Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..02.2020г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 1610 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по
въззивна жалба вх. №58380/08.08.2019г. от Р.С.П., ЕГН **********,***, срещу
решение №3418/22.07.2019г., постановено по гр.дело №10416/2018г. на Варненския
районен съд, 30-ти състав, с което въззивницата е
осъдена да заплати на Х.К.К., ЕГН **********, сумата от 15 116.16
лв. (петнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща ½ от 24 месечни анюитетни
вноски всяка в размер на 1 259.68 лева
(хиляда двеста петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), платими
на 14-то число на месеца, за който се дължат и заплатени от ищеца за
периода 14.06.2016г. - 14.05.2018г., съгласно договор за
кредит от 10.11.2004г. и допълнително споразумение към него от 15.11.2005г.,
сключени между „Банка ДСК” ЕАД и Х.К.К. и Р.С.П. на
основание чл.127, ал.2 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че не може солидарния
длъжник да претендира от съдлъжниците си суми по
чл.127, ал.2 от ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от
солидарното задължение, което да нахвърля припадащата му се част от абсолютната
цяла стойност на паричното задължение. Твърди се, че в случая такова плащане не
е налице, което обуславя според въззивника неоснователност на съдебното
решение. По изложените съображения въззивникът моли
съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да
се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата Х.К.К..
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Х.К.К.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу Р.С.П.,
ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 127,
ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 15 116,16 лева, представляваща ½
от 24 месечни анюитетни вноски всяка в размер на 1
259.68 лева, платима на 14-то число на
месеца, за който се дължи заплатени за периода 14.06.2016г. - 14.05.2018г. Моли
за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата
молба, че по време на брака с ответницата, прекратен с решение от 02.10.2007 г.
по гр.д. № 6784/2006г. по описа на ВРС са закупили със заемни средства недвижим
имот, представляващ вила, находяща се в гр. Варна, м.
„Траката“ 6А и недвижим имот, находящ
се в гр. Банско, ул. „Глазне“ № 14, отпуснати по договор за кредит от
10.11.2004 г. и допълнително споразумение към него от 15.11.2015 г. сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД. Твърди се, че за периода от 14.06.2016г. до 14.05.2018г. Х. К.
К. единствено е обслужвал задълженията, произтичащи от договора за кредит, като
е погасил 24 анюитетни вноски всяка в размер на 1
259.68 лева на 14-то число на месеца, за който се дължи или общо сумата от 30
232.32 лева. Сочи се, че ищецът в качеството на кредитополучател е платил на
кредитора дължимото по договор за кредит, поради което ответницата Р.П. следва
като солидарен длъжник да му възстанови половината от платените суми.
В рамките на
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Р.С.П., в който изцяло
се оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството,
че страните са бивши съпрузи. Оспорва факта, че притежава качеството
кредитополучател по договор за кредит от 10.11.2004г.; че средствата по Договор
за кредит от 10.11.2004г. са отпуснати за закупуване на недвижим имот,
представляващ вила, находяща се в гр. Варна, *****и
недвижим имот, находящ се в гр. Банско, ******; че по
договор за кредит от 10.11.2004г. и допълнително споразумение към от
15.11.2005г., сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД по програма ДСК БОНУС ДОМ се явява
солидарен длъжник по отношение на месечна анюитетна
вноска в размер на 1 258,68 лв.; че ищецът е платил за посочения в исковата
молба период обща сума за погасяване на кредит в общ размер на 15 116,16лв.,
представляваща задължение по кредита на ответницата; че за ищеца са възникнали
и са налице предпоставки за пораждане на регресна
претенция спрямо ответницата, досежно фиксирания с исковата молба период и с
оглед остатъка на паричните задължения по кредита; че е запозната и е
подписвала погасителен план по такъв кредит; че е запозната и е подписвала
допълнително споразумение от 15.11.2005г. Оспорва се авторството на подписа,
положен на последна страница под името Р.С. K., като твърди, че не е изпълнен
от нея. Твърди, че не притежава качеството кредитополучател по договора за
кредит, цитиран в исковата молба; че за ищеца не е възникнало регресено право по чл.127, ал.2 ЗЗД относно заплатени
вноски по Договор за кредит от 10.11.2004г., тъй като платеното за период
14.06.2016 г. - 16.05.2018 г. не надхвърля частта от остатъка на паричното
задължение по кредита, дължимо от ищеца; че така отпуснатият кредит не е за
задоволяване на семейни нужди; че недвижим имот, представляващ вила, находяща се в гр. Варна, *****и недвижим имот, находящ се в гр. Банско, ****** са закупени по време на
брака с кредит по Договор за кредит от 31.01.2003г., като същият е изплатен изцяло;
че няма достъп до движението на кредитите, тъй като за титуляр по договора
„БАНКА ДСК“ ЕАД приема Х.К.К., като не получава
информация и не ѝ е известно при каква лихва са вноските, какъв е
остатъчният период, има ли рефинансиране от страна на ищеца.
Сочи се в отговора,
че тъй като общата сума за погасяване на кредита, считано от 14.06.2016г. до
крайната дата на неговото погасяване е 102 985,61 лв. /включваща главница и
лихва/, частта на ищеца съответно ½ от нея е 52 492,80 лв. След процесните плащания към 14.05.2018г. остатъкът по
задължението възлизал на 72 753,29 лв.,
а ½ от него е 36 376,65 лв.
Ищецът с исковата молба е заявил, че е заплатил на кредитора за търсения период
сума в размер на 30 233,32 лв., т.е. сума далеч по-малка от припадащата му се
½ от общото задължение, а именно сума в размер на 36376,65 лв., като
твърди, че съгласно практиката на ВКС е необходимо солидарният длъжник да е
платил изцяло дължимата от него сума по кредита, за да се породи правната възможност
да търси от другия солидарен длъжник надвнесеното над неговата ½ от
общия дълг, което се твърди, че в случая не е налице.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение,
а именно че съдът е формирал неправилен
извод за дължимост на претендираните
суми, тъй като солидарния длъжник може да претендира от съдлъжниците
си суми по чл.127, ал.2 от ЗЗД, само ако е платил на кредитора такава част от
солидарното задължение, което да нахвърля припадащата му се част от абсолютната
цяла стойност на паричното задължение.
Не се спори между страните относно
действителността на представения по делото договор за кредит от 10.11.2004г., сключен
между Х.К. и
Р.П. като кредитополучатели и „БАНКА ДСК“ ЕАД, за покупка на недвижим имот в
гр. Банско, ******, за сумата от 135 000 лв. срещу задължение за
погасяване на задължението на равни месечни анюитетни
вноски, всяка на стойност 1 214,63 лв. за срок от 240 месеца. Представено
е и допълнително споразумение
от 15.11.2005г. към договора за кредит от 15.02.2004г., чиято
автентичност е установена в хода на първоинстанционното производство по реда на
чл.193 от ГПК въз основа на оспорване на ответника.
Представено е и удостоверение, от което е видно, че
на 30.03.1996г. между Х.К.К., ЕГН ********** и Р.С.П., ЕГН ********** е сключен
граждански брак. Видно
от представеното по делото съдебно решение №561 от 03.06.2008г., постановено по
в.гр.д.№2337/2007 г. на Окръжен съд – Варна, сключеният между страните на
30.03.1996г. граждански брак е прекратен с решение №2840/24.08.2007 г. по гр.д.
№ 6784/2006г. на Районен съд – Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено
на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
По предявен иск от настоящия ищец с решение № 565/7.4.2017г. по гр.дело № 137/2017г. на ВОС е осъдена Р.С.П. ЕГН **********
*** да заплати на Х.К.К., ЕГН ********** *** сумата
от 5847,07лв. половината от сумата 11694,15 лв., представляваща платени анюитетни вноски в периода 17.12.2013г. – 23.01.2015г. по
договор за кредит за покупка на недвижим имот по програма „ДСК Бонус Дом” №
17/8675436/10.11.2004г. и допълнително споразумение към него от 15.11.2005г.,
сумата от 5840.57лв., представляваща половината от сумата 11681.15лв. - платени
анюитетни вноски в периода 17.12.2013г. –
23.01.2015г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№17/6598296/31.01.2003г. и допълнително споразумение към него от 10.11.2005г.,
на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тези главници, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 25.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и допълнително сумата от 1295.58 лв., представляваща разноски за първата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Доколкото предходното производство е водено между същите страни, на същото
основание и за задължения по същия договор за кредит, установените с влязлото
в сила решение по иска общи
правопораждащи факти на спорното право
се ползват със сила на
пресъдено нещо и възраженията на ответника относно тези факти следва
да се считат
за преклудирани. Такива общи правопораждащи факти в случая са
сключения на 10.11.2004г. договор за
кредит, по който кредитополучатели са ищецът и ответникът и
задължението е поето за нуждите на семейството с оглед закупения с отпуснатите
средства недвижим имот в режим на семейна имуществена
общност, както и че съдлъжниците са
поели задължението при равни квоти, предвид липсата
на други уговорки в отношенията между солидарните длъжници, както и на влязло
в сила решение за установяване на по-голям дял
за един от
съпрузите след прекратяване на съпружеската имуществена общност.
За
да бъде уважен регресния иск на платилия солидарен
длъжник по чл.127, ал.2 от ЗЗД срещу другия солидарен длъжник, е необходимо да
е платено в повече от дължимото от този длъжник. С оглед разпоредбата на чл.127
ал.2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му
се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а
припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв,
какъвто е бил в момента на погасяването /решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д.
№ 177/11г. на ІV г.о.на ВКС/. Платеното за погасяването на солидарния дълг към
момента от единия съдлъжник, е породило правото му на
вземане срещу другия солидарен длъжник за надплатената част – половината от
сбора на всички погасителни вноски за изследвания период. /определение №
69/19.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 3116/2016г., IV ГО/.
Размерът
на заплатените от ищеца суми през процесния период се установява от
представеното удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД и от заключението на вещото
лице, съгласно което по договора за кредит от 10.11.2004г. през исковия период 14.06.2016г.
– 16.05.2018г. са внесени погасителни вноски в размер на 30372,32 лева. С оглед
на приетата за установена дължимост при равни квоти неплатилият
дължи на платилия длъжник половината от заплатените суми, а именно 15116,16
лева, заплатени през исковия период по договора за кредит от 10.11.2004г.
С оглед на гореизложеното и
поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на
първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и отправеното искане с правно основание чл.78 от ГПК, следва в полза на проц.представител на
въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в
размер на 500 лв. адв. възнаграждение съобразно
отправеното искане и представени доказателства
за извършено плащане.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3418 от
22.07.2019г. по гр.д. №10416/2018г.
на ВРС, 30 състав.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН
**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Х.К.К., ЕГН **********,***,
сумата 500 лв. /петстотин
лева/ адв. възнаграждение за въззивното производство,
на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от решението на страните пред
ВКС на РБългария при условията на
чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: