№ 269
гр. Пазарджик , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220102327 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК, от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, против Д. Я. Ш.,
ЕГН-********** от с. О., обл. Пазарджик, ул. „*******“№*, с цена на иска –
463.52 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди,
че ищцовото дружество „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с предишно търговско
наименование „МОБИЛТЕЛ" ЕАД (наричано подолу за краткост А1
България), със седалище в град София и адрес на управление: район
„Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК № *********, е упражнил
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд
издаване на заповед за изпълнение, като на 14.02.2020 г. е депозирал
заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 1052/2020 г.
Районен съд Пазарджик е издал Заповед за изпълнение, като е осъдил Д. Я.
Ш., с ЕГН **********, да заплати на А1 България следните суми: 241,26 лева
- главница; 162,32 лева - неустойка; 59,94 лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата на главницата от 241,26 лева за периода от 12.05.2017
г. до 13.02.2020 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от
1
дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; 386,10 лева - съдебни разноски,
от които 26,10 лева - държавна такса (с вкл. комисионна за банков превод) и
360,00 лева - адвокатско възнаграждение. Сочи, че видно от Разпореждане №
7314 от 27.07.2020 г. по ч.гр.д. 1052/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, за което ищецът е надлежно уведомен на 12.08.2020 г., заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което ищецът разполага с правен интерес и основание да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си. Твърди се в подадената
искова молба, че между А1 България и Д. Я. Ш. е сключен договор с номер
********* от 12.01.2017 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM
карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на
изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на
абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор. Във връзка с изложеното:
Сочи, че с Приложение № 1 от 12.01.2017 г. ищецът „А1 България“ е
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата
е с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без
ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по
абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
12.01.2019 г. Твърди, че с Договор за продажба на изплащане от 12.01.2017 г.
ищецът „А1 България“ е продал на ответника продукт - Апарат SAM Galaxy
J5 Black MAT 25. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение
№ 1 от 12.01.2017. За това обстоятелство свидетелства чл. 3 от договора за
продажба на изплащане, както и приемо-предавателният протокол и
гаранционната карта на устройството, където е посочен номерът на SIM
картата - **********. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,50
лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от
продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол,
представляващ Приложение № 1 към договора. Освен това всички останали
услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове
2
(допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани
мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други
подобни), се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в
отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на А1 България.
Твърди се, че за неуредените в идивидуалните договори въпроси следва да се
прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
"Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко
„общите условия"). Те имат задължителна сила за абонатите. Това се
удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от
общите условия. Сочи, че на основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане Доверителят ми - А1
България е издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите
условия заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Във фактурите са
отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни
услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на
изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно потреблението на
абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой
проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор,
използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет,
телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният
оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една
фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо. Твърди се, че в
настоящия случай от страна на ответник Д. Я. Ш. са налице изискуеми
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 241,26
лв., представляваща главница, разпределена както следва: Твърди се, че
незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са
издадени фактури за периода от 26.04.2017 г. до 26.09.2017 г., в общ размер
на 83,76 лв., подробно описани. Твърди се, че незаплатени суми за месечни
вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури
за периода от 26.04.2017 г. до 26.10.2017 г., в общ размер на 157,50 лв.,
подробно описани.
Сочи, че по отношение на договорите за продажба на изплащане следва да се
3
има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на наймалко
две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от
договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски,
дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно
изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата на издаване на
фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни
вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от
издаването й. Прекратяването на договорите не засяга задължението на
абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия
случай, това е фактура ********* от 26.10.2017 г., с която е прекратен
договор за продажба на изплащане от 12.01.2017 г., като същата включва
оставащите 9 месечни вноски по 10,50 лв. Твърди се, че поради неизпълнение
на задълженията си в срок, ответникът Д. Я. Ш. дължи на А1 България и
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Това дава право на Доверителя ми да иска
обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата,
следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите
(описани в по- горе в текста на молбата) до датата на предявяване на
настоящата (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 14.02.2020 г. ). Лихвата за този период възлиза в общ размер на
59,94 лв. Нещо повече, издадените от ищеца гореописани фактури, относно
задълженията на ответника за процесния период, не са били оспорени в
дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. Според него месечните
сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в
шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях.
Гореизложеното по презумпция води до извода, че мобилният оператор е
изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните
договори, поради което възниква и задължението на потребителя за
заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане. При неплащане на дължимите суми по фактурите
след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно
прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за
която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът
по отношение на конкретна услуга на потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за плащането на
4
дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. Твърди се, че на
основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия,
поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена
неустойка в общ размер на 162,32лв.
Сочи се, че видно от договорените между страните условия за
описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по
договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди
изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на
прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. Когато абонатът е
физическо лице, както в настоящия случай, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да бъде по-голям от сбора
на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка
и без ДДС. Тази клауза е въведена в изпълнение и при съобразяване на
съдебната спогодба, подписана между Комисията за защита на потребителите
и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд,
документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата се посочват
правилата за изчисляване на неустойката, като е уговорено в т. 2 тези правила
да се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от 01.07.2016 г. По отношение на договорите преди тази дата
ограничението за максималния размер на неустойката не важи. Сочи се, че
при прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга А1
България счетоводно завежда сметка за неустойка, ако такава следва да се
дължи, с оглед условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната
сметка представлява размера на начислената неустойка за конкретната
услуга. Датата на сметката кореспондира с датата на прекратяване на
договора по отношение на услугата. Освен това при предсрочно прекратяване
на договор за електронни съобщителни услуги по вина на абоната, се дължи и
възстановяване на стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното
устройство (закупено изцяло или предоставено на изплащане), предоставено в
пакет с прекратения договор.
Сочи се, че във връзка с предсрочното прекратяване на описаните договори за
електронни съобщителни услуги, ищецът претендира неустойка за
5
предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 59,97 лв., разпределена
както следва: 59,97 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение
на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********,
съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.01.2017 г. Сумата на неустойката
представлява сборът на 3 месечни такси от по 19,99 лв. За неустойката е
издадена сметка № ********* от 29.09.2017 г. Следва да се има предвид, че
А1 България не претендира намален до три такси размер на неустойката за
договорите след 01.07.2016г. само заради споменатата съдебна спогодба
между него и КЗП, а защото такава клауза реално е уговорена между
страните, видно от цитираните разпоредби от приложенията. Във връзка с
предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни
съобщителни услуги, ищецът претендира и неустойка за възстановяване на
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства
(закупени изцяло или предоставени на изплащане), която неустойка възлиза в
размер на 102,35 лв., разпределена както следва: 102,35лв. - неустойка за
възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство Апарат
SAM Galaxy J5 Black MAT 25, предоставено c Договор за продажба на
изплащане от 12.01.2017 г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, съгласно 6.3.1 от Приложение № 1 от
12.01.2017 г., във връзка с чл. 3 от договора за продажба на изплащане.
Размерът на отстъпката е предвиден изрично в 6.3.2 от Приложение № 1. За
неустойката е издадена сметка № ********* от 29.09.2017г. Твърди се, че към
датата на депозиране на настоящата искова молба ищецът А1 България има
изискуемо и непогасено вземане към ответника Д. Я. Ш. по гореописаните
фактури и сметки за неустойки. Претендираната от ищеца с настоящата
искова молба, както и с депозираното
заявление за издаване заповед за изпълнение от 14.02.2020 г., главница в
размер на 241,26 лв., се формира като сбор от посочените по-горе суми по
фактурите в двете таблици, съответно 83,76 лв. за предоставени електронни
съобщителни услуги и 157,50 лв. за предоставени продукти на изплащане.
Претендираната неустойка в размер на 162,32 лв. се формира като сбор от
посочените по-горе суми по съответните сметки, съответно 59,97 лв. за
неустойката по т. 7.2.1 от настоящата искова молба и 102,35 лв. за
неустойката по т. 7.2.2. Настоящата искова молба се подава във връзка с
подадено заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК във връзка с чл.
6
47, ал. 5 от ГПК и следва да се има предвид, че сама по себе си представлява
доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1
от ГПК, от което следва, че за ищеца е налице задължение само да довнесе
дължимата държавна такса. Във връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1 от
ГПК, за начален момент на предявяване на настоящата следва да бъде приета
датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови
последици. Счита, че съобразно изхода от настоящия спор съдът следва да се
произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното
производство (1052/2020 г., по описа на Районен съд Пазарджик) разноски.
Моли се съдът да признае за установено, че ответникът Д. Я. Ш., с ЕГН
**********, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град София и
адрес на управление: район „Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК № *********
присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми:
сумата от 241,26 (двеста четиридесет и едно цяло и двадесет и шест ст.) лева -
главница; сумата от 59,94 (петдесет и девет цяло и деветдесет и четири ст.)
лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от
241,26 лева за периода от 12.05.2017 г. до 13.02.2020г.; сумата от 162,32 (сто
шестдесет и два цяло и тридесет и две ст.) лева - неустойка; Законна лихва от
дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. В случай, че съдът уважи така
предявената искова претенция, ответникът да бъде осъден да заплати и
всички разноски по настоящото производство, в това число 76,10 лв. -
заплатена при подаване на настоящата държавна такса (включително
комисионна за банков превод) и 360,00 лв. - адвокатско възнаграждение, с
начислен ДДС. Посоченото възнаграждение е заплатено на основание чл. 2.1.
от сключения Договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020 г. и е
изчислено в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заплащането на претендираните от А1 България разноски се удостоверява с
платежни нареждания. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени
в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
7
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
Видно от приложеният по делото Договор за далекосъобщителни
услуги №********* от дата 12.01.2017г., сключен между ищцовото
дружество и ответникът Д. Я. Ш., ЕГН-********** от с. О., обл. Пазарджик,
ул. „*******“№*, между страните е съществувал валиден Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер, с който на
ответника са били предоставени далекосъобщителни услуги за телефонен
номер **********.
С Приложение № 1 от 12.01.2017 г. ищецът „А1 България“ е
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата
е с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без
ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по
абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
12.01.2019 г.
С Договор за продажба на изплащане от 12.01.2017 г. ищецът „А1
България“ е продал на ответника продукт - Апарат SAM Galaxy J5 Black MAT
25. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за
SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 12.01.2017.
За това обстоятелство свидетелства чл. 3 от договора за продажба на
изплащане, както и приемо-предавателният протокол и гаранционната карта
на устройството, където е посочен номерът на SIM картата - **********.
Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална
и 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,50 лв., видно от чл. 4 във връзка с
чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се
удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение
№ 1 към договора.
Длъжникът Ш. не е изпълнил изцяло задълженията си по посочените
договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договор за
8
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка.
Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№1052/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело
№1052/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик. Издадената по делото
заповед за изпълнение е била връчена на ответника Ш. по реда на чл.47,ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Не се спори между страните,че след образуване на настоящото
производство, ответникът Дундич е извършил плащания в общ размер на
403.58 лв., като със същите е погасил исковете за главница и неустойка по
следните фактури: фактури за ползвани електронни съобщителни услуги,
издадени за периода от 26.04.2017г. до 26.09.2017г. в общ размер на
83.76лв.; фактури за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане
, издадени за периода от 26.04.2017г. до 26.10.2017г. в общ размер на
157.50лв.; сметка №********* от 29.09.2017г. на стойност от 59.97лв., както
и сметка №********* от 29.09.2017г. на стойност от 102.35лв.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявените искове
са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчване на заповедта по реда на чл.47,ал.5
от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл.
422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението
вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на
9
този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и
осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в
нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на
вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът
възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че
вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното
производство съществува.Искът следва да се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи,че е
възникнало облигационно правоотношение между страните по Договор за
далекосъобщителни услуги №********* от дата 12.01.2017г. и Договор за
продажба на изплащане от 12.01.2017 г., сключени между ищцовото
дружество и ответникът Д. Я. Ш., ЕГН-********** от с. О., ул. „*******“№*,
обл. Пазарджик.
Съдът приема,че между страните е съществувал валиден Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер, с който на
ответника са били предоставени далекосъобщителни услуги за телефонен
номер **********.
Промяната в търговското наименование /фирмата/ на търговеца не се
отразява на неговата процесуална легитимация, тъй като „А1 България“ЕАД е
със същият ЕИК и представителна власт, предвид което не е необходимо
изрично представяне на доказателства за универсално правоприемство.
Установява се по безспорен начин, че ответникът Ш. не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник договор за далекосъобщителни услуги и да му
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
10
далекосъобщителни услуги. В конкретния случай, длъжникът е бил въведен в
системата на „Мобилтел“ЕАД с индивидуален номер ,по които са издавани
фактурите на абоната за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото
дружество и въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение срещу
длъжника. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор,
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Неиздаването
на фактури, респ. неполучаването им от абоната, не е основание същият да
откаже заплащането на ползваната услуга. Основание за плащане не е
издадената фактура, а ползваната от ответницата услуга, поради което
възражението е неоснователно.
Установено е ,че в срока на действието на договора за мобилни услуги,
ищцовото дружество е издало на абоната-ответник фактури,приложени към
исковата молба. Ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените
договори в срок, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора
суми за потребени договорни услуги.
Не се спори между страните, че след образуване на настоящото
производство, ответникът Дундич е извършил плащания в общ размер на
403.58 лв., като със същите е погасил исковете за главница и неустойка по
следните фактури: фактури за ползвани електронни съобщителни услуги,
издадени за периода от 26.04.2017г. до 26.09.2017г. в общ размер на
83.76лв.; фактури за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане
, издадени за периода от 26.04.2017г. до 26.10.2017г. в общ размер на
157.50лв.; сметка №********* от 29.09.2017г. на стойност от 59.97лв., както
и сметка №********* от 29.09.2017г. на стойност от 102.35лв. При това
положение, като непогасени остават задълженията на ответника за сумата от
59.94лв. – законна лихва за забава,начислена върху главницата от 241.26лв. за
периода от 12.05.2017г. до 13.02.2020г. и за законна лихва за забава върху
размера на главницата от датата на подаване на заявлението в съда
/14.02.2020г./ до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае
за установено по отношение на ответника Ш., че към него съществува
изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на 59.94 лв. - законна
11
лихва за забава,начислена върху главницата от 241.26лв. за периода от
12.05.2017г. до 13.02.2020г., както и за законна лихва за забава върху размера
на главницата от датата на подаване на заявлението в съда /14.02.2020г./ до
окончателното изплащане на задължението, докато останалите претенции на
ищеца се явяват неоснователни.
При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени сторените разноски, които са в общ размер на 486.10 лв., от
които 126.10 лв. - държавна такса и 360.00лв. изплатено адвокатско
възнаграждение. Следва да се има предвид, че ответникът е изпълнил част от
задълженията си към ищеца след образуването на гр.дело №2327/2020г. по
описа на РС-Пазарджик. Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответникът дължи
разноски, тъй като е станал причина за завеждане на делото.
Сторените от ищеца разноски са направени във връзка с
противоправното поведение на ответника, поради което и следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото.
Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако
признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В конкретният случай, по
аргумент на противното, съдът приема,че ответникът с поведението си е
станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на
образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца, поради което
следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцата разноски.
РЕШИ:
По предявеният иск от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1,
против Д. Я. Ш., ЕГН-********** от с. О., обл. Пазарджик, ул. „*******“№*,
с цена на иска – 463.52 лева
12
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Д. Я. Ш., ЕГН-
********** от с. О., обл. Пазарджик, ул. „*******“№*, че дължи на „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, сумата в размер на 59.94лв.
/петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, от които 21.98лв. –
дължимо обезщетение за забава върху сумата от 83.76лв. за периода от
12.05.2017г. до 13.02.2020г., и 37.96лв. – дължимо обезщетение за забава
върху сумата от 157.50лв. за периода от 12.05.2017г. до 13.02.2020г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума от 59.94лв от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
14.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед №520/08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1052/2020г. по описа на РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1,
установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника Д. Я. Ш., ЕГН-********** от с.
О., обл. Пазарджик, ул. „*******“№*, за следните суми: сумата от 83.76лв. ,
представляваща незаплатена цена за ползвани електронни съобщителни
услуги за периода от 26.04.2017г. до 26.09.2017г.; сумата от 157.50 лв. –
неплатена цена за предоставени продукти на изплащане за периода от
26.04.2017г. до 26.10.2017г.; сумата от 162.32лв. , представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, за които суми е била издадена на
08.06.2020г. Заповед №520 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч. гр. д. №1052/2020 г. по описа на PC Пазарджик, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Я. Ш., ЕГН-********** от с. О., обл. Пазарджик, ул.
„*******“№*, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1,
сумата от 486.10лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и десет стотинки/-
сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №1052/2020г. по описа на РС-
Пазарджик и по гр.дело №2327/2020г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
13
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок
от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14