Решение по дело №305/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260070

 

гр. ВРАЦА,  17.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 16.09.2020г. в състав:

 

 

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

    Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА

     мл.с.  КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

                                    

в присъствието на:

секретар М. Ценова

като разгледа докладваното  от съдията ПЕЛОВСКА              

в.гр. дело N 305         по описа за 2020  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от И.К.Г. *** и „И.-***, против решение №65/24.04.2020г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №1673/2018г., с което жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на „БГ Агро-Север“ЕООД-с.***, обл.Враца, сумата от 17 402,79 лв., представляваща стойността на 27623,47 кг. слънчоглед, реколта 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2018г.до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и че е немотивирано. Правят се оплаквания, че районният съд не е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства и не е обсъдил доводите на страните, а изводите му са декларативни и без яснота на какви доказателства почиват. Сочи се, че не е посочена и правната квалификация на исковете отделно за двамата ответници, като в тази връзка се излагат доводи, че ако по отношение на ответницата Г. искът е с правно основание чл.45 от ЗЗД, то той се явява неоснователен, тъй като не е установено никакво противоправно вредоносно действие, извършено лично от ответницата именно в личното й качество, а не като управител на дружеството-ответник. Поддържа се, че не са налице и доказателства, относно вредата, тъй като ожънатото от комбайн на „И.-Агро“ЕООД количество слънчоглед е предадено на ищеца, а няма доказателства кой е ожънал останалото количество след 01.09.2017г., когато комбайнът на дружеството ответник вече е бил запечатан и оставен в базата на трето лице.

По отношение на иска по чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД, предявен против ответника „И.-Агро“ЕООД се сочи, че при липсата на доказателства за вредоносно противоправно деяние на конкретно лице от дружеството, този иск е следвало да бъде отхвърлен дори само на това основание.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна „БГ Агро-Север“ЕООД-с.*** е постъпил писмен отговор,в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Развиват се съображения, че отговорността на ответницата И.Г. произтича от факта, че тя е управляващ и представляващ дружеството „И.-Агро“ЕООД, поради което дружеството се явява възложител на работата й ex lege. Сочи се, че по тази причина без значение е дали Г. лично е извършила противоправното действие, щом като в качеството си на управител тя е бездействала противоправно, непрекратявайки вредоносното действие. Излагат се също доводи, че отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна и произтича от вината на лицето-изпълнител на възложената работа, поради което щом като дружеството е възложило на своя управител управлението и вредата е причинена в резултат на работата /бездействието/ на това лице, то отговорността се носи и от двамата. поддържа се, че по делото са събрани доказателства, че неправомерната жътва е осъществена от „И.-Агро“ЕООД с техника и работници на дружеството, поради което предявените искове правилно са били уважени.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение на РС-Бяла Слатина и присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с отговора не се правят доказателствени искания и не се представят доказателства.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, предявени от „БГ Агро-Север“ЕООД-с.***, обл.Враца съответно против „И. *** и И.К.Г. ***, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 17402,79 лв., представляваща причинени вреди в размер на стойността на 27623,47 кг.необран слънчоглед, реколта 2017г., засаден в имоти по КВС №187009, 187010, 1870111 183001, 183002, 183003, 183004, 183015, 183017 и 183018-целите с площ от 142,885 дка в землището на с.***.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за наем от 03.02.2017г., сключен между ищеца и „Титан Агро България“ЕООД-гр.***, ищецът обработвал като наемател посочените в исковата молба имоти по КВС. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца наемодателят се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.дело №226/2017г.на ЧСИ Н.. На 29.08.2017г. по изпълнителното дело било издадено запорно съобщение за наложен от ЧСИ запор върху необраните насаждения от слънчоглед в имотите, при което на ищеца било забранено разпореждането със запорираните вещи и той бил назначен за техен пазач. След получаване на запорното съобщение от ищеца, негов работник установил, че в земеделските масиви се извършва жътва на слънчогледа от страна на сина на ответницата И.Г.. Извикана била полиция и била образувана полицейска преписка ЗМ №536/01.09.2017г., по която е установено, че ожънатите декари слънчоглед са между 150 и 200 дка. и че жътвата е извършена от ответниците. В проведено производство по чл.207 от ГПК по ч.гр.дело №18/2018г.по описа на РС-Бяла Слатина е назначена експертиза, според която са ожънати 99,365 дка от посочените по-горе земеделски площи, при което са добити 27623,47 кг.слънчоглед, възлизащ на сумата от 17402,79 лв.

Ищецът поддържа, че вредите са причинени солидарно от ответниците, тъй като жътвата е извършена с техника на ответника „И.-Агро“ЕООД, а в качеството си на управител на дружеството ответницата И.Г. е организирала противоправното прибиране на реколтата от слънчоглед на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали общ отговор, с който исковете се оспорват. Поддържа се, че засадени със слънчоглед не са били около 150-200 дка, а само 70 дка и че няма доказателства жътвата да е извършена от ответниците. Сочи се, че по силата на споразумение с упълномощен представител на ищеца, през 2016г. ответникът „И.-Агро“ЕООД започнал обработката и засяването на процесните земеделски площи, при което уговорката била площите да се обработват от дружеството ответник, а ищецът да обработва площите, които по разпределение ще бъдат дадени за обработка от ответника. Според ответниците, за обработката на тези площи те са извършили разходи в размер на 6901,30 лв., за които правят възражение за прихващане в случай, че исковете бъдат уважени.

При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.дело №18/2018г.по описа на РС-Бяла Слатина.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните в първоинстанционното производство доказателства, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото заповед №105/01.02.2017г.на Директора на ОД“Земеделие“-Враца, на основание чл.75а, ал.1, т.3 вр.с чл.72в, ал.3, т.1 от ППЗСПЗЗ бил одобрен проект за разпределение масиви за ползване на земеделски земи в землището на с.*** за стопанската 2016/2017г. между собственици и/или ползватели, съгласно който на „Титан Арго България“ЕООД-гр.*** били разпределени за ползване общо 5054,168 дка земеделски земи, сред които имоти с номера по КВС №№187009, 187010, 1870111 183001, 183002, 183003, 183004, 183015, 183017 и 183018-всички с обща площ от 142,885 дка, находящи се в масив №126.

По силата на договор за наем от 13.02.2017г., сключен между „Титан Агро България“ЕООД и ищеца „БГ Агро-Север“ЕООД, първият от тях отдал под наем на ищеца разпределените му земеделски земи, в т.ч. и процесните, за срок от 1 година-стопанската 2016/2017г. Съгласно чл.7 от този договор, ищецът „БГ Агро-Север“ЕООД е собственик на засятите в имотите култури.

 Видно от приложеното запорно съобщение по изп.дело №226/2017г.по описа на ЧСИ Н., във връзка с издаден в полза на „Титан Агро България“ЕООД  против „БГ Агро-Север“ЕООД изпълнителен лист по ч.гр.дело №3387/2017г.на РС-Враца, е образувано посоченото изп.дело, по което върху необраните посеви от слънчоглед в процесните имоти, е наложен запор и на „БГ Агро-Север“ЕООД са възложени задължения на пазач върху запорираните вещи.

По делото е приложено копие от досъдебно производство №1161/2017г.по описа на РП-Бяла Слатина /№536/2017г.по описа на РУ на МВР-Бяла Слатина/, от което е видно, че същото е образувано против неизвестен извършител за това, че на 01.09.2017г. в землището на с.*** е отнел от владението на „Титан Агро България“ЕООД неустановено количество слънчоглед от около 80 дка засадена площ, с намерението противозаконно да го присвои. Досъдебното производство е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване от 30.11.2018г. на Районния прокурор на РП-Бяла Слатина, от което е видно, че в хода на разследването е установено, че на 30.08.2017г.-01.09.2017г. Г. Г. Г.-съпруг на ответницата И.Г., в качеството му на представител на ответника „И. Агро“ЕООД започнал да жъне засетия от него слънчоглед в земеделски блокове, предоставени за обработка по разпределение на „Титан Агро България“ЕООД, съгласно заповед №105/01.02.2017г.на Директора на ОД“Земеделие“-Враца. Жътвата се извършвала с комбайн „Кейс“,рег.№ВР0269, като страните по делото не спорят, че същият е собственост на „И. Агро“ЕООД. С постановлението за прекратяване на досъдебното производство е прието за установено също, че по сигнал на представители на „БГ Агро-Север“ЕООД на място при жътвата дошли полицейски служители, които спрели жътвата и иззели ожънатото количество слънчоглед. Слънчогледът бил измерен веднага /кантарна бележка л.103 от делото/ и е в количество от 2120 кг., след което бил предаден за отговорно пазене в „Ремусс“ООД-с.***. По силата на постановлението за прекратяване на ДП иззетото количество слънчоглед било върнато на упълномощен представител на ищеца „БГ Агро Север“ЕООД.

Така установените в хода на ДП обстоятелства, включително предаването на ожънатия слънчоглед на дружеството-ищец,  се подкрепят напълно и непротиворечиво от показанията на всички разпитани по делото свидетели -св.П. А., св.В. Г., св.Т. Г., св.В. Г. и св.М. Ц.. Доказателства за извършена от ответниците жътва на други количества слънчоглед не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

С оглед наведените наведените в исковата молба твърдения предявеният иск против ответника „И.-Агро“ЕООД следва да се квалифицира като такъв по чл.49 от ЗЗД, а иска против ответницата И.Г.-по чл.45 от ЗЗД, като ищецът претендира, че отговорността следва да се носи от тях солидарно.

Ищецът поддържа, че ответницата Г. следва да отговаря по реда на чл.45 от ЗЗД, тъй като в качеството си на управител на дружеството-втори ответник, тя се явява непосредствен причинител на вредата, доколкото противоправно е организирала прибирането на слънчогледа.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи, вредите, които виновно е причинил другиму. Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от вредоносното действие-чл.51, ал.1 от ЗЗД, като следва да има наличие и на причинна връзка между виновно извършеното действие и вредоносния резултат.

В съдебната теория и практика няма никакво колебание в разбирането, че отговорност по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Когато се касае вреди, настъпили от възлагане на работа, по изключение възложителят би могъл да отговаря по чл.45 от ЗЗД, но само ако е възложил на непосредствения извършител нещо непозволено от закона. В този случай възложителят и прекият извършител ще носят солидарна отговорност-чл.53 от ЗЗД. За да отговаря възложителя в тази хипотеза обаче, е необходимо ищецът да докаже както че се възлага непозволена от закона работа, така и че изобщо има възлагане, като фактически акт. Изискването да има конкретно фактическо възлагане произтича именно от общия принцип на непозволеното увреждане, че отговорност по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои действия или бездействия. Ето защо, въззивният съд не споделя тезата на ищеца, че тъй като ответницата И.Г. е управител на дружеството- ответник, то цялата работа, която тя извършва, по презумпция е в полза и за сметка на дружеството. Вредоносното действие или бездействие, в т.ч. възлагането на непозволена работа, винаги е личен акт, поради което то не следва по силата на длъжностното качество. Качеството на ответницата като управител не презюмира по никакъв начин конкретен акт на възлагане на непозволена от закона работа, поради което за да отговаря Г. по реда на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се докаже, че именно тя е дала конкретно нареждане /организирала е/ за прибирането на чуждата реколта.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установи по никакъв начин ответницата И.Г. да е организирала фактически /наредила, указала и пр.на конкретния водач на комбайна/ жътвата на процесния слънчоглед.  По делото са разпитани и служители на дружеството-ответник, но от показанията им, както и от показанията на сочените от ищеца свидетели, не се установява разпределянето на работата или нареждането да бъдат жънати блоковете на ищеца, да е извършено от Г.. По тази причина и дори само на това основание предявения против ответницата И.Г. иск по чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

Искът по чл.45 от ЗЗД обаче се явява неоснователен и на друго основание, като на същото основание неоснователен се явява и иска по чл.49 от ЗЗД. Претърпяната вреда е основен елемент от фактическия състав на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, като в случая за да се счита, че такава е настъпила, следва  количеството слънчоглед, ожънато от ответника „И. Агро“ЕООД да е  отнето от патримониума на ищеца и да не е върнато, респ.да не е заплатена неговата равностойност.  От събраните по делото доказателства обаче-материалите от ДП №1161/2017г.по описа на РП-Бяла Слатина и разпита на св.П. А., се установи по категоричен начин, че цялото ожънато от „И. Агро“ЕООД количество слънчоглед е в размер на 2120 кг. и то е възстановено  напълно на ищеца. Видно от влязлото в сила постановление за прекратяване на ДП №1161/2017г. и от материалите по ДП, ожънатото количество слънчоглед е задържано от органите на полицията на мястото на жътвата, измерено е по надлежния ред, предадено е на отговорно съхранение и след приключване на ДП е върнато от ищцовото дружество. Съгласно постановлението, други количества слънчоглед не е установено да са били ожънати от ответниците, като годни доказателства за това на се представени и от ищеца в настоящето производство.

Следва да се отбележи, че в исковата молба ищецът обосновава претенцията си за неправомерно ожънати 27623,47 кг.слънчоглед, вместо установените по делото 2120 кг., с твърдения, че по досъдебното производство /№1161/2017г.на РП-Бяла Слатина, а по описа на РУ на МВР-Бяла Слатина-№536/2017г./ било установено, че ожънатите декари са между 150 и 200 дка. На тази база е приложено и ч.гр.дело №18/2018г. по описа на РС-Бяла Слатина за осъществено производство по чл.207 от ГПК, като според ищеца то доказва основателността на исковата претенция.

Въззивният съдебен състав не споделя така наведените от ищеца твърдения. Видно от приложеното ч.гр.дело №18/2018г. по описа на РС-Бяла Слатина по него е допусната и изслушана съдебно-агротехническа експертиза, която е изготвена половин година след извършената жътва. Заключението си за това колко декара за били ожънати от земеделския масив вещото лице е направило изцяло въз основа на данните по ДП, в което се съдържат констатации за установени ожънати 167 реда от масив д дължина 850 метра и междуредие от 0,70 м. Вещото лице е посочило обаче, че не може да се установи с точност  каква част от имотите е била засята със слънчоглед и съответно ожъната, тъй като за целта е необходимо да е било извършвано геодезическо заснемане. При това положение изчисленията на вещото лице са направени единствено на базата на посочените в ДП данни за редовете, дължината и широчината им.

С оглед така установеното по отношение приетото в производството по чл.207 от ГПК експертно заключение и материалите от ДП, касателно действителното засяване, ожънатата площ и ожънатата конкретно от ответниците количество слънчоглед, въззивният съд намира, че от тези доказателства не може по никакъв начин да се направи извод нито че общо 99,365 дка са били засяти само със слънчоглед, нито че те са били ожънати именно от ответниците.  По реда на чл.49 от ЗЗД ответника „И. Агро“ЕООД би могъл да отговаря само до размер на причинените преки и непосредствени вреди, тежестта за доказването на които се носи от ищеца. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че представители на ответника „И. Агро“ЕООД са ожънали само 2120 кг.слънчоглед, които обаче са възстановени изцяло на ищеца. Не бяха събрани доказателства за извършена от ответниците жътва на претендираното с исковата молба количество слънчоглед от 27 623,47 кг., поради което не може да се приеме нито че е налице причинена от ответниците вреда, нито че ищецът изобщо е претърпял вреда в посочения размер.

Така направените въз основа на събраните по делото доказателства правни изводи, сочат на неоснователност на предявените искове по чл.45 и чл.49 от ЗЗД, поради което същите подлежат на отхвърляне.  Обжалваното първоинстанционно решение се явява изцяло неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което ще следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

При този изход на делото ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците деловодни разноски за производството пред първата съдебна инстанция, в размер на 1060 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За въззивното производство „БГ Агро-Север“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателите И. Г. и „И. Агро“ЕООД деловодни разноски в размер на общо 1548,06 лв., включваща заплатените от тях държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

          

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №65/24.04.2020г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №1673/2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „БГ Агро-Север“ЕООД-с.***, обл.Враца, с ЕИК *** против „И. ***, с ЕИК *** и И.К.Г. ***, с ЕГН **********, искове по чл.45 и чл.49 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 17402,79 лв., представляваща причинени вреди в размер на стойността на 27623,47 кг.необран слънчоглед, реколта 2017г., засаден в имоти по КВС №187009, 187010, 1870111 183001, 183002, 183003, 183004, 183015, 183017 и 183018-целите с площ от 142,885 дка в землището на с.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА БГ Агро-Север“ЕООД-с.***, обл.Враца, с ЕИК *** да заплати на „И. ***, с ЕИК *** и И.К.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 1060 лв. деловодни разноски за производството пред районния съд, както и сумата от 1548,06 лв. деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........