№ 16380
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102510 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Ц. Н. А., ЕГН **********, срещу Т. М.
А., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с
небрачен иск по чл. 53 СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
01.01.1998 г. От брака си страните нямат деца, както и нямат собствено
семейно жилище. Твърди се, че известно време след сключване на брака
отношенията между страните се влошили. Към края на 1998г. те се разделили
и оттогава не живеят заедно. Не поддържат никакви контакти и отношения
помежду си. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината. Желае след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – А.. Претендира
разноски.
В дадения едномесечен срок от съда не е постъпил отговор от
ответника.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 01.01.1998 г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като
при сключване на брака жената е променила фамилното си име от Петрова на
А.. Страните нямат родени от брака непълнолетни деца.
От показанията на св. Диана Петрова Русинова се установява, че повече
от 20 години ищцата е живеела сама.
1
Видно от показанията на П.П, страните сключили брак преди повече от
20 години. След това те живеели малко време заедно. Ответникът много пиел,
тормозел съпругата си и й вземал парите. Няколко пъти й нанасял побой.
Страните не живеят заедно повече от 15 години. Те нямат деца от брака си.
Живеели на квартира, като ищцата заплащала наема и сметките.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира,
че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно
разстройство. Установи се, че страните са във фактическа раздяла от над 15
години. Съпрузите не поддържат никакви отношения помежду си. С оглед
изложеното, бракът съществува формално, същият не е в интерес на
съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да
бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е
направена от никоя от страните. От доказателствата по делото се установява,
че страните нямат родени от брака деца. Небрачните искове, какъвто е и този
по чл. 56 СК, са обусловени искове и тяхното предявяване е задължително
при предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. В случай, че
същите не бъдат предявени, съдът се произнася служебно. Когато от брака
няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и настоящият случай,
процесът относно небрачните искове изцяло се подчинява на правилата на
общия исков процес, на диспозитивното начало. С оглед изложеното и
предвид обстоятелството, че не е предявена претенция за ползване на
семейното жилище от никоя от страните, съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. Активно легитимиран да предяви иск по чл. 53 СК е съпругът,
който е променил фамилното си име при сключване на брака, като
възраженията на другия съпруг в тази посока са ирелевантни. В настоящия
случай ищцата е променила фамилното си име при сключване на брака от
Петрова на А.. Същата е заявила желанието си след прекратяване на брака да
носи брачното си фамилно име – А.. Предвид това, след прекратяване на
брака ищцата ще носи брачното си фамилно име - А..
Относно разноските за делото
Претенция за заплащане на направените по делото разноски е заявена от
ищцата. Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на
2
50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва
да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е по 25.00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 0001 от 01.01.1998 г., съставен в с. Садовец, Община
Долни Дъбник, Област Плевен, на Т. М. А., ЕГН ********** и Ц. Н. А., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на
основание, чл. 49, ал. 1, вр. чл. 44, т. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака Ц. Н. А., ЕГН
**********, ще носи брачното си фамилно име А., на основание чл. 326 ГПК,
вр. чл. 53 СК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Н. А., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА Т. М. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Н. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3