Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 08.11.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Светла
Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19012 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца А.Б.Б.,
ЕГН**********, срещу Р***к (България) ЕАД, ЕИК 8***3, осъдителни искове с
правно основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6400 лева, представляваща
стойността на неразрешените осем на брой платежни операции, неоторизирани
транзакции (тегления на банкомат от неизвестно лице), извършени на
15.03.2017г. - пет операции за общо 4000лева и на
16.03.2017г. - три операции за общо 2400лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1106.21лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 07.04.2017г. до 17.12.2018г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е разкрил при ответника банкова
сметка, *** издадена дебитна карта „*** Classic“ с № ***/.
Отношенията между страните се уреждали от сключения между тях договор за
издаване на дебитна карта от 25.09.2015г. и Общите условия, както и от
разпоредбите на действалия Закон за платежните услуги и платежните системи
(сега отменен). Ищецът ползвал издадената дебитна карта без проблеми до
14.03.2017г., на която дата неизвестно лице, без неговото знание и съгласие
извършило 10 броя неразрешени платежни операции, извършени в периода
14.03.2017г.(4000лв.), 15.03.2017г.(4000лв.) и на 16.03.2017г. (2400 лв.) -
теглене на пари чрез ATM от банковата му сметка в ответната банка. Тегленията
били извършени на два различни банкомата на Първа Инвестиционна банка АД,
инсталирани на територията на гр. София. Ищецът не бил в гр.София по време на
тези тегления. След като узнал за въпросните операции, от получените смс съобщения, късно вечерта на 16 март 2017г., незабавно
уведомил банката за блокиране на картата му, изпратил имейл до „Customer support“ - отдел на ***
за това, че от сметката му е открадната голяма сума пари, чрез незаконно
използване на картата му от неизвестно лице в друг град. На 17.03.2017г. подал
възражение, с което оспорил 10 транзакции, регистрирани с картата в периода 14
-15 -16 Март 2017г., за обща сума в размер на 5770,30 щатски долара (във
валутата на разплащателната му сметка) или 10 400 лева (във валутата на
картовите транзакции). Ищецът държал картата при себе си, не е предоставял
информация за нея на други лица, а по отношение на кода, го знаел само той и не
го е записвал никога на хартия или друг носител. Ответникът възстановил само
сумата в размер на 2 223.46USD ( за 2 -те транзакции от 14.03.2017г., в размер
от 2000 лева всяка), като отказал да възстанови следващите 8 на брой
неоторизирани транзакции (в общ паричен размер 6400 лева), извършени на
15.03.2017г. - пет операции за общо 4000 лева, и на 16.03.2017г. - три операции за общо 2400 лева. Ответникът
отказал да възстанови останалите 6400 лв. с аргумента, че на 14.03.2017г.,
ищецът получил смс съобщения за двете неправомерни
операции, но не реагирал своевременно, като не уведомил банката за блокиране на
картата. В резултат на което, банката понесла значителна щета, което не би се
случило, ако картодържателят изпълнил задължението си
по чл. 53, т. 2 от ЗПУПС без неоснователно забавяне.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор. Посочва, че не
оспорва факта, че между страните е налице облигационно отношения по повод
подписания Рамков договор за издаване и ползване на дебитна карта *** Classic от 25.09.2015 г. и Общите условия. Не оспорва факта
на извършените транзакции, съответно на 14.03.2017г. (2 х 2000), 15.03.2017 г.
(5 х 800) и 16.03.2017г. (2 х 800). Ищецът бил абониран за услугата за смс - известяване при извършване на транзакции с дебитната
карта. На 17.03.2017г., в 00:49 ч., а не както било посочено в исковата молба
на 16.03.2017г., банката била уведомена от ищеца, чрез телефонно обаждане в кол
центъра на банката, че гореизброените транзакции били неразрешени. Това бил
моментът, в който банката била уведомена за неразрешените транзакции, по
смисъла на ЗПУПС (отм.). В последствие ищецът подал рекламация за неразпознатите
транзакции в офис на банката. Банката изпълнявала задължението си да изпраща смс - съобщения на посочения в договора телефонен номер -
**********. Във формуляра за рекламации, клиентът декларирал, че е узнал за
оспорените транзакции чрез получени смс съобщения за
транзакциите. В допълнение, в телефонния разговор клиентът признал, че е
получавал смс-и, но не ги е поглеждал. След
проведения телефонен разговор, банката блокирала картата. Ответникът установил,
че действително става въпрос за неразрешени транзакции, като взел решение да
възстанови изтеглените суми на 14.03.2017г., в общ размер на 4000 лв., а за
останалите суми в общ размер от 6400 лева се позовал на разпоредбата на чл.58,
ал. 2 вр. чл. 53, т.2 от ЗПУПС (отм.), като отказал
възстановяването поради неизпълнение на задължението на картодържателя
да уведоми банката за неразрешената употреба на платежния инструмент незабавно
след узнаването. Банката не носила отговорност за процесните оспорени
транзакции, защото ползвателят на платежните услуги бил задължен незабавно след
узнаване за извършените транзакции, да сигнализира банката, а в настоящия
случай това станало след един продължителен период, в който поради проявената
груба небрежност, ползвателят допуснал извършването на голям брой тегления от банковата
му сметка. Веднага след извършване на всяка една от транзакциите, банката
изпратила смс - съобщение до телефония номер на
ищеца, съдържащ информация за деня и часа на транзакцията, номер на сметката,
от която е извършена, размер и валута на транзакцията, кратко описание за
транзакцията и получателя, както и наличност по сметката след извършената
операция. Тези съобщения съдържали изцяло необходимата информация, за да може
клиентът на банката да се запознае с транзакцията и да разбере, дали тя е действително
разрешена от него или не. Ищецът не оспорвал факта, че е получил такива
съобщения и въпреки това не предприел никакви действия, за да информира
своевременно ответника, че се извършват неразрешени транзакции, което би
представлявало полагане на дължимата грижа на всеки картодържател.
В конкретния случай, обаче не било налице такова поведение. Първата
неразпозната от ищеца транзакция настъпила на 14.03.2017г., за което бил
осведомен със смс - съобщение, а той сигнализирал
банката едва на 17.03.2017г. Въпреки това банката добросъвестно възстановила
оспорените транзакции на 14.03.2017г., като приела, че действително става
въпрос за неразрешени транзакции и картодържателят,
все пак не разполагал с достатъчно време за реакция. По отношение на последващите транзакции, съответно на 15-ти и 16-ти, които
били направени 24 часа след първите и транзакциите на третия ден, които били 48
часа след първите, това време било
напълно достатъчно ищецът да се информира за транзакциите и незабавно да
уведоми за това банката. Обстоятелството, че ищецът не бил погледнал смс - съобщенията и не ги възприел непосредствено след
получаването им, следвало да се вмени единствено в отговорност на ползвателя на
картата, който сам се поставил в невъзможност своевременно да узнае за
извършените транзакции, респективно да уведоми банката в един по-ранен момент,
за да избегне и/или да намали загубите, настъпили в резултат на неправомерната
употреба на картата. Това поведение на ищеца било груба небрежност по отношение
на задължението си като ползвател на платежни услуги съгласно чл. 58, ал. 2 от
ЗПУПС и следвало да понесе всички загуби, ако ги е причинил чрез неизпълнението
на едно или повече от задълженията си по чл. 53, умишлено или поради „груба
небрежност". Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
ищецът А.Б. не се явява. Депозирана е писмена молба чрез процесуалния му
представител, с която се поддържа предявения иск и се моли същият да бъде
уважен. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – „Р***к (България)” ЕАД, чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания писмен отговор и оспорванията направени
с него. Твърди, че банката е изпълнила задълженията си и е изпращала
своевременно уведомления до ищеца чрез смс за
извършените транзакции в процесния период. Това било признато и от самия ищец в
тел.разговор, в който той уведомил банката за неразрешените транзакции. Същият
бил проявил груба небрежниост и не е изпълнил
задължението си да уведоми банката своевременно, както изисква разпоредбата на
чл.53 ал.2 ЗПУС, като сам се е поставил в ситуация да не получава
уведомленията. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна,
както и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между
страните, че е налице облигационно отношение за издаване и ползване на дебитна
карта „*** Classic“, както и по отношение на факта на
извършените транзакциите - на 14.03.2017г. (2бр. х 2000), 15.03.2017г. (5бр. х
800) и 16.03.2017г. (2бр. х 800), че ищецът е бил абониран за услугата за смс-известяване при извършване на транзакции с дебитната
карта; че на 17.03.2017г., в 00:49ч. банката е била уведомена от ищеца, чрез
телефонно обаждане в кол центъра на банката, че гореизброените транзакции били
неразрешени; че след проведения телефонен разговор, банката е блокирала картата
и че ответникът е възстановил на ищеца сумата в общ размер на 4000 лв.
На 17.03.2017г. при
ответника е входиран формуляр за неразпознати/измамни
транзакции с банкова карта, в който ищецът оспорил извършените 10 на
бр.транзакции за периода 14.03-16.03.2017г., като декларирал, че държал картата при себе си, не е предоставял
информация за нея на други лица, а по отношение на кода, го знаел само той и не
го е записвал никога на хартия или друг носител. В писмените обяснения по
случая декларирал още, че чрез получени смс –
съобщения, установил неоторизираните транзакции – тегления от банкомати в гр.
София, за което уведомил банката и картата била блокирана.
В отговор до А.Б. от
09.05.2017г., „Р***к (България)”
ЕАД посочва, че във връзка с
извършената проверка по случая, банката е взела решение да възстанови сумата
досежно 2-те на брой транзакции, извършени на 14.03.2017г. За тези транзакции,
както и за следващите банката била изпратила смс -
съобщения на телефона на ищеца, който е следвало незабавно след получаването им
още на 14.03.2017г. да информира банката за неразрешените транзакции в
изпълнение на задължението му по чл.53 от ЗПУПС. Рекламацията за това била сторена едва на 17.03.2017г., вследствие
на което ищецът не е положил достатъчно грижа да предотврати неразрешените
тегления на 15-16.03.2017г . Именно с този мотив банката издател на
картата, отказала да възстанови сумите по неправомерно извършените транзакции
за периода 15-16.03.2017г., на основание чл.58 ал.2 от ЗПУПС.
Основният спорен момент в производството, а
именно изпращал ли е смс- съобщения ответника към
мобилния номер на ищеца в периода 14.03.-17.03.2017г. и кога са получени същите
от А.Б. е изяснен и преодолян чрез ангажирането на специални знания на вещо
лице. Съобразно заключението на в.лице инж. Н. по приета съдебно - техническа
експертиза, вкл. с разясненията дадени при изслушването му се установява
следното: ответникът „*** (България)
ЕАД“ е изпращал смс - съобщения до мобилния номер на
ищеца за периода 14-17.03.2017г., посочени в таблица1 от изготвеното заключение
по дата и час на генериране и получаване. По справка от „Е-pay“, изследвана от ВЛ, същите са получени от ищеца, като за
осем на брой смс-и, датите и часовете на получаване
не могат да бъдат установени точно, но експертът е категоричен, че те са били
изпратени/генерирани от банката. Възможна причина за това била в телефона на
ищеца, който вероятно е бил изключен или извън обхват. Експертът е категоричен,
че всички смс-и са изпратени от банката, но част от
тях са със статут “inqueue” поради техническа причина, извън поведението на
ответника.
Настоящият състав
намира, че фактът, че ищецът е бил уведомен своевременно от банката за
неправомерните транзакции се установява и от представения по делото формуляр за
неразпознати/измамни транзакции с банкова карта, в който ищецът оспорвайки
неправомерните 10 на бр.транзакции за периода 14.03-16.032017г., е декларирал, че е получил смс –
съобщения за това. Обстоятелството, че страната не е възприела тези
съобщения непосредствено след получаването им, следва да се вмени единствено в
отговорност на ползвателя на картата, който сам се е поставил в невъзможност
своевременно да узнае за извършените транзакции, респективно да уведоми банката
в по-ранен момент, за да избегне и/или да намали загубите, настъпили в резултат
на неправомерната употреба на картата.
Предвид установено
неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежни услуги по смисъла на чл.
53 ЗПУПС и проявената от него груба небрежност относно неуведомяването на банката за неоторизираните
транзакции, в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС,
съгласно който платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни
операции, ако ги е причинил с неизпълнението на едно или повече от задълженията
си по чл. 53 поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите
независимо от размера им. Ето защо всички загуби от извършените неразрешени
платежни операции на обща стойност 6400
лева. следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В случая не следва да
бъде ангажирана отговорността на банката по чл. 57, ал. 1 ЗПУПС.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск е неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне. Предвид
направените изводи за неоснователност на исковата претенция, неоснователен е и
искът за акцесорното му вземане по чл. 86 ЗЗД за
сумата от 1106.21лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 07.04.2017г. до 17.12.2018г.
Предвид изхода на спора,
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответното дружество. В
производството страната е направила искане за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение и депозит за в.лице от 90лева. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и
чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на
200лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Общо в полза на страната следва да се присъдят разноски
в размер на 290лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Б.Б.,
ЕГН**********, с адрес: ***, ж. к. „***”, ул. „***“ 22, вх.Б, ет. 1, ап.
3, срещу Р***к (България) ЕАД, ЕИК 8***3, със седалище и адрес на
управление:***-н ***, Експо 2000, бул.“***“ 55, иск с правно основание чл. 57,
ал. 1 ЗПУПС за заплащане на сумата 6400 лева/ шест хиляди и четиристотин лв./, представляваща стойността на неразрешени осем
на брой платежни операции, неоторизирани транзакции (тегления на банкомат от
неизвестно лице), извършени на 15.03.2017г.
- пет операции за общо 4000лева, и на 16.03.2017г. - три операции за
общо 2400лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1106.21лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 07.04.2017г. до 17.12.2018г.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН**********,
с адрес: ***, ж. к. „***”, ул. „***“ 22, вх.Б, ет. 1, ап. 3, да заплати на Р***к (България) ЕАД, ЕИК 8***3, със седалище и адрес на
управление:***-н ***, Експо 2000, бул.“***“ 55, сумата 290лева/двеста и деветдесет лв./, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ВРС „Вещи лица,
гаранции, държавни такси по
изпълнителни дела и суми за изплащане на дълга по изпълнителни дела”
сумата 61,20 лева /шестдесет и един
лев и 20ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА Р***к (България) ЕАД, ЕИК 8***3, със седалище и адрес на управление:***-н ***, Експо
2000, бул.“***“ 55 да заплати по сметка на ВРС „Вещи лица, гаранции, държавни такси по изпълнителни дела и суми за
изплащане на дълга по изпълнителни дела” сумата 61,20 лева /шестдесет и един лев и 20ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: