Р Е
Ш Е Н
И Е № 260045
гр.Шумен
5.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на девети
февруари, две хиляди двадесет и първа година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора
Димитрова
2. мл.с.Соня Стефанова
при
секретаря Таня Кавърджикова и като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№25 по
описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №627/11.12.2020г. по гр.д.№1799/2020г. по описа на ШРС, съдът е оставил без уважение молбата на П.Ж.В. с ЕГН **********,
лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете С.Б.П.
с ЕГН ********** и двете с адрес *** за издаване на Заповед за съдебна защита
срещу Б.П.М. с ЕГН ********** *** за извършени
актове на насилие на 24.08.2020г. и налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, като неоснователна и недоказана, отменил е Заповед за незабавна защита № 3 от
26.08.2020г., изменена с Определение № 2286 от 27.11.2020г., оставил е без уважение насрещната молба на Б.П.М. с ЕГН **********,
лично и в качеството му на законен представител на С.Б.П. с ЕГН ********** за
издаване на Заповед за съдебна защита срещу П.Ж.В. с ЕГН ********** за
извършени актове на насилие системно и на 24.08.2020г. и налагане на мерки за
защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, като неоснователна и недоказана, осъдил е П.Ж.В. с ЕГН ********** да
заплати на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ШРС сума в размер на 25 лв.(двадесет и пет лева), представляваща
държавна такса за образуване на делото, както и 5 лв.(пет лева) държавна такса
при евентуалното служебно издаване на изпълнителен лист, осъдил е Б.П.М. с ЕГН ********** на
основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ШРС сума в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна
такса за образуване на делото, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса при
евентуалното служебно издаване на изпълнителен лист, осъдил е П.Ж.В. с ЕГН ********** да
заплати на Б.П.М. с ЕГН ********** сторените от него разноски в размер на 500
лв. (петстотин лева), представляващи заплатено от него адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие, осъдил е Б.П.М. с ЕГН ********** да
заплати на П.Ж.В. с ЕГН ********** сторените от нея разноски в размер на 500
лв.(петстотин лева), представляващи заплатена от нея разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението е обжалвано от П.Ж.В. , лично и в
качеството й на законен представител –майка на малолетното дете С.Б.П. ,
действащи ,чрез пълномощника си адв.А.Н.Ф. от САК в частта му с която е оставена без уважение
молбата на П.Ж.В. , лично и в качеството й на законен представител –майка на
малолетното дете С.Б.П. за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу Б.П.М. за извършени актове на домашно насилие на 24.08.2020г. и налагане
на мерки за защита по чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да уважи молбата му.
Решението
е обжалвано от Б.П.М. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Й.Б. от
САК в частта му с която е оставена без
уважение молбата на Б.П.М. лично и в
качеството му на законен представител
баща на малолетното дете С.Б.П.
за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу П.Ж.В. за извършени
актове на насилие системно и на 24.08.2020г. и налагане на мерки за защита по
чл.5 ал.1 от ЗЗДН като неоснователна и недоказана, като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в обжалваната му
част и вместо това да уважи молбата му.
Решението
е обжалвано от адв.П.Б.П. от ШАК
в качеството й на особен представител на малолетната С.Б.П. срещу решение
№627/11.12.2020г. по гр.д.№1799/2020г. по описа на ШРС в частта му с която е
оставена без уважение молбата на Б.П.М.
в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете С.Б.П. за издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу П.Ж.В. за извършени актове на
насилие системно и на 24.08.2020г. и налагане на мерки за защита по чл.5 ал.1
от ЗЗДН като неоснователна и недоказана, като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в обжалваната му
част и вместо това да уважи молбата на Б.П.М..
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК
е постъпил отговор от Б.П.М. ,
действащ ,чрез пълномощника си адв.Й.Б. от САК с който оспорва жалбата на П.Ж.В. като неоснователна
и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от Б.П.М. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Й.Б. от
САК с който счита
жалбата на адв.П.Б.П. от ШАК в качеството й на особен представител на
малолетната С.Б.П. за основателна и допустима
и моли съдът да я уважи.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК
е постъпил отговор от П.Ж.В. лично и в качеството й на законен
представител –майка на малолетното дете С.Б.П.
с който оспорва жалбата на адв.П.Б.П.
от ШАК като недопустима ,неоснователна
и недоказана и моли съдът да я остави без разглеждане , а ако я приеме за
допустима да я остави уважение.
Въззивните жалби са депозирани в срок от надлежни страни и при
наличието на правен интерес и са допустими.
Разгледани
по същество са неоснователни.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272
ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от
съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с
оплакванията наведени във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното
:
Производството по делото е образувано по
молба на П.Ж.В. , лично и в качеството й на законен представител –майка на
малолетното дете С.Б.П. за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу Б.П.М. за извършени актове на домашно насилие на 24.08.2020г. и налагане
на мерки за защита по чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.
Молителката
излага ,че родителските права над С. били присъдени на нея,
като с решение на ВКС бил определен подробен режим на лични контакти между
ответника и детето. Посочва, че детето било неспокойно през време на срещите с
баща си и изпитвало страх от него. М.
оказвал психически и емоционален стрес над майката и детето с постоянните си заплахи,
че ще съсипе живота на майката, че ще вземе детето и тя няма да го види никога,
както и че няма да спазва съдебното решение на ВКС. На 24.08.2020г. бащата взел
детето от детска градина в 17.00 часа и трябвало да го върне на майката в 19.00
часа. След като минал този час, молителката потърсила по телефона ответника,
който отговорил след час чрез текстово съобщение, че няма да върне детето.
Обадила се на телефон 112 и съобщила за това, отишла с майка си до адреса на
бащата, но не открили никого. На място бил изпратен и патрулен екип на
полицията. Майката била много притеснена, тъй като детето споделяло, че като е
при бащата се случвало често да я щипе, души, бие, стиска по ръцете и краката. Всички
тръгнали към полицейското управление, където майката започнала да пише
жалба.Около 22.00 часа бащата я потърсил по телефона, държейки се арогантно и
надменно и отказал да каже къде е, а след като дежурния полицай дал указания да
предаде детето, всички тръгнали към адреса на майката. Там тя посрещнала С.,
която не се чувствала добре, била уплашена, с насълзени очи. След като му
написали предупредителен протокол и ответникът тръгнал с автомобила си, майката
и детето отишли при полицаите и детето споделило, че баща стискал, душал и я
дърпал за краката. Протегнало си ръцете към тях, те светнали с фенерче и видели
раните. Оттогава С. не посещава детска градина, тъй като изпитва срам от
синините си. В заключение се моли за издаване на заповед за незабавна защита,
като се посочват конкретни мерки. Към
молбата са приложени две идентични декларации по чл.9, ал.4 от ЗЗДН.
Производството
по делато е образувано и по молба на Б.П.М. лично и в качеството му на законен
представител баща на малолетното дете С.Б.П. за издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу П.Ж.В. за извършени актове на
насилие системно и на 24.08.2020г. и налагане на мерки за защита по чл.5 ал.1
от ЗЗДН.
Молителят излага доводи за
нанесено от майката емоционално и психическо
насилие спрямо
бащата и психическо, емоционално и физическо насилие спрямо детето. Твърди се,
че тя ежедневно манипулира детето и създава у него отчуждаващи практики спрямо
бащата. Травматичните увреждания у детето вече били видими и необратими, като
това довело до родителско отчуждение спрямо него.
От представеното Удостоверение за
раждане е видно, че С. е родена на ***г. в гр. В. от майка П.Ж.В. и баща Б.П.М..
Поради това, че страните са живели съвместно и имат общо дете, то те се явяват
лица от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Молбите и на двете страни са подадени в законоустановения едномесечен
срок и се явяват процесуално допустими.
Не е спорно по делото ,че двамата молители са
родители на детето С. , като за кратко преди раждането на детето са
съжителствали заедно ,но са разделени и с Решение № 110 от 22.05.2018г. по
гр.д. № 327/2018г. на ВКС , влязло в
законна сила на 22.05.2018г., се
определя режим на лични контакти на бащата с детето .
Отношенията
между страните са крайно влошени. Същите са в непрекъснати конфликти, които са
пренесени в съда, чрез образуването на общо пет производства по ЗЗДН,
включително и настоящото в периода от 2015г. до 2020г.
Установи се
,че 24.08.2020г., бащата взел С. от
детска градина, тъй като било четвъртия понеделник от месеца и съгласно
решението на ВКС имал право на среща с детето. Двамата били придружени от свид.
М. М., с който вечеряли в ресторант „Грийн гардън“, находящ се в близост до
детската площадка до Военно училище в
гр. Ш.. След като вечеряли, тримата отишли на детската площадка, където С.
си играла. По нейно желание се качила
върху предния капак на автомобила, управляван от баща и той направил няколко
снимки с мобилния си телефон. Срещата продължила до около 22.00 часа, което било извън определения режим на контакти. След като бил уведомен от дежурен полицай, че трябва да предаде
детето на майката, ответникът се отправил с
автомобила към адреса, където му бил съставен предупредителен протокол.
Бащата продължил да стои пред адреса и полицаите с цел да предотвратят
евентуален скандал останали там до 23 часа. След неговото тръгване при тях
отишли майката и детето, като П.В. заявила, че бащата е малтретирал детето и
показали белези по ръцете в областта на китките от действията му, което било
потвърдено и от детето. В последствие майката подала жалба в РУ – Ш. заведена
под вх. УРИ № 172900 12090 от 25.08.2020г. В съдебномедицинско удостоверение №
189 от 25.08.2020г. на съдебен лекар д-р В. са описани следните травматични увреждания: по
предната страна на лявата предмишница на 4 см. над гривнената става има две
петнисти червеникави кръвонасядания с неправилна форма на площ 0.9/0.4 см. и 1.3/0.3 см. Под тях личат две бледи петнисти
кръвонасядания, съставени от множество точковидни на площ 1/0.6 см. и 0.8/0.4 см. По външната
страна на дясната предмишница на 1 см. над гривнената става има ивицовидно
червеникаво кръвонасядане с дължина 2 см. и ширина 0.6 см., почти хоризонтално
разположена, като нанесените увреждания са причинили болка и страдание.
Представена е и съдебно медицинска консултация по писмени данни с №5/2020г. на
д-р В., съобразена с протокол от съдебно заседание, в което се приема, че е
допустимо и възможно установените увреждания на детето да са получени и по
механизъма,сочен от свид. М..
По делото не се
установява по категоричен и безспорен начин , че бащата
е извършил спрямо детето С. акт на насилие, чрез силно стискане в областта на
китките на двете ръце и шията. Съдебния
лекар сочи , че механизма на тези увреждания обикновено е от удар и/или
притискане и при преценка на формата и
големината им може да се направи извод, че са получени на 24.08.2020г. от
притискане на пръсти. В декларацията си по чл.9 от ЗЗДН майката на детето е
декрарирала ,че уврежданията на детето са били причинени от бащата, но това се опровергава от показанията на свидетелите М.М. и Ст.С. и от СПЕ.
Свидетелите сочат, че С. не е играла с баща си в него ден , а със свид. М.
М.. Също така се установи ,че бащата имал здравословен проблем –скъсано
сухожилие на ръката . Свидетелят М.М. , който често придружавал бащата при
срещите му със С. , свидетелства ,че през въпросната вечер с детето си играл
той . То било щастливо при срещите ,както и във въпросната вечер искало да
остане при баща си за да играе с котката му.
Детето само поискало да се снима върху колата и получило подарък от баща
си. Свидетелят Ст.С. , разказва ,че въпросната вечер бил на същата детска
площадка със своето дете , като С. играела със свидет.М. и изглеждала радостна.
Свидетелката Д.Д. ,директор на детската градина е присъствала
на 24 август ,когато детето е взето от баща му и видяла ,че хуква към него и се
хвърля на врата му , което показвало ,че детето е щастливо. Никога не била
виждала травми върху детето , както това не били споделяли и другите учители.
Двамата свидетели работещи като полицаи в РУ Полиция само са видели синини по
ръцете на детето ,без да са присъствали когато тези синини са му били причинени
, както и свидетелката К.А. , майка на П.В. .
Дори да се приеме, че синините са
в резултат от действията на М. през този ден, то същото се е случило по време
на игра и не е волеви акт на насилие целящ да нарани детето. Вещото
лице по изготвената съдебно-психологична експертиза в съдебно заседание в
отговор на въпрос казва, че няма данни
за насилие, което да е довело до
актуална или стабилизирана психична травма у детето. Майката на детето споделя пред социалните
служители , което е отразено и в социалния доклад по делото
, че бащата
по време на игра понякога
причинява болка. Но в случая това не са действия изпълващи състава на акт
на домашно насилие по смисъла на закона,
защото не са били извършвани умишлено и с цел да нанесат вреда на детето.
Поведението на бащата спрямо детето, дори и да е създало негативни емоции у
него не може да се квалифицира като
физически акт на домашно насилие и да обоснове по отношение на М. да се наложат
мерки по ЗЗДН. За стискане в областта на шията на детето не се ангажираха
доказателства, поради което същите остават недоказани.
Бащата е изложил твърдения ,че синините по ръцете на детето са били
причинени от неговата майка в следствие от това ,че тя рязко дръпнала детето
при предаването му в процесната вечер. По делото няма доказателства майката да
е извършила такива действия , като синините не биха могли да се появят толкова
бързо от нанасянето им до показването на полицаите . Следователно твърденията
на бащата за извършен акт на физическо насилие от страна на майката са
недоказани по делото.
По делото липсват доказателства всяка една от страните да е причинила лично
на другата страна психически и емоционален тормоз на въпросната дата
24.08.2020г., или системен такъв от страна на П.В. спрямо Б. М. .
И двете страни имат твърдения , за осъществен психически и емоционален тормоз
върху детето на 24.08.2020г. , което обаче не се доказа безспорно от събраните
по делото доказателства. Както се посочи по-горе на въпросната дата детето е
било взето от детската градина от бащата и то се е зарадвало на тази среща ,
като е прегърнало баща си. Ходили са на ресторант и на детската площадка то
също е било щастливо и си е играло ,като даже е пожелало да му бъдат направени
поредица от снимки върху колата . Предвид на това твърденията на майката за
осъществен психически тормоз върху детето от страна на бащата са несъстоятелни
и недоказани ,като изложеното в декларацията й по чл.9 от ЗЗДН се опровергава
от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите М.М. и Ст.С. и СПЕ
,като свидетелите разпитани на страната на майката - двамата полицаи и бабата
на детето нямат преки и непосредствени впечатления за осъществената среща между бащата и детето на въпросната
вечер.
Следователно не се доказа по делото ,че бащата е осъществил над детето С.
емоционален и психически тормоз на 24.08.2020г.
По делото не се доказа и ,че майката П.В. е осъществила на 24.08.2020г.
емоционален и психически тормоз над детето С. и системен такъв на последък и че
има отчуждаващи практики от нейна страна спрямо детето по отношение на връзката
му с бащата. Вещото лице пояснява,
че поради изострения и траен конфликт С.
е изградила позитивен образ на родителя, с когото живее, тъй като детската психика
има нужда от стабилна основа и спокойствие. За нея това е фигурата на майката.
Същевременно, за да не загуби това тя изгражда образ на бащата, който е
негативен. Това обаче не се дължи на
отчуждаващи техники от майката , а на
това, че е жертва на конфликта на
възрастните и това е нейния защитен механизъм да се съхрани. От друга
страна бащата не е съумял да изгради
емоционална връзка с дъщеря си и да прекарва ценно време с нея. В тази връзка негативното отношение на детето спрямо
бащата не е в резултат на формирано от майката родителско отчуждение, а е
резултат от поведението на двамата родители. Данни за родителско отчуждение
има, но е в следствието именно на конфликтните отношения между възрастните.
Също така ,както се установи по горе на въпросната вечер на 24.08.2020г. детето
С. е било взето от
детската градина от бащата и то се е зарадвало на тази среща , като е
прегърнало баща си. На детската площадка то също е било щастливо и си е играло
,като даже е пожелало да му бъдат направени поредица от снимки върху колата.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че не са налице обстоятелства доказващи
осъществени актове на системно домашно
насилие , както и на 24.08.2020г. от страна на майката на детето спрямо същото.
В случая по делото се установи ,че са налице влошени отношения между
родителите на детето във връзка с неговото отглеждане и по повод изпълняване
режима на лични отношения между детето и бащата. Предназначението на защитата уредена в ЗЗДН е да защити действителните жертви от
конкретен акт или актове на домашно насилие, а не да е средство за разрешаване
на проблеми между родителите във връзка с упражняването на родителските права
върху детето им и да разрешава спорове
за изпълняването на режима на лични отношения с другия родител.
Предвид гореизложеното съдът счита , че по
делото не се събраха доказателства за
осъществено спрямо всяка от страните емоционално и психическо, а спрямо детето
и физическо насилие, поради което молбите за налагане на мерки по защита по
ЗДДН са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: Жалбоподателката П.В. не претендира разноски
по делото , като се позовава на чл.11 ал.3 от ЗЗДН ,съгласно който текст,
когато молбата е за защита на лица ,които не са навършили 18г. те не дължат
такси и разноски по делото, а молбите и на двете страни касаят именно защита правата и на детето С. , което не е навършило
18г.
По представеният списък
за разноски Б.М. претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на
1 500лв. , за който има доказателства ,че е заплатен от него на адвокат Й.Б.
, като този факт е посочен в договора за правна защита и съдействие от
13.01.2021г. В договора е посочено ,че този хонорар е за изготвяне на отговор и
за процесуално представителство по образуваното въззивно дело без да се сочи
защитата по коя от жалбите ще се осъществява . Предвид изхода от спора и неоснователността
на депозираната Б.М. жалба
на него му се следват разноски за адвокатски хонорар в половин размер , а доколкото по молбата на П.В.
тя иска защита за себе си и за детето С.
, този хонорар следва да се намали още веднъж на половина на осн.чл.11 ал.3 от ЗЗДН, тъй като детето не носи отговорност за разноските по делото.
П.В. е направила
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК относно размера на адвокатският хонорар на
адвоката на Б.М. , което съдът счита за основателно ,поради което и следва да
го намали до минималният размер посочен
в чл. 22 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение , което е сумата от 400лв.
Предвид гореизложеното на
Б.М. следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 100лв.,
като разходите за особен представител предвид изхода от спора остават за негова
сметка.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271
от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№627/11.12.2020г. по гр.д.№1799/2020г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА П.Ж.В.
с ЕГН ********** да заплати на Б.П.М. с ЕГН ********** разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 100лв.
ОСЪЖДА П.Ж.В.
с ЕГН ********** да заплати на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ШОС
сума в размер на 12.50 лв представляваща държавна такса по делото за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б.П.М.
с ЕГН **********да заплати на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ШОС
сума в размер на 12.50 лв представляваща държавна такса по делото за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.