№ 5955
гр. ............, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110143465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба с вх. № 167502/11.08.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 5044/09.01.2023 г., на „......“ ЕАД, ЕИК ......., срещу С. Р. И., ЕГН **********, и Е. Р. И.,
ЕГН **********, с която са предявени субективно пасивно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на разделност да заплатят
на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ............... 1/ сумата от
358,06 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ............ 2/ сумата от 12,40 лева – главница, представляваща неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното плащане; 3/ сумата от 86,67 лева – мораторна
лихва върху първата главница за периода 15.09.2019 г. – 27.07.2022 г., и 4/ сумата от 2,97
лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.08.2019 г. – 27.07.2022 г., при
следните квоти – за С. Р. И. – ½ и за Е. Р. И. – ½.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството на
собственици на топлоснабдения недвижим имот – .................., по силата на наследствено
правоприемство от наследодателя им Л. Т. И., са потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през
този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане
дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите
1
условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С.
Р. И., чрез назначения по делото особен представител адвокат Д. А.. Твърди, че не е
собственик на процесния недвижим имот, нито твърденият й наследодател – Л. Т. И., е бил
такъв, както и че не е заявявала откриване на партида в дружеството за имота, поради което
не е клиент на „......“ ЕАД. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно
вземанията на ищеца.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Е. Р. И. /бланка на възражение по чл. 414 ГПК, което по същество има характер
на писмен отговор/. Твърди, че процесният недвижим имот е общинско жилище, като към
настоящия момент той се стопанисва от Областна администрация ............. Твърди, че лицето
Л. Т. И. е починало през 2009 г., а ищеца претендира заплащане на суми за топлинна
енергия за периода 2018 г. – 2020 г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Процесен по делото е следният недвижим имот: ....................
По делото е приет като писмено доказателство Акт за частна държавна собственост
№ 07965/14.06.2012 г. /л. 199-200/, съставен на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 103 и чл. 104
ППЗДС, видно от който процесният имот – апартамент № 66, находящ се в гр. ............ ет.
13, е частна държавна собственост и на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС предоставени права
на управление върху него има Областният управител на област ............. Съгласно
отбелязването в т. 7 от акта бивш собственик на имота е Държавата, а съгласно т. 8
съсобственици на имота няма.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 21.03.2001 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ............ етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „.............. ЕООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. Под № 71 за апартамент № 66 в списъка е
посочен Л. Т. И., срещу чието име липсва положен подпис.
На 28.04.2002 г. е сключен договор между „.............. ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. ............ по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от
"......" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „......“ ЕАД
– възложител и „.............. ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. ............, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е представен Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда на ПП на БЗНС, ул. ................... /л. 9/, съставен на 25.10.1982 г. Под № 1 в списъка
за апартамент № 66 е посочен Л. Т. И., срещу чието име не е положен подпис. Видно от
Удостоверение от 25.09.2013 г., издадено от ГИС – ............ /л. 14/, бул. .........................
/вследствие преименуването на бул. ........... с Решение на СОС от 12.05.1992 г./.
По делото е представено и прието Съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г.
По делото е представена и приета Обща фактура № **********/31.07.2020 г. с
посочени доставчик „......“ ЕАД и получател – Л. Т. И., гр. ............, бул. „.............., договорна
сметка **********, номер на инсталация **********, абонатен № ..................
2
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ********** със задължения за периода м.07.2019 г. – 30.09.2020 г. в
общ размер на 460,10 лева, от които 370,46 лева – главница, и 89,64 лева – лихви.
От третото лице – помагач, с писмена молба от 16.02.2024 г., са представени и приети
като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна
енергия, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен №
.................. с посочен клиент Л. Т. И., бул. Г..............а периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице маг. инж. А. Ж. по
допуснатата съдебно–техническата експертиза. Експертното заключение е изготвено въз
основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот ТЕ през исковия период в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Експертното заключение е прието в проведеното на 13.03.2024 г.
открито заседание без възражения от страните в производството. Настоящият съдебен
състав кредитира изцяло същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РКС22-УФ01-1380/21.12.2022 г.,
издадено от Столична община – район „Красно село“ /л. 61/, Л. Т. И., ЕГН **********, е
починал на .............. г., като същият е оставил за свои наследници по закон следните лица:
С. Р. И., ЕГН ********** – племенница, и Е. Р. И., ЕГН ********** – племенник.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно пасивно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на ТЕ между топлофикационното дружество, в качеството му на
продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил
задължението си да достави твърдяното количество ТЕ до имота в претендираната стойност
и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена,
както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при
което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
3
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Спорен между страните по делото е въпросът относно това възникнало ли е и
съществува ли помежду им облигационно правоотношение с предмет доставката на
топлинна енергия до индивидуализирания в исковата молба недвижим имот – ...................
По доводите на ответниците за липса на облигационно правоотношение между всеки
един от тях и ищцовото дружество, респ. за липса на притежавано от ответниците качество
на собственици или вещни ползватели на имота, съдът намира следното:
От приетия по делото като писмено доказателство Акт за частна държавна
собственост № 07965/14.06.2012 г., съставен на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 103 и чл. 104
ППЗДС, се установява, че процесният апартамент № 66, находящ се в гр. ............ ет. 13, е
частна държавна собственост и на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС предоставени права на
управление върху него има Областният управител на област ............. Съгласно
отбелязването в т. 7 от акта бивш собственик на имота е Държавата, а съгласно т. 8
съсобственици на имота няма. Представеният Акт за частна държавна собственост е
съставен на 14.06.2012 г., т. е. след смъртта на наследодателя на ответниците – Л. Т. И.,
за който се установи от приложеното Удостоверение за наследници изх. № РКС22-УФ01-
1380/21.12.2022 г., че е починал на .............. г. Следователно соченото от ищеца придобивно
основание на ответниците, а именно наследствено правоприемство от Л. Т. И., не се
установява по делото. Същеврменно в настоящия процес нито се твърди, нито се представят
доказателства за придобиване на исковия имот от ответниците на друго основание. При така
установеното и при липса на доказателства за осъществяването на последващи юридически
факти – след 14.06.2012 г. и преди исковия период /01.10.2018 г. – 30.04.2020 г./, които да са
довели до промяна в правата върху процесния имот, съдът приема, че считано от 14.06.2012
г. той представлява частна държавна собственост, за който предоставени права на
управление има Областният управител на област ............. С оглед на това и предвид
конкретно въведеното с исковата молба основание за ангажиране на договорната
отговорност на ответниците – в качеството им на собственици на топлоснабдения имот,
настоящият състав приема, че последните не са пасивно материално легитимирани да
отговарят за претендираните суми за доставена топлинна енергия до имота. Както се посочи,
законовата регламентация, съдържаща се в Закона за енергетиката, свързва качеството
„потребител“ с правото на собственост или учредено вещно право на ползване. В
разглеждания случай не се установи ответниците да притежават нито едно от тези две
качества, поради което и те не следва да носят отговорност за разноските, направени във
връзка с ползването на чужда вещ. При така установеното и предвид изричните оспорвания
в тази насока от ответната страна, в тежест на ищцовото дружество е било ангажирането на
годни доказателства относно релевантните обстоятелства, обуславящи съществуването на
облигационно отношение между него и С. Р. И. и Е. Р. И., за което съдът изрично му е
възложил доказателствена тежест с доклада по делото, приет за окончателен в проведеното
на 21.02.2024 г. съдебно заседание. Ищцовото дружество не е сторило това, поради което
следва да понесе процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.
4
Недоказването качеството потребител на ТЕ обуславя извод, че ответниците не са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, поради което същите са
неоснователни и подлежат на отхвърляне само на това основание.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответниците. В случая последните
не претендират такива, поради което и разноски не следва да се присъждат в настоящия
процес.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „......“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. ............, ул. "..........., срещу С. Р. И., ЕГН ********** , и Е. Р. И., ЕГН
**********, субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането им в условията на разделност да заплатят на „......“ ЕАД, ЕИК ......., по ½ от
следните суми във връзка с топлоснабден имот – апартамент № 66, находящ се в гр. ............,
бул. „.................. с абонатен № ............... 358,06 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ............ 12,40 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното плащане; 86,67 лева –
мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2019 г. – 27.07.2022 г., и 2,97
лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.08.2019 г. – 27.07.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
„......“ ЕАД – „.............. ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5