Мотиви към присъда № 6 от 16.11.2021 г.,
постановена по НЧХД № 127/ 2020 г. по описа на Районен съд град П..
Постъпила е тъжба от Л.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Г.Ц. от САК – пълномощник, съдебен адрес:***, пл.
„Тодор Влайков“ № 4, срещу Й.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, за престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК – за това, че на
10.03.2020 г. около 18.30 часа в гр.П., пред заведение „А.“, находящо се на ул. „В. Л.“ № 3 е
нанесал на тъжителя Л.Б.Б. удар с юмрук в областта на главата и множество удари с крак в областта на главата и дясната
ръка, от които удари е получил
следните телесни увреждания: хематом в областта на лявата вежда, кръвонасядане в областта на лицето, охлузвания на
дясната ръка и контузия на дясната китка, с което му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в болки или страдания без разстройство на
здравето. Предявен е
и граждански иск в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), представляващ
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законните последици. В съдебно
заседание тъжителят Л.Б.Б., чрез повереника си адвокат Г.Ц. от САК, поддържа
тъжбата си и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по внесеното обвинение
и да му се наложи съответното наказание, предвидено в НК. В съдебно заседание
тъжителят Л.Б.Б., чрез повереника си адвокат Г.Ц. от САК, поддържа предявения
граждански иск и моли същия да бъде уважен, ведно със законните последици.
Подсъдимият Й.И.Ч. в съдебно
заседание заявява, че разбира обвинението, не дава обяснения по случая, не се
признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Адвокат
Д.Н. от АК-Враца – защитник на подсъдимия, пледира Ч. да бъде признат за невинен
по внесеното обвинение и предявеният граждански иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Съдът,
след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, ведно с
доводите на страните, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа страна:
Тъжителят
Л.Б.Б. и подсъдимият Й.И.Ч. ***, съседи са, познават се и често се черпили в
една компания в питейно заведение „А.“, находящо се в гр. П. на ул. „В. Л.“ №
3. На 10.03.2020 г. около 18:00 часа двамата били в една компания в заведение „А.“
заедно със свидетеля К. Христов, Даниел Велков, на маса срещу бара и пиели алкохол, но видимо пиян нямало никой. На
съседна маса с други хора в заведението бил и свидетелят В.Д., който излезнал
навън да пуши. В заведението на масата на тъжителя и подсъдимия станал някакъв
скандал между тях за някаква кола-джип, че Данчо не бил почерпил Любо, тъй като
си е купил някакъв джип, а пък Любо бил черпил Данчо преди това. Разправията
станала между Данчо и Любо за някакви 20.00 лева, че Й. ги нямал, за да почерпи
Любо за закупения автомобил и че трябвало да почерпи. След това към 18:30 часа тъжителят
излезнал пред заведението на една маса да пуши, след него излезнал и подсъдимият,
а свидетелят В.Д. в този момент влезнал в заведението. Отвън пред заведението
тъжителят и подсъдимият продължили да спорят на висок глас за тези 20.00 лева и
черпенето, при което подсъдимият нанесъл удар с юмрук по лицето на тъжителя,
последния паднал на земята, предпазил главата си с ръце и подсъдимия му нанесъл
и няколко ритника по ръцете. В заведението някой казал, че са се сбили отвън и
свидетелят В.Д. веднага излезнал и видял тъжителя на колене, имал наранявания
по едната ръка, но по лицето не видял, подсъдимият бил на разстояние, а
свидетелката Зорица Добрева била застанала между тях, разтървавала ги, казвала
да не правят правят сцени и да не се бият. Настанала суматоха, тъжителят
извикал полиция, която се отзовала десет минути след скандала, полицаите
предложили на тъжителя да извикат Бърза помощ, но той казал, че е добре засега
и ако трябва утре ще отиде до болницата. Полицаите си тръгнали, след тях си тръгнал
тъжителят, а след това си тръгнали подсъдимият и свидетелят К. Христов. По –
късно същата вечер тъжителят посетил Спешна помощ в гр. П., където му била
оказана медицинска помощ и бил издаден фиш, в който са описани констатираните
увреждания. Тъжителят депозирал жалба в Районна прокуратура – П. за случая и
била образувана прокурорска преписка № 124/ 2020 г., извършена е проверка на
основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, снети са били обяснения от лицата,
присъствали на инцидента между тъжителя и подсъдимия, изискано е и писмено
становище от д-р Пламен Стоянов, съгласно което във фиша от ФСМП гр. П. са
констатирани следните травми на тъжителя Б.: хематом в областта на лявата
вежда, кръвонасядане в областта на лицето, охлузвания на дясната ръка, контузия
на дясна китка. С постановление от 13.04.2020 г. Районна прокуратура – П. е
отказала да образува досъдебно производство по жалбата на Л.Б. и е прекратила
преписката с мотиви, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер, налице са данни за причинена лека телесна повреда и наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира изцяло. Съдът намира за безспорно установено по
делото, че инцидента между тъжителя и подсъдимия е станал на 10.03.2020 г.
около 18.30 часа отвън пред заведението „А.“, находящо се в гр. П. на ул. „В. Л.“
№ 3, където тъжителят и подсъдимият са излезнали, като още вътре в заведението
между тях е възникнал конфликт във връзка с почерпка за някакви 20 лева за
това, че подсъдимият си е купил джип и не е почерпил за това тъжителя, което е
възприето от присъстващите в заведението, включително и от свидетелите В.Д.,
Зорица Добрева и К. Христов, и навън двамата са продължили да спорят и да
изясняват този конфликт, при което се е стигнало до нанасянето на удари от
подсъдимия по лицето и ръцете на тъжителя, причиняването на травми и падането
на тъжителя на земята. Съдът кредитира като достоверни показанията на
свидетеля-очевидец В.Н.Д., дадени в с.з. на 26.01.2021 г. /л.40,л.41/, който
установява, че някой вътре в заведението е казал „че са се сбили отвън“, което го
е накарало веднага да излезне и да види тъжителя паднал на колене на земята и с
наранявания на едната ръка, а по лицето не е видял наранявания, видял е
свидетелката Зорица Добрева да ги разтървава, да казва „да не правят сцени и да
не се бият“ и да стои права пред подсъдимия, което е косвено доказателство за
това, че между двамата е имало инцидент-сбиване, в противен случай тя няма защо
да се намесва и да ги разтървава, ако двамата само са спорели или са говорели
на висок глас. Свидетелят Д. установява, че е била извикана полиция, на място
полицаите са предложили да извикат „Бърза помощ“, но тъжителят е отказал и са
казали да си извади медицинско. Свидетелката Зорица Николаева Добрева
установява в показанията си, дадени в с.з. на 26.01.2021 г. /л.41,л.42/, че спора
между тъжителя и подсъдимия е започнал вътре на масата в заведението във връзка
с почерпка за някакви 20 лева за това, че подсъдимият си е купил джип и не е
почерпил за това тъжителя, който спор е продължил навън, отвън пред заведението
е имало само спор на висок глас между тъжителя и подсъдимия, тя е е стояла
между тях, не е видяла удари от подсъдимия към тъжителя, не е видяла
наранявания на тъжителя, но е чула, че тъжителят звъни на полицията за това, че
става побой, била е отвън когато са дошли полицаите, чула е, че са предложили
на тъжителя да извикат „Бърза помощ“, но тъжителят е отказал, казал е че засега
е добре и ако трябва утре ще отиде до болницата, което е косвено доказателство
за това, че тъжителят е пострал при инцидента и е имал наранявания, в противен
случай няма защо да му се предлага медицинска помощ. Свидетелят К. Христов
Христов установява в показанията си, дадени в с.з. на 26.01.2021 г. /л.42/, че спора
между тъжителя и подсъдимия е започнал вътре на масата в заведението във връзка
с почерпка за някакви 20 лева за това, че подсъдимият си е купил джип и не е
почерпил за това тъжителя, който спор е продължил навън пред заведението докато
пушели тримата и не е имало побой, засекли се тримата за кратко, барманката
Зорица е излизала до склада и се е връщала в заведението, след което свидетелят
влезнал вътре и се е учудил, че идва полицейската кола, а на другия ден е видял
тъжителя в същото заведение да употребява алкохол, бил е в нормално състояние и
настроение, без следи от наранявания.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите В.Н.Д., Зорица Николаева Добрева и К. Христов
Христов като достоверни дотолкова, доколкото кореспондират в някаква степен
помежду си и установяват факти и обстоятелства, които лично са възприели и в
контекста на останалия събран доказателствен материал по делото. Съдът счита,
че в показанията на свидетелите има противоречия и известна непоследователност,
което съдът отдава на това, че за изминалия период от време до датата на с.з.
26.01.2021 г. е нормално да не си спомнят в детайли последователността на
случилото се. Съдът кредитира и събраните писмени доказателства, тъй като
същите установяват факти и обстоятелства по предмета на делото.
Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза, депозирано от вещото лице
д-р Р.Т.Х. /л.74-л.77/, което не е оспорено от страните и е прието от съда като
обосновано и правилно в съдебно заседание на 16.11.2021 г. /л.79-л.82/, че в медицинската
документация по делото са отразени следните увреждания на Л.Б.Б.: във фиша за
спешна медицинска помощ – контузия на главата, мозъчно сътресение, хематом в
областта на лявото ухо, разкъсно-контузна рана и хематом в областта на дясната
ръка, охлузване в областта на дясна лакътна става, контузия и охлузване в
областта на дясното коляно, контузия на глезенна става; в становище от д-р
Пламен Стоянов – хематом в областта на лявата вежда, кръвонасядане в областта
на лицето, охлузвания на дясната ръка, контузия на дясна китка. Видно е от заключението, че липсва
детайлно описание на посочените в документите наранявания като цвят, форма,
размери, корички, както и данни за извършена обработка на тези увреждания,
установените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и могат да се получат при нанесен побой. Видно е от заключението, че описаните
травматични увреждания са локализирани в областта на главата, десен горен горен
крайник и десен долен крайник, горните наранявания са причинили на тъжителя болка
и страдание, при нормално протичане на оздравителния процес мекотъканните
увреждания отзвучават за около 7-10 дни. В съдебно заседание на 16.11.2021 г.,
вещото лице д-р Р.Т.Х. установява, че ако има разкъсване или контузни рани в областта
на лицето те ще личат на следващия и на по следващия ден.
Видно от характеристика
за личността на подсъдимия, че същият се ползва с добро име в обществото, не е
имал криминални прояви, не са водени преписки срещу него, не поддържа контакти
с лица от криминалния контингент, т.е. налице са добри характеристични данни.
/л.29/
Видно от свидетелство
за съдимост № 1327 на Бюро „Съдимост” при Районен съд – П., че подсъдимият не е
осъждан./л.28/
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът намира за
доказано от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
че при описаната фактическа обстановка в тъжбата, подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Установи се по делото, че на 10.03.2020 г. около 18.30 часа в гр.П., пред заведение „А.“, находящо се на ул. „В. Л.“ № 3 подсъдимият Й.И.Ч. е причинил на тъжителя
Л.Б.Б. лека телесна повреда без разстройство на здравето, а именно: хематом в областта на лявата вежда, кръвонасядане
в областта на лицето, охлузвания на дясната ръка и контузия на дясната китка. Горните изводи на съда се основават
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на
съдебно – медицинската експертиза. Изводите на съда се основават най – вече на
показанията на свидетеля – очевидец В.Н.Д.,
който е излезнал веднага пред заведението, след като е чул вътре някой да казва
„че са се сбили отвън“, видял е тъжителя паднал на колене на
земята и с наранявания на едната ръка, а по лицето не е видял наранявания,
видял е свидетелката Зорица Добрева да ги разтървава, да казва „да не правят
сцени и да не се бият“ и да стои права пред подсъдимия, което е косвено
доказателство за това, че между двамата е имало инцидент-сбиване, в противен
случай тя няма защо да се намесва и да ги разтървава, ако двамата само са
спорели или са говорели на висок глас.
Съдът намира неговите показания са достоверни, той установява факти и
обстоятелства, които лично е наблюдавал и възприел от близко разстояние, няма
съществени противоречия в показанията му и същите кореспондират с останалия
събран доказателствен материал по делото – писмените медицински документи, включително
и със заключението на СМЕ, в които вещото лице категорично установява, че
нараняванията на тъжителя са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и могат да се получат при нанесен побой, описаните травматични увреждания
са локализирани в областта на главата, десен горен горен крайник и десен долен
крайник. Съдът
намира, че този свидетел установява в показанията си какво се е случило между
страните по делото на 10.03.2020 г. около 18.30 часа пред заведение „А.“ в гр. П.
на ул. „В. Л.“ № 3 и от неговите показания се доказва в значителна степен
фактическата обстановка, описана в тъжбата, доказва се механизма и начина на
причинените увреждания на тъжителя, и авторството на деянието. Съдът намира
показанията на свидетеля в.Н.Д. в частта относно падналата жена на стълбите на
„Т маркет“ в гр. П. за неотносими към внесеното обвинение и предмета на делото,
поради което не ги обсъжда в тази част. Съдът кредитира като достоверни и
показанията на свидетелката Зорица Николаева Добрева в частта, в която тя
установява, че спора между тъжителя и подсъдимия е започнал вътре
на масата в заведението във връзка с почерпка за някакви 20 лева за това, че
подсъдимият си е купил джип и не е почерпил за това тъжителя, който спор е
продължил навън, отвън пред заведението е имало само спор на висок глас между
тъжителя и подсъдимия, тя е е стояла между тях, чула е, че тъжителят звъни на
полицията за това, че става побой, била е отвън когато са дошли полицаите, чула
е, че са предложили на тъжителя да извикат „Бърза помощ“, но тъжителят е
отказал, казал е че засега е добре и ако трябва утре ще отиде до болницата,
което е косвено доказателство за това, че тъжителят е пострал при инцидента и е
имал наранявания, в противен случай няма защо да му се предлага медицинска
помощ. Професионално правило е полицаите да предложат медицинска помощ на лице,
което е получило наранявания и ако тъжителят не е имал наранявания те няма да
предлагат такава помощ, а от друга страна тъжителят би бил санкциониран за
подаване на фалшив сигнал на тел.112. Съдът кредитира като достоверни и
показанията на свидетеля К. Христов Христов в частта, в която той установява,
че спора между тъжителя и подсъдимия е започнал вътре на масата в
заведението във връзка с почерпка за някакви 20 лева за това, че подсъдимият си
е купил джип и не е почерпил за това тъжителя, който спор е продължил навън
пред заведението докато пушели, което е косвено доказателство за това, че между
страните по делото е възникнал сериозен конфликт. Съдът
намира показанията на свидетелите Зорица Николаева Добрева и К. Христов Христов
в частта относно спорове и конфликти на тъжителя с други клиенти на
заведението, на други дати, за неотносими към внесеното обвинение и предмета на
делото, поради което не ги обсъжда в тези части.
В тежест на частния
тъжител е да докаже описаната фактическа обстановка в тъжбата и внесеното
обвинение, което съдът намира за доказано в настоящия процес. Изводите на съда
се основават събраните писмени и гласни доказателства по делото в посочените
части, на приложената прокурорска преписка № 124/ 2020 г. на Районна
прокуратура – П. и на заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ/,
в което вещото лице специалист, след запознаване с медицинската документация по
случая и запознаване със свидетелските показания, безспорно установява
механизма и начина на причинените увреждания на тъжителя, характера на
причинените увреждания, претърпените болки и страдания и техния интензитет,
оздравителния период и последиците за здравето на пострадалия.
От обективна страна
изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразяващи се в нанасянето на удар с юмрук от
подсъдимия в областта
на главата на тъжителя и множество удари с крак в областта на главата и дясната
ръка на тъжителя, като престъплението е довършено. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вината,
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици. Установи се, че тъжителят не е провокирал подсъдимия и не е отвърнал веднага
със същата такава
телесна повреда на подсъдимия,
за да може да намери приложение института на реторсията. Причина за извършване
на деянието е ниската правна култура на подсъдимия, незачитане от негова страна на установените норми в
обществото за
зачитане телесната неприкосновеност на личността. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита добрите характеристични данни за личността на
подсъдимия и липсата на минали осъждания, а като оттегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита липсата на критично
отношение у подсъдимия към извършеното деяние. Авторството на деянието и другите обстоятелства по времето, мястото и
начина на извършването се доказват по един безсъмнен начин, подкрепени от
събраните доказателства по делото. Ето защо, след като е осъществен съставът на
престъплението, следва да се ангажира отговорността на извършителя и следва да
му се определи справедливо наказание.
По отношение наказанието на подсъдимия Й.И.Ч..
За престъплението извършено
от подсъдимия по чл. 130, ал. 2 от НК законодателят е предвидил алтернативно три наказания – „лишаване от свобода” до шест
месеца или „пробация“, или „глоба“ от сто до триста лева, когато е умишлено. Подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни,
към момента на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава осма от НК и няма причинени от престъплението имуществени
вреди. Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките на закона за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по чл. 78А от НК и
налагане на административно наказание. При определянето на същото съдът взима
предвид ниската обществена опасност на дееца и на деянието, общественоопасните
последици, начина на извършването, имотното състояние и доходите на обвиняемия,
както и смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни и липсата на данни за други укорими прояви. Ето
защо съдът намира, че едно административно наказание глоба от 1 000 /хиляда/
лева, което е към минимума по закон, е
справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и на обществената
опасност на дееца. По този начин санкциите ще изиграят ролята си за
превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 36 от НК – за
индивидуална и генерална превенция.
По отношение на
гражданския иск.
С оглед събраните
доказателства по делото, наличието на причинна връзка между извършеното деяние
от подсъдимия по чл.
130, ал. 2 от НК и реално
претърпените неимуществени вреди от тъжителя – болки и страдания
във връзка с нанесените
телесни увреждания, сравнително краткия оздравителен период на нанесените
увреждания, както и изискванията
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че за репариране на неимуществените вреди от непозволеното увреждане следва да бъде присъдена сумата от 1 000.00 лева (хиляда лева), ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането 10.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Ето защо гражданският иск следва да бъде уважен в този размер като основателен
и доказан, ведно със законните последици. В останалата част над уважения размер
до предявения пълен размер от 10 000.00 лева (десет хиляди лева), съдът намира иска за прекалено завишен, неподкрепен от събраните
доказателства по делото и
същия следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на
разноските.
Предвид изхода на
делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Й.И.Ч.
следва да заплати на тъжителя Л.Б.Б. направените разноски по делото в размер на
810.00 лева (осемстотин и десет лева).
Предвид изхода на
делото и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 2
от Тарифа за държавните такси по ГПК, подсъдимият Й.И.Ч. следва да заплати по
сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 50.00
лева
(петдесет
лева)
– върху уважения граждански иск.
Водим от горното Районен съд – П.
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: