РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в
открито заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14810 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.П.” АД срещу П.Д.Н., в
качеството ѝ на наследник на Д.А.Н., кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца следните парични вземания: сумата от 189,86 лв., представляваща главница (продажна цена) за потребена и незаплатена ел. енергия в периода 21.09.2017 г. – 06.02.2018 г. по следните фактури ФП0259195195/13.11.2017 г. на стойност 23,14 лв.,
ФП0260368745/13.12.2017 г. на стойност 21,19 лв., ФП0261537446/15.01.2018 г. на
стойност 50,38 лв. и ФП0262384425/08.02.2018 г. на стойност 95,15 лв., издадени
в периода от 06.11.2017 г. до 08.02.2018 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в с гр. ***, с клиентски № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от
44,75 лв., представляваща мораторна лихва за
заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура
до 29.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3484/14.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7968/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
Твърди се
в исковата молба, че Д.А.Н., като наследодател на ответницата П.Д.Н., е била
клиент на „Е.П.” АД за посочения обект, като отношенията между страните се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.п.”
АД, по силата на които потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота ел. енергия. Ищецът е доставил на потребителя посоченото
количество ел. енергия, а последният не е изпълнил задълженията си за заплащане
на същата и е в забава. В допълнение се посочва, че по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том II, рег. № 1424, дело № 280 от 2017 г. по описа на Нотариус Кънчо Ицков, наследодателката Д.А.Н. е
прехвърлила правото на собственост върху процесния обект на потребление на
трето неучастващо в спора лице – Петър Милков Малчев, като съгласно т. III, стр. 2 от посочения НА въводът във владение е
следвало да се извърши на 30.01.2018 г. Поддържа се, че ответницата, в
качеството ѝ на наследник на потребителя Д.А.Н., се явява задължено лице
по вземанията на ищеца за потребена ел. енергия и
лихви за процесния период. Моли се за уважаване на предявените искове поради
изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното
производството разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата П.Д.Н., чрез назначения ѝ особен представител, в който се
оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че ответницата не е
получила покана за доброволно изпълнение на задълженията и не знае за
вземането. Навеждат се доводи за пороци в процедурата по чл. 47 ГПК,
осъществена в заповедното производство, досежно
връчването на заповедта за изпълнение на ответницата. Оспорва се
обстоятелството, че ответницата е била ползвател на имота в процесния период,
респ. че е имала качеството на потребител на ел. енергия. Навежда се довод, че
още на 20.09.2017 г. наследодателката на ответницата
е продала процесния имот, поради което от вписването на нотариалната сделка
купувачът е станал собственик. Посочва се, че представените от ищеца фактури
като частни свидетелстващи документи не обосновават дължимостта
на претендираните суми. Предвид липсата на облигационна връзка между страните с
предмет доставка на ел. енергия за процесния обект в заявения период, счита
предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства и заключенията по назначените съдебно-счетоводна
експертиза и първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Според чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и
е снабдявано и закупува същата от „Е.П.“ АД. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина определени в общите условия, които са посочени
в чл. 26 от ОУ.
Изяснява се от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2017 г., че на посочената дата Д.А.Н.
е продала на Петър Милков Малчев собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент № 32, находящ се в гр. Варна, р-н Младост,
ж.к. „Трошево“, ул. „Тихомир“ № 29, вх. В, ет. 1,
като страните по продажбеното правоотношение са уговорили въводът
във владение на новия собственик на имота да се извърши на 30.01.2018 г.
Видно от приложеното удостоверение за наследници от 15.02.2018 г. Д.А.Н.
е починала на 15.01.2018 г., за което е съставен акт за смърт № 108 от
08.02.2018 г., като неин единствен наследник е ответницата П.Д.Н.. Въпросното
удостоверение е издадено по подадено от ответницата П.Д.Н. искане от 15.02.2018
г., отправено до Район „Младост“ – Община Варна, видно от издаденото писмо от
20.07.2021 г. от общинската администрация. Изяснява се от представената справка
от 02.07.2021 г., издадена от Служба „Архив“ при Районен съд – Варна, че в
особената книга, водена при съда, няма вписан отказ от наследството на Д.А.Н. от
ответницата.
От представеното заявление № 4761871/05.02.2018 г. се установява, че на
05.02.2018 г. Петър Милков Малчев е заявил желанието си за снабдяване с
електрическа енергия от „Е.П.“ АД за процесния обект на потребление с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********, с досегашен ползвател Д.А.Н.,
като е приложил документ за собственост – горепосочения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2017 г.
За процесния период на потребление от 21.09.2017 г. до 06.02.2018 г. са
издадени от ищцовото дружество следните фактури за
дължимата от потребителя на горепосочения обект на потребление продажна цена за
ел. енергия: фактура № **********/13.11.2017 г. на стойност 23,14 лв. за период
от 21.09.2017 г. до 20.10.2017 г., с падеж 01.12.2017 г., фактура № **********/13.12.2017
г. на стойност 21,19 лв. за периода от 21.10.2017 г. до 20.11.2017 г., с падеж 02.01.2018
г., фактура № **********/15.01.2018 г. на стойност 50,38 лв. за периода от 21.11.2017
г. до 20.12.2017 г., с падеж 01.02.2018 г. и фактура № **********/08.02.2018 г.
на стойност 95,15 лв. за периода от 21.12.2017 г. до 06.02.2018 г., с падеж 28.02.2018
г., или общо за 189,86 лв. Вписаната във фактурите единичната цена за kWh на отчетената ел. енергия по дневна тарифа е 0,18535 лв. без ДДС и по
нощна тарифа е 0,10260 лв. без ДДС.
Според заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза в електронната система на ищеца съществуват
просрочени задължения за ползвана ел. енергия за процесния обект на потребление
по фактури, издадени в периода 06.11.2017 г. 08.02.2018 г., на обща стойност от
190,67 лв., от която сумата от 0,81 лв. представлява задължение по фактура №
**********/06.11.2017 г. за начислени лихви върху просрочени суми, платени на
01.11.2017 г. и не е предмет на настоящото дело. Вещото лице е изчислило размера
на мораторната лихва върху вземанията по
горепосочените фактури за периода от падежа на всяка една от тях до 29.06.2020
г. в размер на 44,75 лв. Според експертът количествата ел. енергия по
процесните фактури са правилно остойностени,
съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени.
Установява се от първоначалната съдебно-техническа експертиза, че на процесният обект с абонатен номер ********** за периода от 21.09.2017
г. до 06.02.2018 г. е доставено и потребено общо
количество енергия от 1008 kWh, което е отчетено в резултат на редовно месечно
отчитане по показанията на електромер тип MЕ162 с
фабричен № 1114021564345760, монтиран в процесния обект. СТЕ е бил в
метрологична годност относно спорния период на потребление. На зададения от
съда въпрос като задача на експертизата да посочи какво е количеството потребена ел. енергия от 21.09.2017 г. до 30.01.2018 г. и
за периода от 31.01.2018 г. до 06.02.2018 г. вещото лице е отговорило, че не е
възможно да се определи поради липсата на данни за засечени показания в периода
от 21.12.2017 г. до 30.01.2018 г. и е разделило периода на потребление на
следните два периода 21.09.2017 г. – 20.12.2017 г. (със стойност на ползваната
ел. енергия 94,71 лв.) и 21.12.2017 г. – 06.02.2018 г. (със стойност на
ползваната ел. енергия 95,15 лв.).
От страна на ищеца е поискано да бъде задължено по реда на чл. 192 ГПК
третото лице „Електроразпределение север“ АД да представи извадки/разпечатки,
отразяващи отчетите на СТИ с титуляр на партидата Д.А.Н. през периода от м.
декември 2017 г. до м. януари 2018 г. (вкл.), както и констативен протокол за
отчет на СТИ в процесния обект от 06.02.2018 г. От изисканата от третото лице
документация (л. 151 – 153 от делото) е видно, че са извършвани редовни
ежемесечни отчитания на потреблението на обекта, като последното по партидата
на Д.А.Н. е на 20.01.2018 г. при което са отчетени следните показани: дневна
тарифа – 4091 kWh, както и нощна тарифа – 2228 kWh. На 06.02.2018 г. по повод постъпило заявление от Петър Милков Малчев
е съставен констативен протокол, при което са отчетени показания за нощна
тарифа от 2258 kWh и дневна тарифа 4171 kWh,
т. е. с 80 kWh повече за дневна тарифа и с 30 kWh повече за нощна тарифа от последния отчет за предишния ползвател на
имота.
Назначена по делото и неоспорена от страните е допълнителна
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че снетите
показания, отразени в приложената справка от „Електроразпределение север“ АД и
констативен протокол от 06.02.2018 г., съответстват на фактурираните
количества, като последната фактура № ********** е издадена за период на
потребление от 21.12.2017 г. до 06.02.2018 г. – 47 дни, респ. в нея са включени
данните от отчетите на 20.01.2018 г. и 06.02.2018 г.
Предвид така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Правното действие на договора за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор
не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично
потребление (електрическа енергия – арг. чл. 110, ал.
2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите
стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена и да получи вещите (арг.
чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договора – арг. чл.
200, ал. 1 ЗЗД.
В тежест
на ищеца е да установи наличието на твърдяното облигационно
правоотношение с Д.А.Н., качеството ѝ на потребител по договор за
продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата
на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на
твърдяната стойност, отчетена по предвидения в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред, изискуемостта на
задължението и размера на мораторната лихва върху
главниците, а така също и одобряването и обнародването на горните Общи условия.
Ищецът следва да докаже, че ответницата е наследник на потребителя Д.А.Н.,
който е приел наследството, оставено от същата.
При съвкупния анализ на представените писмени доказателства категорично
се установява, че наследодателят на ответницата Д.А.Н. е била потребител на ел.
енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУ) за част от исковия период – от
21.09.2017 г. до 15.01.2018 г. (датата на нейната смърт), тъй като до
уговорената в нотариалния акт от 20.09.2017 г. дата, на която следва да се
предостави владението върху имота на новия собственик – 30.01.2018 г., същата е
имала правото да ползва електроснабдения от ищеца
имот, респ. до датата на своята смърт е била негов ползвател.
Няма спор между страните, че ответницата е единствен наследник на
починалия потребител на ел. енергия Д.А.Н. за процесния имот, който е приел
наследството, оставено от същата, което обстоятелства се установява и от горецитираните писмени доказателства – удостоверение за
наследници от 15.02.2018 г., искане от 15.02.2018 г., отправено до Район
„Младост“ – Община Варна и справка от 02.07.2021 г., издадена от Служба „Архив“
при Районен съд – Варна.
С оглед изложеното съдът счита, че към
процесния период между ищецът и наследодателя на ответницата е съществувало
действително правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект на потребление.
Установено е по делото, според заключенията на назначените по делото
първоначална и допълнителна СТЕ и заключението по ССчЕ,
както и от изисканите от третото неучастващо по делото лице документи, че
ищецът е извършил доставка на ел. енергия в количество от 1008 kWh, което възлиза на стойност 189,08 лв. за периода от 21.09.2017 г. до 06.02.2018
г.
Настоящият съдебен състав обаче приема, че в качеството си на наследник
на потребителя на ел. енергия за процесния обект ответницата отговаря за
задълженията на своя наследодател за периода, в който същият е ползвал ел.
енергия, т.е. най-късно до 15.01.2018 г. В този смисъл разликата между
отчетеното количество потребена ел. енергия на
06.02.2018 г. с констативен протокол от същата дата и тази от последния редовен
отчет по партидата на Д.А.Н. от 20.01.2018 г. следва да бъде извадена от
задължението на потребителя по последната фактура от 08.02.2018 г. Така,
съобразно горепосочените показания за дневна и нощна тарифа, разликата от 80 kWh за дневна тарифа, чиято стойност на ел. енергията възлиза на 17,79 лв.
с ДДС, и разликата от 30 kWh за нощна тарифа, чиято стойност на ел.
енергията възлиза на 3,69 лв. с ДДС (общо 21,48 лв.), според посочената във
фактурите единична цена за kWh, следва да бъдат приспаднати от общото
задължение на потребителя.
Следователно, ответницата, в качеството ѝ на наследник на Д.А.Н.,
дължи заплащане на продажна цена за потребена и
незаплатена ел. енергия в периода 21.09.2017 г. – 15.01.2018 г. в общ размер на
168,38 лв. по следните фактури: ФП0259195195/13.11.2017 г. на стойност 23,14
лв., ФП0260368745/13.12.2017 г. на стойност 21,19 лв., ФП0261537446/15.01.2018
г. на стойност 50,38 лв. и ФП0262384425/08.02.2018 г. на обща стойност 95,15
лв., от която са дължими 73,67 лв., издадени в периода от 06.11.2017 г. до
08.02.2018 г. за обект с абонатен № **********, находящ
се в с гр. ***, с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението.
За посочената продажна цена на ел. енергия ищецът е издал процесните
фактури, които не са били заплатени от потребителя и неговия наследник, поради
което е налице забава в плащанията за тези задължения в периода от датата на
падежа на всяка фактура до 29.06.2020 г., за което се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Предвид приетия от съда за дължим размер на задължението по фактура ФП0262384425/08.02.2018
г., се налага корекция и в дължимия размер на обезщетението за забава, изчислен
от вещото лице по ССчЕ, което съобразно размера на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, се равнява на 40,42 лв.
При тези
съображения съдът приема, че предявените установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват
частично основателни и следва да бъдат уважени до горепосочените размери от
168,38 лв. за главница и 40,42 лв. за мораторна
лихва, а за разликите до пълните им предявени размери, както и за периода от
16.01.2018 г. до 06.02.2018 г. относно вземането за главница, да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
За пълнота
на изложението следва да се изясни, че доводите на ответната страна досежно това, че със заповедното производство кредиторът е
загубил времето си и вземането е останало спорно, тъй като длъжникът не е уведомен
за претенцията, неефективния ред на заповедното производство и генерирането на
допълнителни разноски за длъжника, са напълно ирелевантни за настоящия правен
спор. Процедурата по чл. 47 ГПК относно уведомяването на длъжника за издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7968/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
е изцяло спазена, като същият е бил търсен по регистрирания му постоянен и
настоящ адрес, изготвени са справки от НАП и Търговския регистър, видно от
които длъжникът няма действащи трудови договори, а на адресите на юридическите
лица, на които длъжникът е управител, същият не е бил намерен. При посещенията
на постоянния и настоящ адрес на длъжника връчителят
е събрал информация по надлежен ред, че лицето не живее на този адрес, и е
залепено уведомление по чл. 47 ГПК. В този смисъл указанията на съда към
заявителя за предявяване иск за установяване на процесните вземания са напълно
в съответствие с изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК, съобразно уважената, отхвърлената и прекратената част от исковете, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото
производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и са приложени
доказателства за реалното им извършване, а именно сумата от 1046,57 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
депозит за особен представител на ответната страна и депозити за СТЕ и ССчЕ, както и сумата от 66,52 лв., представляваща направени
в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че П.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 168,38 лв. (сто шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща главница (продажна цена) за потребена и незаплатена ел. енергия в периода 21.09.2017 г. – 15.01.2018 г. по следните фактури ФП0259195195/13.11.2017 г. на стойност 23,14 лв.,
ФП0260368745/13.12.2017 г. на стойност 21,19 лв., ФП0261537446/15.01.2018 г. на
стойност 50,38 лв. и ФП0262384425/08.02.2018 г. на обща стойност от 95,15 лв.,
от която дължими 73,67 лв., издадени в периода от 06.11.2017 г. до 08.02.2018
г. за обект с абонатен № **********, находящ се в с
гр. ***, с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, и сумата от 40,42 лв. (четиридесет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща мораторна лихва за заплащане на
горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до
29.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3484/14.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7968/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница (продажна
цена) за потребена и незаплатена ел. енергия за разликата над уважения размер от 168,38 лв. до
пълния претендиран размер от 189,86 лв., както и за
периода 16.01.2018 г. – 06.02.2018 г. и предявения иск за мораторна
лихва за разликата над уважения размер от 40,42 лв. до пълния претендиран размер от 44,75 лв.
ОСЪЖДА П.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 1046,57 лв. (хиляда четиридесет и шест лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 66,52 лв. (шестдесет и шест лева и петдесет и две стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: