РЕШЕНИЕ
Номер V-
18 30.04.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД пети въззивен граждански състав
На: първи февруари две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Таня Михова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 44 по описа за 2018 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С.,***, подадена чрез пълномощник
адв. Антон Стоянов, съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 4, против решение № 163/19.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 1187/2016
г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен иска на въззивниците против Д Й.П.
и П.Й.П., двете от гр.Д Ч, обл.В, за приемане за установено по реда на чл.54,
ал.2 ЗКИР, че към момента на одобряване на КК на гр.Обзор ищците са притежавали
правото на собственост върху площ от 47 кв.м., заключена между границите по
плана от 1971 г. между имота на ищците, представляващ УПИ ІІІ-85, кв.14 по
плана на гр.Обзор, с идентификатор 35045.501.78 и имота на ответниците,
представляващ УПИ ІІ-86, кв.14 по плана на гр.Обзор, с идентификатор
35045.501.77, отразени в КК от 2006 г. на гр.Обзор и неправилно заснети като
част от имота, собственост на ответниците.
Въззивниците
изразяват недоволство от първоинстанционното решение, като считат същото за
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон,
неправилно тълкуване на правните норми и при неправилен анализ на
доказателствата. Във въззивната жалба е извършен анализ на правните разпоредби
и са изложени пространни съображения за основателност на исковата претенция,
като са преповторени доводите, посочени в исковата молба. Според въззивниците, районният
съд не е анализирал правилно фактите и доказателствата по делото, но не сочат
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Моли се въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и да се уважи предявения установителен иск. Становището се
поддържа от процесуалния представител на въззивниците адв. Стоянов.в
проведеното пред БОС открито съдебно заседание. Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемите Д.Й.П.
и П.Й.П., чрез пълномощника им адв. Миланова, в който са изложени
пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Становището се
поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител. Не са направени
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Въззивната
жалба против първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок по
чл.259 ГПК и от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение, Бургаският окръжен съд намира
следното:
Районен
съд – Несебър е сезиран с положителен установителен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР,
предявен от Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С. против Д Й.П. и П.Й.П., за приемане за
установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на
Кадастралната карта на гр.Обзор, одобрена със Заповед № РД-18-59 от 14.09.2006
г. на изп.директор на АК, ищците са притежавали право на собственост върху площ от 47 кв.м., заключена
между границите по плана от 1971 г. между имота на ищците, представляващ УПИ
ІІІ-85, кв.14 по плана на гр.Обзор, с идентификатор 35045.501.78 и имота на
ответниците, представляващ УПИ ІІ-86, кв.14 по плана на гр.Обзор, с
идентификатор 35045.501.77, отразени в КК от 2006 г. на гр.Обзор и неправилно
заснети като част от имота, собственост на ответниците.
Ищците
са изложили твърдения, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №
53045.501.78 по КККР на гр.Обзор, който съгласно скица № 15-22868/ 21.01.2015
г. на СГКК-Бургас е бил с площ от 308 кв.м., но към настоящия момент същият имот е с площ от 261 кв.м., съгласно
скица № 15-558613/ 15.11.2016 г. на СГКК-Бургас, поради което считат, че собственият
им имот е заснет погрешно – 261 кв.м. Ищецът Г.Д. се легитимирал като
собственик на поземления имот с Нотариален акт за замяна № *** г. на
нотариус при РС-Стара Загора, а останалите двама ищци Д.С. и Г.С. били
собственици на основание наследствено правоприемство от починалата им майка Р Ж
Д. Уточнява се, че с одобрения със заповед № 850/12.11.1971 г. регулационен
план на гр.Обзор, за собствения на ищците имот е бил отреден УПИ ІІІ-85 в кв.14,
с площ от 330 кв.м. с неуредени регулационни сметки, а за имота на ответниците бил
отреден УПИ ІІ-86 в кв.14, с площ от 370 кв.м., съгласно нотариален акт № *** г. на
нотариус при НРС, като праводателят и на двете страни е едно и също лице.
