Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65
Ботевград, 18.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2108 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”Д. К.“ АДСИЦ, със седалище и адрес за призоваване:
гр.С., бул.Х. К. №*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт Д.К., моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника И.Н.В. ***, с ЕГН: ********** на съществуване на вземането му, за което е
издадена Заповед № 4973 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.09.2018г. по ч.гр.д.№ 1724/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 380.74лв., представляваща парично вземане по
сключено между страните Споразумение на 09.07.2013г. за признаване и
разсрочване на задължение по Договор за издаване и използване на кредитна карта
BG EUROLINE от 03.09.2004г.,
сключен с Б. п. б. АД/нова фирма „Ю. Б.“АД/ ЕИК *********, цедирано на А. К. АДСИЦ /ново наименование Д. К. АДСИЦ/ с
ЕИК:********* съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и
Приложение №1 към него, както и за
законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 10.07.2018г.
до окончателното заплащане, както и за сумата от 116.07лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до 09.07.2018г., както и да
се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът ”Д. К.“
АДСИЦ, чрез пълномощник юрисконсулт Д.К./пълномощно на л.4/ поддържа
предявените искове, както моли да се присъдят и направените разноски, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.69/.
Ответникът-И.Н.В. *** не е
направила възражение по исковете и не е представила писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з.
ответникът И.Н.В., редовно призована, не се явява и не взема становище по
исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие
от ч.гр.дело №1724/2018г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че по
заявление с вх.№ 3055186 от 10.07.2018г., депозирано в РС-С. и изпратено по
подсъдност на РС-Ботевград на 07.09.2018г. на основание чл.410 от ГПК на 10.09.2018г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 4973 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.09.2018г. по ч.гр.д.№ 1724/2018г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 380.74лв.,
представляваща парично вземане по сключено между страните Споразумение за
признаване и разсрочване на задължение по Договор за издаване и използване на
кредитна карта EUROLINE от 03.09.2004г.,
както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано от
10.07.2018г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 116.07лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до
09.07.2018г.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 1724/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело на 26.09.2018г./л.31/. В двуседмичния срок длъжникът И.Н.В. е
депозирала възражение с вх.№6537 от 09.10.2018г./л.35/. Във възражението е посочила, че не дължи изпълнение на вземането,
защото е изтекло времето от 5 години давност по чл.46 от ЗКПО и това задължение
не е изискуемо. Моли да се прекрати изпълнението по тази заповед, тъй като е
изплатила сумата, която са й поискали тогава и в срок.
Ищецът е бил уведомен на 22.10.2018г.
за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК/л.39/ с Разпореждане №5523
от 10.10.2018г./л.37/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2108/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 12.11.2018г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата 09.11.2018г., т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
Разпореждане.
Ответникът е страна по Споразумение,
сключено с ищеца на 09.07.2013г., с което
същата като длъжник по сключен с Б. п. б. АД/нова фирма „Ю. Б.“АД/ ЕИК ********* Договор
за издаване и използване на кредитна карта BG EUROLINE от 03.09.2004г., е
получила кредитна карта с определена парична сума, която ответникът В. се е
задължила да върне усвоената част заедно с начислени договорни лихви
разсрочено, на месечни вноски, с установен минимален размер, които не е
заплащала, за което вземането на банката е цедирано
на А. К. АДСИЦ /ново наименование Д. К. АДСИЦ/ с ЕИК:********* съгласно Договор
за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него и се е
съгласила, че към датата на прехвърляне на вземането размерът на същото е от
1606.48лв. Освен това се е съгласила, че към 31.12.2012г. ищецът е получил
плащане по това вземане от нея в размер на 845лв. и остатъкът на задължението е
сумата от 761.48лв. Ответникът се е съгласила, че с подписването на
споразумението, избира един от двата начини да погаси остатъка от задължението си
или еднократно плащане на сумата от 380.74лв. до 12.07.2013г. с редукция до 50%
от размера му. При неизпълнение на горното в срок изборът на редукцията става
невалиден и кредиторът има право да обяви за изискуема цялата неизплатена сума
от 761.48лв.
Горното се установява от приложеното писмено
доказателство-копие от Споразумение от
09.07.2013г./л.15/, подписано от ответника, което не се оспорва от страните.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза/СчЕ/ с вх.№ 1035 от 08.02.2019г., изготвена
от вещото лице М.П.Т., както и от обясненията й, дадени в откритото съдебно
заседание на 18.02.2019г., се установява, че към 15.11.2007г. ответникът дължи сумата от
1606.48 лева, отразена в таблица какви са погасяванията и какви са задълженията,
а към 31.12.2012г. ответникът е погасила от тази сума 845 лева и остават за
погасяване сумата от 761.48 лева. Въз основа на тази сума се сключва Споразумението
от 09.07.2013г., но по това споразумение, за да влезе в сила редукцията от 50%,
да остане да дължи ответникът трябва сумата да бъде внесена непосредствено след
сключване на споразумението, но тъй като ответникът не е внесла тази дължима
сума към съответната дата-12.07.2013г., а внася сумата по-късно или на
12.11.2013г. и затова не може да се възползва от клаузите на Споразумението за редукцията от 50%, за да остане да дължи
само тази сума от 380.74 лева, което е половината на сумата от 761.48 лева и
поради тази причина остава незаплатена тази сума от 380.74лв. като краен
размер, поради неспазване на сроковете по Споразумението. Лихвата за периода от 10.07.2015г. до
09.07.2018г. е в размер на 116.08 лева.
Няма данни и
твърдения ответникът да е заплатила процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество главният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата-главница
от 380.74лв., представляваща парично вземане по сключено между страните
Споразумение на 09.07.2013г. за признаване и разсрочване на задължение по
Договор за издаване и използване на кредитна карта BG EUROLINE от
03.09.2004г., сключен с Б. п. б. АД/нова
фирма „Ю. Б.“АД/ ЕИК *********, цедирано на А. К. АДСИЦ
/ново наименование Д. К. АДСИЦ/ с ЕИК:********* съгласно Договор за прехвърляне
на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните
правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането
на ищеца срещу ответника е на основание сключено между страните на 09.07.2013г.
Споразумение за
признаване и разсрочване на задължение по Договор за издаване и използване на
кредитна карта BG EUROLINE от 03.09.2004г., твърдейки неизпълнение на
задълженията от ответника, която е страна по това споразумение за заплащане на
дължимите суми и в посочения срок.
Горното Споразумение е подписано от ответника и неговата автентичност и
истинност не се оспорва.
В приложеното възражение в заповедното
производство или по ч.гр.д.№ 1724/2018г. по описа на РС-Ботевград длъжникът И.В.,
ответник по настоящето дело, е направила възражения за недължимост
на процесната сума-главница, което възражение съгласно
т.11а от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2014г. на ОСГТК на
ВКС подлежи на разглеждане в настоящето исково производство по предявените
искове по чл.422, ал.1 от ГПК, както следва: вземането е погасено по давност и
същата е платила в срок търсената сума-главница.
Настоящият
съдебен състав приема, че по своята правна същност това Споразумение от 09.07.2013г. за
признаване на дължими суми към момента на прехвърляне на вземането на
15.11.2007г. по Договор от 03.09.2004г. за кредитна карта и разсроченото им
плащане след извършено такова на 31.12.2012г. от ответника, има силата на
спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД, която изразява волята на
подписалите я страни да уредят имуществените си отношения по начина, посочен в
него, поради което като всеки друг договор и тя съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД
има силата на закон между страните.
Вследствие на декларативния ефект на извънсъдебната спогодба
правоотношенията между страните са такива, каквито същата ги прогласява и
предвид, че спогодбата има значението на юридически факт, релевантен за
спорното право съдът е длъжен да се съобрази като зачете нейния материалноправен ефект. С нея се цели да се избегне правен
спор във връзка с предходни отношения между страните като спорещите се
съгласяват да считат помежду си, че действителното правно положение е било
такова, каквото го прогласява спогодбата, в случая Споразумението от
09.07.2013г., сключено между ищеца и ответника.
Съдът намира, че възражението на
ответника, че вземането за сумата-главница от 380.74лв. е погасено по давност е
неоснователно, по следните правни съображения:
Споразумението от 09.07.2013г. съставлява
самостоятелно основание за прекъсване на давността. Същото, както по-горе е
отразено, представлява договор между страните, в който по ясен начин е обективирана волята им за определяне на нов срок и начин за
плащане на едно съществуващо вземане. Изрично е записано, че ответникът И.В. ще
изплаща задължението си до 12.07.2013г. От тази формулировка пределно ясно личи
волята на длъжника да признае съществуването на вземането към момента на
сключване на споразумението, което е подписала и не оспорва като писмено
доказателство, приложено по делото.
Съгласно чл.116, б. „а” от ЗЗД
давността се прекъсва с признание на вземането. В Решение № 255 от 26.03.2013г.
по т.д. № 145/2012г. на ВКС, II т.о., е прието, че признание с последиците на чл.116, б. „а” от ЗЗД не е
признанието за възникване на задължението, а за съществуването на задължението
към момента на самото признание, при условие, че е извършено до изтичане на
срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов
представител. Следователно в настоящия случай е налице именно признание, което
прекъсва давността, тъй като длъжникът е признал съществуването на задължението
към момента на сключване на споразумението.
На следващо място, с посоченото
Споразумение страните са договорили разсрочване на задължението. С този договор
кредиторът се е отказал от преимуществото на срока, като е дал нов срок за
изпълнение на длъжника. В този смисъл и Решение № 147 от 23.07.2012г. по т.д. №
627/2011г. на ВКС, III т.о., в което е прието, че при постигнато между страните по една договорна връзка
съглашение за нов срок за плащане, срокът на погасителната давност започва да
тече от датата на уговорения нов срок за изпълнение. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предвид изложеното, логично следва извода, че за всяка от вноските по
разсроченото плащане тече отделно погасителна давност, считано от падежа на
вноската. Падежът на първата и последна вноска по Споразумението от 09.07.2013г.
съгласно т.4.3 и 4.4. е датата 12.07.2013г. От тази дата тече петгодишната давност
съгласно чл.110 от ЗЗД, тъй като правопораждащият
факт е договор за издаване на кредитна карта, от което означава, че за
сумата-главница, произтичаща от договор за кредит е приложима разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД и вземането се погасява с петгодишна давност, която не е изтекла
към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, което в случая е станало на 10.07.2018г. с
постъпването му в РС-С. /стр.42-45/. Или петгодишната давност за главното
вземане, което е изискуемо към 12.07.2013г. изтича на 12.07.2018г., но на преди
това, а именно на 10.07.2018г. ищецът е подал горното заявление, по което е
образувано ч.гр.д.№ 1724/2018г. по описа на РС-Ботевград.
По отношение на второто възражение на
ответника, че е извършила плащане на дължимата сума по Споразумението от
09.07.2013г. в полза на ищеца в уговорения срок, намира за неоснователно, за
това, че се установи от приетата по делото СчЕ,
изготвена от в.л. М.П.Т., че ищцата не е извършила плащане на сумата от
380.74лв. до 12.07.2013г., за което не е в сила уговорената между страните
редукция на 50% от задължението или за заплащане само на тази сума, тъй като
ответникът е извършила плащане на тази сума извън срока, а именно на 12.11.2013г.,
за което съгласно т.6 от Споразумение от 09.07.2013г., изборът на редукцията
става невалиден при неплащане в уговорения срок или до 12.07.2013г. и става
изискуема цялата сума, посочена в т.3 или това е сумата от 761.48лв., от която
на 12.11.2013г. ответникът е заплатила сумата от 380.74лв., за което остава
дължима процесната сума-главница от 380.74лв.
Поради гореизложеното
главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането
на ищеца срещу ответника за сумата-главница от 380.74лв. е основателен и
доказан. Основателна е и претенцията за законната лихва върху горната сумата-главница
от 380.74лв., считано от деня на подаване на заявлението или от 10.07.2018г. до
окончателното заплащане.
По отношение на акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че тъй като се касае за
установяване на съществуване на парично вземане с определен падеж и при
неплащането му в този срок, се дължи законната лихва за забава върху
сумата-главница или за сумата от 116.07лв. за периода на забава от 10.07.2015г.
до 09.07.2018г.вкл., което по размер е определено от приетата по делото СчЕ, изготвена от в.л. М.П.Т., което съдът кредитира като
компетентно и обосновано, както и го съобрази с направеното от ответника
възражение в заповедното производство, че е погасено по давност, което не е
налице, тъй като давността за вземането за законната лихва за забава е
тригодишна съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, която не е изтекла към момента на
подаване на заявлението в заповедното производство на 10.07.2018г., считано от
10.07.2015г.
При тези съображения съдът намира исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуване на вземанията
на ищеца към ответника за основателни и като такива същите следва да бъдат
уважени, както е посочено по-горе.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото-уважаване на исковете и приложените писмени
доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 275лв. за
направени разноски по делото-платена допълнителна държавна такса от 75лв.,
депозит за вещо лице от 100лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 100лв., както и сумата от общо 75лв. за направени разноски по
ч.гр.д. № 1724/2018г. по описа на РС-Ботевград съгласно т.12 от ТР №4 от
18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по
отношение на И.Н.В.
***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на ”Д. К.“ АДСИЦ, със
седалище и адрес за призоваване: гр.С., бул.Х. К.№*, с ЕИК:*********, за което
е издадена Заповед № 4973 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.09.2018г. по ч.гр.д.№ 1724/2018г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 380.74лв./триста и осемдесет лева и 74
стотинки/, представляваща парично вземане по сключено между страните
Споразумение на 09.07.2013г. за признаване и разсрочване на задължение по
Договор за издаване и използване на кредитна карта BG EUROLINE от
03.09.2004г., сключен с Б. п. б. АД/нова
фирма „Ю. Б.“АД/ ЕИК *********, цедирано на А. К. АДСИЦ
/ново наименование Д. К. АДСИЦ/ с ЕИК:********* съгласно Договор за прехвърляне
на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него, както и за законната лихва за забава върху
горната сума-главница, считано от 10.07.2018г.
до окончателното заплащане, както и за сумата от 116.07лв./сто и шестнадесет лева и 7 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.07.2015г. до 09.07.2018г.
ОСЪЖДА И.Н.В. ***, с ЕГН: **********
да заплати на ”Д. К.“ АДСИЦ, със седалище и адрес за призоваване: гр.С., бул.Х.
К.№*, с ЕИК:********* сумата от 275лв. /двеста седемдесет и пет лева/ за направени разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция,
както да заплати и
сумата от 75лв./седемдесет и пет
лева/ за направени разноски по ч.гр.д. № 1724/2018г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/