РЕШЕНИЕ
Номер 260065 01.03 Година 2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение,
18 състав
На
двадесет и втори февруари 2022
Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Ваня Казакова
като
разгледа докладваното от Съдия Стойчев
дело по несъстоятелност номер 185 по описа за 2010 година намери
за установено следното:
Производство
с правно основание чл.627 от ТЗ
Ищецът СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********,
твърди, че по повод договора сключен с търговеца ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД на
14.02.2017 г. последното дружество е получило стоки на обща стойност 5 782
642.54 лв., които е следвало да заплати на падежа на задължението - 30.11.2017
г. Тъй като вземането е останало неудовлетворено, ищецът е подал до Пловдивския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от сумата,
плащането на която е обезпечено със запис на заповед и в негова полза е издаден
изпълнителен лист за 2 632 200 лв. главница и 52 644 лв. разноски по делото По
искане на ищеца е образувано изпълнително дело № 20189070400149 пред ЧСИ Иво
Кралев, рег. № 907. По изпълнителното дело са извършени всички възможни
изпълнителни действия, но не са открити средства в банковите сметки и сейфове,
нито движими вещи или недвижими имоти. Към 27.01.2020 г. размерът на
неудовлетвореното вземане по изпълнителното дело е 2 632 200 лв. главница и 52
524.94 лв. съдебни разноски.
В последствие СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ ЕООД подава молба за откриване на
производство по несъстоятелност пред Пловдивския окръжен съд. С решение №
681/10.12.2019 г. по т.д. № 577/2019 г. на ПОС срещу ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД е
открито производство по несъстоятелност и е приета начална дата на
неплатежоспособността - 31.12.2016 г. Решението за откриване на производство по
несъстоятелност е обявено в Търговския регистър на 10.12.2019 г. и е влязло в
сила.
Ищецът твърди, че през м. 07, 08 и 10 година 2017г. ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД се
е разпоредило с активите си чрез продажби, като е продало на трети лица
дълготрайните си материални активи - складова база, превозни средства и офис
обзавеждане, а според заключението на ССЕ по делото - през м. 10 и 11.2017 г.
от банковите му сметки са изтеглени над 2 000 000 лв. в брой. и са внесени в
банкови трезори. Твърди се, че вещото лице в производството по несъстоятелност
е установило, че в периода от 01.01.2017 до 30.11.2017 г., от трети лица-
съконтрагенти на длъжника, са постъпили общо 7 558 018 лв. по фактури,
издадени от ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД към тези лица. Също така, в периода 5.10.2017 -
16.11.2017, от сметките на длъжника са извършени тегления в брой от **П.М.М. в
общ размер от 2 022 990 лева.
Липсата на счетоводство в дружеството след 31.12.2016 г. не позволява да
се установи каква е съдбата на материалните активи на дружеството. Считано от
31.12.2016 г. ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД е изпитвало сериозни финансови затруднения и
фактически не е било в състояние да се разплати с всички свои кредитори. Видно
от справка в Търговския регистър, никой от ***на дружеството - М.М. или Т.М. не
е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневния
срок от настъпване на неплатежоспособността, каквото задължение имат по
закон посочените лица, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване
на иск за вреди срещу ответниците по реда на чл. 627 от ТЗ.
В посочената разпоредба е предвидена имуществена отговорност на ***ните
органи на дружество - длъжник спрямо негов кредитор по търговска сделка за
причинени на последния вреди в случай на неизпълнение на задължението на органа
за заявяване по реда на чл. 626, ал. 1 от ТЗ. Кредиторът е претърпял вреда,
съизмерима с размера на неудовлетвореното му вземане по търговската сделка и
направените от него разноски по съдебното му установяване и по принудителното
събиране.
С решението за откриване на производство по несъстоятелност е установено,
че ищецът е кредитор на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД като от общата претендирана сума
представляваща цена на доставени на ответното дружество стоки, една част е
установена с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист за 2 632 200 лв. главница. Впоследствие, на
10.03.2020 г. в търговския регистър е обявено определение на съда по
несъстоятелността за одобряване на надлежно предявеното и прието от синдика
вземане по договора за доставка на стоки на стойност 5 782 642.54 лв. В
резултат на липсата на погасяване на задълженията в производството по
несъстоятелност, което е приключило се поддържа искането за осъждане на ***ите
да заплатят нанесените на ищеца имуществени вреди.
Ответниците са имали задължение за водене на делата на управляваното от
тях дружество с грижа на добрия търговец, която предполага познаване на
имущественото състояние на дружеството, неговата капиталова адекватност и
финансова автономност. Наличието на забавено плащане на задължения по договора
от 2016 г. с кредитора е индикация за настъпило влошаване във финансовото
състояние на дружеството, което не може да не е било известно на неговите ***и,
при полагане на дължимата грижа. Извършеното прехвърляне на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД
на П.М.М., вписано на 10.02.2017 г. в Търговския регистър е индикация за
съгласувани действия между предишните ***и и последващия *** във връзка с
предстоящата ликвидация на дейността на дружеството.
В случай, че М.М. и Т.М. не бяха бездействали в качеството им на ***и, а
бяха подали молба за откриване на производство по несъстоятелност или бяха
уведомили кредитора за влошеното финансово състояние на дружеството, то кредиторът
не би сключил със ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД договор през стопанската 2017 г., най-
малкото при договорените условия на отложено плащане на цената, както е било по
предходни договори между страните. Действайки с дължимата грижа на добрия
търговец, кредиторът е сключил процесиите сделки с длъжника, защото не е могъл
да знае, че длъжникът е станал неплатежоспособен.
Дори обаче да се допусне, че ищецът би сключил договора въпреки
неплатежоспособността на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД, то ако М.М. и Т.М. бяха подали молба
по чл. 626, ал. 2 от ТЗ, назначеният по делото синдик би предотвратил
възможността да бъде разпиляно имуществото на „Зенит Инвест“ ЕООД, чрез
съзнателно разпореждане с всички негови дълготрайни материални активи, укриване
на краткотрайните материални активи и изтегляне на всички налични парични
средства от банковите му сметки, извършено от следващия *** на дружеството,
който е близък техен роднина.
С оглед на изложеното се моли да се постанови решение, с което да се
осъдят М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.П.М., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплатят на СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, при условията на
солидарност, сума в размер на 100 000 лв., като частичен иск от 2 632 200 лв.,
представляваща обезщетение за причинените вреди в резултат на бездействието им,
в качеството си на ***, да заявят неплатежоспособността на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД в
30-дневния срок след настъпването й, които вреди се съизмерват с невъзможността
кредитора да получи изпълнение на задължението от несъстоятелния длъжник на договорно
вземане в посочения размер.
ОТВЕТНИЦИТЕ изцяло оспорват иска. Установяват, че оборотът на между
дружествата по сключените договори за доставка на стоки е приблизително 8 млн.
лева през 2016 г. Твърди се, че последният договор за доставка сключен с ищеца,
когато ответниците са били ***и, е от 13.01.2016 г. По този договор
задължението е изплатено изцяло, както сам твърди ищецът.
Претендираните в настоящото производство вреди са от неудовлетворено
парично вземане по договор за доставка от 14.02.2017 г., към който момент
дружеството вече е преобразувано в ЕООД и ответниците нямат качеството на
съдружници. Не е спорно обстоятелството, че вземането на ищеца е предявено в
производството по несъстоятелност и прието от синдика.
Счита се, че не е налице причинна връзка между бездействието на
ответниците, за което се твърди, че е противоправно и резултата за ищеца. Освен
това, няма основание да се приеме и наличието на вина по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Счита се, че подобна презумпция не би могла да се приеме, тъй като въпреки
затрудненията, дружеството представлявано от ответниците е изпълнявало всички
свои задължения, включително и към ищеца. Дори професионалното изследване на
финансовото състояние на дружеството извършено от вещото лице по
делото за несъстоятелност, мотивира същото да предложи за начална дата на
несъстоятелността 30.11.2017 г., т.е. почти цяла година след датата приета от
съда. Това обстоятелство според ищците оборва презумпцията за виновно, т.е.
осъзнавано противоправно бездействие от страна на ответниците. В случая, приетата от съда начална дата съвпада с времето, през което все
още са били съдружници и ***и на дружеството, но се твърди, че изграждането на
изводи само въз основа на този факт би било твърде формално. Всичко описано в
пространната искова молба касае период и действия, към които ответниците нямат
никакво отношение, а и са извън предмета на делото. Като основни правни въпроси
се възприемат - вината като психическо отношение, както и дали ищецът би
сключил договора от 14.02.2017 г.
Твърди се, че платените стоки от ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД към СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД през 2016г. са на стойност приблизително 8 000 000 лв. с ДДС, от които
само 742 715 лв. са платени със закъснение по-малко от 30 дни. Допуснатата
забава в разплащането през 2016 г. по никакъв начин не е усъмнила ищеца и не е
била пречка за сключване на договора от 14.02.2017 г. с новия *** на
дружеството. По същата логика и ответниците не са допускали и осъзнавали, че
към 31.12.2016 г. дружеството би могло да бъде в състояние на неплатежоспособност,
тъй като са извършвани дължимите разплащания. Забавата в разплащанията
не е равнозначна на неплатежоспособност, още повече, че към сочения момент
дружеството е имало значително имущество, поради което ответниците не са имали
основание да предполагат неплатежоспособност.
Установява се, че на 31.08.2015 г. М.М. излиза в отпуск поради бременност
и раждане на дете и от 01.02.2015 г. в отпуск за отглеждане на дете до 2
години. С това се потвърждава, че на практика същата не е упражнявала трудова
дейност в ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД за периода от 31.08.2015 г. до 31.08.2017 г. Това
фактическо положение изключва основанията за търсене на гражданска отговорност
от М.М. по чл. 627 ТЗ. Както се вижда в годишния доклад за дейността на ЗЕНИТ
ИНВЕСТ ООД от 2016 г. дружеството се управлява и представлява само от другия
съдружник Т.М. на длъжност ***, с пълен обем представителна власт по силата на
вписано решение в Агенция по вписванията.
В молбите до общото събрание на съдружниците Т.М. и М.М. заявяват желание
да бъдат освободени от ***ни и представителни правомощия и от отговорност още
на 01.10.2016 г. Въпреки това, датата за прехвърляне на дружествените дялове е
определена за 03.02.2017 г., което е само 3 дни след изтичането на 30-диевния
срок за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Финансовият
резултат, отразен в одитирания финансов отчет към 31.12.2016 г., е нетна
печалба в размер на 178 000 лева. Размерът на приходите от обичайна
дейност за 2016 г. е 11 873 000 лева. От тях 11 808 000 лв. са нетните приходи
от продажба на стоки, което е с 39,3 % повече от приходите от продажби за 2015
г., които са в размер на 8 523 000 лв. Разглеждайки баланса за 2016 г. се
вижда, че краткотрайните активи са на обща стойност 4 205 000 лв., а краткосрочните
пасиви са в размер на 4 068 000 лв. Докладът потвърждава, че “Зенит Инвест“ ООД
е в състояние да управлява адекватно паричните си потоци и разполага с
достатъчно вътрешни и външни източници на ликвидност. След годишното
счетоводно приключване до момента на предаване на ГФО за 2016 г. дружеството
продължава своята дейност без съществени промени.
До изготвянето на ГФО на 02.02.2017 г., ***на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД не са били
запознати в детайли с информацията от годишното приключване на дейността за
2016 г. и не са имали пълна яснота, относно финансовото състояние на
дружеството за 2016 г. Преди да анализират резултатите от финансовите отчети,
във връзка с необходимостта да се предвидят всички значими рискове с оглед
адекватното им отражение в капиталовата адекватност и капиталовото планиране,
***не са имали възможността да преценят състоянието на дружеството към съответния момент, посочен от
съда като начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2016 г. Поради тази
причина те не са имали нито знанието, нито съзнание, че за тях евентуално е
възникнало задължение за заявяване по чл. 626, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и
отговорност по чл. 627 ТЗ при неизпълнение на задължението за заявяване.
Твърди се, че СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е редовно информирана от ЗЕНИТ
ИНВЕСТ ООД за финансовото състояние на дружеството. Доказателство за това е
справка с финансова информация, включваща отчет за приходи, разходи и баланс,
идентична с информацията в публикувания ГФО, която всяка година е предоставяна
на ищеца под формата на таблица в електронен вариант. Последната такава справка
е поискана от ищеца на 21.01.2017 г. и изпратена на 23.01.2017 г. Информацията
в тази справка служи за определяне на параметрите по новия договор и условията
за работа през следващия сезон, но най- вече за анализиране на финансовото
състояние на дистрибутора и съответно преценяне на кредитния риск, както и за и
определяне на кредитен лимит. Сключването на нов договор със ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД
през 2017 г. е направено след анализ на риска от отдел по управление и контрол
върху кредитния риск на СИНДЖЕНТА в Унгария
Към 31.12.2016 г. според ГФО на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД за 2016 г. коефициентите
на обща и бърза ликвидност са били над единица, т.е. дружеството е могло с
ликвидните си активи да погасява краткосрочните си задължения. Към 31.12.2016
г. дружеството е притежавало движими имоти, сграда и оборудване, както и
материални запаси и вземания на значителна стойност. В заключение, вещото лице
изразява становище, че дружеството не осъществява търговска дейност от 01.11.2017
г. Докато ответниците са били ***и на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД, дружеството е
било коректен данъкоплатец, не е имало непогасени публично-правни задължения
към държавата или общините, свързани с търговската му дейност, както и
непогасени задължения за заплати и задължителни осигурителни вноски. Всички
задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната
търговска дейност, са отразени по установения за това ред в търговските и
счетоводни книги на търговеца. Дружеството е било коректен длъжник по кредитите
си, към търговските си контрагенти и към служителите си.
Твърди се, че за процесния период ответниците не са имали основание да
подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като
дружеството е имало ресурс да продължава да работи и да покрива задълженията
си. Дружеството би изпаднало в неплатежоспособност, когато трайно не е в
състояние да погасява задълженията си. Затрудненията на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД са
били временни и не са имали траен и необратим характер. ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД
притежава недвижим имот, краткотрайни активи и вземания. Към 31.12.2016 г. не е
имало налице безспорно парично задължение по търговска сделка, което е било
изискуемо, както и спиране на плащанията от страна на ЗЕНИТ ИНВЕСТ ООД по
търговски сделки.
Пловдивски окръжен съд, ТО, 18 състав, като разгледа
предявения иск съобразно твърденията на ищеца и възраженията на ответниците
намери за установено следното.
Съобразно разпоредбата на чл.627 от ТЗ при неизпълнение
на задължението за заявяване лицата по чл. 626, ал. 2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от
забавата.
Отговорността за обезвреда по чл. 627 от ТЗ, като специфично
проявление на общата деликтна отговорност, възниква при кумулативното
осъществяване на определени предпоставки. Въз
основа на редакцията на посочената новела, във връзка с чл.45 от ЗЗД може да се
приеме, че правно релевантните факти от изискуемия фактически състав в случая
са 1. да е открито производство по несъстоятелност относно ЮЛ, 2. ответникът да
а лице по чл.626, ал.2 от ТЗ, 3. ищецът да е кредитор на несъстоятелния
длъжник, 4. да е налице начална дата на неплатежоспособност в 30- дневен срок
след която ответникът да не е заявил пред съда молба за откриване производство
по несъстоятелност, 5. наличие на имуществена вреда в патримониума на ищеца, 6.
причинна връзка между бездействието на ответника и вредата, 7. вина на
ответника. В случая противоправност на бездействието не следва да се установява
от ищеца, тъй като това е законово установена предпоставка във връзка със
съдържанието на чл.627 от ТЗ. Т.е. нормативно е прието, че е налице
противоправност на поведението на ответниците, ако същите в 30 -дневен срок не
са заявили молба за откриване производство по несъстоятелност. Също така следва
да е налице вина на ***, като съобразно нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
субективното отношение на делинквента се предполага, чрез допускането на оборима
презумпция.
На следващо място съдът счита, че при
наличието на посочените данни, очевидно ответниците са оборили презумпцията за
виновно поведение от тяхна страна. Субективното отношение и поведение на ***на
дружеството несъмнено е пряко отражение на обективното финансово състояние на
търговеца, което същите, като лица осъществяващи оперативното му управление е
следвало да познават. Т.е. няма как да се счете поведението им за виновно при
наличието на очертаното по – горе
финансово статукво, при което дружеството към 31.12.2016г. 30.01.2017г. и
28.02.2017г. е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с
краткотрайните активи, като за тези периода също така активите превишават
пасивите и не е налице свръхзадълженост. Поведението на ***към този период не
би могло да се квалифицира, като виновно неизпълнение на задълженията при
наличието на обективните финансови параметри на длъжника. Това че в делото по
неъстоятелонст е приета определена дата на неплатежоспособост не би могло да се
приема автоматично за факт с правно значение относно субективния елемент касаещ
поведението на ***на дружеството. Т.е. обективното условие на неподаване на
молба в 30 –дневния срок е налице, но за да се ангажира отговорността на ***би
следвало същите да са действали виновно. В случая съдът счита, че М.М. и Т.М.,
във връзка със събраните по делото доказателства, са оборили презумпцията по
чл.45, ал.2 от ЗЗД. Очевидно е, че до тяхното освобождаване дружеството е имало
достатъчно активи, продължавало е в пълен обем търговската си дейност и
определени финансови затруднения, които са били налични към края на 2016г. в
контекста на общото състояние на търговеца не може да се отчете, като основание,
което да води на автоматичен извод, че ***са знаели, че търговеца е
неплатежоспособен. Съдът намира, че обективното финансово правно статукво на
търговеца е било такова, че неговите ***и въпреки евентуално полагане на
дължимата грижа на добрия търговец не биха имали яснота, че всъщност длъжникът
е бил в състояние на неплатежоспособност.
На следващо място съдът счита, че
обосновката на предявения иск във връзка с евентуалното назначаване на синдик,
който би стопирал неблагоприятните за кредиторите действия и бездействия на
управляващите органи на длъжника е едно бъдещо несигурно събитие, което няма
как да бъде зачетено, като обстоятелство в подкрепа тезата на кредитора. На
първо място изобщо не е ясно дали, ако бе инициирано производство по несъстоятелност
през януари 2017г., същото щеше да завърши по начина по който е завършило дело
№ 577/19г. по описа на ПОС при обективното финансово правно състояние на
длъжника преди лятото на 2017г. когато дружеството е декапитализирано. На
следващо място още веднъж следва да се подчертае, че по делото бе оборена
презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Изрично в приетата по делото ССЕ, която
съдът кредитира е посочено, че през процесния период предприятието на ЗЕНИТ
ИНВЕСТ ЕООД е било в състояние на покрива краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи, а е установено че в този период дружеството има
единствено краткосрочни задължения. Също така и се установява в експертицата,
че общо активите превишават пасивите. При така очертаната фактическа обстановка
поведението на ответниците в никакъв случай не може да се квалифицира, като
виновно, а същото практически отразява
обективните дадености към януари 2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.627 от ТЗ на СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул Цариградско шосе № 145, сграда „София офис
център“, ет.6 против М.М.М., ЕГН **********, с адрес:
*** и Т.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** за солидарното им осъждане да
заплатят на ищеца сума в размер на 100 000 лв., като частичен иск от 2 632 200
лв., представляваща обезщетение за причинените вреди в резултат на
бездействието им, в качеството си на *** и, да заявят неплатежоспособността на
ЗЕНИТ ИНВЕСТ ЕООД в 30-дневния срок след настъпването й, като неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред ПловдивскиАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.