Определение по дело №20/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „.ЕООД-Г. против решение № 363/17.2.2010 г. постановено по гр.д.№ 168/2009 г. на С.районен съд.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необосновани изводи, че договорите за наем за били прекратени от ищеца с едномесечно предизвестие. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отхвърлят исковите претенции.

Въззиваемият Ч. пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което моли да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

На 01.10.2003г. между Н. К. „. И.-С.и ”А. А.” Г., чийто правоприемник е ЕООД”. Г., са сключени два договора за наем , по силата на които ищецът, като наемодател, е предоставил на ответника, като наемател, за временно и възмездно закрита и открити площи. Уговорена е наемна цена и начин на плащане. Срокът на договорите е три години. С допълнителни споразумения същите са продължени до 01.10.2008г.

И по двата договора страните са се споразумели, че договорът може да бъде прекратен от всяка от страните преди изтичане на срока с отправяне на едномесечно писмено предизвестие/чл.12, ал.2 от договорите/. С писмо с изх.№ 368/24.10.2007г. на директора на Дирекция УСК, получено от наемателя на 29.10.2007г., на ответника са изпратени три броя допълнителни споразумения за индексация на месечния наем и същия е уведомен, че ако в тридневен срок от получаване на писмото не върне цитираните допълнителни споразумения подписани и подпечатани от него, то да счита писмото за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. Тези допълнителни споразумения не са подписани от наемателя.

Не се спори, че ответникът не е върнал процесните имоти на ищеца, както и че през 2008г. не му е плащал за ползването им. Последните плащания ответникът е извършил през м.ноември и м.декември 2007г.

От заключението на вещото лице е видно, че обезщетението за ползването на наетите по първия договор обекти за периода от м.януари 2008г. до м.ноември 2008г. възлиза на 2608,72лв., а по втория договор-на 628,32лв.

Разпитаната по делото свидетелка Ц. Т.-счетоводител в ответното дружество, сочи, че е предала на жената, която й е носела фактурите, издадени от ищеца, че е настъпило правоприемство между ”Андон А.” и ЕООД”., поради което следва същите да бъдат издавани на името на дружеството. Тази свидетелка сочи още, че фактурите отново са постъпвали на името на едноличния търговец.

При така установеното от фактическа страна съдът, че предявените искове са основателни.

Когато договорът за наем се прекрати, наемателят е длъжен да върне наетата вещ на наемодателя/чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД/. Установи се, че страните по делото са сключили два наемни договора, с предмет недвижими имоти в района на гара Кресна, със срок до 01.10.2008г. Установи се, че ищецът е изпратил на ответника писмо с изх.№ 368/24.10.2007г., получено от последния на 29.10.2007г., ведно с три броя допълнителни споразумения за индексация на месечния наем, с което е уведомен, че ако не подпише допълнителните споразумения, то да счита писмото за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. Безспорно между страните е, че тези допълнителни споразумения не са подписани от наемателя, поради което даденото едномесечно предизвестие, съобразно чл.12, ал.2 от договорите, е изтекло към 30.11.2007г. и следователно договорите за наем са прекратени. Безспорно между страните е, че ответникът не е върнал на ищеца наетите имоти, след прекратяване на договорите за наем. Задържането на наетата вещ от ответника е без правно основание, поради което исковете за предаване държането на имотите, предмет на наемните договори, следва да бъдат уважени.

Отговорността на наемателя, който не е освободил държането на предоставените му обекти след прекратяване на наемните договори, се урежда съобразно чл.236, ал.2 от ЗЗД. Не се спори между страните, че за исковия период/ от м.януари 2008г.-след прекратяване на договорите за наем, до м.ноември 2008г., включително/ ответникът не е плащал на ищеца суми за ползването на имотите, предмет на наемните договори. Следователно искът е доказан по основание. Дължимото обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД се определя на базата на наема, който страните са уговорили по прекратените вече договори за наем.

Възражението на ответника, че не е плащал обезщетение за ползването, след прекратяване на наемните договори, поради неиздаване на фактури на името на „.-ЕООД, което е правоприемник на ”Андон А.”, поради което е налице забава от страна на кредитора, е неоснователно по следните съображения:

Задължение на ответника е да уведоми ищеца за настъпилото правоприемство, като това уведомяване следва да се извърши по такъв начин, че да достигне до законния представител на ищцовото дружество. В тази насока не се представиха убедителни доказателства. Ответникът не ангажира доказателства относно твърдението си, че е изпратил факс на ищеца.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 363/17.2.2010 г. постановено по гр.д.№ 168/2009 г. на С. районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: