Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 08.04.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РайонЕ. съд
Омуртаг
на десети
март две хиляди и двадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова гражданско дело номер № 334 по описа за 2020
година, за да се произнесе
съобрази следното:
ПредявЕ.и са два
иска за делба, всеки от които с правно основание чл. 341 и сл. ГПК във вр. с чл.
69 ЗН, като делбеното производство е във фазата по допускане на делбата.
Ищецът Ф.М.А., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Г.Ц. от ТАК, твърди в
исковата си молба, че той и ответниците са законни наследници на
наследодателите М. А. А. – техен баща, починал на *** г. и Ф. А. И. –
тяхна майка, починала на *** г., като двамата родители им оставили в наследство
описания недвижим имот - ПИ с идентификатор 36169. 502.54в землището на с. ***,
общ. А. ведно с намиращите се в същия шест постройки. За имота посочва, че бил
придобит от страна на родителите им в резултат на продължило повече от 50
години давностно владение върху същия, въпреки липсата на документ за собственост.
Уточнява, че ищецът и семейството му живеели в намиращата се в този имот
жилищна сграда с идентификатор 36169.502.54.2 в продължение на повече от 30
години. Наред с това посочва, че майката на страните Ф. А. И. им
оставила в наследство собствените й три земеделски имота, описани надлежно в
ИМ. Като твърди, че опитите да поделят доброволно посочените имоти/застроения
ПИ и трите земеделски имота/били неуспешни, ищецът претендира тези имоти да се
допуснат до делба между страните по делото при равни дялове от по 1/5 идеална
част за всеки от тях. В с. з. исковете се поддържат. Относно процесния застроен
поземлен имот, останал в наследство от двамата наследодатели, допълва, че претендиращият
да е придобил по давност собственост върху него ответник М.А. не е владял целия
имот и не е отблъснал явно владението на останалите съсобственици.
Ответниците
Д.М.А. и Е.М.А. определят като
основателен предявения иск по отношение на трите земеделски имота и считат, че
същите следва да бъдат поделени по равно между петимата съделители съобразно
посочените от ищеца квоти. Същите определят делбения иск относно ПИ с идентификатор
36169. 502.54в землището на с. ***, общ. А. като недопустим и неоснователен, и
молят съда да изключи този имот от делбената маса. Изтъкват като мотив за
оспорването на иска твърдението си, че имотът е еднолична собственост на техния
брат М.М.А., който го декларирал надлежно като собствен преди повече от 10
години и направил много подобрения в него. В с. з. същите са представлявани от
процесуалния си пълномощник адв. А.М. от ТАК, който поддържа становището им в
писмения отговор.
Ответникът
М.М.А., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв.
А.М. от ТАК, също признава като основателен иска за делба на трите земеделски
имота като иска същите да бъдат допуснати до делба между петимата съделители
съобразно посочените от ищеца квоти. Оспорва делбения иск относно ПИ с идентификатор
36169. 502.54в землището на с. ***, общ. А. ведно със сградите в същия, и
възразява на основание чл. 342 ГПК против включването на този имот в делбената
маса. Аргументира възражението си с това, че в продължение на повече от 10
години той и съпругата му владеят непрекъснато и необезпокоявано имота, поради
което и подал надлежно декларация по чл. 14 от ЗМДТ пред Община А. още през 1998
г., а след извършеното по негово искане и за негова сметка геодезическо заснемане
на имота подал и коригираща декларация за новоизмерената площ. Сочи, че
упражняваното от него и съпругата му владение върху този имот от 2009 г. било
известно на останалите съделители и било необезпокоявано, поради което заявява,
че като негова собственост този имот не следва да бъде допускан до делба между
страните.