Според ищците, налице е грешка при отразяването на имота им в Кадастралната
карта на гр.Обзор, тъй като част от същия от 47 кв.м. е заснета погрешно като
част от имота на ответниците – поземлен имот с идентификатор № 53045.501.77,
която спорна площ от 47 кв.м. е разположена по протежението на границата между
двата съседни имота. Процесната площ от 47 кв.м. е била придадена по регулация
от УПИ ІІ-86 в кв.14 към имота на ищците УПИ ІІІ-85 в кв.14, като се твърди, че
имотите са били заети в границите, определени с регулационния план, повече от
10 години, поради което отчуждителното действия на регулацията е настъпило и към
влизането в сила на ЗУТ плана от 1971 г. е бил приложен. Поради това, ищците
считат, че процесните 47 кв.м. неправилно са заснети в КК на гр.Обзор като част
от имота на ответниците.
В
писмения отговор по чл.131 ГПК ответниците са оспорили предявения иск като
неоснователен. Посочено е, че имотът на ищците е бил придобит с неуредени
регулационни отношения и те не са станали собственици на процесните 47 кв.м.,
тъй като ответниците не са били обезщетени за придаваемото по регулация място,
нито имотът е бил зает по законоустановения ред, като до сега ищците не са
упражнявали владение върху тази част от имота на ответниците. Регулационните
сметки не са уредени нито при действието на ЗТСУ, нито при действието на ЗУТ,
поради което считат, че дворищната регулация от 1971 г. не е била приложена и с
изтичане на сроковете по § 8, ал.1 ПЗР на ЗУТ отчуждителното й действие се е
прекратило по силата на закона. Посочено е, че оградата между двата съседни
имота е коригирана въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
331/2015 г. по описа на РС-Несебър и комбинирана скица на вещо лице, неразделна
част от решението, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните.
По това дело исковете били по чл.108 и чл.109 ЗС, като ищците претендирали
предаване на владението върху 1/5 част или 65 кв.м., от които било доказано
правото им на собственост само на 18 кв.м., за които исковете били уважени и
оградата между двата съседни имота била преместена, както е по комбинираната
скица на вещото лице и решението, като на това основание било извършено и
настоящото изменение на КККР на гр.Обзор и издадена скица №
15-489493/07.10.2016 г. на СГКК-Бургас. Предвид това, ответниците считат, че с
настоящия процес отново се прави опит от ищците за доказване на право на
собственост върху останалата част от имота, независимо че в цитираното съдебно
решение на НРС е посочено изрично, че останалата част от 47 кв.м. е именно
придаваемото по регулация място с неуредени регулационни сметки.
По
делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и експертиза.
По
фактическата обстановка не се спори между страните и същата е правилно
установена от първоинстанционния съд. С Нотариален акт за замяна ** г. на
нотариус при РС-Стара Загора, ищецът Г.С.Д. и съпругата му Р Ж Д са придобили
собствеността върху дворно място, цялото от 283 кв.м., съставляващо кадастралната основа на парцел ІІІ-85 в кв.14 по плана на гр.Обзор, при описани в акта граници, с неуредени регулационни отношения, заедно с намиращите се в мястото
постройки. При извършване на замяната,
праводателят на им – Й А М е представил Нотариален акт собственост върху недвижим имот, придобит по давност, наследство и завещание № *** г. на нотариус при РС-Несебър, с който същият е бил
признат за собственик на основание давностно владение, наследство и завещание на
дворно място от 283 кв.м., образуващо урегулиран парцел ІІІ-85 в кв.14 по плана на гр.Обзор от 1971
г., целия от 330 кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с изградената в
парцела стопанска постройка на площ от 40 кв.м. Понастоящем имотът на ищците представлява
ПИ с идентификатор № 53045.501.78 по КККР на гр.Обзор, одобрени със
Заповед № РД-18-59/14.09.2006 г.
на Изп.директор на АК, с площ от 261 кв.м., съгласно скица № 15-558613/15.11.2016 г. на СГКК-Бургас
(л.13). Същевременно, от скица №
15-22868/21.01.2015 г. (л.12) е видно, че преди това имотът е бил отразен в КК
на гр.Обзор с площ от 308 кв.м. Видно от представеното удостоверение за наследници,
ищците Д.С. и С.С. са станали собственици по наследство на по 1/6 ид.ч. от
имота за всяка от тях, по силата на наследственото правоприемство от майка им Р
Ж Д, починала на * г. (л.15).
Ответниците са собственици на дворно място с площ от 370 кв.м., образуващо УПИ ІІ-86 в кв.14 по плана на
гр.Обзор ведно с изградените в него
едноетажна жилищна сграда на площ от 64
кв.м. и пристройка на площ от 17 кв.м., при граници: улица, УПИ ІІІ-85, УПИ ІV-87 и УПИ XXIII, на основание Нотариален акт за дарение № * г. на нотариус-рег.№ 208 в ***, като са придобили собствеността върху имота от родителите си Й А М и З
Г М (праводатели и на ищците с договора за замяна), които пък са се легитимирали като собственици с цитирания
по-горе Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност, наследство и завещание № *. на нотариус при РС-Несебър.
Понастоящем имотът на ответниците представлява ПИ с идентификатор №
53045.501.77 по КККР на гр.Обзор, одобрени със Заповед № РД-18-59/14.09.2006 г.
на Изп.директор на АК, с площ от 465 кв.м., съгласно скица №
15-489493/07.10.2016 г. на СГКК-Бургас (л.46).
По делото е представено съдебно решение № 189/15.12.2015
г., постановено по гр.д.№ 331/2015 г. по описа на РС-Несебър, влязло в сила на
13.01.2016 г., с което са уважени предявените от Г.С. и Р Ж Д искове с правно
основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, като по отношение на ответниците Д Й.П.
и П.Й.П. е прието за установено, че ищците са собственици на 18 кв.м. реална
част от ПИ с идентификатор 53045.501.78 по КККР на гр.Обзор (бивш имот ІІІ-85 в
кв.14), с площ от 308 кв.м., които 18 кв.м. са оцветени в жълто и незащриховани
в скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. Мавродиев, като
ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху процесната част,
както и са осъдени да преместят изградената между ПИ с идентификатор
53045.501.78 (бивш УПИ ІІІ-85 в кв.14) и ПИ с идентификатор 53045.501.77 (бивш
УПИ ІІ-86 в кв.14), находящи се в гр.Обзор, ограда по границите на процесните
18 кв.м., оцветени в жълто и незащриховани в скица-приложение № 5 към
заключението на СТЕ на в.л. Мавродиев, описани по-горе, като процесната част
остане в имота на ищците. С решението е обявена скица-приложение № 5 към
заключението на СТЕ на в.л. Мавродиев, за неразделна част от решението. От така
представеното съдебно решение е видно, че с исковата молба по горното дело Д са
обосновали ревандикационната и негаторната си претенция с обстоятелството, че вътрешната
регулационна граница между двата съседни имота – техния и на ответниците, е
била нарушена, като последните без основание са преместили оградата до самата
постройка в имота на ищците и заградили около 1/5 от същия, като упражнявали
фактическа власт върху тази част от собствения на ищците имот, като
материализираната на място ограда не съвпадала с регулационната граница. Първоначално
искането до съда е било за осъждане на ответниците да предадат владението върху
заградената от тях 1/5 и неотговаряща на регулационната граница част от имота
на ищците, както и да преместят съществуващата ограда, изградена в ПИ с
идентификатор 53045.501.78, на регулационната граница между двата имота, по
начин, че тази спорна част да попада в имота на ищците, като след изготвяне на
съдебно-техническа експертиза по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС исковите претенции
са били конкретизирани за площ от 18 кв.м. Съдът, разглеждащ исковете по чл.108
и чл.109 ЗС е приел, че съществуващата ограда между имотите не отговаря на
дворищнорегулационната линия между двата парцела и не съвпада с границата между
двата съседни имота, като придадената по регулация към парцела на ищците част,
съгласно последният влязъл в сила и действащ към момента ДРП от 1971 г., е била
в размер на 47 кв.м., която е защрихована в черно на жълт фон на
скица-приложение № 5 от заключението на СТЕ. Прието е, че с оглед изявленията и
на двете страни за липса на оценка и заплащане на придадената част, както и
предвид приложената по делото част от документация относно предприета, но
незавършена процедура по частично изменение на ПУП-ПР, то
дворищнорегулационния план не е бил приложен
и тази придадена част от 47 кв.м. понастоящем е собственост на ответниците,
като границата между двата имота следва да се счита имотната граница по стария
план и съгласно скицата на вещото лице в
имота на ищците остава единствено част от 18 кв.м., за които са уважени
исковете по чл.108 и чл.109 ЗС, като оградата бъде преместена така, че тези 18
кв.м. да останат в имота на ищците.
С
обжалваното пред настоящия въззивен съд първоинстанционно решение по гр.д.№
1187/2016 г. на НРС предявеният иск по чл.54, ал.2 ГПК е отхвърлен като
неоснователен. Районният съд е приел, че в случая процесните 47 кв.м. са
придаваемо място от имота на ответниците към имота на ищците по единствения за
града ДРП от 1971 г. (одобрен със Заповед № 850/12.11.1971 г.), което е с
неуредени регулационни сметки, не е извършено обезщетяване по установения ред в
§ 8, ал.1, вр. § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното
действие не е настъпило и плана не е приложен. В тази връзка е прието е, че
ищците не са установили по делото да е налице грешка, изразяваща се в
несъответствие между данните в кадастралния регистър на поземления имот и
източника, удостоверяващ данните, тъй като границите на поземлените имоти не са
се променяли и същите съвпадат според ДРП от 1971 г. и одобрените впоследствие
КККР на населеното място, поради иска е отхвърлен.
При
горните факти, Бургаският окръжен съд намира, че предявеният понастоящем положителен
установителен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е недопустим, по следните съображения:
Съгласно задължителните
разяснения на касационната инстанция, дадени в т.4 и т.5 от ТР № 8/23.02.2016 г.
по тълк.дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл.54, ал.2 ЗКИР цели да
установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта. В този смисъл, искът е
положителен установителен и спорното право, както и неточното отразяване на
обема на това право се установява към настоящия момент, тъй като само така може
да се изпълни изискването на чл.51 ЗКИР кадастралната карта да отразява
актуално правото на собственост. Прието е, че иск за собственост на реална част
от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или
в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, не е обусловен от провеждането на административната
процедура по ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална
карта и кадастрални регистри или от предявяването на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР,
като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в
диспозитива на решението си, а при уважен иск за ревандикация ищецът ще може да
ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника.
И в двата случая предмет на делото е правото на собственост на ищеца спрямо
конкретен поземлен имот към дата на предявяването на иска и тъй като предметът
на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл.54, ал.2 ЗКИР се
поглъща от иска за собственост (установетелен или осъдителен), поради което и
според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на
прекратяване или съединяване за общо разглеждане с иска за собственост.
От горните разяснения следва,
че съобразно характеристиката на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР като положителен
установителен иск за собственост, същият е допустим при наличието на правен интерес. Целта на производството по този
иск е да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост на ищеца с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, за
да бъде разрешен спора за действително притежаваните от
собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на
границата между имотите, в конкретния случай – вътрешната регулационна граница
между двата имота, не само с оглед на това как същата е била материализирана на
място към момента на придобиване на собствеността, но и с оглед правните
последици на извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали
заснетата по последния план граница между тези имоти съответства на тази, която
сочат действителните права на спорещите страни. Съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР, влязлото
в сила съдебно решение, разрешаващо спора за материалното право и придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта
по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР, т.е. в тези случаи измененията в КККР се извършват
без издаване на заповед, като законът има предвид съдебно решение, което да
разрешава имуществения спор между страните в производството и със сила на
присъдено нещо да постановява, че лицето е собственик на имота, предмет на
исканото изменение в КККР.
В
настоящия случай, с представеното по делото решение № 189/15.12.2015 г. по гр.д.№ 331/2015 г. по описа на
РС-Несебър, влязло в сила на 13.01.2016 г., са уважени предявените от Г.С.
(първия ищец) и Руска Динева (наследодател на ищците) искове по чл.108 ЗС и
чл.109 ЗС против Д П. и П.П. (ответници и по настоящото дело) за
признаване, че ищците са собственици на 18 кв.м. реална част от ПИ с
идентификатор 53045.501.78 по КККР на гр.Обзор (бивш имот ІІІ-85 в кв.14), с
площ от 308 кв.м., които 18 кв.м. са оцветени в жълто и незащриховани в
скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. Мавродиев, като
ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху процесната част и
да преместят изградената между имота на ищците – ПИ с идентификатор
53045.501.78 (бивш УПИ ІІІ-85 в кв.14) и имота на ответниците – ПИ с
идентификатор 53045.501.77 (бивш УПИ ІІ-86 в кв.14) ограда по границите на
процесните 18 кв.м., както е посочено в скица-приложение № 5 към заключението
на в.л. Мавродиев, обявена за неразделна част от решението. Видно от същото
решение, ревандикационната и негаторната претенция е обоснована с
обстоятелството, че вътрешната регулационна граница между двата съседни имота е
била нарушена, ответниците без основание са преместили оградата до самата
постройка в имота на ищците, заградили са около 1/5 от същия и упражнявали
фактическа власт върху тази част, като материализираната на място ограда не съвпадала
с регулационната граница. Първоначално, искането до съда е било за осъждане на
ответниците да предадат владението върху заградената от тях 1/5 част от имота
на ищците (съответстваща на 65 кв.м.), както и да преместят съществуващата
ограда на регулационната граница между двата имота, така че тази спорна част да
попада в имота на ищците, а не както е било до сега в имота на ответниците.
Следователно, правният интерес от собственическия иск е произтичал от спор за
вярната граница между двата съседни имота, предвид твърденията за навлизане от
ответниците в имота на ищците и преместване на оградата, несъответстваща на
регулационната граница.
След изготвяне
на съдебно-техническата експертиза по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС ищците са
конкретизирали претенциите си, че заградената площ е 18 кв.м., поради което
следва да се приеме, че същите са претендирали само тази площ да е била
заградена и да е попадала в имота на ответниците. Съдът, разглеждащ исковете по
чл.108 и чл.109 ЗС е приел, че съществуващата ограда между имотите не отговаря
на дворищнорегулационната линия между двата парцела и не съвпада с границата
между двата съседни имота, като придадената по регулация към парцела на ищците
част, съгласно последният влязъл в сила и действащ към момента ДРП от 1971 г.,
е била в размер на 47 кв.м., защрихована в черно на жълт фон на
скица-приложение № 5 от заключението на СТЕ (приложено по настоящото дело,
заедно с решението). Прието е също, че с оглед изявленията и на двете страни за
липса на оценка и заплащане на придадената част, както и предвид приложената по
делото част от документация относно предприета, но незавършена процедура по
частично изменение на ПУП-ПР, дворищнорегулационният план не е бил приложен и тази придадена част
от 47 кв.м. е собственост на ответниците, като границата между двата имота
следва да се счита имотната граница по стария план и съгласно скицата на вещото лице в имота на
ищците остава единствено част от 18 кв.м., за които са уважени исковете по
чл.108 и чл.109 ЗС, като оградата бъде преместена така, че тези 18 кв.м. да
останат в имота на ищците.
От
представените по делото скици № 15-22868/21.01.2015 г. и № 15-558613/ 15.11.2016
г. на ПИ 53045.501.78 (собствен на ищците), както и скица № 15-489493/
07.10.2016 г. на ПИ 53045.501.77 (собствен на ответниците), е видно, че след
влизане в сила на решението по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС вътрешната граница
между двата имота е променена, съобразно очертаната имотна граница в
скица-приложение № 5 към заключението на в.л.Мавродиев, неразделна част от
съдебното решение, в резултат на което площта на ПИ 53045.501.78 от 308 кв.м. е
станала 261 кв.м (18 кв.м. попадат в имота на ищците, а придадените по
регулация 47 кв.м. остават в имота на ответниците). Следователно, понастоящем КККР
на гр.Обзор по отношение на процесния имот е изменена на основание влязлото в
сила съдебно решение по чл.108 и чл.109 ЗС (отразено и в приложените скици),
т.е. без заповед по реда на чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР. След така извършеното
изменение на кадастралната карта е предявен от ищците и настоящия иск по чл.54,
ал.2 ЗКИ с твърдения за допусната грешка при отразяване на собствения им имот в КККР на гр.Обзор с
площ от 261 кв., а не 308 кв., изразяваща се в погрешно заснемане на част от имота
им с площ от 47 кв.м. като част от имота на ответниците, която спорна площ е
разположена по протежение на границата между двата имота.
С
оглед горното, Бургаският окръжен съд намира, че предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е недопустим. В конкретния случай, спорът между страните по делото относно
принадлежността и обема на правото на собственост върху процесния имот, с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта, е разрешен с влязлото в сила
съдебно решение по гр.д.№ 331/2015 г. по описа на РС-Несебър. С това решение е констатирано
несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително
притежаваното от ищците право на собственост, поради неприлагане на дворищната
регулация по плана от 1971 г. за придадената по регулация част от 47 кв.м. и
отпадане на отчуждителното й действие, както и навлизането от ответниците в
имота на ищците и заграждането от тях на част от 18 кв.м., като изрично е постановено
къде точно трябва да минава границата между имота на ищците и имота на
ответниците – по имотната граница, очертана в скицата на вещото лице, неразделна
част от решението, с което са установени и пространствените предели на правото
на собственост на ищците. При това положение, въззивният съд намира, че въпреки
липсата на нарочен диспозитив в решението гр.д.№ 331/2015 г. на НРС, съдът е
констатирал наличието на грешка в кадастралната карта при нанасяне границите на
имотите на страните по делото, като е разпоредил начина, по който тя трябва да
бъде поправена, което е сторено – кадастралната карта е изменена на основание влязлото
в сила съдебно решение и границата е променена в съответствие със скицата на
вещото лице (чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР). В този смисъл, спорът между страните за пространствените
предели на правото на собственост на ищците върху процесния имот към момента на
одобряване на кадастралната карта на гр.Обзор, както и има ли грешка в същата
при нанасяне на границата между имотите, е разрешен с влязлото в сила решение
по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС, като с предявения по настоящето дело иск по
чл.54, ал.2 ЗКИР отново се повдига спор относно обема на правата им, в т.ч. и
за площта от 47 кв.м., която и тогава и към настоящия момент фактически е
оградена към имота на ответниците. Следва да се има предвид обаче, че тази част
от 47 кв.м. понастоящем е нанесена в КККР на гр.Обзор като част от ПИ
53045.501.77, собствен на ответниците, на основание влязлото в сила съдебно
решение по чл.108 и чл.109 ЗС. А в случая, предявяването на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е обосновано от ищците именно с обстоятелството, че в действащата
кадастрална карта посочената площ от 47 кв.м. е заснета към имота на
ответниците. Това обстоятелство обаче не може да обоснове процесуалната
допустимост на настоящия иск, тъй като въпросът за принадлежността на правото
както върху целия имот, както и върху част от него, не може да бъде пререшаван,
освен ако след приключване на устните състезания по предходното дело,
приключило с влязлото в сила решение, не са настъпили нови факти и
обстоятелства, имащи значение за спорното право, каквито не се сочат от ищците
в настоящето производство.
Ето
защо, въззивният съд намира, че спорът между страните за пространствения обхват
на правото на собственост на ищците и за действителното местоположение на
границата между съседните имоти е разрешен с
влязло в сила съдебно решение и поради това не може да бъде пререшаван,
съгласно чл.299 ГПК. В този смисъл, за ищците не е налице и правен интерес от
предявения иск за установяване на твърдяната грешка, тъй като изменението на
кадастралната карта и заснемането на спорната част към съседния имот е извършено
въз основа на съдебното решение по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС в резултат на
успешно проведения от тях ревандикационен и негаторен иск. Като се е произнесъл
по недопустим иск, първоинстанционният съд е
постановил недопустимо решение, което на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
С оглед изхода от настоящия спор и направените от двете
страни искания за разноски, на въззивниците-ищци такива не им се следват, като
същите следва да заплатят на основание чл.78, ал.4 ГПК на въззиваемите разноски
по делото в размер на 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази
връзка, съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото
граничи с минимума, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/20104
г. за МРАВ и не се явява в прекомерен размер.
Мотивиран от
горното и на основание чл.270, ал.3, изр. първо ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 163/19.10.2017 г., постановено
по гр.д.№ 1187/2016 г. по описа на РС-Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано
по установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР,
предявен от Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С.,***, против Д Й.П. *** и П.Й.П. ***,
за приемане за установено по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, че към момента на
одобряване на КК на гр.Обзор ищците са притежавали правото на собственост върху
площ от 47 кв.м., заключена между границите по плана от 1971 г. между имота на
ищците, представляващ УПИ ІІІ-85, кв.14 по плана на гр.Обзор, с идентификатор
35045.501.78 и имота на ответниците, представляващ УПИ ІІ-86, кв.14 по плана на
гр.Обзор, с идентификатор 35045.501.77, отразени в КК от 2006 г. на гр.Обзор и
неправилно заснети като част от имота, собственост на ответниците, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С.,***, на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят на Д Й.П. *** и П.Й.П. ***, сумата от 700.00 лв. (седемстотин лева) за
направените във въззивното производство пред БОС разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.