РЕШЕНИЕ
№……………. 30.12.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На двадесет и първи декември през две хиляди двадесет
и една година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от
районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 3 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова
молба от Р.Т.К. ЕГН**********,*** против СУ „Христо Смирненски“ с. Оброчище, с която моли съда да
признае уволнението й със заповед № РД-07-243/04.11.2020 г. на началника на
РУО-Добрич за незаконно и постанови отмяната му; да осъди ответника да й заплати обезщетение за
времето, през
което е останала без работа за периода от 4.01.2020 г. до 4.07.2020 г. (касае се за
техническа грешка в годината) в размер на 13 130,28 лв.; за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка на Р.Т.К..
Съдът след определение №263/12.07.2021 г. по в.ч.гр.д. №418/2021 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, като взе предвид отстранената нередовност на несъответствието между заглавната част на исковата молба, където са посочени законните текстове, на които се основават претенциите, обстоятелствена част и петитума на исковата молба, намира, че в настоящото производство е подаден за разглеждане и иск от Р.Т.К. срещу СУ „Христо Смирненски“, с Оброчище за възстановяване на заеманата пред това длъжност.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът намира исковете за неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения, прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че работел като „д.“ в СУ „Христо Смирненски“, с. Оброчище по силата на трудов договор възникнал в резултат на конкурс, но с атакуваната заповед неговото трудово правоотношение било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Заповедта за прекратяване на трудовия договор, ищецът намира за незаконосъобразна и немотивирана. Навежда доводи, че при определяне на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението му.
Твърди, че същата е издадена без преди това да са поискани обяснения от ищеца. Оспорва извършването на сочените в заповедта нарушения.
Ответникът намира издадената заповед за законосъобразна и мотивирана. Оспорва обстоятелството, че не са искани обяснения от служителя във връзка с констатираните нарушения.
Правната квалификация на
исковете е по
чл. 344, ал.1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от КТ.
Между страните е съществувало трудовоправно
отношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „д.“ в СУ Христо
Смирненски, с. Оброчище. В тоя смисъл е и представеното споразумение №РД 07-09/30.07.2010
г. В атакуваната заповед № РД-07-243/4.11.2020 г., трудовото правоотношение
било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 187, ал. 1, т.
3 и т. 10 от КТ - за установени нарушения, констатирани с извършена проверка,
назначена със заповед №РД-06-217/03.07.2020 г. на началника на РУО – Добрич,
изразяващи се в нарушаване на училищния учебен план, изразяващ се в несъответствие
в броя на учебните часове по физическо възпитание и спорт в 11 клас;
несъответствие в броя на учебните часове по учебна практика по сервиране и
учебна практика по технология на кулинарната продукция; несъответствие в броя
на часовете по задължителна подготовка в
12 клас по учебния предмет технология на кулинарната продукция; несъответствие
в броя часове на учебната практика в 12 клас по
учебния предмет технология на кулинарната продукция.
Исковете са допустими. Подадени са в предвидения в
Кодекса на труда преклузивен срок и от лице с правен интерес.
За да разгледа исковете по същество, и на
основание чл. 193, ал. 2 от КТ, съдът следва да разгледа възражението на ищеца
относно непоискване на писмения обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание.
Въведени са доводи от ответната страна, подкрепени
с доказателства – нотариална покана, вх. № РД-28-507 от 21.10.2020 г., показанията на К.К., Ж.Т. относно отправяне на искане до
служителя за обяснения по повод на констатираните нарушения, обективирани в
констативен протокол от 14.07.2020 г. на комисията, назначена със заповед №РД-06-217/03.07.2020
г. на началника на РУО – Добрич, и по – конкретно, каква е причината за
несъответствието на броя часове в училищния учебен план и променените седмични
разписания по електронен път и чрез нотариална покана.
Съобразно съдебната практика, чл. 3, ал.2 от ЗЕДЕП
приравнява електронният документ на писмения такъв, следователно даденото в
обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления
следва да намери приложение и относно електронните документи.
Според
Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на
електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, в трудовия договор или в друга
писмена форма страните по трудовото правоотношение могат да дадат изрично съгласие да бъдат адресати на
електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото
правоотношение.
С оглед изложеното се стига до извода, че при
липса на изрично съгласие електронният обмен между служител и работодател не
представлява валидно връчване. Освен това твърдението на ответната страна е, че
пощата, на която е изпращано искането за обяснение не е лична такава на ищеца.
Съобразно приетите доказателства става явно, че
към момента на осъществяване на процедурата по изискване на обясненията, ищцата
е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност вследствие на заболяване –кокалче
на крака и операция на кокалче на крака. В тоя смисъл са представените болнични
листи за периода общо от 01.09.2020 г . до 17.12.2020 г.
За да изпълни задължението си за връчване на
искането за обяснения, работодателят следва да направи всичко възможно, да го
връчи на работника или служителя или го изпрати на посочения от него адрес.
Доктрината приема, че връчването на документи,
свързани с трудовото правоотношение е възможно да се осъществи чрез връчване с нотариална
покана. В случаите, при които адресатът не може да бъде намерен или се укрие,
служителят в нотариалната кантора следва посредством три посещения в рамките на
един месец да направи опит за връчване, при което, ако се окаже невъзможно, да
залепи уведомление, в което посочи, че документът се намира в нотариалната
кантора и може да бъде получен в двуседмичен срок от залепването на
уведомлението.
Така е станало и в това производство. Служителят в
нотариалната кантора, е посетил адреса три пъти на 10.09.2020 г., на
20.090.2020 г. и на 01.10.2020 г., но това не е станало в рамките на един
месец. Уведомлението е залепено на входната врата на вх.********в гр. Добрич.
Въпросът е доколко това връчване може да се приеме
като редовно в светлината на чл. 193, ал. 3 от КТ - разпоредбите на предходната
алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били
изслушани или дадени по негова вина.
Според настоящият състав на съда, при тези данни
по делото, не е изпълнен целия фактически състав на фингираното връчване, което
има за правна последица невръчване на искане за писмени обяснения.
По
отношение на възражението за немотивирана заповед за налагане на дисциплинарно
наказание:
Съгласно
чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено наказанието и
законовият текст, въз основа на който се налага. Това са задължителните
реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Липсата, на който и да е от тези
реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която съдът следва да извърши. Особено съществено изискване към
мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и
субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата,
при които е извършено, както и времето на извършването му.
Съобразно съдебната практика, задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел
преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да
се защити ефективно. По тази причина, когато изложените в заповедта мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта се счита за
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за
конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде
формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил
известен на работника или служителя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен
период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния
ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен
резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода
на извършването му.
В
случая, в атакуваната заповед е посочено
от кого са извършени дисциплинарните нарушения, но относно момента на извършването им, както и по какъв начин ищцата е нарушила
училищния учебен план, за да се стигне до несъответствие в броя часове, заповедта
препраща към констативния протокол от
14.07.2020 г., който както се установи по делото не е връчен на ищцата,
нито преди, нито заедно със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
- уволнение.
При
това положение съдът приема, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 195 КТ. Заповедта е немотивирана в достатъчна степен, която да даде възможност на
служителя да организира и осъществи правото си на защита.
Държавните
образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование
са за учебния план по общообразователната подготовка; профилираната подготовка;
придобиването на квалификация по
професия. Така чл. 22 от ЗПУО.
Учебният
план разпределя учебното време между учебните предмети или модули за
придобиване на училищната подготовка. Държавният образователен стандарт за
учебния план определя рамкови учебни планове по класове, етапи и степени на
образование. Въз основа на рамковия учебен план по чл. 91, ал. 2 от ЗПУО,
министърът на образованието и науката – след съгласуване по компетентност с
представители на работодателите, с министъра на младежта и спорта или с
министъра на културата – утвърждава типови учебни планове по специалности от
професии за професионална подготовка. Всяко училище въз основа на съответния
рамков или типов учебен план разработва училищен учебен план съобразно
интересите на учениците и възможностите си. Училищният учебен план съдържа
седмичния брой часове по учебни предмети. Училищният
учебен план се приема от педагогическия съвет и се утвърждава със заповед на д.а,
като не може да се променя през учебната година. В тоя смисъл са
императивните норми на ЗПУО.
Седмичното разписание се утвърждава от д.а на училището, като същото следва да е в съответствие с приетия
училищен учебен план. Като не се е съобразил с това, д.ът на ответното училище не е изпълнил
задълженията си по Закон, което
представлява нарушение по чл. 187, ал.1, т. 10, пр. 1 от КТ. Нарушението е констатирано в
заключението по назначената и изслушана по делото съдебна експертиза, което
съдът приема като обективно и компетентно изготвено.
С
оглед изложените съображения, като взе предвид разпределението на
доказателствената тежест в процеса,
както и че по делото няма събрани доказателства относно редовно връчване на искане за събиране на
писмени обяснения от страна на служителя, немотивираността на атакуваната
заповед, съдът намира предявените искове за отмяна на
атакуваната заповед като незаконна, възстановяване на заеманата преди това
длъжност за основателни и следва да
ги уважи.
Отмяната на уволнението като незаконно има за
правна последица уважаване на иска за обезщетение при незаконно уволнение в размер на 6 месечното му
брутно трудово възнаграждение, като основателен. В законноустановения
шестмесечен периода след уволнението ищецът не е постъпил на работа. В тоя
смисъл е представеното извлечение от трудовата му книжка.
Размерът на последното получено по делото брутно
трудово възнаграждение на ищцата се равнява на 2 188,37 лв. В тоя смисъл е
заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Ищецът претендира 13130,28
лв. Съдът следва да уважи иска до размер от 13 130,22 лв., в останалата
част искът следва да се отхвърли като недоказан.
Искът
за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудова книжка касае поправка
на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието за прекратяване на трудовия договор е важно, т.к. от него следват важни права за работника или
служителя. С иска се иска поправка на
самото основание за уволнение. В разглеждания казус не сме изправени пред
такава хипотеза, т.к. исканията на ищеца са за отмяна на заповедта за уволнение
и възстановяване на предишната работа. Няма въведени доводи относно грешно
посочване на основанието за уволнение.
Съобразно правната теория този иск не е за
незаконност на уволнението, няма такава връзка с него. Оспорва се само
основанието на уволнението и се иска неговата поправка.
Искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Ищецът претендира разноски, който му се дължат
съобразно уважената част от исковете и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът претендира разноски, който му се дължат
съобразно отхвърлената част от исковете и чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът следва да понесе, съобразно чл. 78, ал.
6 от ГПК дължимите държавни такси върху уважените искове и възнаграждението на
вещото лице.
Направено е искане за предварително изпълнение на
обезщетението за работа, на основание чл. 242, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По силата на чл. 243, ал. 2 от ГПК, срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по ЗЛЗ, не се допуска
изпълнение на невлязло в сила решение.
Съобразно решение № 5079 от 12.11.2018 г. на ОС -
Благоевград по в. гр. д. № 693/2018 г.,
понятието „държавно учреждение“ в ГПК, урежда такива учреждения и
институции като субекти на правото, които изцяло или частично се финансират от
държавния бюджет. Тава е използваният от закона критерий за определянето на
едно учреждение като "държавно". Този извод се налага от съвкупното
тълкуване на разпоредбите на ГПК, които третират държавните учреждения. Ответното училище е е
общинско училище,
което се финансира и от републиканския бюджет, т. е представлява държавно учреждение по смисъла
на чл. 243, ал. 2 ГПК, тъй като основните
средства за издръжката му идват от Министерство на образованието и науката и е
недопустимо да се насочва принудително изпълнение по отношение на него на
невлязло в сила решение.
Искането за постановяване на предварително
изпълнение следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Р.Т.К.
ЕГН**********,***0 за незаконно, като отменя заповед № РД-07-243/04.11.2020 г.
на началника на РУО-Добрич.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Т.К. ЕГН**********
на заеманата от него длъжност „д.“ в СУ“Христо Смирненски“, с. Оброчище.
ОСЪЖДА СУ „Христо Смирненски“, с.
Оброчище да заплати на Р.Т.К. ЕГН********** сумата в размер на 13 130,22 лв.(тринадесет
хиляди сто и тридесет лева и двадесет и две ст.), представляваща
обезщетение при незаконно уволнение за периода от 4.01.2021 г. до 4.07.2021 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска до размер на
13,130,28 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Т.К. ЕГН**********
за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Р.Т.К..
ОСЪЖДА СУ“Христо Смирненски“, с.
Оброчище ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Балчик сумата в размер на 625,21 лв.(шестстотин двадесет и пет лева и
двадесет и една ст.), представляваща държавна такса за уважените обективно
съединени искове и сумата в размер на 643 лв.(шестстотин
четиридесет и три лева), представляваща възнаграждение на
вещото лице.
ОСЪЖДА СУ“Христо Смирненски“, с.
Оброчище ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.К. ЕГН********** сумата в размер на 1275 лв.(хиляда двеста
седемдесет и пет лева), представляваща направените съдебно –
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Т.К. ЕГН**********ДА
ЗАПЛАТИ на СУ“Христо Смирненски“, с. Оброчище сумата в размер на 425, 00лв.(четиристотин
двадесет и пет лева), представляваща направените съдебно – деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
постановяване на предварително изпълнение на обезщетението за работа.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……