Решение по дело №411/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 191, във връзка с чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място], подадена чрез адв.Б. Б., срещу чл. 35, ал. 1 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, приета от Общински съвет - Хасково.

 

В жалбата, на първо място, оспорващият обосновава правния си интерес от обжалване, като посочва, че е правоспособен водач на МПС и управлява, спира и паркира личните си автомобили с рег.№ [рег. номер] и рег.№ [рег. номер] на територията на община Хасково, включително и в „Синя зона“. За жалбоподателя съществувала възможността да понесе санкция от оспорената част от наредбата, тъй като местата за паркиране в гр. Хасково били ограничени и имало множество забрани, разписани в чл. 26, чл. 27, чл. 30, във вр. чл. 31, ал. 1 от процесната наредба.

Оспореният текст бил в противоречие с нормативен акт от по-висока степен – чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, поради което жалбоподателят счита, че разполага с правото на съдебна защита по смисъла на чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ.

Пороците на оспорената част били такива по смисъла на чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК.

Ответникът надхвърлил нормотворческите си предели, очертани от чл. 8 от ЗНА, във вр. § 11 от ЗДвП, при издаване на оспорената разпоредба, която била в разрез с нормативен акт от по-висока степен - чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, от което следвал извод за отмяната й като нищожна, алтернативно като незаконосъобразна.

При издаване на оспорената част ответникът не спазил изискванията на чл. 2а от ЗНА, а при допълването й – тези на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА, като не публикувал проектите в интернет и така отнел възможността на заинтересованите страни да изразят становища и предложения, липсвал анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, липсвали мотиви за очакваните финансови резултати от прилагането на оспорената разпоредба, нарушени били принципите на съгласуваност, стабилност, предвидимост, обоснованост и откритост.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да обезсили или да отмени разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на движението на територията на община Хасково, издадена от Общински съвет - Хасково, както и да му присъди сторените разноски.

 

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си - адв.Б. Б., жалбоподателят поддържа депозираната жалба и изложените в нея съображения. Допълнително изтъква, че по адм. дело № 12/2012 г. на Административен съд - Хасково, потвърдено от ВАС, оспореният текст бил отменен от съда и впоследствие отново приет от ответника в същата редакция.

 

Ответникът – ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ХАСКОВО, в подадено чрез председателя му Т. З. писмено становище, инкорпорирано в Молба вх.№ 4939/16.07.2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар, като несъобразен с фактическата и правна сложност на делото.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира оспорването за неоснователно.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Решение № 14912/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 5948/2012 г. (л. 78 и справка в официалния сайт на ВАС), Върховният административен съд е отменил Решение № 77 от 28.03.2012 г. по адм. д. № 12/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково, в частта, с която е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 35, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково и е обявил разпоредбите за нищожни. В мотивите към решението си касационният съд е приел, че обществените отношения, визирани в чл. 35, ал.1, 2 и 3 от наредбата са уредени в закона и то по различен начин, съответно, че с приемането на тези текстове общинският съвет е излезнал извън рамките на материалната си компетентност.

 

С Докладна записка (без дата) (л. 34) Председателят на Общински съвет - Хасково е предложил на Общински съвет – Хасково изменение и допълнение на Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково. Мотивирал се е с факта, че с Решение № 14912 от 26.11.2012 г., постановено по адм.д. № 5948/2012 г., Върховният административен съд е обявил за нищожни разпоредбите на чл. 35, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на движението на територията на община Хасково, и е предложил Общински съвет - Хасково да вземе решение за създаване на нов чл. 35 със следното съдържание по отношение на алинея първа:

 

Чл. 35 (1) За явно маловажни случаи на нарушение на тази наредба, установени при извършването им, органите по чл. 33 налагат на място глоба с фиш в размер до 50 лева.

 

На 28.11.2012 г. на официалния сайт на Община Хасково е публикувана Докладната записка на кмета на общината за предстоящо на 14.12.2012 г. заседание на Общински съвет – Хасково (л. 90).

 

По делото е представена и поканата за свикване на заседание на Общински съвет - Хасково на 14.12.2012 г. с публикуван проект за дневен ред, в който под т. 2 е включено обсъждането на докладна записка на председателя на общински съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на безопасността на движението на територията на община Хасково.

 

С Решение № 308/14.12.2012 г. (л. 47 и сл.) от Протокол № 16/14.12.2012 г. (л. 38 и сл.), Общински съвет – Хасково, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, с 32 гласа "за", 7 гласа "против" и без гласове "въздържал се", е изменил и допълнил Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, като текстът на новоприетата разпоредба на чл. 35, ал. 1 от Наредбата гласи следното: „За явно маловажни случаи на нарушение на тази наредба, установени при извършването им, органите по чл. 33 налагат на място глоба с фиш в размер до 50 лева“.

 

Актуалната редакция на оспорения текст от наредбата е с идентично съдържание на приетото с Решение № 308/14.12.2012 г. на Общински съвет – Хасково, видно от заявеното в Молба вх.№ 5234/29.07.2024 г. на председателя на Общински съвет – Хасково (л. 86) и от извършената служебна справка на интернет адрес: https://www.haskovo.bg/uploads/posts/2022/6bd8d47d38637e2bf48f5c4af98398e8.pdf в официалната интернет страница на Община Хасково.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Оспорването е процесуално допустимо. На основание чл. 187, ал. 1, във вр. чл. 185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.

 

От приложените от страна на жалбоподателя П. Т. З. доказателства – копие от лична карта и свидетелство за управление на МПС, талони за паркиране и фактури за платен паркинг, се установява, че същият има постоянен адрес в [населено място] и притежава право да управлява МПС, както и че е управлявал автомобил на територията на град Хасково. Град Хасково е областен център на област Хасково и пътуването на жалбоподателя на територията на Община Хасково е житейски оправдано. Оттам възниква и вероятността същият да бъде засегнат от оспорената разпоредба, с оглед нейния предмет. В този смисъл следва да се приеме, че приложимият за територията на Община Хасково подзаконов нормативен акт, касаещ обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението, непосредствено засяга неговите правни интереси като гражданин. Следва да се отчете, че правен интерес от оспорването е налице, не само когато има засягане на права, но и когато могат да бъдат засегнати права, свободи и законни интереси, съобразно твърденията на жалбоподателя. В този смисъл оспорващият се явява надлежно легитимирано лице, разполагащо със законоустановена възможност и правен интерес от обжалване на процесната разпоредба. В този смисъл Определение № 7878 от 14.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2023 г.

 

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146, във вр. чл. 196 от АПК, съдът счита оспорването за основателно, поради следните съображения:

 

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК.

 

Като компетентни да издават нормативни (подзаконови) административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗНА, доколкото се отнася до всички нормативни актове. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. Според чл. 15, ал. 1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

 

Видно от чл. 1 от оспорената Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, същата урежда основните правила, задълженията и ограниченията на физическите и юридическите лица, свързани с организацията на движението на пътните превозни средства и пешеходците на територията на община Хасково. Оспорената разпоредба, от своя страна, е част от Глава шеста – „Контрол и административно-наказателна отговорност“. Същата гласи, че за явно маловажни случаи на нарушение на тази наредба, установени при извършването им, органите по чл. 33 налагат на място глоба с фиш в размер до 50 лева.

 

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, а не да я въпроизвежда, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. В случая Общински съвет – Хасково не е разполагал с нормотворческа компетентност да регламентира налагането на глоби с фиш за явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им. Доколкото Наредбата на Общински съвет – Хасково касае организацията на движението на пътните превозни средства и пешеходците, както и осигуряването на безопасността на движението на територията на Община Хасково, същата е пряко свързана с обществените отношения, предмет на уредба от Закона за движение по пътищата. Този закон делегира на общинския съвет компетентност за детайлизиране на конкретни правила за поведение – например чл. 80а, ал. 4, чл. 99, чл. 132, ал. 5 от ЗДвП, за които законодателят е счел, че особености на населеното място могат да окажат влияние върху уредбата на съответните обществени отношения. Нито един от тези случаи обаче не предвижда компетентност за общинския съвет да регламентира налагане на наказания за явно маловажни случаи на нарушения, установени в момента на извършването им (в този смисъл Решение № 2273 от 6.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2022 г., VII о.).

 

Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), за явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева.

Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв., като за наложената глоба се издава фиш.

В тази връзка следва да се приеме, че разпоредбите на ЗАНН разграничават деянията на явно маловажни случаи и маловажни случаи на административни нарушения, както разграничават и актовете, с които се налагат глобите – в първия случай с квитанция, а във втория – с фиш, а също и максималните размери на глобите, налагани с тези актове. Оспорената разпоредба на чл. 35, ал. 1 от Наредбата, от своя страна, визира "явно маловажни случаи" на административни нарушения – такива, каквито принципно са предвидени в чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, но в отклонение от законовата регламентация за налагане на глоба срещу квитанция, в Наредбата е предвидено да се налага глоба с фиш, като предвиденият максимален размер на глобата също не съответства на този, визиран в чл. 39, ал. 1 от ЗАНН. Нещо повече, в случая не е взет предвид и факта, че овластяването на общия закон – ЗАНН е само за случаите, предвидени в съответен закон или указ, какъвто настоящият случай не е.

 

С оглед на така изложеното, съдът намира, че в противоречие с чл. 8 от ЗНА оспорената разпоредба на чл. 35, ал. 1 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково преурежда отношения, които вече са уредени с нормативни актове от по-висока степен и по отношение на които е налице изчерпателна и детайлизирана уредба. Касае се за отношения, които общинският съвет няма правомощия да урежда на местно ниво, още повече, както в случая - в противоречие с действащи нормативни актове от по-висока степен. В тази връзка се налага извода, че оспорената разпоредба е нищожна, тъй като е приета извън материалната компетентност на общинския съвет.

 

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба против процесната разпоредба се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена, като бъде обявена нищожността на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, приета от Общински съвет – Хасково.

 

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя се дължи присъждане на разноски, искане в какъвто смисъл е своевременно направено.

 

Съгласно представения списък (л. 77) разноските на жалбоподателя са в размер на 1 243 лв., от които 11 лв. - такса за образуване на делото и такса превод, 32 лв. - за обявление в „Държавен вестник“ и такса превод и 1 200 лв. - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. В случая се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, като се оспорва само един текст от Наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение под минимума, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да намери приложение решение на СЕС по дело C-438/22. Съгласно същото, размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в наредбата, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, тоест при приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото. С оглед преценката на последната и доколкото в случая извършената адвокатска защита в полза на жалбоподателя се свежда до минимално необходимите по закон действия, а също и факта, че е налице утвърден модел на процесуално поведение на жалбоподателя в инициираните по негови жалби многобройни съдебни производства с предмет оспорвания на разпоредби от различни общински наредби и безспорната рутина в осъществените от пълномощника му процесуални действия, претендираният размер на адвокатско възнаграждение следва да се намали на 150 лева. В този смисъл Определение № 10154 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2024 г. Не се следва присъждане на поисканите от П. Т. З. такси за превод в размер на 3.00 лв.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, приета от Общински съвет - Хасково.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на П. Т. З., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица],***, разноски по делото в размер на 190 (сто и деветдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

 

Решението, срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, съгласно чл. 194 от АПК.

 

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Хасково на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.