Р Е Ш Е Н И
Е
№ 302/19.12.2019 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 06.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 419 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 23/19.12.2018год. по т.д.
№ 137/2017год. на ОС Разград, съдът е:
Отхвърлил
като неоснователен и недоказан иска, предявен
от Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност
„АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480,
гр.Разград срещу „ПИЛКО“ЕООД,
ЕИК125041015, гр.Разград и обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград
като основен по чл.645, ал.4 ТЗ - за прогласяване
недействителността на едностранно
извършено от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480 прихващане, погасяващо
вземанията му за осъществени по ф.№116/25.VІІ.2016г. за 67 511,81лв. и по
ф.№117/28.VІІ.2017г. доставки на стойност 198 243,07лв.:
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан иска, предявен от Г.С.,
в качеството й на синдик на обявеното в
несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград
срещу „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград и обявеното в
несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ
ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480,
гр.Разград като евентуален
по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ - за прогласяване недействителността на извършено от несъстоятелния търговец
изпълнение на неизискуеми вземания в общ размер на 262 992,92лв чрез
прихващане: На осн.чл.649, ал.6 ТЗ във
вр. с чл.620, ал. ТЗ е осъдил Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност
„АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, да заплати по сметка на Разградски окръжен съд държавна такса в размер на
10 630,19лв., които да се съберат от масата на несъстоятелността: На основание чл. 620, ал.7 вр. чл.
621 ТЗ, вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК е осъдил Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност
„АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, да заплати
на „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015,
гр.Разград деловодни разноски в размер на 10 300,00лв., които да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Производството е образувано по въззивна жалба от
ищеца- Г.П.С., в
качеството й на синдик на обявеното в
несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, чрез адв.К.Н.
срещу постановеното решение с което
исковете са отхвърлени.
Счита
решението за неправилно- поради необоснованост на същото и поради процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, по изложени съображения, като се
иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което се уважава единия от
двата обективно съединени в условията на евентуалност искове.
Относно
основния иск по чл.645, ал.4 ТЗ - за
прогласяване недействителността на прихващане, извършено между
ответниците по споразумение от
28.VІІ.2016г. , постигнато между
страните във връзка с доставки по ф.№116/25.VІІ.2016г. за 67 511,81лв. и по
ф.№117/28.VІІ.2017г. на стойност 198 243,07лв. и твърдяно като осъществена от
несъстоятелния длъжник едностранна сделка;
Счита искът за основателен и доказан за сумата
от 256 107,34лв., поради следните
съображения: В споразумението от 28.07.2016год.двамата ответници са
материализирали насрещни волеизявления за прихващане, като в хипотезата на недействителност на
чл.645 ал.4 ТЗ попада само извършеното от длъжника „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/. Изявлението на ответника „Пилко“ЕООД за прихващане ако са налице общите
предпоставки за неговата действителност, то неговото действие ще настъпи безусловно.
Към датата на изявлението за прихващане, с настъпил падеж е само вземането по
фактура № 1050932/29.01.2016год. издадена от „Пилко“ЕООД, което е в размер на
9 647,54лв., поради което и изявлението на същото е недействително за
останалата част. Относно останалата част на сумата, изявлението за прихващане е
недействително в специалната хипотеза на чл.645 ал.4 ТЗ, понеже са налице
посочените предпоставки.
Относно правното действие на направеното на
07.03.2018год. от „Пилко“ЕООД прихващане: Същото е извършено в хипотеза на
чл.645 ал.1 ТЗ, но същото не може да произведе действие, понеже не е направено
от кредитор. Това е така, понеже вземането не е предявено и не е прието в
производството по несъстоятелност. За това и дружестото не може да прави
изявления за прихващане.
Относно
евентуалия иск по чл.646, ал.2,
т.1 ТЗ - за прогласяване недействителността
на извършено от несъстоятелния търговец изпълнение на неизискуеми вземания в
общ размер на 262 992,92лв чрез прихващане, в жалбата излага следното: Налице
са предпоставките за уважаване на иска, а именно-установяването на извършено
изпълнение от страна на длъжника на неизискуемо парично задължение, независимо
от начина на изпълнението. Това обстоятелство-че към момента на сключване на
споразуменията вземанията не са били изискуеми, е установено от СИЕ и не се
оспорва от страните. Оспорва извода на окръжния съд, направен чрез
тъкуване по реда на чл.20 ЗЗД на сключения между страните договор, че всички
вземания са с настъпила изискуемост, понеже в съглашението не се съдържат
такива изявления.
Насрещната страна „Пилко“ЕООД, чрез писмен
отговор на процесуален представител, счита въззивната жалба за неоснователна,
по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима, за това следва да бъде разгледана.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В
съдебно заседание жалбата се се поддържа, чрез процесуален представител на въззивника.
Насрещната страна „Пилко“ЕООД, чрез процесуален
представител, както и чрез писмено становиище на същия счита въззивната жалба
за неоснователна, по изложени съображения.
„АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, не е изразила конкретно
становище по жалбата.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваният съдебен акт:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност
„АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480,
гр.Разград с която са предявени
отменителни искове, при условие на евентуалност срещу „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград и
обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ
ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград ,
както следва:
-
основен иск по чл.645, ал.4 ТЗ - за
прогласяване недействителността на прихващане, извършено между
ответниците по споразумение от
28.VІІ.2016г., постигнато между страните във връзка с доставки по
ф.№116/25.VІІ.2016г. за 67 511,81лв. и по ф.№117/28.VІІ.2017г. на стойност 198
243,07лв. и твърдяно като осъществена от несъстоятелния длъжник едностранна
сделка;
-
евентуален по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ - за прогласяване недействителността на извършено от несъстоятелния търговец
изпълнение на неизискуеми вземания в общ размер на 262 992,92лв чрез
прихващане.
Ответникът „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/ е оспорил предявените срещу него
искове.
Ответникът
„ПИЛКО“ ЕООД оспорва пасивната си процесуална легитимация на страна по
предявените искове, тъй като с
предявяването им ищецът претендира недействителност на едностранно извършено от
несъстоятелния длъжник прихващане.
Твърди също, че прихващането е двустранно-представлява предприети от него и несъстоятелното
дружество, действия по погасяване на насрещни задължения.
Оспорва
исковете поради отсъствие на визираните
в чл.645, ал.4 ТЗ и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ предпоставки, които в кумулативност
обуславят недействителността на
прихващането и извършеното чрез прихващане изпълнение на
поето от несъстоятелния
търговец задължение. Твърди неоснователност на исковете и на
основание, предприето в хода на производство пред окръжния съд действие по
предявяване на прихващането пред назначения в несъстоятелността на „Аделаида БГ
ГРУП“ синдик.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното: Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно предоставените с разпоредбата на чл.64 ТЗ правомощия,
синдикът е активно процесуално легитимиран по предявяването на преферентните
искове по чл.645 и чл.64 ТЗ.
Исковете са предявени пред РзОС на 27.Х.2017г., в рамките на предвидения
в чл.649 ТЗ едногодишен срок, считано от 22.ХІІ.2016г.-дата на влизане в сила
на решението за откриване на производството по несъстоятелността на „АДЕЛАИДА
БГ ГРУП“ЕООД.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Страните
не спорят относно установената фактическа обстановка от първонстанционния съд,
а именно:
На
1.VІ.2012г. между „АДЕЛАИДА БГ
ГРУП”ЕООД и „ПИЛКО”ЕООД е сключен Договор №73 за покупко-продажба с елементи
на договор за изработка. Съгласно договора, „ПИЛКО”ЕООД възлага
на „Аделаида БГ ГРУП”ЕООД отглеждането на 66 000бр. угоени
бройлери. В тази връзка се задължава да продаде на изпълнителя необходимите за
угояването на бройлерите суровини и материали в договорените -количества,
качество и цени, да осигури помещение за отглеждането им и транспортни
услуги.
Съгласно договора, „Аделаида БГ
ГРУП”ЕООД се задължава да отгледа
66 000бр угоени бройлери със
закупените от възложителя „Пилко” ЕООД суровини и да продаде на същия
отгледаните бройлери.
За доставените му количества бройлери, „ПИЛКО”ЕООД се е
задължило да заплати на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД договорената цена в срок до 40
работни дни, считано от датата на доставката им. От своя страна, „АДЕЛАИДА БГ
ГРУП”ЕООД се е задължила да заплати на „ПИЛКО” ЕООД цената на предадените му от последното
суровини и материал, в срок до 90 работни дни, считано от датата на доставката.
Изпълнението на парично поетите задължения е договорено да се извършва: в брой; по банков път или чрез
прихващане.
По делото не се спори, а и от
приложените /стр.17-37/ като доказателства 44бр. фактури се установява,
че за периода от 29.І.2016 до 28.VІІ.2016 „ПИЛКО” ЕООД е доставило на „АДЕЛАИДА
БГ ГРУП”ЕООД суровини и материали на обща цена в размер на 265 646,85лв. На
всяка от фактурите като начин на плащане е посочено-прихващане.
От
приложените като доказателство фактури №116/25.VІІ.2016 И №117/27.VІІ.2016
/стр.38/, е видно, че „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е доставило на „ПИЛКО” ЕООД угоени
пилета на обща стойност от 265 754,88лв. И по двете фактури е отбелязатно,
че плащането на сумите е извършено с прихващане.
На
28.VІІ.2016г., т.е. след датата на последната, фактурирана от „АДЕЛАИДА БГ
ГРУП”ЕООД доставка на пилета, ответниците са сключили споразумение /стр.9/ за
прихващане на насрещните си парични задължения. В т.1 е посочено, че съгласно
издадените фактури, „ПИЛКО” ЕООД дължи на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД
сумата от 265 754,88лв. В т.2 е посочено, че „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД дължи на „ПИЛКО” ЕООД сумата от 265 646,85лв.
Според т.3 –страните са се споразумели да бъде прихваната сумата от
265 646,85лв. Посочено е, че в
резултат на прихващането, „ПИЛКО” ЕООД
остава задължено към „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД
със сумата от 108,03лв. В споразумените изрично е отбелязано, че
прихващането е направено съгласно издадените фактури от двете страни, описани в
приложен опис.
Според заключението на назначената по делото ССЕ, доставките по издадените от „ПИЛКО” ЕООД фактури са осчетоводени от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД по
см/ка 401/доставчици и в дневниците му за покупки за времето от м.І. до м.VІІ.
на 2016г. От своя страна, „ПИЛКО” ЕООД завежда издадените от него фактури за
доставка на суровини и материали по см/ка 410/Клиенти, а фактурите за
доставените му от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД бройлери са осчетоводени по см/ка
401/Доставчици.
Фактурите са осчетоводявани от ответниците по съответните сметки на
дати, относими към дата на удостоверените с издаването им доставки. Фактурите
са намерили отражение и в дневниците им
за продажби за процесния период от време.
По
счетоводствата на ответниците вещото лице не е установило извършени по
доставките плащания в брой или по банков път. От „ПИЛКО” ЕООД му е предоставена справка
–оборот по сметка 498/дебитори за прихващане от 28.VІІ.2016, въз основа на
която експертът установява, че задълженията по процесните фактури са „платени”-т.е. погасени чрез прихващане. В
счетоводството на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД споразумението за прихващане е
осчетоводено на 31.VІІ.2016г. Вземанията по процесните фактури са включени в
подписаното от ответниците на 28.VІІ.2016г. Споразумение за прихващане.
Предвид установеното, съдът прави следните изводи:
Относно изискуемите се в кумулативност предпоставки по чл.645 ал.4 ТЗ и
чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, в съвкупността си доказателствата сочат на следното:
По
молба на кредитор и по реда на чл.625 ТЗ срещу „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е било
образувано тд №100/2016 по опис на РОС за
поставянето му в производство по
несъстоятелност. Молбата за откриване на производството е депозирана в
регистратура на РОС на 10.Х.2016г.
С
влязло в сила на 22.ХІІ.2016г. Решение №45/13.ХІІ.2016г. по отношение на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е открито производство
по обявяването му в несъстоятелност и е обявена
неплатежоспособността му с
начална дата – 30.VІ.2016г. С
постановено по реда на чл.710 ТЗ и влязло в сила на 1.ІV.2017г. Решение
№79/24.ІІІ.2017г. „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е обявено в несъстоятелност. Това
решение е обявено с вписването му по партида на длъжника в ТР на 24.ІІІ.2017г.
Предмет на основния иск е обявяване на
недействителността на прихващането като едностранно извършена от длъжника в
несъстоятелност сделка на основание чл.-645 ал.4 ТЗ. По
евентуалния иск, на осн.чл.646, ал.2, т.1 ТЗ извършеното от
несъстоятелния длъжник прихващане се
атакува като действие по изпълнение на неизискуемо парично задължение.
Като
потестативното право, което се упражнява с изрично волеизявление, насочено към
прекратяване/ погасяване на правни последици, което следва да бъде адресирано и
достигнало до своя адресат, чието съгласие не се изисква, прихващането
представлява едностранна правна сделка, чиито последици засягат интересите както
на кредитора с активно, така
и на кредитора с пасивно вземане.
Следователно,
„ПИЛКО“ ЕООД има качество на страна в едностранната правна
сделка, каквато представлява прихващането. Затова ответниците по предявения иск са страни в материално правоотношение, респективно
същите са задължителни другари в процеса, на страната на обявеният в
несъстоятелност ответник. За това съдът намира за допустим предявения срещу „Пилко“ЕООД иск.
В подкрепа на
този извод е и следното: Необходимостта
от това задължително другарство се извлича от материалното правоотношение между
длъжника и неговия съдоговорител, участници в правното действие, предмет на
преферентния иск.
При разглеждане на иска по същество, съдът взе в
предвид следното:
Прихващането, твърдяно от ищеца като едностранно извършена от длъжника в
несъстоятелност сделка, е обективирано като негово волеизявление в сключеното с „ПИЛКО“ ЕООД на 28.VІІ.2016г. Споразумение. Следователно,
същото е след обявената начална дата на неплатежоспособността му -30.VІ.2016г.
и в срок на една година преди дата на подадената по реда на чл.625 ТЗ молба за
обявяването му в несъстоятелност.
Според съдържанието на
Споразумението, всеки от ответниците е волеизявил признание относно
размера, изискуемостта и ликвидността на парично поетото към съконтрахента му
по Договор №73/1.VІ.2012г. задължение. А както се посочи, според чл.18 и 19
от този договор плащането на
дължимите в натура престации е било договорено
в срок до 40 дни от дата на доставянето им /за „Пилко“ЕООД/, и до 90 дни от
датата на доставката за „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД. А в посочените точки, както се
отбеляза, плащането е предвидено да се извършва чрез плащане в брой, по банков
път, или чрез прихващане. Следва да се отбележи, че определените срокове за
плащане по разбираеми причини следва да
се отнасят само когато погасяването на задълженията ще се извърши чрез плащане.
Разбира се, сроковете не могат да се отнасят за прихващанията, понеже същите
могат да се извършат когато настъпят условията за прихващане в периода следващ
извършването на доставката /понеже срокът за плащане както се отбеляза, е в
срок до 40, съответно до 90 дни от датата на доставката.
От
доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че като страна по
Договор №73/1.VІ.2012г. ответното “ПИЛКО“ЕООД е кредитор на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД, който не е предявявал
вземанията си в производството по несъстоятелността му. Задълженията и
вземанията на „ПИЛКО” ЕООД, които са материализирани в Споразумението за
прихващане от 28.VІІ.2016, по арг. на чл.327 ТЗ следва да се приемат за
възникнали в периода от 29.І.2016 до м.VІІ.2016г., т.е. преди датата на
решението за откриване на производството
по несъстоятелността длъжника му
„АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД.
Понеже в предмет на иска по
чл.645 и 646 ТЗ ищецът е въвел валидността на прихващането като едностранно
извършена само от длъжника в
несъстоятелност сделка, то по отношение на ответното „ПИЛКО“ЕООД не се твърди и не се доказва невалидни към
датата на придобиване на процесните вземания и задължения към „АДЕЛАИДА БГ
ГРУП”ЕООД.
Съгласно разпоредбите на чл.103-104 ЗЗД,
прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях и има прекратително действие по отношение на
задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото
задължение, като прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право.
Предпоставка за да настъпи компенсацията, е необходимо едностранно изявление,
на един от двамата насрещни длъжници. В този случай погасяването на двете
насрещни изискуеми и ликвидни задължения до размера на по- малкото настъпва с
обратно действие-т.е. независимо кога е направено изявлението, компенсацията настъпва
от момента когато е могло да се осъществи прихващането-т.е. когато и двете
насрещни вземания са станали изискуеми.
За това в рамките на договорната
свобода, дори и при липса на законните условия за това, страните с
насрещни вземания могат да договорят
компенсацията/прихващането като способ за погасяване на насрещните си
задължения до размера на по-малкото такова.
Относно процесното прихващане съдът счита за доказани предпоставките,
визираните в ЗЗД, за извършената от тях компенсация на взаимните вземания и
задължения: Основание за възникването им е сключения между тях договор за
покупко-продажба с елементи на договор за изработка, страните по договора
взаимно са поели парични и насрещно
дължими задължения. На основание установената между тях облигационна връзка,
ответниците легитимират един спрямо друг, едновременно качеството си на кредитор и длъжник. Налице е еднородност и
заместимост на насрещно поети, и парични по характер задължения. Същите са определени по своето основание и
размер, от което следва извод за тяхната ликвидност.
В
конкретния случай, безспорно е установено от фактическа страна погасяване на
парични задължения по възмездна сделка
чрез прихващане, което според
сключения между ответниците договор №73/1.VІ.2012г. е предвидено и изрично като
способ за погасяване на насрещно приетите по договора парични задължения.
Посочи се по-горе, че по всички издадени през 2016год. фактури, относно
извършените доставки, като начин на плащане е посочено-чрез прихващане.
Следователно, този начин на погасяване на задълженията, който е предвиден още с
сключване на договора през 2012год., се е утвърдил като основен в уреждане на
вземанията и задълженията между страните. Както се посочи, извършеното прихващане своевременно е
било осчетоводено по съответния ред, в счетоводството на всяко от
дружествата. Безспорно е, че чрез
прихващането са погасени реално възникнали задължения на и към кредитор от
длъжник.
Както се
отбеляза по-горе, следва извод, че определените срокове за плащане на
доставките /до 40 и до 90 дни/, следва
да се отнасят само когато погасяването на задълженията ще се извърши чрез
плащане. Тези срокове не могат да се отнасят за прихващанията / каквото е
становището на синдика, според когото прихващането е извършено с неизискуеми
вземания/, понеже прихващането може да се извърши само когато настъпят
условията за това-същите могат да се извършат когато настъпят условията за
прихващане в периода следващ извършването на доставката, като не е необходимо и
няма икономически смисъл да се изчакват определените крайни срокове за плащане,
след което съответният длъжник изпада в забава./ Или, следва извода, че към момента на
извършване на компенсацията, въпреки че не са изтекли определените крайни срокове
за изпълнение, предпоставките за компенсация са били налице. Насрещните
вземания и на двете страни са били ликвидни –т.е. не са били спорни между
страните, същите в споразумението за прихващане са приети от страните за
изискуеми, поради което и на основание чл.20 ЗЗД, следва да се направи извод,
че взаимните задължения на страните по споразумението са приети за изискуеми.
Поради изложеното, следва извода, че са били налице общите условия по чл.103 и
чл.104 ЗЗД за да настъпи погасителния ефект на направените изявления за
прихващане. Впрочем и самия синдик е приел прихващането за действително, след
като го атакува със специалния иск по чл.645 ал.4 ТЗ, който се отнася за
действително извършени прихващания.
В предмет на заявената по основния иск по чл.645 ал.4 ТЗ защита е въведена недействителността на извършеното прихващане като
едностранно извършена от длъжника в несъстоятелност сделка.
В процеса е предявен иск по чл.645 ал.4 ТЗ, който има
за предмет обявяване за относително недействително на изявлението за прихващане
в споразумение за прихващане от 28.07.2016год. на длъжника „Аделаида БГ
Груп“ООД в н. Безспорно, понеже същото
попада в подозрителния период, през който длъжникът не може да прави прихващане
–изявлението за прихващане е направено след 30.06.2016год. –която е определена
за начална дата на неплатежоспособността, са налице предпоставките за обявяване
на недействителността на това изявление
за прихващане.
От друга страна, установи се в процеса, че и двете
страни са направили изявление за прихващане, като за да настъпи ефектът на едно
прихващане, не е необходимо изявление за прихващане да се прави и от двете
страни. За това, когато и двете страни са направили изявление за прихващане, за
да се погаси ефектът на прихващането, следва да се атакуват и двете изявление,
за да не настъпи погасителния ефект на прихващането. Изложиха се съображения,
че са били налице условията за погасяване на задълженията чрез извършване прихващане, респективно, прихващанетио
е било да се извърши на основание на направеното изявление на всяка от
страните.
Същевременно, безспорно в процеса не е предявен иск с
правно основание чл.645 ал.3 ТЗ с предмет недействителност на прихващането на
„Пилко“ЕООД. Видно е, че с иска не е поискано да се отменят правните последици
от прихващането, за което е необходимо да бъде поискано и обявяване на
недействителност и на прихващането, извършено от „Пилко“ЕООД. Това се
установява от исковата молба, в която не са наведени основания, респективно
твърдения и петитум на иск по чл.645 ал.3 ТЗ. За това в процеса правилно е
разгледан иск с правно основание чл.645 ал.4 ТЗ с предмет изявлението за
прихващане на длъжника. При това положение, дори и при установеното наличие на
визираните в чл.645 ал.4 ТЗ предпоставки за обявяване на изявлението на
длъжника за недействително, синдикът няма интерес от така предявения
преферентен иск. Това е така, понеже съдебните актове, прогласяващи относителна
нищожност или недействителност, не водят до възстановяване на имущественото
разместване по право. Необходим е последващ осъдителен иск, чиято цел е
снабдяване на съдебно изпълнително основание-конкретно в случая срещу
„Пилко“ЕООД за заплащане на процесната
сума, предмет на спорязумението за прихващане. Предвид изложеното, не се
установява интерес от водене на иска по чл.645 ал.4 ТЗ. Това е така, понеже по
изложените съображения, -поради неоспорване на прихващанеточрез конститутивния иск по чл.645 ал.3 ТЗ,
неговата правна сфера е останала непроменена,
респективно погасителния ефект
на извършеното от кредитора „Пилко“ЕООД прихващане е настъпил. За това и
синдикът не би разполагал с иск срещу този кредитор за връщане на паричните
средства, предмет на изявлениеуто за прихващане в масата на несъстоятелността.
Следва да се отбележи също, че сроковете по чл.649 ал.1 ТЗ за предявяване на
иск по чл.645 ал.3 ТЗ вече са изтекли. За това и няма интерес от водене на
предявения иск по чл.645 ал.4 ТЗ.
Предвид
изложеното, производството по иска с правно основание чл.645 ал.4 ТЗ се явява
недопустимо и като такова следва да бъде прекратено, а постановеното решение в
частта с която искът е разгледан по същество-обезсилено.
Относно
евентуалния иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ:
Съдът
намира за недоказано и твърдението на
ищеца за извършено чрез прихващането плащане на неизискуемо по см. на чл.646,
ал. 2, т.1 ТЗ вземане, респективно искът се явява неоснователен.
Преди всичко следва да се отбележи, че не се
установява изпълнение на парично задължение, по см. на чл. 646 ал.2 т.1 ТЗ. Това
е така, понеже по изложените по-горе съображения, погасяването е извършено чрез
прихващане, и не се установя изпълнение на парично задължение. За това не са
налице предпоставките за уважаване на евентуалния иск по чл.646, ал.2 т.1 ТЗ. В допълнение,
неоснователността на този иск следва и от разпоредбата на чл.646 ал.5 т.1 и т.2 ТЗ, според които ал.2 т.1 не се прилага, когато изпълнението е извършено съобразно уговореното между
страните едновременно с предоставянето на
равностойна стока или услуга в полза на длъжника и т.2.-след извършване на плащането,
кредитора реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга. Както
се посочи, безспорно е, че извършеното прихващане е направено във връзка с
реално извършени доставки между страните, като това изпълнение е извършено
съобразно уговореното между страните в сключения договор. Предвид изложеното,
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на
изложеното, решението на РзОС следва да бъде обезсилено в частта с която е
разгледан иска почл.645 ал.4 ТЗ и потвърдено като правилно с оглед постановения
краен резултат, относно иска по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ.
Разноски: При така
постановения изход по делото, на осн.чл. 620, ал. 5 и ал.7 ТЗ масата на
несъстоятелността на „Аделаида БГ ГРУП“ЕООД следва да бъде осъдена да заплати дължимата за производството пред настояящата
инстанция държавна такса в размер на 5316лв., както и с направените от
„ПИЛКО“ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 23/19.12.2017 год., постановено по т.д.№ 137/2017 год. по описа на РзОС В ЧАСТТА С КОЯТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Г.С.,
в качеството й на синдик на обявеното в
несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград
срещу „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград и обявеното в
несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/,
ЕИК202097480, гр.Разград като
основен по чл.645, ал.4 ТЗ - за
прогласяване недействителността на
едностранно извършено от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480
прихващане, погасяващо вземанията му за
осъществени по ф.№116/25.VІІ.2016г. за
67 511,81лв. и по ф.№117/28.VІІ.2017г. доставки на стойност 198 243,07лв. И
ПРЕКРАТЯВА производството по иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
На осн.чл.649, ал.6 ТЗ във вр. с чл.620, ал.5 ТЗ
осъжда масата на несъстоятелността на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, да заплати по
сметка на Разградски окръжен съд
държавна такса в размер на 5 316лв., които да се съберат от масата на
несъстоятелността.
На
основание чл. 620, ал.7 вр. чл. 621 ТЗ, вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК осъжда масата
на несъстоятелността на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, да заплати на „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград
деловодни разноски в размер на 8 000лв.,
които да се съберат от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.