ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. Перник , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК, вр. чл. 66, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Р.А., като пълномощник на В.З.
срещу Определение № 3276 от 13.11.2020 г. на Пернишкия районен съд, постановено по
гр.д. № 4823/2020 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна
на определение № 3245 от 28.10.2020г., с което е върната исковата му молба, с която е
предявен иск за намаляване на определената с решение № 759/09.07.2015г., постановено по
гр.д. № 2636/2015г. по описа на РС-Перник издръжка, която В.З. следва да заплаща на
дъщеря си *** и е прекратено производството по делото, както и искането, обективирано в
молба от 12.11.2020г. за възстановяване на срок за изпълнение на указания.
Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на атакуваното
определение и иска обезсилването му.
В производството няма конституирана ответна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и
представените с частната жалба, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, намери
следното.
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
1
Първоинстанционното гр. д. № 4823/2020 г. на Районен съд – Перник е образувано
по предявен като насрещен в производството гр.д. № 5143/2019 г. по описа на РС-Перник
иск на В. Ю. З. срещу К. С. О., с която се иска намаляване на определената с решение №
759/09.07.2015г., постановено по гр.д. № 2636/2015г. по описа на РС-Перник, издръжка,
която В.З. следва да заплаща на дъщеря си ***, чрез нейната майка и законен представител,
който не е приет за съвместно разглеждане.
С разпореждане № 16012/04.11.2020г. районният съд след извършена констатация
за наличие на нови обстоятелства, възникнали след предявяване на иска, а именно
постановяване на решение по гр.д. № 5143/2019 г. по описа на РС-Перник, с което е
увеличен първоначално определеният размер на дължимата от настоящия ищец издръжка на
дъщеря му *** от 500 лв. на 650 лв. месечно, е указал на ищеца да конкретизира искането си
съобразно новото обстоятелство, а ако поддържа предявената искова молба да обоснове
правен интерес, също така да посочи срещу кого предявява иска си и уточни дали
ответникът живее в страната.
Със заявление от 23.09.2020г. ищецът уточнява, че поддържа иска си така, както е
предявен и е посочил известен му адрес на ответника.
С разпореждане № 16324/24.09.2020г. съдът е дал нови указания до ищеца да
уточни петитума на иска и внесе дължимата се за разглеждането му държавна такса. Препис
от него е връчен на адв. А. на 05.10.2020г. и в последния ден на определения едноседмичен
срок със заявление от 12.10.2020г. същият уточнява, че поддържа иска, както е предявен, и
моли за удължаване на срока за внасяне на държавна такса предвид обстоятелството, че
доверителят му живее в чужбина и за изпълнението на указанията е необходимо повече
време. С определение № 3220/12.10.2020г. съдът е продължил срока с 2 седмици –
26.10.2020г.
С определение № 3245/28.10.2020г. РС-Перник след извършена констатация, че в
определения срок не са представени доказателства за внесена държавна такса на основание
чл. 129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
Със заявление от 12.11.2020 г. адв. Р.А. е направил искане за възстановяване на
срока за изпълнение на указанията поради наличие на особени непредвидени обстоятелства,
а именно на ***г. на същия е направен PCR тест за Covid-19, резултатът от който бил
получен на ***г. и бил положителен, което наложило съобразно препоръка на личния лекар
на адвоката и задължителни предписания на РЗИ-К., видно от представените към молбата
болничен лист от ***г. и предписание от РЗИ-К. от ***г. Към молбата е приложено и
платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 216 лв., съобразно дадените от
съда указания.
В обжалваното определение съдът е приел, че тъй като е постановил
прекратително определение по делото, няма как сам да отмени същото, като наличието му
2
препятства възможността за възобновяване на срока за изпълнение на дадените указания.
Определението е неправилно.
Възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК е процесуален способ за
защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от
пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за
извършване на процесуално действие. Предпоставките за възстановяване на срок са уредени
в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, като тяхното доказване е в тежест на страната, която
твърди, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото
процесуално действие преди изтичане на срока. Абсолютна процесуална предпоставка за
иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само
пропуснатият срок може да бъде възстановен. Компетентен да се произнесе по молба за
възстановяване на срока е съдът, пред който е следвало да бъде извършено просроченото
действие и това става в открито заседание с призоваване на страните.
Съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 ГПК пропуснатото действие
следва да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването, а ако съдът
възстанови срока, извършеното процесуално действие придобива с обратна сила
процесуална релевантност, т.е. смята се като своевременно извършено. С обратна сила
отпадат породените от процесуалното бездействие последици. Възстановяване на срока
заличава последиците от връщане на исковата молба и води до възобновяване на делото.
/определение № 236/16.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2321/2016 г. на ВКС,
определение № 657/15.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 4849/2014 г. на ВКС/. Няма
нужда прекратителното определение да бъде отменено от горната инстанция. Действително
постановено определение не може да се отмени от постановилия го съд по реда на чл. 253
ГПК, но неговата отмяна е косвен резултат от уважаването на молбата за възстановяване на
срока.
Като инстанция, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете,
подлежащи на обжалване с частна жалба, въззивният съд винаги разполага с правомощието
самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна
норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по
неговото същество, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания.
В случая молбата за възстановяване на срока е подадена в срока по чл. 64, ал.3
ГПК – в едноседмичен срок от съобщението за пропускане на срока – връчване на
прекратителното определение. Разпоредбата на чл. 66, ал.1, изр. второ ГПК предвижда
разглеждане на молбата в открито съдебно заседание, но в случая доколкото все още в
производството не е конституирана насрещна страна и не се налага събиране на
доказателства, извън представените с молбата, разглеждането на същата в закрито съдебно
заседание няма да накърни правата на молителя.
3
От представеното копие на болничен лист и предписание на РЗИ е видно, че за
периода *** г. включително адв. А. е бил временно нетрудоспособен, поставен в изолация,
поради което е бил в невъзможност да изпълни указанията на съда в определения срок.
При посочените обстоятелства следва да се приеме, че пропускането на срока да се
внесе държавната такса се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не
е могла да преодолее. Адвокат А. е процесуален представител на ищеца, редовно
упълномощен, поради което и той е получил съобщението за постановеното разпореждане
на съда. Били са налице именно непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е
могъл нито да предвиди, нито да преодолее и това състояние не е зависело от волята му.
Съгласно чл. 65, ал. 2 ГПК едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават
онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за
внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. В случая
определянето на нов срок не е необходимо предвид това, че към молбата е представено
платежно нареждане за внесена държавна такса.
С оглед на тези съждения обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него да се възстанови срокът за внасяне на държавна такса за разглеждане на
предявения иск.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3276 от 13.11.2020 г. на Пернишкия районен съд,
постановено по гр.д. № 4823/2020 г. вместо което ПОСТАНОВЯВА
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за внасяне на държавна такса за разглеждане на
предявения иск по гр.д. № 4823/2020г.
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му по реда на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4