№ 837
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100501297 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба с вх. № 676/17.01.2023 г., подадена от длъжника А. А.
Я., срещу отказ на ЧСИ А.П.в, с рег. № 849 от РКЧСИ, обективиран в разпореждане от
08.12.2022 г., да прекрати поради изтекла погасителна давност и по реда на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 20218490403739 по писа на ЧСИ А.П.в.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е неправилен. Сочи, че няма
никакви взаимоотношение с взискателя Столична община и не е бил уведомяван за
извършвана цесия. Твърди, че абсолютната погасителна давност е изтекла към
12.10.2021 г. съгласно императивната норма на чл.112 ЗЗД. Моли се отмяна на
обжалваното разпореждане и съдът да укаже на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство.
Не е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя по изпълнителното
дело „ЕОС М.“ ЕООД.
В мотивите във връзка с обжалвания акт ЧСИ А.П.в изразява становище за
допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата. Сочи, че изпълнително дело
№ 20218490403739 е образувано по молба вх. № 12825/05.10.2021 г. на „ЕОС М.“
ЕООД, към която е представена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист от 12.10.2011 г. по гр.д. № 41797/2011 г. на СРС, по които А. А. Я. бил осъден да
заплати суми на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, което от своя страна е
прехвърлило правата си чрез договор за цесия на „ЕОС М.“ ЕООД. Излага се
становище, че изтеклата погасителна давност не е основание за прекратяване на
образуваното изпълнително производство, както и че не са налице основанията за
прекратяване на производството по чл.433,ал.1,т.5 ГПК, тъй като по наложен запор
били събирани суми от пенсията на длъжника. При тези мотиви сочи, че не са налице
1
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК и производството не се е прекратило на това
основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20218490403739 на ЧСИ А.П.в е образувано по молба вх.
№ 12825/05.10.2021 г. на „ЕОС М.“ ЕООД за принудително събиране на присъдените в
полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД суми по изпълнителен лист от 12.10.2011
г. по гр.д. № 41797/2011 г. на СРС. Към изпълнителния лист е представена и заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя посочените суми. В молбата е поискано налагането на запори по
вземания на длъжника срещу търговски банки, както и да бъде направена справка за
получавани от длъжника пенсия или заплата. Към молбата е приложено уведомление
от „Юробанк и Еф Джи България“ АД до длъжника за извършено прехвърляне на
процесните вземания. Със запорно съобщение от 05.10.2021 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника срещу „Уникредит Булбанк“ АД, като на 14.10.2021 г. въз
основана наложения запор по сметка на ЧСИ А.П.в е получена сумата от 29,87 лв.
На 08.12.2022 г. по делото е постъпила молба, с която длъжникът е поискал от
съдебния изпълнител производството по делото да бъде прекратено на основание
изтекла абсолютна давност, както и на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
С разпореждане от 08.12.2022 г. молбата на длъжника е оставена без уважение,
тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.
Срещу отказа на ЧСИ А.П.в да прекрати производството по изпълнителното
дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото
производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на
състава на съда са следните:
Произнасянето по възражение за изтекла погасителна давност представлява
разрешаване на материалноправен спор, който може да бъде разрешен само от съда в
рамките на исков процес, респ. не е в правомощията на съдебния изпълнител да
2
извършва преценка досежно изтекла погасителна давност. Основанията за
прекратяване на изпълнителното производство са лимитивно посочени в чл.433,ал.1
ГПК и между тях не е изтичане погасителна давност по отношение на вземането.
Давността би могла да се релевира като основание единствено при предявен иск по
чл.439,ал.1 ГПК за оспорване на изпълнението и то в случай, че длъжникът се позове
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Ето защо и жалбата в тази част се явява
неоснователна.
По отношение заявеното основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433,ал.1, т.5 ГПК, съдът намира следното: съгласно цитираната
норма, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде
намерено друго секвестируемо имущество. Хипотезата на посочената норма изисква
посочване от взискателя на определен изпълнителен способ – продажба на движима
или недвижима вещ, невъзможност същата да бъде продадена и липса на други
секвестируемо имущество, от което взискателят да се удовлетвори. В случая
посочените предпоставки не са налице, като по изпълнителното дело все още не е
проучено в цялост имуществото на длъжника, нито са приложени възможните
изпълнителни способи, а по наложения запор са събрани част от дължимите суми.
В обобщение на горното съдът приема, че обжалваният акт на съдебния
изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение, тъй като
по отношение на процесното изпълнително производство не са налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 676/17.01.2023 г., подадена от
длъжника А. А. Я., срещу отказ на ЧСИ А.П.в, с рег. № 849 от РКЧСИ, обективиран в
разпореждане от 08.12.2022 г., да прекрати поради изтекла погасителна давност и по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 20218490403739 по писа на ЧСИ
А.П.в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4