Р Е Ш
Е Н И Е
№ 213/08.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на
втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** и с участието
на
прокурора Галя Александрова
разгледа Адм.дело №97/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.1,
ал.2 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с
чл.203 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Л.Г.Я. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Ф., с която се претендира да бъде осъдена
Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати обезщетение за
нанесени имуществени щети в размер на 300 лева, ведно със законна лихви от
датата на подаването на исковата молба до деня на окончателното заплащане на
обезщетението. По същество на спора, пълномощника на ищеца с постъпило по
делото писмено становище поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена,
като претендира и присъждане на разноски по делото в размер посочен в
представен списък на разноските.
В писмен
отговор, пълномощника на ответната страна юрисконсулт И*** оспорва исковата претенция
и моли да бъде отхвърлена. По същество на спора ответника не се явява.
Встъпилия по делото прокурор от
Окръжна Прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение, че иска следва
да бъде уважен, тъй като са налице всички законови предпоставки за осъждане на
ответника в пълния размер на претендираните имуществени вреди.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба,
доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна по делото не
е спорно, следното:
С Наказателно постановление
№18-4332-016094/23.08.2018г. , което е издадено от Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, на ищеца е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП). Ищеца е обжалвал Наказателно постановление
№18-4332-016094/23.08.2018г. , който е издаден от Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, като с влязло в сила Решение от 04.12.2018г. по НАХД
№17181/2018г. по описа на Софийския районен съд жалбата му е уважена.
От събраните по делото
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Съгласно чл.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на АПК.
Условие
за допустимост на иска (аргумента на чл.204,
ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по
съответния ред, като в случая предвид обстоятелството, че с Решение от 04.12.2018г. по НАХД
№17181/2018г. по описа на Софийския районен съд Монтана е отменено Наказателно постановление
№18-4332-016094/23.08.2018г., който е издаден от Началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР следва да
се приеме, че това условие за допустимост на иска е изпълнено.
Настоящата съдебна инстанция счита предявения иск за основателен, тъй като исковете по чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да са основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а в случая ищеца, в чиято тежест е установяване на твърдения вредоносен резултат установява с надлежни доказателства, че е налице основателност на исковата му претенция. Това е така, тъй като с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ. По делото се установява, че по НАХД №17181/2018г. по описа на Софийски районен съд ищеца е бил представляван от адвокат Ф., която е изготвила жалбата, участвала е в две съдебни заседания по делото и е взела становище по същество на спора. Тези процесуални действия на адвокат Ф. са основани на надлежно упълномощаване (л.7,8 по НАХД №17181/2018г. по описа на Софийския районен съд - сключен с ищеца Договор за правна защита и съдействие, с които тя е упълномощена от ищеца срещу сумата от 300 лева да го защитава и осъществява процесуално представителство по обжалване във връзка с административното нарушение, което е установено с АУАН №824630/31.07.2018г., въз основа на което е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е отменено от Софийския районен съд (в тази насока безспорно установяване по делото, включително и придружително писмо на л.3, в което е описан АУАН). В случая заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е реално платено при сключване на договора, съставлява вреда, причинена пряко от отменения фиш за налагане на глоба, който има характер на административен акт, тъй като той е издаден от административен орган и представлява властнически акт. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт – наказателно постановление за налагане на глоба, който е отменен от съд по
съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразно наказателно постановление за налагане на глоба от административния орган, който упражнява властническите си правомощия. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателно постановление за налагане на глоба. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца в следствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление за налагане на глоба, която ищеца е счел за
незаконосъобразно
наложена. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само
когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията
за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е
трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В тази
връзка следва да се отбележи, че в случая по ясен и категоричен начин по делото
се установява, че ищеца е заплатил на адвокат за да бъде защитаван пред съд във
връзка с нарушение, което е установено с АУАН №824630//31.07.2018г., който е
дало основание да му бъде наложена глоба с отмененото наказателно
постановление, тоест, както правилно отбелязва прокурора в писменото си
заключение, е налице и пряката причинно-следствена връзка да се претендира
възмездяване за настъпилата вреда във връзка с отмененото наказателно
постановление.
С оглед
изчерпателност следва да се посочи, че исковата претенция не е прекомерна, тъй
като според правилото на чл. 7, ал. 2, т.
1 във вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с материален интерес до 1000 възнаграждението
е 300 лв., а в случая отмененото наказателно постановление е за налагане на
глоба на ищеца е наложена глоба в размер на 200 лв, тоест при този материален
интерес, адвокатско възнаграждение не е прекомерно, респективно иска следва да
се приемат за доказан за вредите в пълния им претендирания размер от 300 лева.
Съдът, отбелязва, че непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт,
чиито елементи следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на ищеца, а именно: деяние, (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Доказателствената тежест за наличието на деликт, от който да произтича и
претендираната щета е изцяло на ищеца, тъй като той следва да докаже иска си,
като в настоящото производство ищеца е установил с надлежни доказателства
претендираното от него непозволено увреждане.
Пълнотата изисква
да се посочи, че ищеца изрично е заявил в исковата си претенция, че желае
присъждане на лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба,
която е подадена на 25.02.2019г., като за настоящият съдебен състав, който
обвързан с претенцията на ищеца е налице възможност да уважи исковата претенция
по отношение на присъдените лихви върху главницата, ка
кто е заявил ищеца, а именно
считано от 25.02.2019г. до окончателното им заплащане.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ищеца адвокат Т*** за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, ответника Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР), следва да бъде осъден да заплати в полза на
Л.Г.Я. ***, разноски по делото изразяващите се в
разноски за внесена
държавна такса в размер на 10 лева и разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство осъществено от адвокат Ф. в размер на 300 лева,
който са платени по силата на Договор за правна защита и съдействие №1063/19.02.2019г.(на
л.6 на приобщеното дело №2126/19 по описа на АССГ) или общо разноски в размер
на 310 лева. Настоящият съдебен състав счита,
че неоснователно ответника претендира прекомерност на заявения адвокатски
хонорар платен на адвокат Ф., тъй като той изцяло кореспондира с предвидения
минимум по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които за искова претенция в размер до 1000 лева е
в размер на 300 лева.
При тези доводи настоящата
съдебна инстанция, счита за основателен и доказан иска на Л.Г.Я. ***, подаден
чрез пълномощника му адвокат Ф., с която се претендира да бъде осъдена Столична
Дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати обезщетение за нанесени
имуществени щети в размер на 300 лева, предвид което на основание чл.172, ал.1 АПК във връзка с чл.203 и сл. АПК и чл.143, ал.1 АПК
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР) гр.София
да заплати на основание чл.203 и сл. АПК във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ на Л.Г.Я. ***,
ЕГН * сумата 300 (триста) лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение) следващи се от отменено
по съдебен ред Наказателно постановление №18-4332-016094/23.08.2018г., което е
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, ведно със
законова лихва върху главницата считано от 25.02.2019г. до окончателното и
заплащане, както и сумата от 310 (триста и десет) лева разноски по настоящето съдебно
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: