ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 821
гр. Пловдив,
07.06.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1475 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодек ГПК/ във връзка с чл.144
от Административнопроцесуалния кодек /АПК/.
Образувано е
молба от директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Велко Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите с
искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение №
923 от
07.05.2021 г. Подържа се, че разноските не са съобразени с разпоредителната
част на съдебния акт. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по съществото на
спора, а като краен резултат е изпратил преписката на административния орган за
изрично произнасяне, поради което делото следва да се разглежда като такова без
материален интерес.
Ответната
страна – „УНИЛИК“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. Маноле,
общ. Марица, обл. Пловдив, Свинекомплекс
***, представлявано от управителя – Д. И. Д. , чрез адвокат Д.З., поддържа
становище за неоснователност на искането, тъй като делото е с материален
интерес.
Искане е подадено
в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК от страна с надлежна процесуална легитимация,
поради което се явява допустимо.
Основното производство
е образувано по жалба и уточняваща молба от „УНИЛИК“ ЕООД, срещу мълчалив отказ
на органите по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново за възстановяване
или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019 г., подадено от „УНИЛИК“ ЕООД,
потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 37/20.03.2020 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП. Съдът е постановил решение № 923 от 07.05.2021 г., с
което е обявил нищожност на мълчаливия отказ на органите по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Велико Търново за възстановяване или
прихващане по заявление № 20090/23.07.2019 г., подадено от „УНИЛИК“ ЕООД,
потвърден с Решение № 37/20.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП и е изпратил преписката за произнасяне на органите
по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – гр. Пловдив. На основание чл.
161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съдът е осъдил Националната агенция по приходите да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски, доказани в общ размер на 33486 лева,
от които 33036 лева за адвокатско възнаграждение, 50 лева заплатена държавна
такса и 400 лева за възнаграждение на вещо лице.
Според
правилото на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 от ДОПК, обжалването
на мълчалив отказ по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване
се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, при обявяване на ревизионния акт за нищожен съдът
изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
По аргумент
от чл. 172, ал. 1 от АПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК решението по делото е
съдебният акт, с който съдът се произнася при разглеждане на жалбата по същество,
без оглед на правния изход – отмяна, цялостна или частична, изменение или
прогласяване на нищожност на оспорения административен акт. Присъждането на
съдебни разноски за жалбоподателя в хипотезата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК се дължи не под условие от естеството на оспорения административен акт и
диспозитива на съдебния акт по същество, а съобразно уважената част на жалбата
и установения материален интерес (в този смисъл решение № 1114 от 28.01.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 5796/2018 г., определение № 455/
15.01.2016 г. по адм. дело № 224/2016 г. на ВАС). В
случая жалбата в основното производство е уважена като претенцията на
оспорващия е насочена срещу мълчалив отказ, приравнен на ревизионен акт за
нуждите на съдебния контрол, свързан с конкретно определен материален интерес.
При това положение несъстоятелни се явяват доводите на административния орган,
че съдът не се е произнесъл с акт по същество, респ. че неправилно е присъдил
разноски върху материалния интерес на спора. Още повече материалният интерес по
спора е заявен и от самия административен орган с представения списък на
разноски, в който е отправил претенция за 21807,79 лв. Присъдените на
жалбоподателя разноски са реално извършени и заплатени, видно от представен по
делото доказателства. Същите са своевременно заявен и подкрепени със списък,
поради което съдът е дължал и изрично произнасяне. По изложените съображения съдът
намира, че искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските се явява неоснователно. Разноски в настоящото производство не са
заявени, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директор на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велко Търново при Централно
управление на Национална агенция за приходите за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото решение № 923 от 07.05.2021 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 14 дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: