№ 36668
гр. С., 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110134510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е искане от процесуалните представители на ответниците в исковото
производство и от процесуалния представител на длъжника в заповедното производство за
изменение на решението в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да им заплати
възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ в по-големи размери.
В законоустановения срок ответникът изразява становище за неоснователност на
искането.
Съдът констатира, че исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК са направени в
законоустановения срок и от процесуално легитимирани лица, поради което са допустими.
По тяхната основателност съдът намира следното:
Исканията за увеличаване на размерите на дължимите адвокатски хонорари на
процесуалните представители на ответниците в исковото производство са неоснователни. В
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатското възнаграждение се определя в рамките на
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум. В случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.
1 ЗАдв от значение е датата, на която съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение /в този смисъл – Определение № 398/12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2938/2020
г. по описа на ВКС, III ГО/. Възраженията, че съдът не е определил възнагражденията на
адв. С., адв. И. и адв. Д. към момента на приключване на съдебното дирене, са
неоснователни, защото съдът е взел като база за определянето им сумата от 400 лв.,
представляваща минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
наредбата /в ред., изм. от 04.11.2022 г./, и при съобразяване, че отхвърлената част от
предявените срещу всеки ответник искове възлиза на 50 % от общата им цена.
Неоснователни са и възраженията, че съдът е следвало да определи отделно адвокатско
1
възнаграждение по всеки от предявените искове. Отчитайки действителната фактическа и
правна сложност на делото и проявената активност от всеки от адвокатите, изразяваща се за
адв. С. само в подаване на отговор на исковата молба, а за адв. И. и адв. Д. – в подаване на
отговор на исковата молба и участие в по едно открито заседание, като подадените от
различните адвокати отговори са почти идентични, съдът намира, че определянето на
минимално адвокатско възнаграждение по правилото на чл. 2, ал. 5 от наредбата и
съобразяването на съда с него съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв в конкретния
случай би излязло извън постигането на легитимната цел на закона да се осигури
справедливо и адекватно възнаграждение на адвоката. Ето защо съдът счита, че в настоящия
случай не следва да се определя адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове,
а общо такова въз основа на сбора от тяхната цена, както впрочем е определена и
държавната такса по делото /противно на възраженията в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК/.
Частично основателно е искането за определяне на по-голям адвокатски хонорар за
оказаната от адв. Б. безплатна адвокатска помощ на длъжника в заповедното производство.
Както бе посочено вече, действително в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по
чл. 38, ал. 1 ЗАдв от значение е датата, на която съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение, а не датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Неоснователно е обаче възражението, че на адв. Б. се дължи възнаграждение като за
осъществено процесуално представителство, като в тази връзка съдът поддържа изцяло
изложените в решението съображения. Следователно базата за определяне на дължимото на
адв. Б. възнаграждение е сумата от 200 лв. по чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата. Съобразявайки
отхвърлената част от исковете, съдът приема, че на нея се дължи общо възнаграждение за
заповедното производство в размер на 100 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че решението следва да бъде изменено в частта за
разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на адв. Б. още 75 лв. за оказаната безплатна
адвокатска помощ на длъжника в заповедното производство, а в останалата част исканията
са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 12236/11.07.2023 г., постановено по
гр. д. № 34510/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, като ОСЪЖДА „*****“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „АДРЕС", да заплати на адв.
К. И. Б., със съдебен адрес: гр. С., ул. „АДРЕС", сумата от още 75 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на Г. К. В. в заповедното производство по ч. гр. д. №
72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 218898/2023 г. в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3