№ 5505
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100107041 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Е. К. Б. срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и
З.“ АД за осъждането му да й заплати сумата от 26 000 лева, частичен иск от
50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 439.32 лева
обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 14.03.2022 г., ведно със
законните лихви от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на 14.03.2022 г.
около 9.10 ч. в гр. София настъпил пътен инцидент с участието на специален
автомобил марка „МАН“, модел „ТГА 41.480“ с рег. № *******, управляван
от Б. С. Ч.. Автомобилът се движил по ул. „Околовръстен път“ в посока от
бул. „България“ към бул. „С.ско шосе“. В района на моста на бул. „Черни
връх“ Ч. станал причина за ПТП, като блъснал движещия се пред него л.а.
„Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № *******, управляван от Е. Б.. Вследствие на
удара, л.а. „Сеат“ отскочил и се ударил в движещия се пред него т.а. „Ивеко“,
модел „35С13В“ с рег. № ******* НВ, управляван от С. Р. Д..
При инцидента пострадала Е. Б., която получила счупване на диафизите
на лакътната и лъчевата кост вдясно. Претърпяла оперативно лечение, след
което й поставили гипсова имобилизация. Това й причинило затруднения при
посрещане на обикновени битови потребности като хранене, обличане и
тоалет и се наложило да ползва помощ от своите близки. Променил се
начинът й на живот, а операцията оставила траен белег в областта на горния
десен крайник, който й създавал дискомфорт. Неимуществените вреди
оценява на сумата от 50 000 лева, като предявява част от вземането си –
26 000 лева.
Б. сторила и разноски за лечение в общ размер от 2 439.32 лева.
1
Вина за настъпване на произшествието имал водачът на автомобил
„МАН“ с рег. № ******* Б. Ч., който не се съобразил с разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
За автомобила, управляван от виновния водач, имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Д.Б.Ж.
и З.“ АД. Ищцата сезирала застрахователя с претенция за определяне и
изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, по което
ответникът не се произнесъл в тримесечния срок по чл. 496 от КЗ.
Моли ответникът да бъде осъден да й заплати исковите суми, ведно със
законните лихви от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е подал отговор, в който не оспорва
валидно застрахователно правоотношение с водача на т.а. „Ман“. Сочи, че на
15.07.2022 г. на ищцата била изплатена сумата от 12 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 1 521.92 лева обезщетение за имуществени вреди, във
връзка с което прилага платежно нареждане.
Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача на
товарния автомобил. Вина за настъпване на произшествието имала и самата
ищца, която не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС;
движила се със скорост, над допустимата по закон; намалила рязко скоростта
на автомобила, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението.
Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като била без поставен обезопасителен колан.
Оспорва описаните в исковата молба увреди, твърдението, че
възстановителният процес от получените при ПТП на 14.03.2022 г. не е
приключил и че забавянето на оздравителния процес е в резултат на
неспазване на лекарските предписания и на предхождащи ПТП-то
заболявания.
Претендираният размер на имуществените вреди оспорва като
прекомерен. Над сумата от 1 521.92 лева застрахователят счита, че
обезщетение на ищцата не се дължи.
С определение от 02.11.2022 г. производството по делото е прекратено в
частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
над сумата от 917.40 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
2
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е
безспорно, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество
на 01.04.2022 г. На 15.07.2022 г. застрахователното дружество заплатило на Е.
Б. 12 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 521.92 лева
имуществени вреди.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
Не се спори между страните в производството, че за управлявания от Б.
С. Ч. товарен автомобил марка „МАН“ с ДК № ******* е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
„ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД към 14.03.2022 г. и това обстоятелство е отделено като
безспорно между страните с определение от 17.10.2022 г.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана
при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и на причинна връзка между получените увреждания и противоправното
поведение на виновния водач.
Въз основа на констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетелине Б. Ч. и С. Д. е изготвена авто-техническа експертиза.
Експертизата описва два варианта на настъпване на произшествието. При
първия, изготвен въз основа на данните от констативния протокол, трите
автомобила се движат в колона – автобус „Ивеко“, л.а. „Сеат“ и т.а. „МАН“,
без да са описани условията, при които т.а. „МАН“ е ударил л.а. „Сеат“ в
задната му част, след което лекият автомобил отскача и удря с предната си
3
част автобус „Ивеко“. При втория вариант, изготвен по дадени от свидетеля
Б. Ч. (водач на т. а. „МАН“) показания, л.а. „Сеат“ е навлязъл от средна в лява
пътна лента пред товарния автомобил и л.а. „Сеат“ сам се ударил в задната
част на микробуса, а т.а. „МАН“ го застигнал и го ударил в задната част, като
го отблъснал надясно към средна пътна лента.
След анализ на деформациите на трите превозни средства, вещото лице
А. е заключил, че вторият от посочените варианти е по-достоверен. Той е
онагледен на фиг. 4, вариант Б и на фиг. 5. При навлизане в лява пътна лента
колоната от автомобили пред л.а. „Сеат“ е започнала да спира.
Престрояването на л.а. „Сеат“ се извършвало за около 3 сек, достатъчно за
водача Б. да реагира за спирани или завиване при предвидим за нея удар в
спиращия с вече намалена скорост автобус „Ивеко“. След втория удар между
предна дясна част на т.а. „МАН“ и задна част на л.а. „Сеат“, тъй като
товарният автомобил е с намалена безопасна дистанция, водачът му не е имал
техническа възможност да предотврати удара и произшествието.
При възприетия от вещото лице А. втори вариант на механизъм на
настъпване на инцидента, причината е в действията на водача на л.а. „Сеат“,
който предприел престрояване от средна в лява пътна лента в неподходящ за
него момент, тъй като колоната, част от която е автобус „Ивеко“ са започнали
да спират. С това свое действие водачът Б. е поставила себе си и водачът Б. Ч.
в невъзможност да предотвратят удара. Според заключението на авто-
техническата експертиза, единствено и само водачът на л.а. „Сеат“ е могъл да
предотврати удара, но преди да предприеме маневра за престрояване от
средна в лява пътна лента.
Ищцовата страна е оспорила заключението, поради което в съдебното
заседание на 02.06.2023 г. е допуснато изготвяне на повторна авто-техническа
експертиза.
Изводите в заключението на допълнителната експертиза, изготвена от
вещото лице инж. К., съвпадат с тези по втори вариант на механизъм на ПТП
по първоначалната авто-техническа експертиза. Инцидентът е настъпил на
платно за еднопосочно движение, с три пътни ленти, при ширина на всяка от
тях по 3.3 м. Посочени са скоростите на движение на трите автомобила – 70-
80 км/ч, по-ниски към момента на всеки от двата удара. При тези условия и
при нормална видимост, сухо и слънчево време, в най-лява пътна лента един
4
зад друг са се движили автобус „Ивеко“ и т.а. „МАН, при дистанция от около
25-30 м. В средна пътна лента се е движил л.а. „Сеат“ с приблизително
същата скорост – 70-80 км/ч. Внезапно лекият автомобил навлязъл в лява
пътна лента между „Ивеко“ и „МАН“, заставайки почти успоредно на оста на
пътя, след което завил леко надясно. В този момент лекият автомобил се е
ударил със своя предна лява част в задна дясна част на автобус „Ивеко“.
Последвал удар между предна част на т.а. „МАН“ и задна част на л.а. „Сеат“.
Последният продължил движението си напред и надясно и спрял на около 100
м напред в най-дясна пътна лента. Вещото лице К. сочи като причина за
настъпване на произшествието действията на водача на л.а. „Сеат“. Преди да
предприеме маневра преминаване в друга пътна лента Б. не се убедила, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
вляво, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Никой от другите двама водачи – на автобус „Ивеко“ и на т.а. „МАН“ не е
имал техническа възможност да предотврати произшествието. Последния си
извод вещото лице К. е пояснил в съдебното заседание на 06.10.2023 г.,
заявявайки, че л.а. „Сеат“ е навлязъл в опасната зона на т.а. „МАН“.
Заключенията на първоначалната и на допълнителната авто-технически
експертизи в частта относно възприетия от вещите лица втори вариант на
настъпване на процесното ПТП съдът кредитира като обективни, обосновани
и достоверни. Те са дадени въз основа на показанията на водачите Ч. и Д., но
и при съобразяване на наличните деформации на всяко от трите превозни
средства. Обосновани са и изводите им защо първият от вариантите е
невъзможен. Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Е.
Б.. Тя е нарушила задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – преди да започне
маневра по преминаване в лява пътна лента да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Безспорно е, че Б. не е
преценила правилно положението както на автобуса „Ивеко“, който се е
движил в колона, при повишена интензивност на движението и е предприел
намаляване на скоростта си на движение, така и на движещия се отзад т.а.
„МАН“. Самонадеяната и рискована маневра е довела до навлизане в
опасната зона на товарния автомобил, като е направила непредотвратимо за
него пътно-транспортното произшествие. Отстоянието на т.а. „МАН“ от
5
автобус „Ивеко“, и двете МПС в лява пътна лента, не е позволявало на водача
на л.а. „Сеат“ да премине безпрепятствено и безопасно за всички участници в
тази лента. Този извод се потвърждава и от впечатлението, което водачът Д. е
имал – че ударът в задната част на автобуса „ Ивеко“ е настъпило от т.а.
„МАН“.
С противоправното си поведение Б. е станала причина за собствените си
увреждания. Водачът на застрахования при ответното дружество водач на т.а.
„МАН“ няма вина за настъпване на процесното ПТП и затова „ЗАД Д.Б.Ж. и
З.“ АД не дължи на ищцата обезщетения за претърпени от нея имуществени
или неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора, Е. Б. дължи на ответника сторените от него
разноски в размер на 1 205 лева. Предвид вида и размера на предявените
искове, извършените по делото процесуални действия и броя на проведените
съдебни заседания, съдът счита, че в приложение на нормата на чл. 25, ал. 2
вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 450 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. К. Б., ЕГН ********** срещу „З.А.Д.
Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 26 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, обезщетение
за неимуществени вреди и на сумата от 917.40 лева обезщетение за
имуществени вреди от ПТП на 14.03.2022 г. и за мораторни лихви от
04.07.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. К. Б., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „******* да заплати на „З.А.Д. Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1
сумата от 1 655 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7