Ответникът И.М.А. е подал подписано лично от него писмено
становище към датата на проведеното открито съдебно заседание по делото, в
което сочи, че процесният застроен недвижим имот с идентификатор 36169. 502.54в
землището на с. ***, общ. А. е останал в наследство от двамата родители на
страните. Същият не оспорва ползването на сградите в имота от страна на двама
от братята му като признава, че ищецът живеел със семейството си в едната от
къщите в този имот от 1985 г., а ответникът М.А. живеел със семейството си от 1995
г. в другата къща в същия имот. Ответникът сочи, че тези негови двама братя са
направили редица подобрения в процесния имот, като са разпределили помежду си и
ползването на гаражите в имота и на намиращите се там стопански постройки. Ответникът
И.А. категорично посочва, че никога не е ставало на дума, че брат му М.А. е
единствен собственик на имота, че никога не е имало спорове между братята за
този имот, на който те гледали винаги като на общ и наследствен. Ето защо
ответникът И.А. настоява процесният застроен поземлен имот да се допусне до
делба между всички съделители като площта на имота позволявала всеки от тях да
получи самостоятелен реален дял като в дял на ищеца и ответника М.А. да останат
онези реални дялове, включващи къщите, в които всеки от тях живее. Относно
процесните земеделски имоти моли да бъдат допуснати до делба при равни дялове
между петимата съделители. Ответникът И.А. се представлява по делото от
упълномощената от него адв. Г.Ц. от ТАК, която поддържа изложеното писмено
становище.
След преценка
становищата на страните с оглед събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 341
и сл. ГПК във връзка с чл. 69 ЗНаследството относно имотите, останали в
наследство от Ф. А. И. - С Решение № 11143/16.01.1997 г. на Поземлена комисия - А. е възстановено правото
на собственост на Ф. А. А. с ЕГН - **********, върху следните имоти в
землището на с. ***, община А.
съгласно план за земеразделяне: 1/ НИВА с площ 11.999 дка, четвърта категория, в местността
***, представляваща имот с № 013007
по плана за земеразделяне, при посочени граници на имота; 2/ НИВА с площ 11.944
дка, четвърта категория в местност „Е.“ представляваща имот с № 015008 по плана за земеразделяне, при
посочени граници на имота; 3/ НИВА с площ 4.113 дка, осма категория в местност „Е.“, представляваща имот с № 017011
по плана за земеразделяне при посочени в решението граници на имота. От приетите
скици за имотите, издадени на 12.08.2019 г. от СГКК – Т., следва че със Заповед
№ РД - 18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена
кадастрална карта на неурбанизираната територия от землището на с. ***, общ. А.
и съгласно същата възстановените на Ф. А. А. земеделски имоти са индивидуализирани по
следния начин: 1. Нива с идентификатор
36169.13.7/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, тринадесет, точка,
седем/, с площ от 11 998 кв. м., намираща се в землището на с. ***, общ. А., обл.
Т., местност „И. Д.“, трайно предназначение на територията: земеделска, категория
4 /четвърта/, при съседи; 36169.13.5, 36169.13.10, 36169.13.119, 36169.13.6; 2.
Нива с идентификатор 36169.15.8 / тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет,
точка, петнадесет, точка осем/ с площ от 11 941 кв. м., намираща се в землището
на с. ***, общ. А., обл. Т., местност „Е.“, трайно предназначение на
територията: земеделска, категория 4 /четвърта/, при съседи: 36169.15.6,
36169.15.7, 36169.15.9, 36169.502.52; 3. Нива с идентификатор 36169.17.11
/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, седемнадесет, точка
единадесет/ с площ от 4 109 кв. м., намираща се в землището на с. ***, общ. А.,
обл. Т., местност „Е.“, трайно предназначение на територията: земеделска, категория
8 /осма/, при съседи: 36169.502.52, 36169.17.18, 36169.17.15, 36169.17.9. Видно
от приетото удостоверение за наследници на Ф. А. И. с ЕГН
– ********** същата е починала на *** г. и е оставила като свои законни
наследници петимата си синове – страните по настоящото дело. Еднаквият ЕГН на
наследодателката в решението на ПК – А. и в удостоверението за наследници, както
и представената декларация от ищеца за идентичност на лице с различни имена, водят
до безспорния извод, че именно на наследодателката на страните е било възстановено
правото на собственост върху горепосочените три земеделски имота.
Предвид анализираните доказателства съдът намира предявения иск за делба на
земеделските имоти за основателен. Представени са годни доказателства за
правото на собственост, възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследодателката на
страните върху тези имоти. Приетите от съда решение за възстановяване правото
на собственост върху процесните земеделски земи и скиците за всеки един от тях
представляват в своята съвкупност документи, имащи силата на констативен
нотариален акт за собственост на тези имоти по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1
от ЗСПЗЗ. Ето защо трите ниви следва да бъдат допуснати до делба. По въпроса
между кои лица ще се извърши делбата съдът приема, че това следва да са
страните по настоящото дело, всеки от които има качеството на законен наследник
на общия наследодател. Съгласно правилото на чл. 5, ал. 1 Закона за
наследството петте деца на наследодателката И. наследяват по равни части наследството й, т. е.
всяко от тях получава в дял по 1/5 идеална част от това наследство. При това
положение делбата на процесните три земеделски имота имоти следва да бъде
допусната между петимата съделители при равни квоти от по 1/5 идеална част за
всеки от тях.
По предявения иск с правно
основание чл. 341 и сл. ГПК във връзка с чл. 69 ЗНаследството относно останалия в наследство от двамата наследодатели М. А. А. и Ф.
А. И. недвижим имот – От представеното удостоверение
за наследниците на М. А. А. следва, че същият е починал на *** г. и е
оставил за свои законни наследници съпругата си Ф. А. И. и
петимата им сина, които са конституирани като страни по настоящото дело. След
смъртта си на 16.01.2009 г. съпругата му Ф. А. И. е
оставила като свои законни наследници съответно петимата им синове. Следователно
лицата, явяващи се законни наследници на М. А. А. и Ф.
А. И. към момента, са конституираните страни по
настоящото дело. Досежно процесния ПИ с идентификатор 36169. 502.54в землището
на с. ***, общ. А. е представена скица, издадена на 09.10.2019 г. от СГКК – Т.,
както и са налице издадени на 22.10.2019 г. скици за всяка една от построените
в този имот сгради. От съвкупната преценка на всички скици следва, че
актуалното описание на процесния имот към момента е следното: ДВОРНО МЯСТО в с.
***, общ. А., обл. Т., представляващо поземлен имот с идентификатор 36169. 502.54/тридесет
и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и
четири/ с площ от 4802кв. м. /четири хиляди осемстотин и два квадратни метра/,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване/до 10 м./ при граници и съседи: 36169.502.52, 36169.17.18, 36169.502.5,
в което са построени: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор
36169.502.54.1 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин
и две, точка, петдесет и четири, точка, едно/ с площ от 101 кв. м., брой
надземни етажи: 1; ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с идентификатор 36169.502.54.2
/тридесет и шест хиляди
сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка,
две/ с площ от 97кв. м., брой
надземни етажи: 1; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 36169.502.54.3
/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет
и четири, точка, три/ с площ от 66 кв. м., брой надземни етажи: 1; СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА с идентификатор 36169.502.54.4 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и
девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, четири/ с площ
от 43 кв. м., брой
надземни етажи: 1; ГАРАЖ с идентификатор 36169.502.54.5 /тридесет и шест хиляди
сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка,
пет/ с площ от 21 кв. м., брой
надземни етажи: 1; и ГАРАЖ с идентификатор 36169.502.54.6 /тридесет и шест
хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири,
точка, шест/ с площ от 26 кв. м., брой надземни етажи: 1. Предвид твърдението в
исковата молба, че имотът е придобит от наследодателите на страните по пътя на
давностно владение, по делото са допуснати ангажирани от ищеца и ответниците
гласни доказателства. – показанията на свидетелите Л. Ш., Д. М., И. А., Б. П. и А. А.. Относно придобиването на имота от
наследодателите на страните данни се съдържат в показанията на свидетелите П. и А., според които този имот бил закупен от бащата
на страните в началото на 50-те години на ХХ-ти век. Свидетелите Ш. и А. пък определят имота като бащин за страните.
Като признати от всички страни по делото обстоятелства с доклада по делото са
обявени следните: ищецът Ф.А. живее от 1985 г. в жилищната сграда с идентификатор
36169.502.54.2 и понастоящем ползва гараж с идентификатор 36169.502.54.6 в процесния
имот, а ответникът М.А. живее от 1994 г. в жилищната сграда с идентификатор
36169.502.54.1 и от тогава ползва гараж с идентификатор 36169.502.54.5 и двете
селскостопански сгради в същия имот. Събраните свидетелски показания
потвърждават тези отделени като безспорни обстоятелства. Свидетелят П. сочи, че през 80-те години на ХХ-ти век в по-малката
жилищна сграда е живял ищеца, а в по-голямата къща е живял ответникът Е.А., но
след като последният заминал за Р Т. и заживял там, в средата на 90-те години
на ХХ-ти век в голямата къща се настанил ответникът М.А.. Нито един от
участниците в делото не оспорва твърдението, че процесният имот е придобит от
двамата наследодатели – съпрузи чрез давностно владение, упражнявано по време
на техния брак и започнало в началото на 50-те години на ХХ-ти век. Събраните
свидетелски показания са концентрирани по-скоро в описване на упражняваното от
двете спорещи страни – ищецът и ответникът М.А., владение върху имота. Свидетелите
Л. Ш. и И. А. уточняват, че от
останалите трима братя ответникът Д.А. има собствен имот в същото село и живее
в него, а ответниците И.А. и Е.А. живеят в Т.. Свид. Ш. посочва, че преди година чул, че братът Е.А.,
живеещ в Р Т., искал да му отделят една или две стаи в имота, за да отсяда в
тях при посещенията си в България. Всички свидетели твърдят, че ищецът и
ответникът М.А. са правили заедно голяма част от подобренията в имота. В
свидетелските показания се съдържат данни за отношението на двамата ползващи
имота наследници спрямо целия имот и съответно за начина, по който всички
наследници гледат на имота от гл. т. на въпроса за собствеността. Свидетелят Л.
Ш. заявява: „Мястото, в което живеят
двамата братя Ф. и М., беше на баща им. Бащино им се води и би трябвало да е на
петимата…знам, че тези къщи са собствени на Ф. и на М.….Преди една година чух, че
/М./е гонил Ф. от имота, да напусне целия имот и къщата, в която живее. Преди
това не са имали разправии за имота“. Свид. М. сочи, че „Ф. все там живее, знам, че това им е
родствена къща…Знам, че М. е предупреждавал Ф. да излиза…, че къщата била
негова и целият имот е на негово име. Не ми е известно Ф. да е плащал наем на М.“.
Според свид. А. „това е бащин имот“ и същият не знае между братята да има
уговорка за имота. Той чул преди година, че братята искали да си поделят имота,
тъй като същият е наследствен. И той не е чувал ищецът да е плащал наем на
ответника М.А. за ползване на жилището си. Ангажираният от ответната страна
свидетел П. посочва, че „по принцип този
имот е наследствен“, знаел, че братята са се разбирали нещо по въпроса на кого
да остане имота, но не знае точно как са се договорили за разпределението. Свид.
А. – кметски наместник в с. ***, твърди,
че ответникът М.А. декларирал имота през 1998 г. в Община А., за което ищецът
трябвало да знае, тъй като тогава той бил кмет на селото. Същата посочва, че
през 2005 г. ответникът Е.А. дал на ищеца сумата от 2000 евро, за да си купи
друг имот, и брат му М. да остане в наследствения имот. Според тази свидетелка
волята на наследодателите била имотът да остане на сина им М.. Същата признава,
че не е чувала ответникът М.А. да е направил ясни изявления към всичките си
братя, че този имот е негов, а не е наследствен. Свидетелите Ш., А. и П. еднозначно сочат, че преди около две години
живеещите в имота братя направили ограда, пресичаща двора така, че отделяла
частите около всяка от къщите, ползвани от всеки от двамата. Във връзка с твърдението
за деклариране на имота от ответника М.А. е представена заверена разпечатка от
партидата му като данъчно задължено лице по повод подадена от него декларация
по чл. 14 ЗМДТ вх. № 5382/19.03.1998 г. От същата следва, че по партидите на А.
и на Г. А. при равни дялове е деклариран
недвижим имот извън строителните граници на с. ***, общ. А., който не е описан
с идентификационен номер, а е посочена площта на земята – 1 500 кв. м. За
застроената площ е посочено общо 162 кв. м., в т. ч. жилищна сграда – двуетажна
със застроена площ 64 кв. м., построена през 1930 г.; гараж със застроена площ 42
кв. м., построен през 1981 г.; навес с оградни стени със застроена площ 56 кв. м.,
построен през 1968 г. Именно този имот и сградите в него са отразени в издаденото
удостоверение за данъчна оценка/лист 46 от делото/, в което е уточнено, че ПИ е
с идентификатор 36169.502.54, записан по данъчни партиди на М.А. и Г. А.
при равни дялове. Същевременно в издаденото
на 29.10.2019 г. удостоверение за данъчна оценка/лист 68 от делото/също е отразен
имот с идентификатор
36169.502.54, но с площ 4 802 кв. м., както и намиращите се в него сгради:
жилище с идентификатор 36169.502.54.2 с площ 97 кв. м., гараж с идентификатор
36169.502.54.6 с площ 26 кв. м. и второстепенна постройка с идентификатор
36169.502.54.4 с площ от 43 кв. м., като е отразено, че съсобственици на имота
са петимата братя по настоящото дело с идеални части от по 1/5. При анализиране
годността на събраните свидетелски показания съдът отчете липсата на родство
между свидетелите и страните, което било принципна предпоставка за проява на
заинтересуваност. Всички свидетелски показания кореспондират по между си
относно релевантните за делото факти, като някои от посочените от тях данни се
потвърждават и от приетите писмени доказателства. Ето защо съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели.
От гореобсъдените
доказателства могат да се направят следните фактически
и правни изводи: основният спор по този делбен иск произтича от възражението
на ответника М.А., че е придобил целия имот на основание упражнявано от него
давностно владение. Ето защо съдът следва да се произнесе първо по
основателността на това възражение, доколкото разглеждането на същото е от
съществено значение за решаването на делбения иск. Безспорно за страните по
делото и подкрепено от събраните свидетелски показания е обстоятелството, че
процесният имот е придобит чрез давностно владение от родителите на петимата
съделители, което владение е започнало в началото на 50-те години на ХХ-ти век
и съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, доколкото няма данни за добросъвестно владение/след
изтичане на 10-годишния срок е предпоставило придобитото от наследодателите
право на собственост върху имота. Безспорен за страните и потвърден от
събраните гласни доказателства е и факта, че от 1985 г. до момента, т. е. в
продължение на почти 35 години, ищецът живее в процесния ПИ и самостоятелно
ползва намиращите се в същия жилищна сграда с идентификатор 36169.502.54.2 и
гараж с идентификатор 36169.502.54.6, както и че ответникът М.А. от 1994 г. до
момента, т. е. в продължение на 25 години, също живее в процесния ПИ и
самостоятелно ползва намиращите се в същия жилищна сграда с идентификатор
36169.502.54.1, гараж с идентификатор 36169.502.54.5 и двете селскостопански
сгради в същия имот. Това разпределение на ползването на процесния имот показва,
че нито един от петимата братя не е установил своя фактическа власт върху целия
имот, дори под формата на държане на идеалните части на останалите наследници. В
случая двама от съсобствениците живеят в този имот и този факт е показателен за
това, че нито един от тях не е установил свое държание, а още повече – владение,
върху целия имот. Въпреки установяването на всеки един от двамата в имота за
повече от две десетилетия, то това установяване може да се определи единствено
като ползване на имота, при което всеки от тях владее своята идеална част от
наследствения имот и държи идеалните части на другите наследници. Изразеното
писмено становище на ответника И.А. показва, че той не се е дезинтересирал от
правото си на дял в собствеността на имота. А от обсъдените по-горе свидетелски
показания стана ясно, че преди година и ответникът Е.А. също е искал да
разполага с 1-2 стаи в имота, за да отсяда в тях. За да придобие по давност
пълното право на собственост върху имота, ответникът М.А. е необходимо да докаже/в
какъвто смисъл е и направеното от съда разпределение на доказателствената
тежест/, че е установил владение и върху притежаваните от другите наследници
идеални части от имота, като не е достатъчно той да е упражнявал фактическа
власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението
си да владее този имот изцяло и само за себе си. Съгласно задължителното за
съдилищата в РБългария ТР № 1/06.08.2012 г. по т. дело № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването. Следователно оборимата презумпция, с която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, за себе си, е неприложима в отношенията между
наследници в съсобствеността, възникнала от наследяване. В случай, че един от
наследниците упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, се приема,
че той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. И за да докаже,
че е започнал да свои целия имот, същият следва да установи, че е отблъснал
ясно и недвусмислено владението на останалите наследници като неговото намерение
да владее целия имот трябва да е станало известно на всички сънаследници. Отблъсването
следва да се изрази в конкретни действия на отричане правата на останалите
сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези
сънаследници, т. е. последните да са узнали тези действия. В случая наследниците,
които не ползват имота, не носят тежестта на доказване, тъй като те са владелци
по силата на полученото по наследство право на собственост. Но наследникът, който
претендира, че владее целия имот за себе си, е отговорен да докаже, че е
установил владение върху целия наследствен имот. По настоящото дело не са
събрани доказателства, от които да се направи извода, че ответникът М.А. е осъществил
фактически действия, с които е отблъснал явно владението на всички останали
наследници. Нито един от разпитаните свидетели не описа подобни действия. Съдържащите
се в показанията на свидетелите Ш. и М. данни за това, че ответникът се опитал да
изгони ищеца от имота, касаят близък във времето момент от преди около година, а
уточнението от свид. Ш., че преди това не е имало разправии между двамата, както
и казаното от други свидетели, че братята са се разбирали добре и заедно са
правили подобренията, показват, че във времето преди десет години липсва
осъществено действие по отричане владението на останалите братя от страна на М.А..
Изтъкнатото от свидетелката А., че волята на родителите на страните била имотът
да остане на ответника М.А., не сочи на факт, който може да повлияе понастоящем
върху уреждане на отношенията между братята. Волята на родителите е можело да
бъде изразена приживе чрез правна сделка или чрез завещание, но тъй като
липсват данни за подобни изявления, то няма как да бъде преценена тази воля и
същата да бъде определяща върху отношенията между страните понастоящем. Относно
декларирането на имота от страна на ответника М.А. са налице категорични писмени
доказателства, че същият през 1998 г. е декларирал пред данъчните органи имот с
площ, пъти по-малка от площта на процесния имот, но предвид изричното
отбелязване в издаденото ново удостоверение за данъчна оценка/ лист 46 от
делото/се приема, че се касае за процесния имот. Прави впечатление, че
ответникът и друго лице от женски пол/негова съпруга според твърденията в писмения
отговор/ са декларирали този имот при равни дялове, както и че са декларирани само
три от общо шестте сгради в целия имот. Последното ясно показва, че ответникът А.
не е декларирал целия процесен имот. Наред с това следва да се посочи, че
декларирането на наследствения имот от един от наследниците и дори заплащането
на данъците от деклариралия имота наследник, не представляват действия по
отричане правата на останалите наследници съгласно приетата съдебна практика. Декларирането
на един имот не предполага изпращане на съобщения до останалите наследници с
цел уведомяването им, поради което и не може да се приеме, че те са узнали за
това действие на единия от съсобствениците. Плащането на данъците представлява
действие по участие в разноските по общата вещ и когато един от съсобствениците
прави това, надвишавайки с положените грижи размера на наследствения си дял, това
предполага пораждане на облигационни претенции спрямо останалите наследници
съгласно чл. 31 ЗС във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС – в посочения смисъл са Решение №
635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Т. Г., както и Определение № 131 от 12.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2765/2018
г., II г. о., ГК, Определение № 2 от 2.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2333/2017 г., I г. о., ГК. Следва да се отбележи също, че дори
и да има постройки, които са изградени само от някой от съделителите, то
построяването им върху съсобствен недвижим имот без изрично отстъпено право на
строеж прави и тези постройки съсобствени между собствениците на земята по
силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС. Ето защо съдът приема за недоказано
възражението на ответника А. за придобиване по пътя на 10-годишно давностно
владение на собствеността върху процесния ПИ и построените в същия сгради, поради
което и последният се явява съсобствен и понастоящем, и следва да бъде допуснат
до делба.
На база изложените
правни изводи съдът намира и втория делбен иск за основателен. Ето защо процесният
поземлен имот с идентификатор 36169. 502.54по КК на село *** ведно с построените
в същия шест сгради следва да бъде допуснат до делба между страните по
настоящото дело, всеки от които има качеството на законен наследник на двамата
наследодатели. Съгласно правилото на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството петте деца
на наследодателите наследяват по равни части останалия от последните наследствен
имот, т. е. всяко от тях получава в дял по 1/5 идеална част от това наследство.
При това положение делбата следва да бъде допусната между съделителите при
квоти от по 1/5 идеална част за всеки от тях.
След влизане на настоящото решение
в законна сила следва да бъде назначено вещо лице, което да оцени допуснатите
до делба недвижими имоти и да се произнесе по въпроса за поделяемостта им.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на
основание чл. 344, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 69 ЗН да се извърши съдебна
делба на следните недвижими имоти, останали в наследство от Ф. А. И., починала на *** г. :
1. НИВА,
представляваща поземлен имот с идентификатор 36169.13.7/тридесет и шест хиляди
сто шестдесет и девет, точка, тринадесет, точка, седем/, по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. ***, общ. А., одобрени със Заповед № РД -
18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 11 998 кв. м.,
местност „И. Д.“, трайно предназначение на територията: земеделска, категория 4
/четвърта/, при съседи; 36169.13.5, 36169.13.10, 36169.13.119, 36169.13.6;
2. НИВА,
представляваща поземлен имот с идентификатор 36169.15.8 / тридесет и шест
хиляди сто шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка осем/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. А., одобрени със Заповед № РД -
18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 11 941 кв. м.,
местност „Е.“, трайно предназначение на територията: земеделска, категория 4
/четвърта/, при съседи: 36169.15.6, 36169.15.7, 36169.15.9, 36169.502.52;
3. НИВА,
представляваща поземлен имот с идентификатор 36169.17.11 /тридесет и шест
хиляди сто шестдесет и девет, точка, седемнадесет, точка единадесет/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. А., одобрени със
Заповед № РД - 18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
4 109 кв. м., местност „Е.“, трайно предназначение на територията: земеделска, категория
8 /осма/, при съседи: 36169.502.52, 36169.17.18, 36169.17.15, 36169.17.9.
Делбата на
гореописаните недвижими имоти да се извърши между съделителите Ф.М.А. с ЕГН – **********,
Д.М.А. с ЕГН **********, Е.М.А. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН ********** и М.М.А.
с ЕГН ********** при равни дялове от по
1/5(една пета)идеална част за всеки един от тях.
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
69 Закона за наследството да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот,
останал в наследство от М. А. А., починал
на *** г., и Ф. А. И., починала на *** г.
:
ДВОРНО МЯСТО в с. ***,
общ. А., обл. Т., представляващо поземлен
имот с идентификатор 36169. 502.54/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и
девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири/ с площ от 4802кв. м.
/четири хиляди осемстотин и два квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10
м./ при граници и съседи: 36169.502.52, 36169.17.18, 36169.502.5, в което са
построени: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор 36169.502.54.1
/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет
и четири, точка, едно/ със застроена площ от 101 кв. м., брой надземни етажи: 1;
ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с идентификатор 36169.502.54.2 /тридесет и шест
хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири,
точка, две/ със застроена площ от 97кв. м., брой надземни етажи: 1;
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 36169.502.54.3 /тридесет и шест хиляди
сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка,
три/ със застроена площ от 66 кв. м., брой надземни етажи: 1; СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА с идентификатор 36169.502.54.4 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и
девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, четири/ със
застроена площ от 43 кв. м., брой надземни етажи: 1; ГАРАЖ с идентификатор
36169.502.54.5 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин
и две, точка, петдесет и четири, точка, пет/ със застроена площ от 21 кв. м.,
брой надземни етажи: 1; и ГАРАЖ с идентификатор 36169.502.54.6 /тридесет и шест
хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири,
точка, шест/ със застроена площ от 26 кв. м., брой надземни етажи: 1.
Делбата на
гореописаните недвижими имоти да се извърши между съделителите Ф.М.А. с ЕГН – **********,
Д.М.А. с ЕГН **********, Е.М.А. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН ********** и М.М.А.
с ЕГН ********** при равни дялове от по
1/5(една пета)идеална част за всеки един.
След влизане на
настоящото решение в законна сила да се назначи вещо лице, което да оцени
допуснатите до делба недвижими имоти и да се произнесе по въпроса за
поделяемостта им.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС - Т. в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова