано, че там е била поставена картата на друг водач, а
именно А.А.. Нещо повече, самата тя е и иззета от проверяващите, като по
делото е приложено нейно заверено копие. А така доказаното фактическо
положение категорично представлява нарушение на чл.27, пар. 2, изр. първо,
предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г. /задължителен за
3
пряко прилагане във всяка една дължава – членка на ЕС, вкл. и в България, по
силата на своя чл. 48/, съгласно който водачът има право да използва само
своята собствена персонализирана карта. Противно на възражението на
защитата, посочената разпоредба е императивна и създава за всеки конкретен
водач едно ясно и безусловно задължение, а не му предоставя възможност за
избор на поведение. Ето защо и изцяло коректно и законосъобразно АНО е
упоменал, че с това конкретно действие В. П. е извършил нарушение по чл.27,
пар. 2, изр. първо, предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г.
Липсват също така и сочените от адв. Л. процесуални пропуска в
проведеното административнонаказателно производство, като на преден
плана и при визуално запознаване с оригинала на АУАН № 00092/26.07.2024 г.
съдът безусловно констатира, че в него са положени подписи както на неговия
пряк съставител В. Г., така и на свидетеля по него И. К..
Освен това разглежданото Наказателно постановление съдържа всички
изискуеми свои описателни елементи, упоменати в чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Коректно е отразено на първо място, че мястото на извършване на
изследваното деяние е км. 23+712 от гл. път ІІ-44 – разклона за с. Чавеи, общ.
Габрово. Действително както в АУАН, така и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление е вписано, че става дума за „разклона за с. Чавей”,
но несъмнено става дума за изключително несъществена техническа грешка,
тъй като останалите реквизити на този описателен елемент, вкл. и показанията
на свидетелите – очевидци, дават пределна яснота къде точно е осъществено
изследваното деяние. Порок или неяснота отсъства и касателно часа на
проверката, изначално фиксиран в изготвения АУАН - 07:37 ч. на 26.07.2024 г.,
като видно от приложената GPS – справка от маршрута на товарния
автомобил, той в диапазона 07:30 ч. – 08:38 ч. се е движил именно по този
пътен участък.
Абсолютно никакъв спор не може да възникне и спрямо датата на
деянието, като несъмнено става дума за 26.07.2024 г., която е коректно
посочена както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление.
Единствената друга дата там е тази на издаване на установената от
проверяващите друга карта, поставена в дигиталния тахограф на процесния
товарен автомобил - 24.08.2023 г., но посочването и на преден план е на
съвсем различно място и единствено с цел конкретизиране на това
4
обстоятелство. АНО е посочил по един недвусмислен начин кога е датата на
осъществяване на деянието, като за жалбоподателя няма и не може да има
никаква неяснота в този компонент, като всякакво друго тълкуване
противоречи на текстовото, смислово и логическо единство на атакувания
санкционен акт. В този ред на мисли не е налице процесуален недостатък
касателно отсъствието на трите имена на лицето, чиято карта е била поставена
в дигиталния тахограф на товарния автомобил „ДАФ ХФ 460 ФТ” с рег. № СО
40 11 СТ. Изцяло задоволително в тази насока е посочването на съответните
две имена - А.А. първо защото това е напълно достатъчно за описание на този
елемент, а и освен това самата карта, приложена по делото, съдържа само и
единствено тези имена и проверяващите обективно няма как да знаят нещо
повече от вписаното там. Единственото релевантно за предмета на доказване е
номера и титуляра на тази чужда карта, което изцяло коректно и
непротиворечиво е упоменато в коментираното Наказателно постановление.
Липсва също така и порок в сочения от жалбоподателя смисъл поради
отсъствието на изрично изброяване в атакувания санкционен акт на
доказателствата, потвърждаващи осъщественото нарушение. Това е така на
водещо място поради факта, че всички относими по случая писмени
доказателства - карта на водача № 000000000BJBM000, издадена на
24.08.2023 г. на лицето А.А., приложена извадка от процесния дигитален
тахограф и ЧМР № 24034059, са били реално предоставени от В. П. и
приложени още в хода на процесната проверка. Всички те са известни на
жалбоподателя и са изрично вписани в АУАН № 00092/26.07.2024 г., съставен
на място в негово присъствие. Впоследствие в изследваното Наказателно
постановление изрично е посочено, че неговото съставяне почива на
констатациите от този АУАН, вкл. и на упоменатите там писмени
доказателства. Ето защо същите са били изцяло известни на В. П. и тяхното
изрично непосочване в атакуваното Наказателно постановление по никакъв
начин не е накърнило правото му на защита. Още по-малко в подобна насока
би могло да се приеме като нарушение липсата на изричен анализ на тези
доказателства, тъй като такъв не се дължи по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗАНН,
а и се явява ненужен, доколкото с издаването на самото Наказателно
постановление става ясна волята на АНО да приеме за установено
осъщественото деяние и неговия автор.
На следващо място съдът не счита и размера на наложената санкция,
5
съвпадащ с предвидения от законодателя в чл. 93в, ал.5 от ЗАвП константен
размер, за непропорционален с целите на наказанието, прогласени в чл. 12 от
ЗАНН. Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г. урежда съществени
обществени отношения, свързани с нормалното и безаварийно осъществяване
на дейност с изключително висока степен на риск – превоз на товари.
Неоспоримо също така ползването на издадената на всеки водач карта
посредством поставянето и в съответния тахограф е базово и основополагащо
задължение и изпълнението му позволява на контролните органи да проследят
спазени ли са всички нормативни изисквания във връзка с превоза на
конкретен товар. В случая вследствие извършеното нарушение това не е
могло да бъде направено и няма никаква яснота за параметрите на превоза, и
най-вече действително изминатото от В. П. разстояние. Ето защо наложената
санкция въобще не може да се разглежда като несъответна и
непропорционална на деянието, поради което липсва нарушение в сочения от
адв. Л. смисъл.
На последно място по никакъв начин не може изследваното нарушение
да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не се отличава по някакъв съществен начин от останалите от
своя вид, напротив – то е типично и категорично има своя степен на
обществена опасност. За подобен извод съдът стъпва не само върху
изложените по – горе доводи за значимостта правилното фиксиране
параметрите на превоз, така и на факта, че същият съобразно информацията в
ЧМР № 24034059 е бил близо до крайната си точка, а не в началото, както
твърди защитата. И в този ред на мисли именно поставянето на чужда карта в
процесния дигитален тахограф е довело до невъзможност за отчитане реално
преминатото от жалбоподателя несъмнено дълго разстояние, което е още едно
основание съдът да приеме, че изследваното нарушение безусловно не може
да се квалифицира като „маловажен случай”. Същото има своя степен на
противоправност, както правилно и обосновано е приел и АНО, и поради това
подлежи на санкциониране, което е осъществено с налагане на предвиденото в
чл. 93в, ал.5 от ЗАвП константно наказание. Ето защо и въз основа всичко
гореизложено атакуваното наказателно постановление подлежи на цялостно
потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 27-0000104/28.08.2024 година на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация - Габрово, с което на основание чл. 93в,
ал.5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на В. Т. П. от гр. Ботевград,
ж.к. „**********” № 28, вх. „А”, ет.3, ап.6, ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева за извършено нарушение по чл.27, пар. 2, изр. първо, предл. второ от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7