РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря Василена Жекова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 5320 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове с правно основание
чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ от „Гаранционен фонд”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „...“ № 2, ет. 4, представляван от С.Г.С.
и М.Н.К., против В.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество сумата от 674 лв. представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 111213/17.12.2015 г.
обезщетение за вреди от деликт по чл.45 ЗЗД,
настъпили за увредения като последици на ПТП на 22.07.2015 г. в гр. Добрич, с
л.а. „Форд Фиеста“ с ДКН ..., собственост на „Аутотехника“ООД,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
исковата молба 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че виновен за катастрофата е ответникът В.Г., който
управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН ..., собственост на А.А., в гр. Добрич, по ул. „...“ посока ул. „...“ при
излизане от реда на паркиране удря движещият се там л.а „Форд Фиеста“ с ДКН ...
и така причинява процесното ПТП, като към датата на ПТП е без валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, но
в съдебно заседание същият признава иска изцяло. С допълнителна молба ищецът моли
съда да уважи предявените искове изцяло, като на основание чл.237 и сл. от ГПК
постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника,
респ. неприсъствено решение.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: настъпване
на ПТП с участниците, посочени в исковата молба; застрахователното събитие да
представлява деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен от
ответника - противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието; при реализирането на ПТП – то
ответникът да е бил неправоспособен водач; изплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото
лице.
В
съдебно заседание ответникът призна предявените против него осъдителни искове с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по
реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът направи изрично
изявление за признание на иска: за сумата в размер на 674 лв., представляваща изплатеното
от ищеца по щета № 111213/17.12.2015 г. обезщетение за имуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, като последица на ПТП настъпило на 22.07.2015
г., предизвикано от ответника, който управлявайки л. а. „Фолксваген Голф“ с ДКН
..., собственост на А.А., по в гр. Добрич по ул. „...“
посока ул. „...“ при излизане от реда на паркиране удря движещият се там л.а
„Форд Фиеста“ с ДКН ..., собственост на „Аутотехника“ООД
и така причинява процесното ПТП, като към датата на ПТП е без валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание, съдът намира предявените
искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 674 лв., представляваща изплатеното от ищеца по щета № 111213/17.12.2015
г. обезщетение за имуществени вреди от деликт по
чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото 13.11.2020
г. до окончателното й изплащане, за основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На
основание чл.78, ал.9 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане
на разноски 50 лв. държавна такса.
Мотивиран
от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Гаранционен фонд” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „...“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните
Директори Б.М. и С.С., сумата от 674 лв. /шестстотин седемдесет и четири лева/, представляваща изплатеното от ищеца по щета № 111213/17.12.2015
г. обезщетение за имуществени вреди от деликт по
чл.45 ЗЗД, като последица на ПТП настъпило на 22.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
от завеждане на делото 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 50 лв. /петдесет лева/
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: