Р Е Ш
Е Н И Е
№ 156
гр.***, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5842 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на СНЦ „***“ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“, хотел „***“, чрез представляващия – А.М., против Наказателно постановление
№ 352265-F392308/09.08.2018г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата),
вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност и противоречие
с материалния закон. Посочва се, че в АУАН и НП не са въведени факти за
извършени продажби през конкретния ден, за който не е бил отпечатан дневен
финансов отчет. На следващо място се застъпва, че в НП липсват задължителни
реквизити,сред които датата на извършване на нарушението, а отделно от това
контролните органи са допуснали неяснота в санкционния акт, посочвайки
разпоредбата на чл. 118, ал.4 ЗДДС, която няма за адресат данъчно-задължените
субекти. В този смисъл се настоява, че жалбоподателят не е могъл да разбере в
какво точно е „обвинен“. Под евентуалност се иска приложение на чл. 28 ЗАНН,
като се развиват подробни съображения в подкрепа на тази теза.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Азманов, който счита че
жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.7 - НП е връчено
на упълномощено лице на 16.11.2019г., а жалбата е депозирана на 23.11.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 22.06.2018г. в 16.09 часа св. Д.Т. - инспектор
по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство
на обект – тенис клуб „***“, находящ се в м. „Голата нива“, зад Big Outlet Burgas, стопанисван от сдружението –
жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирала, че в обекта има
въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Daisy Micro – 01 KL” с ИН на ФУ № DY366468. Св. Т. проверила Книгата за дневни финансови
отчети в обекта, като съпоставила данните от нея с извадените КЛЕН, при което
констатирала, че на 21.06.2018г. не е бил изведен дневен финансов отчет. Свидетелката
преценила, че с това си поведение сдружението не е изпълнило задължението си за
всеки работен ден, в който са се извършвали продажби да принтира дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на
място бил съставен констативен протокол с № 0343644/22.06.2018г., като
представител на сдружението бил поканен да се яви в ТД на НАП – ***.
На 29.06.2018г. в ТД на НАП-*** се явил представител,
като в негово присъствие свидетелката съставила АУАН № F392308/29.06.2018г., квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4
от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на представителя,
който го подписал и получил копие от него, без да направи възражения. В срока
по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 09.08.2018г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че
горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена
санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице
основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.
Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена
като нарушена разпоредбата на чл.39,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Направена е и привръзка между тази
разпоредба и разпоредбата на чл.118,
ал.4 ЗДДС, което съдът намира също за правилно. Изречение първо и
второ на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 гласят, че лицето по чл. 3 отпечатва
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. При
продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 няма
задължение да отпечатва дневен финансов отчет, той се генерира автоматично и се
записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Чл.118,
ал.4 от ЗДДС посочва, че Министърът на финансите издава наредба, която урежда
определени отношения, подробно описани в разпоредбата. Така изписаната цифрова
квалификация е правилна и законосъобразна, поради което и не се споделят
доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита.
В същото време, обаче, с атакуваното
понастоящем наказателно постановление АНО е санкционирал сдружението-жалбоподател,
като му е наложил на основание чл.185, ал.1
ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева. Разпоредбата на чл.1 на чл.185
от ЗДДС гласи, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1 ЗДДС - всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали
е поискан друг данъчен документ. Очевидно санкционната разпоредба на чл. 185, ал.1 ЗДДС намира приложение само
при нарушения свързани с неиздаване на фискален бон или системен бон. В конкретния
случай нарушението не се състои в неиздаване на някой от тези документи, поради
което неправилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 185, ал.1 ЗДДС като по този
начин СНЦ „***“ е санкционирано за административно нарушение,
което не е извършило – т.е. налице е несъответствие между нарушеното правило за
поведение и кореспондиращата санкция за това нарушение.
Тук е мястото да се посочи, че изискването
за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови
разпоредби следва от нормите на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал.
1 от ЗАНН. Последното норма обвързва издаването от наказващия орган на
наказателно постановление от положителен отговор на въпроса има ли извършено
деяние от нарушителя и извършено ли е виновно. Терминът деяние препраща към
дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а това, че според
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание, визира корелацията
между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на този корелация
изключва правомерността на материалното административнонаказателно
правоотношение. В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната
норма се съдържат в чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Този
текст установява при какви условия какво поведение е дължимо от правния субект.
Неизпълнението на това задължение има за последица инвокиране на санкцията на
правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на
материалното административнонаказателно правоотношение. Част от съдържанието на
това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно
административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл. 39,
ал.1 от Наредба № Н-18 е наказанието/санкцията по чл. 185, ал.2 ЗДДС, а не чл. 185, ал.1
ЗДДС, която предвижда, че извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. В случая безспорно е допуснато нарушение на нормативен акт
по прилагане на чл. 118 ЗДДС извън случаите на неиздаване на фискален или
системен бон, поради което санкционната норма следва да е именно ал. 2 на чл. 185 ЗДДС и тя е следвало
да се посочи в НП.
Доколкото производството по оспорване на
наказателно постановление пред районен съд протича по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища
(действащи като въззивна инстанция) е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление. В конкретния случай, обаче правилната санкционната норма, която
следва да се приложи предвижда по-тежко наказание, поради което и няма
процесуална възможност с настоящето решение съдът да измени наказателното
постановление, прилагайки правилната санкционна норма.
Няма значение, че съгласно разпоредбата на изречение последно на чл. 185, ал.2 ЗДДС - когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Очевидно препращането е само към размера на санкцията, а не и към съответстващата санкционна норма, поради което и ако АНО е преценил, че не се касае за неотразяване на приходи е следвало след като приложи чл. 185, ал.2 ЗДДС, да препрати към ал. 1 ЗДДС, но само досежно размера на кореспондиращото наказание/санкция и в неговите граници да извърши съответната индивидуализация. В конкретния случай това не е сторено, поради което и настоящият съдебен състав счита, че е налице съществено нарушение на материалния закон при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, поради което и обжалваното понастоящем НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 352265-F392308/09.08.2018г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание
чл. 185, ал.1 от ЗДДС на СНЦ „***“ с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: M. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.