РЕШЕНИЕ
25.10.2018 г.,гр.София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,ГО,ІV
А въззивен състав в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
При
секретаря Антоанета Луканова с участието на прокурора……с докладчик съдия
ТАШЕВА сложи на разглеждане въззивно
гр.д.9412 по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.05.2018 по гр. д. № 43786//2013 г. по описа на СРС, 53 състав ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.Н.В., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** срещу “О.Б.Б.” /ОББ/ АД - гр. София с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.226, ал.З вр. с ал.2 КТ за изплащане на обезщетение за незаконното задържане на трудовата книжка на ищеца, в размер на БТВ за целия период на задържането, считано от 14.11.2012 г. до 19.06.2013г. в размер от 13 496 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.Н.В., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** срещу “О.Б.Б.” /ОББ/ АД - гр. София с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.226, ал.1, т.1 КТ за изплащане на обезщетение в размер на 8000 лв., представляваща имуществените вреди, претърпени от ищеца, в резултат на виновните действия на длъжностни лица на работодателя, които след уволнението на ищеца своевременно не са издали на ищеца, необходимите му документи, удостоверяващи прекратяване на трудовото правоотношение .
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано с две жалби от ищеца-в частта,с която е отхвърлен иска по
чл.226 ал.3 КТ и в частта,с която е отхвърлен иска по чл.226 ал.1 КТ като се твърди,че същото е неправилно.Кредитирали
се само показанията на ответника ,липсвал анализ на доказателствата,представени
от ищеца .Съдът не взел предвид предприетите действия за извънсъдебно уреждане
на спора.Ищецът изпратил нотариална покана на ответника,на която представител
на ответника не се явил.На 13.09.2012 г.имало издадена ограничителна заповед от
двамата директори ,с която не се разрешавал физически достъп до служебните
помещения на банката.Неправилно съдът приел,че адресът за връчване е посочения
в трудовия договор като постоянен .В исковата молба от 2013 г. бил изписан съдебен адрес и актуален мобилен телефон.
За да отхвърли
иска с правно основание чл.226 ал.1 КТ съдът се аргументирал със същите мотиви
при отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 КТ.Двата иска са различни
и не могат да се аргументират едностранно.
Моли да се отмени
решението и да се уважат исковете..Не претендира разноски .
Въззиваемият е подал отговор,с който оспорва въззивната
жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Фактическите и правни изводи на СРС са правилни и законосъобразни ,поради което съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи следното:
Анализът на събраните доказателства по
делото , на изложените от страните доводи и възражения, е обосновал правилните
изводи на съда, че ответникът е положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на работника, което е достатъчно за да се приеме
,че поканата е връчена на ищеца,. В подкрепа на тези изводи първоинстанционният
съд се е позовал и на съдебната практика — решение N° 40 от 17.06.2015г. на ВКС
по гр.д.№601/2014г., I т.о.
Твърденията на жалбоподателя, че решението
в обжалваната част кредитира изцяло само доказателства от страна на ответника,
които в хода на делото са оборени по безспорен начин, без да посочва кои
доказателства не са обсъдени от съда и кои са оборени в хода на делото, са
необосновани.
Съдът е направил правилните изводи,че
от доказателства по делото се установява, че работодателят не е могъл да връчи
документите във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, поради
бездействието и нежеланието на ищеца да получи същите. Жалбоподателят в
отношенията си с ответника като работодател, не може да черпи права от своята
недобросъвестност, което е в противоречие с волята на законодателя ,изразена в
материално-правната норма на чл.226 от Кодекса на труда ,своевременното
връчване на документите да гарантира както защитата на интересите на работника
- възможността да постъпи на друга работа, така и интересите на работодателя -
да приключи със задълженията си по едно прекратеното правоотношение и да
изготви своевременно необходимите документи, удостоверяващи факти,свързани с
трудовото правоотношение.
Ищецът твърди,че съдът не е обсъдил нотариалната покана отправена от ищеца до ответника
,която предхождала всички действия на ответника за връчване на документи .Става
въпрос за нотариална покана от 19.06.2013 г.,връчена на ответника на 20.06.2013
г.С Констативен протокол от 24.06.2013 г.нотариусът е констатирал,че ответникът
не се явил на уговорената среща.В самата покана ищецът твърди,че желае
споразумение във връзка с възникнал конфликт на интереси по повод неизплатено
възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск при прекратено трудово правоотношение.Не
се цитира искане за предоставяне на документи .Преди тази покана ответникът е
изпратил покана за получаване на оформена трудова книжка на 19.11.2012 г.на
посочения в трудовия договор постоянен адрес в зона Б-5,бл.14/същият адрес е
посочен от ищеца в нотариалната покана от 19.06.2013 г./Изпратени са две
известия на този адрес като е отбелязано,че лицето не е открито.На 27.08.2013
г. отново ищецът е поканен да се яви за получаване на трудовата книжка,но
обратната разписка е в цялост с отметка-лицето непознато на адреса.Правилно
съдът е приел,че е положена дължимата грижа като са предприети всички действия
по откриване на длъжника,което изискване националният съд изследва според
принципите на дължимата грижа и добросъвестност/решение на СЕС по дело С-327 от 2010 г.от 17.11.11 г./
Според въззивника, с издадената заповед на 13.09.2012 г. от изпълнителните директори на дружеството,му бил забранен достъп до служебните помещения на банката и тази заповед не била отменена,което възпрепятствало явяването му при ответника.С тази заповед изпълнителните директори са наредили до приключване на проверката срещу ищеца ,същият да не изпълнява трудовите си задължения ,но в рамките на работното време да е на разположение на работодателя за оказване на съдействие за проверката. Разпоредено е да не се разрешава физически достъп до работното му място.На 19.11.2012 г.ответникът е изпратил покана на ищеца да се яви да получи оформената си трудова книжка.Със заповедта от 13.09.2012 г.е забранен достъп до работното му място на бул.“Княгиня Мария Луиза“,а явяването в Дирекция“Управление *** няма връзка с издадената заповед.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна се дължат разноски,които съдът определя на 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 15.05.2018 по гр. д. № 43786//2013 г. по описа на СРС, 53 състав
ОСЪЖДА Д.Н.В., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** да заплати на
“О.Б.Б.” /ОББ/ АД - гр. София с ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***.01.2018 по гр. д. № 16446//2017 г. по описа на СРС,
67 състав сумата 100
лв.за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.