Присъда по дело №4064/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 73
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120204064
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 73
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниД*

заседатели:С*
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Т. Ив. П.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120204064 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Б. Г. с ЕГН: **********, роден на * г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, за ВИНОВЕН в
това, че:
На 25.05.2021 г. в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ пред бл. 68, без надлежно
разрешително, съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условия и реда за разрешаване
на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗКВНП, държал високорискови
наркотични вещества - коноп със съдържание на активното вещество от 23,40% с нето
тегло 11,078 грама /единадесет грама нула седемдесет и осем/, на стойност 66,46
лева/шестдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, определена според Приложение
№ 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне цената
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание
чл. 354а, ал. 3, т. 1, от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 11 (ЕДИНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „ Общ“ режим за
1
изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
НАЛАГА на основание чл. 55, ал. 2 от НК на подсъдимия М. Б. Г. с ЕГН: **********
и наказание „ ГЛОБА“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието
„Лишаване от свобода“ в размер на 10 (ДЕСЕТ) МЕСЕЦА наложено на М. Б. Г. с ЕГН:
********** по НОХД № 3033/2019 г. на РС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „ Общ“ режим за
изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. Б. Г. с ЕГН: **********,
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 176,58 (сто
седемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляващи разноски сторени
в хода на досъдебното производство, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка
на Районен съд - Бургас и сумата от 5,00 /пет/ лева - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото, както следва:
- на основание чл.354а, ал.6 от НК, наркотичните вещества, остатъкът от които е
изпратен на съхранение в Агенция „Митници”, ЦМУ София, като ПОСТАНОВЯВА същите
да бъдат унищожени.
- опаковки и сива електронна везна с батерии, които да бъдат унищожени като вещи
без стойност.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 73/26.05.2022 г. по НОХД № 4064/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу М. Б. Г. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че: на 25.05.2021 г. в
гр. Бургас, ж.к. *, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 16, чл. 30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за
условия и реда за разрешаване на дейностите по чл. 30 от ЗКНВП, вр. чл. 73, ал. 1 от
ЗКВНП, държал високорискови наркотични вещества - коноп със съдържание на активното
вещество от 23,40 % с нето тегло 11,078 грама /единадесет грама нула седемдесет и осем/,
на стойност 66,46 лева/шестдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, определена
според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството –
престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички необходими и относими доказателствени материали.
Подсъдимият Г. беше многократно и настойчиво издирван от съда, но въпреки това
местонахождението му не беше установено и се наложи той да бъде обявен за издирване.
Въпреки положените усилия по издирването на лицето, то не беше установено, поради
което и спрямо него производството протече по реда на чл. 269, ал. 3 НПК (задочно
производство), като интересите му бяха защитавани от упълномощен защитник.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи
ефективно, както и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Защитник на подсъдимия – адв. * – БАК (преупълномощен от адв. Я.Н. – БАК, той на
свой ред упълномощен от подсъдимия Г.), пледира, че фактите по делото са установени по
несъмнен начин, но счита, че деянието следва да се преквалифицира като „маловажен
случай“. Акцентира върху това, че стойността на държаното наркотично вещество не е
висока, подсъдимият е в млада и незряла възраст, както и че наркотичните вещества са били
за лична употреба. Цитира съдебна практика, в подкрепа на становището си, като моли съда
за преквалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 354а НК и налагане на наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева. Алтернативно, ако съдът не възприеме тезата му, адв. * – БАК, моли
при определянето на наказанието да намери приложение чл. 55 НК и на Г. да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Б. Г. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, без данни за трудова
ангажираност.
До дата на инкриминираното деяние Г. е бил осъждан веднъж, отново за същото по
вид престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, като по НОХД № 3033/2019
1
г. на РС-Бургас , в сила от 22.07.2019 г., му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3
години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Свидетелите Х.К. и В.Т. работели като полицай в 02 РУ-Бургас. На 25.05.2021 г.
двамата изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“. Около 13.30 часа те забелязали подс. Г., който бил заедно с негов приятел – св.
Г.Б., да излиза от фитнес-зала, находяща се в бл. 71 в жилищния комплекс. Полицейските
служители решили да им извършат проверка, като за целта се приближили и се
легитимирали. Св. Б. представил на органите на реда СУМПС, тъй като не носил в себе си
личната си карта. Подсъдимият Г. не представил документ за самоличност, а в место това
побягнал в посока към бл. 68 в ж.к. „Славейков“. Полицейските служители хукнали след
него, като му разпоредили да спре, но той не ги послушал. В близост до офис на „Виваком“
срещу бл. 68 полицейските служители успели да настигнат подсъдимия, който като разбрал,
че ще бъде заловен, изхвърлил на земята торбичка, съдържаща тревна маса и везна.
Полицейските служители задържали подсъдимия и го попитали какво има в тази торбичка,
при което той признал, че тя съдържа марихуана за негова лична употреба и малка везна.
Полицейските служители запазили мястото на изхвърляне на торбичката. Била сформирана
е дежурна огледна група, която извършила оглед на местопроизшествието, изземвайки
процесната торбичка. На място на веществото от торбичката бил направен полеви тест,
който реагирал с характерно оцветяване за марихуана
По случая било образувано досъдебно производство, като в хода на същото била
назначена и изготвена съдебно физико химическа експертиза на намереното в торбичката
вещество. Видно от заключението на вещото лице касае се за наркотично вещество - коноп
със съдържание на активното вещество от 23,40 % и с нето тегло 11,078 грама.
С постановление от 31.05.2021 г. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит в присъствието на защитник, се възползвал от правото си да не дава
обяснения по съществото на случая, но поискал да му бъде дадена възможност да ангажира
доказателства за трудова заетост и обучение като студент. Въпреки дадената възможност –
нито в хода на ДП, нито пред съда, подсъдимият ангажира такива доказателства за
твърденията си.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
хода на производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Х.К. (л. 109 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 13 от ДП); В.Т. (л. 109 гръб – 110 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 15 от ДП); Г.Б. (л. 110 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 12 от ДП) и от приобщените по реда на чл. 279,
ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обясненията на подсъдимия М.Г. от досъдебното производство (л.
40 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 19 от съдебното производство);
писмо до ЦМУ (л. 28 от ДП) и приемо-предавателен протокол (л. 29 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 5-11 от ДП).
2
От експертизите: съдебно дактилоскопна експертиза (л. 27 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице, в хода на съдебното следствие (л. 109 от съдебното
производство) и съдебно физико-химична експертиза (л. 23-24 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 122 гръб от съдебното
производство).
От веществените доказателства: плик с опаковки и електронна везна с батерии,
приложени в кориците на ДП.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
по отделно, така и в съвкупност.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от подсъдимия или неговия
защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен
анализ на доказателствените материали.
Само с оглед пълнота съдът отбелязва, че не кредитира показанията на полицейските
служители само в частите, в които пресъздават информация получена при т.нар,
„разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по
дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на
доказателствената годност на показанията като цяло или на останалите доказателствени
материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
3
деяние на престъплението, вменено във вина на Г., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители, както и от
писменото доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие,
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката
наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия, който след като е побягнал и е бил
настигнат от полицаите се е опитал да се освободи от него, като го е изхвърлил на земята.
При тези факти съдът приема, че реално Г. е упражнявал фактическата власт върху
наркотичното вещество, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си
той го е „държал”, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното
деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не
е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета
на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да
осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет ( Решение
№ 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Поради това, фактът, че Г. се е опитал да се
освободи от веществото, като го изхвърли на земята, не променя изводът, че именно той е
лицето, което е упражнявало фактическа власт над него.
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ процесното вещество е коноп със съдържание на активното вещество от 23,40 % и с
нето тегло 11,078 грама. Конопът (марихуана) няма легално производство и употреба и
подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява
високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП.
Подсъдимият Г. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Г. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, той упражнява
фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да има разрешително за
това, като от волева страна Г. е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Относно горните факти няма никакъв спор между страните. Единствените
противоречия са съсредоточени около това дали деянието следва да се квалифицира като
„маловажно“ или не.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
4
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Както застъпва защитата – преценката всякога е комплексна и обхваща множество
отделни критерии, като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно поради
това се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога, съобразно конкретиката
на отделния случай, съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой да
даде по-голямо значение.
В настоящия случай количеството наркотично вещество не е пренебрежимо малко -
11,078 грама. Следва да се има предвид и че предвид характеристиките на веществото
„коноп“, в литературата се посочва, че типичната цигара с коноп съдържа между половин и
един грам коноп (по-подробно виж - Даскалов, Р., „Дрогите“, изд. „Мишлена“, 2006 г., стр.
248). В този смисъл, дори и да се вземе най-голямата стойност, се вижда, че се касае за
минимум 11 дози. Не може да се отмине обстоятелството, че концентрацията на активния
компонент също е висока, което също допълнително завиша степента на обществена
опасност. Стойността на държаните наркотични вещества също не е пренебрежимо ниска –
66,46 лева, като не следва да се подминава, че цената е само за нуждите на
съдопроизводството и не е актуализирана от 1998 г., като ноторно към момента, реално тя е
далеч по-висока.
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено са
съществени белези при преценката дали се касае за маловажност на случая, като не следва
да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба, но не за задоволяване на зависимост, доколкото
няма никакви доказателства (дори твърдения) Г. да страда от такава – т.е. не са били налице
улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа
зависимост. Не следва да се отминава обстоятелството, че към датата на деянието
подсъдимият е бил на възраст от 24 години (далеч от долната граница на пълнолетието), при
което извършеното не може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му
характер и последиците от извършването му. Не може да се подмине и обстоятелството, че
при вида на полицейските служители подсъдимият се е опитал да избяга и да осуети
проверката, както и да се освободи от наркотичното вещество, като го изхвърли. На
последно място, но не и по значение, подс. Г. е бил осъждан за извършването на друго
такова престъпление, свързано с наркотични вещества и дори се е намирал в изпитателния
срок на това осъждане.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав не
сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид, поради което и съдът не споделя доводите на защитата за квалифициране
на престъплението като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и „Глоба” от
2000 до 10 000 лева.

5



В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието
приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК. Това е така,
доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че количеството на
наркотичното вещество, макар и да не е с пренебрежимо малко, все пак не е и значително,
както и че се касае за млад човек все още в началото на жизнения си път. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия,
отчитайки обаче, че към датата на деянието Г. е бил осъждан само веднъж.
В случая санкционната част на нормата на чл. 354а, ал. 3 НК предвижда наказание с
минимум от една година лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
НК съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе,
съдът счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде близък до долната
граница на наказанието, макар и малко под нея, а именно - единадесет месеца „Лишаване от
свобода“. Наред с това, съдът счита, че на основание чл. 55, ал. 2 НК на подсъдимия следва
да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в минималния възможен
размер от 1000 лева. Съдът отчита, че няма данни подсъдимият да е трудово ангажиран,
поради което и по-висок размер на глобата би бил непосилен за него.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Г. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Предвид факта, че към датата на деянието Г. е бил осъждан, то и не може да намери
приложение институтът на чл. 66, ал. 1 НК.
Същевременно съдът отчита, че настоящето умишлено престъпление, за което на
подсъдимия е определено наказание „Лишаване от свобода“ е било извършено от Г. в
тригодишния изпитателен срок, определен по НОХД № 3033/2019 г., с начало 22.07.2019 г.,
поради което и на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът следва да преведе в изпълнение изцяло
наказанието, наложено на Г. по НОХД № 3033/2019 г. на РС-Бургас в размер на 10 месеца
„Лишаване от свобода“.

По режима:

Предвид обстоятелството, че общият сбор на наказанията по настоящето дело и
приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 3033/2019 г. не надхвърля 2 години, то и
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да бъде определен „Общ“ режим за
изтърпяване и на двете наказания „Лишаване от свобода“.




6

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 176,58 лева за експертизи, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдените разноски (глоба) се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
вещества, предадени в ЦМУ, които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК
следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
настоящата присъда.
По делото има приложени и веществени доказателства – опаковки и електронна везна
с батерии, които като вещи с незначителна стойност следва да се унищожат по предвидения
в ПАС ред.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни