Р
Е Ш Е
Н И Е № 183
гр.
Пловдив, 09.06.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
публичното заседание на дванадесети май през
две хиляди и девета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
при
секретаря М.А. и в присъствието на прокурора Росен Каменов
като разгледа докладваното от
чл.съдията Н. Куманова ВНОХД №
633 по описа за 2009 год. , за да се
произнесе, взе предвид следното :
С Присъда № 127 от 09.03.2009
год. по НОХД №342/2003 год. Пловдивският районен съд, ІІІ н.с. е признал
подсъдимия Л. Ф. Т. за виновен в извършване в извършване на две
престъпления: по чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.255, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.
чл.2 от НК и по чл.257, ал.1, пр.1 вр.
чл.256, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2 от НК, като го е осъдил на пет години лишаване
от свобода за първото престъпление и съответно четири години лишаване от
свобода за второто. При условията на чл.23, ал.1 от НК на подс. Т.
е наложено едно общо най-тежко наказание от ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода,
като на основание чл.46, б.”б” от ЗИН е постановено това наказание да се
изтърпи ефективно при първоначален „ОБЩ” режим.
С присъдата подс.Л.Т. е бил признат за НЕВИНЕН в това да е извършил
престъплението по чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.255, ал.1 от НК за периода
14.03.1999г.-10.08.1999г. като не е подал декларация изискваща се по силата на
закон - заявление за регистрация по ЗДДС, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДДС, в
резултат на което да са укрити данъчни задължения в особено големи размери за
месеците март-август 1999г. – ДДС в общ размер на 132 654,36 лв. и е
оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Със същата присъда изцяло са
били уважени и предявените от Държавата, представлявана от Министъра на
финансите спрямо подсъдимия Л.Т.,
граждански искове в размер от 242 494, 76 лева и съответно от
534 976,99 лв, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди
от престъпленията, ведно със законна лихва от 31.03.2001г. и за двете деяния. На
подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.
Против
присъдата, в частта относно наложените наказания, е постъпил протест от
РП-Пловдив, като се твърди, че в атакуваната част същата е незаконосъобразна и
неправилна, поради неналагането на кумулативното наказание „глоба”, предвидено
и за двете престъпления. Иска се,
съдебният акт да се измени в тази част и да се увеличат наказанията наложени на
подс.Л.Т. , като наред с наказанието лишаване от свобода се наложи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба” и за двете престъпления, като се приложат
съответно и разпоредбите на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК .
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа
подадения протест.
Против
първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от юрк.М. М-, в качеството й на процесуален
представител на Министъра на финансите,
с оплакване за неправилност на съдебния акт в гражданската част, относно
началната дата на присъждане на лихви върху уважения размер на гражданските
искове. Иска се изменение на присъдата в тази част и уважаване на претенциите с
присъждане на лихви от деня, следващ крайните дати за изпълнение на съответното
публично задължение, конкретно посочени в молбата за конституиране и във
въззивната жалба .
Недоволен
от присъдата е останал и подсъдимия Л.Т., който чрез защитниците си, е обжалвал същата
в осъдителната й наказателна и гражданска части, като се излагат доводи за
неправилност, необоснованост на присъдата, както и доводи за допуснати
процесуални нарушения, както в хода на досъдебното производство, така и при
постановяване на присъдата . Твърди се в жалбата, както и в допълнителната
такава, че не са осъществени елементи от обективния и субективния състав на
престъпленията. В този смисъл се иска от съда да постанови нова присъда, с
която подсъдимия да бъде признат за невинен
по повдигнатите му обвинения и оправдан, както и да се отхвърлят изцяло
предявените граждански искове. В съдебно заседание от страна на защитата се
поддържа и довода за допуснати процесуални нарушения при събирането на
доказателства в хода на разследването, както и неточно формулиране на
обвиненията, поради което се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на
прокурора.
Пловдивският
окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл.
313 и чл. 314 НПК, намира следното:
Районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.
Ф. Т. е италиански гражданин, но живее в гр.
Пловдив и е със статут на постоянно пребиваващ в България,
ЕНЧ ***. Повече от десет години
същият
развивал стопанска дейност в Република България като съдружник и управител в
няколко търговски дружества – местни юридически лица. Едно от тези дружества, в
които подсъдимият Т. е мажоритарен
собственик на капитала е “***” ООД гр. Пловдив. Това
дружеството
е
регистрирано с Решение № 11345/20.11.1998г. по фирмено дело № 5135/98 г. с
широк предмет на дейност, но основната дейност на дружеството била внос,
производство, пакетиране и дистрибуция на печено кафе. Тази
дейност
била декларирана и при данъчната
регистрация на “***” ООД, която станала в ДС “Тракия” при ТДД гр.
Пловдив на 02.12.1998г. Съдружници първоначално били подс. Л.Т., който
притежавал 415 от общо 500 дяла, П. Д. с 50 дяла и
свидетелят К. Я. – с 35 дяла. От
учредяването на дружеството и през целия инкриминиран с
обвинителния акт период, негов управител бил Л.Т.. С решение на ПОС
от 22.03.1999г. са вписани промени - приемането на нов
съдружник – св.А. М. със 70 дяла,
които придобил от подсъдимия и напускането на
съдружника П. Д., при което
съотношението на дяловете било установено, както
следва – 35 дяла за К.Я., 395 дяла за
подс.
Л.Т. и
за А.
М.
– 70 дяла. Това съотношение не било променено и при извършената деноминация на
капитала с решение от 24.01.2000г.
Въз основа на
заявление вх. № 169/10.08.1999г., девет месеца по-късно от
датата на данъчна регистрация, с уведомително писмо № 169/24.08.1999г.,
дружеството “***” ООД било регистрирано
по ЗДДС.
От началото
на 1999г. до края на месец март 2001г. представляваното и
управлявано
от подс.Т. дружество “***” ООД,
доставяло за нуждите си сурово кафе от три фирми - “***” ООД , “Интербис”
ООД и “***” ООД, като основните доставки се осъществявали от
последните две дружества
, които били търговски партньори на “***” ООД съответно-
от
месец януари 1999г. до месец март 2001г., и от месец
август 1999г. до месец март 2001г. Доставките на сурово кафе се отразявали чрез
съставяне на стокови разписки, подписани двустранно. Тези документи съдържали
номер, дата, място на сделката, вид на стоката, количество, единична цена, обща
стойност, предал, получател и МОЛ с тази особеност, че стойността била отразена
във валута – щатски долари. В редките случаи, стойността се посочвала само с
цифри, без да се споменава валутата, но при извършено сравнително
изследване съдебно-счетоводната експертиза по делото установила, че стойностите
отговарят на щатски долари. Съответните материално -отговорни
лица, които подписвали разписките, приемали на склад описаното и доставено кафе
в производствената база в с. Ц., обл. Пловдивска,
където се извършвало печенето на суровото кафе и пакетирането му. Количествата,
отразени в стоковите разписки се въвеждали и в компютърната база данни на
магнитно-оптичен носител. В модул “товарене” на компютърната програма,
стоковите разписки били описани подробно по дата, доставчик, вид и количество
на доставено кафе. С въвеждането на данните в счетоводната програма били
натоварени служители в офиса на дружеството, които работели на трудов договор,
сключен с неговия управител Л.Т..
Реално
доставките били приемани от свид. К. Я., който
изпълнявал длъжността Началник на производствен цех в с. Ц. В това си
качество Янков отговарял за доставките на сурово кафе и експедицията на
печеното и пакетирано кафе, и сам поръчвал
доставките в зависимост от производствените нужди и капацитета на работа на
машините в цеха. В много случаи, той се разплащал за
извършените доставки директно, като дължимата сума била предавана на доставчика
и това се отразявало върху стоковата разписка. Реалните доставки обаче не били
посочвани във фактурите, издавани от доставчика по повод на същите сделки. Те
се съставяли в последствие, върху занижени
стойности, които се осчетоводявали официално.
Полученото сурово кафе, било включвано веднага в
цикъла печене, разфасоване и пакетиране, а готовата продукция се извозвала към
склада в гр. Пловдив, бул.”***”, тъй като в производствената база в
с. Ц. нямало условия за складиране нито на сурово,
нито на изпечено и пакетирано кафе. В цеха работела производствена поточна
линия, която включвала кантар, бункер, машина за печене на кафе марка
“Петрончини”, зареждаща линия, склад за почистване, пакетажна машина. През месец
септември 1999г. на базата била доставена и втора, по-мощна машина
“Витория” за печене на кафе, чиито капацитет бил 288кг. на час. Последната била
включена в производството и се използвала преимуществено, а при необходимост
работели и двете машини. Работело се на пълен работен ден -8 часа в пет
дни от седмицата, а в събота – на половин работен ден.
От цеха в с.Ц. произведеното
и пакетирано кафе се експедирало след края на производствения цикъл към склада
на дружеството на бул. “***” № ** в гр. Пловдив. За това
се съставяли вътрешно-фирмени отчетни документи –
първоначално разписки от кочани с наименование “Буоно ди косеня”, а след това
приемо-предавателни протоколи с наименование “***” и “***”.
Документите се изготвяли в 2 екземпляра под индиго от свид. К. Я. и съответния
шофьор, натоварен с експедицията и съдържали следните реквизити: дата,
количество и вид кафе, рег. номер на МПС, името на шофьора и подпис на приелия
стоката. Първият екземпляр постъпвал в офиса на дружеството чрез шофьора –
експедитор, а вторият оставал в кочана, който се съхранявал в производствения
цех в с. Цалапица, като по този начин се удостоверявало приемането и
предаването на стоково-материални ценности между материално отговорни лица в
дружеството. От склада заприходените количества кафе се предавали
на дистрибутори на дружеството, които реализирали продукцията в търговски
обекти и съставяли приемателен протокол. Дистрибуторите
отчитали продажбите в офиса, а получените суми – лично на управителя Л.Т., като в
отчета вписвали полученото кафе по видове и количество, реализираното кафе,
сделки с разсрочено плащане, направени разходи по реализацията, като прилагали
съответните документи за това. След приемането на отчетите и приходите, данните
от отчетите и протоколите се въвеждали в компютърната база данни от
служителите в офиса- свидетелите Т., Т., В. и Д., след което
отчетите били унищожавани.
По този начин за
1999г. била извършена доставка по 538 бр. стокови разписки от “***” ООД,
“Интербис” ООД и “***” ООД на общо 221 123.75 кг. сурово кафе.
За същата година към склада с 398 бр. разписки “***” и 222
приемо-предавателни протокола е било експедирано съотносимо количество от
183 848.3 кг. печено и пакетирано кафе при рандеман 83.14 %. По счетоводни
данни не е установен остатък от експедираното кафе, тоест цялата готова
продукция за 1999г. - 183 848.3 кг. на стойност 1 681 069.98 лв. била
реализирана. За 2000г. в производствения цех в с. Цалапица по
стокови разписки било доставено 712 051.37кг. сурово кафе, като с
вътрешно-фирмени документи към склада е експедирано 570 615.800 кг. готово
пакетирано кафе при производствен рандеман 80.13 %. Според данните от
магнитния носител, е установено, че от готовата продукция
за 2000г. са продадени 568 988.200 кг. кафе на обща стойност
5 889 437 лв. За първото тримесечие на
2001г. са доставени 189 013.75кг. сурово кафе, вложено в производството в
цеха – с. Ц., откъдето към склада са експедирани
154 935кг. с приемо-предавателни протоколи. Производствения рандеман е
изчислен на 81.97 %, а по данните от магнитен носител е реализирано почти
цялото количество – 152 218.900 кг. на стойност 1 557 550.35 лв.
От така
получените доставки дружеството, управлявано от обв. Т., осчетоводило силно
занижени количества, които залегнали при разчитането с фиска, подаването на
данъчните декларации и предопределили момента на подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС далеч след като облагаемият оборот е бил надвишен. В
резултат на неотчетените продажби по месеци възникнало задължението за
регистрация на дружеството “***” ООД по ЗДДС. Облагаемият
оборот, пораждащ задължение за регистрация, бил достигнат към края на месец
февруари 1999г. и до 14.03.1999г. следвало да се подаде заявление за
регистрация по ЗДДС. Вместо това, неосчетоводявайки реалните приходи и
доставки, управляваното от Т. дружество, въз основа на неверни счетоводни
данни, отложило регистрацията си по ЗДДС до 24.08.1999г., а в подаваните след
това месечни справки декларации, подписани лично от подс. Л.Т., били
вписани занижени стойности на ДДС по извършените за периода покупки и продажби.
Така, за периода месец март – месец август 1999г. не
били подадени дължимите справки-декларации, а за периода от месец
септември 1999г. – до месец март 2001г. били декларирани неверни
данни, с които били укрити задължения по ЗДДС както следва: за месец март
1999г. – 6 759.66 лв., за месец април 1999г. – 13 466.20лв., за месец
май 1999г. – 21 583.75 лв., за месец юни 1999г. – 28 776.58лв., за
месец юли 1999г. – 27 085.68лв., за месец август 1999г. –
34 982.49лв., за месец септември 1999г. – 27 715.90 лв., за месец
октомври 1999г. – 34 611.79лв., за месец ноември 1999г. –
39 696.36лв., за месец декември 1999г. – 33 556.29лв., за месец
януари – 2000г. – 46 692.53лв., за месец февруари 2000г. –
53 586.60лв., за месец март 2000г. – 74 681.86лв., за месец април
2000г. – 81 087.91лв., за месец май 2000г. – 90 664.23лв., за месец
юни 2000г. – 94 336.66лв., за месец юли 2000г. – 74 724.33лв., за
месец август 2000г. – 94 180.15лв., за месец септември 2000г.
110 210.50лв., за месец октомври 2000г. – 85 427.08лв., за месец
ноември 2000г. – 89 423.63лв., за месец декември 2000г. – 96 621.97
лв., за месец януари 2001г. – 78 163.60лв., за месец февруари 2001г. –
94 790.35лв., за месец март 2001г. – 91 650.07лв. В
резултат на воденото двойно счетоводство, дружеството, представлявано от подс. Т.,
се разчитало с фиска за периода месец март 1999г. – месец март 2001г.,
прикривайки реалните търговски обороти, приходите и печалбите, като при
годишното счетоводно приключване за 1999г. и 2000г. пред данъчните органи бил
представен отрицателен финансов резултат, така че дружеството напълно избегнало
плащания към държавния бюджет по ЗКПО.
От
страна на
данъчната администрация била инициирана данъчна ревизия за дейността на
дружеството за 1999 – 2000г., като на 05.04.2001г.
била извършена проверка от данъчните органи, при която били иззети
документи от производствния цех на дружеството в с.
Ц.
и от складово помещение на бул. “***”№ ** в гр. Пловдив. Съставени били протоколи
за извършена проверка с номера № 0463967 и № 0419425, в
които подробно били описани иззетите писмени документи. Данъчният
орган констатирал, че данните от иззетите веществени доказателства не са
отразени в пълен размер в счетоводните записвания на дружеството и по този
начин е нарушен един от принципите на Закона за счетоводството, а именно
“предпазливост”, който по смисъла на пар. 4 т. 1 от ПЗР на ЗС означава отчитане
на действителния финансов резултат. Установени били данни за укрити приходи. На
основание на горното, ревизиращият орган приел, че са налице условията на ДПК
/отм./ за издаване на данъчно-облагателен акт при особени случаи и пристъпил
към определяне на дължимите данъчни задължения по реда на чл. 109 от ДПК
/отм./. Последните, касаещи облагане с преки данъци били установени в размер на
509 102 лева за 1999г. и в размер на
513 184 лева и за 2000г.
С цел
установяване на количествата и стойността на кафето и захарта, които не са
заведени в счетоводството на дружеството и в
последствие са реализирани, ревизиращият екип обобщил в таблици –
Приложение 15 и 16 от ДОА, данните от стоковите разписки, които са иззети от данъчните
органи от цеха в с. Ц. За изчисляване на цената на придобиване на сурово кафе е
използван фиксинга на БНБ за щатски долар за деня, в който са издавани
разписките. За отчетната 1999г. данъчния орган установил,
че доставеното сурово кафе е 221 123,750кг. на стойност
1 051 218.89 лева, а за 2000г. – 712 372.270кг. на стойност
3 204 551.47 лева. Същевременно дружеството отчело - за 1999г. –
44 050кг. на стойност 89 333лева, а за 2000г. - 23 300кг. на
стойност 50 815лева. Установените разлики в размер на 961 885.89лева
за 1999г. и 3 153 736.47лева за 2000г. представляват отчетната
стойност на продадените количества кафе и захар, които не са осчетоводени в
дружеството.
За периода
01.01.1999г. – 31.05.2000г. анализът на продадените количества кафе и захар бил
извършен на база данните от иззетите приемо-предавателни протоколи, обобщени в
таблици – Приложение 20 от ДОА, като количествата са групирани по видове кафе,
остойностени по продажните цени на дружеството за отчетния период. За периода
01.06.2000г. – 31.12.2000г. продажбите били определени на база информацията от
магнитния носител и направените разпечатки от справки “Продажби” – Приложение
19 от ДОА. За 1999г. ревизиращия екип установил, че продажбите са
181 969.300кг. печено кафе на стойност 1 933 765.60лв. и захар –
4 818.200кг. на стойност 19 272.80лв. Дружеството отчело продажби на
кафе – 20 681.050кг. на стойност 181 798.04лв. Разликата между
установените продажби и осчетоводените са: кафе – 161 288.250кг. за
1 751 967.56лв. и захар – 4 818.400кг. на стойност
19 272.80лв. След приспадане на дължимия ДДС, неосчетоводените приходи от
продажби за 1999г. са определени в размер на 1 476 033.63лв.
За 2000г.
данъчният орган установил, че продажбите са: 484 247.400 кг. печено кафе
на стойност 5 026 154.90лв. и захар 17 636кг. на стойност 70 980.20лв.
Отчетени били продажби на кафе – 45 618.5кг. на стойност
472 684.36лв. Разликата между установените продажби и осчетоводените са
438 628.9кг. кафе на стойност 4 553 470.54лв. Няма данни за
неотчетени продажби на захар. След приспадане на дължимия ДДС, неосчетоводените
приходи от продажби за 2000г. били в размер на 3 794 558.78лв.
По години
неотчетения финансов резултат от продажби на изпечено кафе и захар е както
следва: за 1999г. – 514 147.74лв., а за 2000г. – 640 822.31лв.
След като е взет предвид декларирания от
дружеството финансов резултат за тези години е определена основата за облагане
с преки данъци: за 1999г. – 509 102лв. и за 2000г. – 513 184лв.
На следващо
място при данъчната ревизия по ЗДДС за периода 01.01.1999г. – 31.07.1999г. и 01.04.2000г.
– 31.03.2001г. се установило, че съгласно изготвените справки – Приложение 19 и
20 от ДОА, дружеството е постигнало облагаем оборот към 28.02.1999г., основание
за задължителна регистрация на лицето по ЗДДС и до 14.03.1999г. същото е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и по реда на чл. 108 ал. 1
от ЗДДС. Заявлението е подадено на 10.08.1999г. и фирмата е регистрирана от
24.08.1999г. Ревизията установила нарушение на срока по чл. 108 ал. 1 от ЗДДС и
съставила АУАН в изпълнение на чл. 132 ал. 1 т. 2 от ЗДДС. По реда на чл. 132
ал. 2 от ЗДДС бил начислен дължимия ДДС в размер на 94 921лв. от
14.03.1999г. – крайния срок за подаване на заявлението за регистрация, до
24.08.1999г. – датата на регистрация по ЗДДС. Освен това въз основа на установените
неотчетени продажби за периода 01.04.2000г. – 31.12.2000г. и 01.01.2001г. –
31.03.2001г. допълнително е начислен ДДС в размер на 897 622.54лв., като
не е признат данъчен кредит в размер на 8 922.59лв. на основание чл. 65
ал. 1 т. 3 от ЗДДС за данъчните периоди от 01.07.2000г. – 31.12.2000г. и
01.01.2001г. – 31.03.2001г. по сделки, касаещи покупки на горива за леки
автомобили на дружеството. При ревизията бил отказан и данъчен кредит в размер
на 1 267лв. за лек автомобил придобит от внос, на основание чл. 65 ал. 1
т. 2 от ЗДДС.
Издаденият
Данъчно-ревизионен акт № 165/07.08.2001г. бил обжалван
пред Регионалния данъчен директор - гр. Пловдив, като същият бил потвърден с
Решение № 955/26.10.2001г., в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 992 543.54лв.,
непризнат данъчен кредит в размер на 10 189.59лв. и лихви –
127 655.65лв., както и следните данъчни задължения – Данък върху печалбата
за 1999г. – главница 123 712лв. и лихва 23 600.33лв. и данък за
общините за 1999г. – главница 50 910лв. и лихва 9 712.02лв. С
решението били намалени данъчните задължения за данък печалба за 1999г. от
115 466лв. на 113 788.39лв. главница и лихва от 5 604.19лв. на
5 558.24лв. и данък за общините за 2000г. от 51 318лв. на 50 572.62лв.
главница и лихва от 2 506.74лв. на 2 470лв. поради констатирана
грешка в записването в ДРА на отчетеното в дружеството сурово кафе за 2000г.
Данъчно- ревизионния акт е обжалван
пред ПОС , който с Решение от 14.07.2004г. по административно дело
№ 11/2002г. по описа на ПОС-Административно отделение, отхвърлил
жалбата
на „***” ООД против издадения ДРА № 165. Това решение
било оставено в сила с окончателно Решение № 3071/06.04.2005г. по адм. дело №
9329/2004г. по описа на ВАС.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е подложил на анализ събраните доказателства, като е
изложил съображения относно това кои доказателства кредитира, като те се
споделят от състава на въззивния съд. Възприети са изготвените в хода на производството
експертизи, които подкрепят приетите за установени факти. Според заключението
на приложената по делото техническа експертиза на вещото лице Ненов /л. 45 – 48
от том ІІІ от досъдебното производство/ се установява, че към момента на огледа
от експерта -31.05.2002г., съоръженията от поточната линия са били в изправност
и са работели, като по-малката машина за печене на кафе марка “Петрончини” е
намерена в разглобено състояние. Теоретичната производителност на машините за
печене на кафе е определена – за машината “Витория” – 288 кг./час, а за
по-малката машина “Петрончини” – 162 кг./час, като тези изчисления са направени
с изричната уговорка, че се възприема по-нисък от нормалния коефициент на
използване на капацитета на машините – 0.65, при положение, че най-ефективният
режим на работа на машините е при коефициент 0.7-0.8. Експертизата е дала
заключение, че при 250 работни дни в
годината и работа на половин работен ден в събота, при комбинирано използване
на двете машини е възможно да се включи в производствения цикъл цялото
количество кафе, доставено според стоковите разписки. В най-голямото доставено
количество за година /за 2000г./ от 484 247.4 кг. сурово кафе, при
експлоатация на двете машини е постижимо изпичането на 617 760 кг. кафе
годишно, тъй като само машината “Витория” има годишна производителност
411 840 кг. изпечено кафе. Били са обсъдени и изготвените в хода на
съдебната фаза допълнителни технически експертизи/ на л.354-355, и на л.513,
том ІІ от делото; и на л.734, том ІІІ от НОХД/, според които към 30.09.2003г.,
когато по искане на страните за изготвяне на експертизата е посетен цеха в с.
Ц., е установено, че загряването на въздуха необходим за изпичане на кафе е
ставало чрез
топлообменник, който е един и не позволява практически работа
и на двете машини в цеха в с. Ц. – „Петрончини” и
„Витория” едновременно, а при огледа от вещото лице на 22.04.2004г. е
установено, че времето за подготовка за работа на голямата машина „Витория”
е било 17 минути, като един цикъл за изпичане на кафе от същото
съоръжение е отнел 38 минути. Времетраенето на същия, според вещото лице,
зависи силно от климатичните условия, при които работи дадена машина и в случая
може да се приеме, че през лятото цикълът е 30 минути, а през зимата – 45-50
минути. Според, последната техническа експертиза на
вещото лице Ненов в резултат на извършени наблюдения на производствения цикъл
в цеха в с. Ц. за периода 06-10.09.2004г. е установено, че при
използване само на едната останала работеща машина за изпичане на кафе за една
седмица линията произвежда 2 500кг. изпечено и пакетирано кафе, а за един
месец – 10 000кг. Изслушана е и технологична експертиза/
на л.860-863, том ІІІ от делото/, която подкрепя констатацията,
че към датата на изготвянето й- 23.04.2004г. един цикъл на изпичане
на кафе трае 38 минути при температура 170 градуса, без технически да е
възможно достигането на такава от 220 градуса.
Правилно
е прието с оглед на горното, че констатациите в обсъдените експертизи не опровергават изводите на първоначалната
техническа експертиза относно производителността на машините и възможното
количество кафе, което биха могли да изпекат.
Изводите на районния съд, че отделните експертизи отразяват моментното
състояние на въпросните машини, при това в периоди от време, много след
инкриминирания период, са правилни и се споделят от настоящия състав. Отделно
от това, възраженията на защитата за недоказаност на обвиненията, поради липса
на капацитет на инсталацията в с.Цалапица да произведе установените по стокови
разписки количества кафе, са необосновани.
Неправилно е твърдението на защитата, че е пренебрегнат факта, че освен
двете посочени от вещите лица машини „Петрочини” и „Витория”, други в производствения
цех в с.Ц. не са работили. Спор относно този факт няма, но неправилно е
твърдениeто
за доказаност на обстоятелството, че двете машини не са работили едновременно,
от което са направени неправилни доводи, че в цеха не е имало капацитет да се
изпече количеството кафе, посочено в стоковите разписки и определено в счетоводните
експертизи. По делото са събрани гласни доказателства-показанията на свидетелите
К. Я., А. Я., А. М., които са били ангажирани пряко с производствения процес в
цеха, а последният и с доставката и монтаж, включително и пускане в
експлоатация на машините. Според тези показания, които основателно са
кредитирани от съда, безспорно се установява, че през инкриминирания период в
цеха в с.Ц. са работили и двете посочени машини за изпичане на кафе, като
свидетелите К. и А. Я. ясно и последователно посочват цялата процедура от
доставяне на кафе, подготовката на машините за работа, до изпичане, пакетиране
и извозване на готовата продукция до складовата база в гр.Пловдив. Това, че и
двете машини са били монтирани и са функционирали самостоятелно се установява и
от показанията на св.Мардзото/ на л.1100, том ІV от делото/. В този смисъл са и
показаниаята на свидетелите К. М. и Т. А., които също са работили в цеха в с.Ц.,
и според които в цеха са работили интензивно и двете машини. Поради това,
правилни са изводите на първата инстанция, че са налице достатъчно и убедителни
доказателства, че в производствения цех на дружеството в с.Ц. през
инкриминиания период са били пуснати в експлоатация и са работили самостоятелно
и двете описани машини за изпичане на кафе. От друга страна изготвената
техническа експертиза / на л.45-48, том ІІІ от сл.д./, дава заключение, че е
напълно възможно изпичането на посоченото в ДРА количество кафе при работа на двете
машини. Така, че твърденията на защитата в тази връзка за недоказаност, са
напълно неприемливи. На следващо място неприемливи са и доводите, че
изготвените допълнителни технически експертизи в хода на съдебното следствие,
опровергават направените преди това изводи за възможна едновременна работа на
двете машини. Изготвените по-късно експертизи, както беше посочено по-горе в
мотивите, отразяват състояние на машините в по-късен момент, когато едната е
намерена в разглобено състояние. Това не може да опровергае и показанията на свидетелите К. Я., А. Я. и
А. М., относно заявените от тях обстоятелства във връзка с функционирането на
машините „Петрочини” и „Витория” през 1999г. – 2001г. Тези показания са
конкретни , последователни, намират подкрепа и в показанията на другите
разпитани свидетели, работили в производствения цех на дружеството, поради
което и според настоящата инстанция няма основания да не бъдат кредитирани с
доверие.
Във
връзка с горните изводи, обосновано съдът е отхвърлил застъпената защитна
позиция за наличие на договорни отношения между доставчиците на сурово кафе и „***”ООД
за съхранение на склад на посочените в стоковите разписки количества кафе. Твърденията,
че в цеха в с.Ц. са били съхранявани количества сурово кафе на „***” ООД и „***”
ООД се опровергава както от показанията на свидетелите Я., така и от показанията
на свидетелите К. М.в, Т. А. и К. К., според които в цеха в с.Ц. никога не се е
съхранявало кафе на друга фирма. Подобно и на св.К. Я., свидетелите -работници
в цеха обясняват механизма на получаване на сурово кафе сутрин, изпичането му и
транспортирането му вечер до складовата база в гр.Пловдив. Правилно съдът не е
възприел показанията на свидетелите Т., М. У., А. Н., Р. В. и Г. В., като
противоречащи на обсъдените по-горе и поради съществуващите все още служебни
взаимоотношения с двете дружества,
доставчици на сурово кафе. Освен това нелогичи са показанията на тези
свидетели, че въпреки съществуващите договорни
отношения за съхранение на кафе, дружеството „***” е могло да ползва от
това количество и за собствени нужди. При това напълно необяснимо е от
свидетелите, как е ставало отчитането в този случай на използваното кафе за
нуждите на дружеството, управлявано от Л.Т.. Застъпената от представителите на
„***” ООД и „***”ООД позиция за съществуващи договорни отношения между тях и „***”ООД
е нелогична и изцяло защитна, с оглед съществуващите им бизнес отношения с
подс.Л.Т., както и поради факта, че в тази връзка е била ангажирана и
административната отговорност на тези дружества-доставчици. Правилни са изодите
на ПРС относно доказателствената тежест на приложения и обсъден по делото
договор за отговорно пазене/на л.152, том ІІ от сл.д./, които изцяло се
възприемат от настоящия състав.
За
да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е кредитирал и изготвените заключения на
съдебно-счетоводните експертизи. Първоначалната счетоводна експертиза/ на
л.2-8, том ІІІ от сл.д./ установява различия между подадените от фирмата „***”ООД
данъчни декларации по чл.51, ал.1 от ЗКПО за периода 1999г.- І-во тримесичие на
2001г. и установените от експертизата доставено, изпечено и реализирано кафе, а
допълнителната такава / на л.53-72, том ІІІ от сл.д./след обстоен анализ на
събраните доказателства, установява, че дружеството, управлявано от подс.Л.Т. е
осчетоводило силно занижени количества, които са залегнали при разчитането с
фиска, подаването на данъчни декларации и са предопределили момента на подаване
на заявление за регистрация по ЗДДС, далеч след като облагаемия оборот е бил
надвишен. Тази експертиза подробно е анализирала и проверила представените 538
бр. стокови разписки, за които приема, че са първични счетоводни документи, тъй
като имат необходимите реквизити по ЗС и въз основа на констатациите в тях и
другите счетоводни документи дава заключение за дължимите от дружеството,
управлявано от подсъдимия за инкриминирания период преки данъци по ЗКПО и ДДС,
които са конкретизирани в самата експертиза.
В
хода на съдебното производство е била назначената от съда допълнителна
тройна
съдебно-счетоводна експертиза/ на л.1524-1537, том V от НОХД/, с
участие на други три вещи лица, според
която правилно
е бил
изчислен фиксинга на БНБ на щатския долар към датите на издаване на всяка една
от приложените по делото стокови разписки, както и вярно е отразен броя на
заетия персонал от „***” ООД- увеличен
съответно от 7 души към месец май 1999г. на 42 души към месец март 2001г.
Според вещите лица, приемо-предавателните протоколи по делото са
попълвани с различна степен на коректност, като има много от тях, попълнени с
няколко от предвидените в бланките реквизити. Поради това и предвид липсата на
отразяване в тези протоколи на „наименование, адрес, данъчен номер на
предприятието, с което се осъществява стопанската операция и имената на лицето,
което го представлява”,
те са приели, че не са налице
основанията на чл.8 от Закона за счетоводството да се приеме, че същите
протоколи представляват първични счетоводни документи. Техният смисъл,
според вещите лица е да отразяват движение на стоково-материални ценности
вътре в предприятието, а не извършването на търговска продажба. По отношение
приложените по делото стокови разписки за получени стоково-материални ценности тримата
експерти
считат, че те имат изискващите се от закона реквизити за първични счетоводни документи,
тъй като в самия формуляр те присъстват. Освен това същите намират, че липсва
дължимо ДДС за неотчетени продажби, а и неотчетени такива, тъй като последните
са отразени в издадени от „ ***” ООД фактури и няма
неотчетени от дружеството такива. Разликите между така представеното заключение
и данните, изложени в ДРА № 165 според тази експертиза се дължат на
обстоятелството, че приемо-предавателните протоколи и стокови разписки се
приемат от данъчния орган като недокументирани продажби, а според вещите лица
те не са такива документи. Направен е и извода, че правилно дружеството се е
регистрирало по ЗДДС на 24.08.1999г., защото по първични счетоводни документи
тогава е достигнало облагаемия оборот, задължаващ го по тогава действащия ЗДДС
да се регистрира.
Поради
съществените различия в становищата на изготвените тройни съдебно-счетоводни
експертизи, по делото е назначена и изслушана петорна
такава/ на л.1746-1765, том V от НОХД/, чието заключение е
изработено при вариантност на резултатите, с оглед вземането под
внимание на данните от горецитираните стокови разписки и приемо-предавателни
протоколи, респективно при изключване на тяхното съдържание като доказателство
за извършени облагаеми сделки. Според вещите лица, видно от
приложените по делото стокови разписки и предвид фиксинга на БНБ за щатския
долар към датите на издаването им, общо за 1999г. „Кафе Порто рико” ООД е
получило 221 123.75кг сурово кафе на стойност 1 038 770.02лв.,
за 2000г. – 703 491.87кг. кафе на стойност 3 131 933.70лв., за
първото тримесечие на 2001г. – 1 000 082.42кг. кафе на стойност
4 401 656.97лв. По фактури отчетените количества и стойност на
доставките на кафе от дружеството са съответно 44 050кг. на стойност
89 333лв. за 1999г.; 35 300кг. на стойност 74 215лв. за 2000г. и
14 500кг. на стойност 39 238.33лв. за първото тримесечие на 2001г.
Отново по счетоводни документи количеството и стойността на реализираното
готово печено кафе е както следва: за 1999г. – 21 874.5кг. на стойност
181 798.04лв.; за 2000г. – 52 786.1кг. на стойност 472 686.36лв.
и за първите три месеца на 2001г. – 11 166.99кг. на стойност
116 790.48лв. Относно стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи
вещите лица, които застъпват това становище, дават
заключение, че
за тях е налице документална обоснованост дори при липса на част от изискуемите
реквизити при условие, че за липсващата информация са налице данни от другите
документи и информационни материали, приложени по делото, както и предпоставки
за прилагане на чл.5, т.4 от Закона за счетоводството в сила до
31.12.2001г.-предимство на съдържанието пред формата. Според второто становище
в изготвената експертиза, посочените документи не притежават реквизитите по
чл.8, ал.1 от ЗС и не удостоверяват
търговска продажба на продукция. По отношение на данъчната основа и дължимите
данъци за разглежданите периоди, при изключване на стоковите разписки и
приемо-предавателните протоколи от документите, удостоверяващи продажба, то според
тях и
липсват неотчетени продажби и съответно дължими данъци. Ако същите бъдат
включени като документи за сделки с външни контрагенти, то за 1999г.
стойностите са: облагаема печалба 544.81 хиляди лева, данък общини – 54.48
хиляди лева, данък печалба-132.39 хиляди лева или общо данъци за тази година в
размер на 186.87 хиляди лева. За 2000г. стойностите съответно са: облагаема
печалба 2 114.11 хиляди лева; данък общини-211.41 хиляди лева; данък
печалба – 475.67 хиляди лева, общо данъци за 2000г. – 687.09 хиляди лева. За
първото тримесечие на 2001г. всичко разходите възлизат на 504.62 хиляди лева, а
брутната печалба – на 1075.5 хиляди лева. По посочения начин е третиран и
въпроса за дължимият ДДС за неотчетените продажби на печено кафе по години-при
вземане предвид единствено на данните от издадените от „Кафе Порто Рико” ООД фактури
липсва дължим ДДС. При калкулация на записванията в стоковите разписки и
приемо-предавателните протоколи, то за инкриминирания период -01.01.1999г. –
31.03.2001г. общо дължимият размер на ДДС по неотчетени продажби възлиза на
1 524 473.174лв. Отново с оглед характера на цитираните документи е
даден в петорната експертиза и отговор на въпроса кога „***” ООД е
достигнало размер на облагаемия оборот, представляващ изискуемия праг за
регистрация по ЗДДС. В единия случай се приема, че това е станало
именно през месец август 1999г., а при отчитане на резултатите от
приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки-още в края на месец
февруари 1999г. е бил достигнат от дружеството този праг и до 14.03.1999г.
същото е следвало да се регистрира по ЗДДС. Въз основа на така извършените изчисления,
експертизата е стигнала до извода, че за изследваните периоди са налице разлики
между осчетоводените от „***” ООД количества и стойности, съответно
получените такива както следва: за 1999г. общо разлика от 177 073.8кг.
кафе на стойност 949 437лв.; за 2000г. – 668 191.9кг. на стойност 3
057 718.70лв., а за първите три месеца на 2001г.-60 966.8кг. на
стойност 191 714.90лв. На свой ред количествата, съответно стойностите на
предаденото готово кафе по бележници, а след 01.06.2000г. – по разпечатки от
магнитния носител, са : за 1999г. 183 848.30кг. на стойност
1 681 069.98лв.; за 2000г. – 568 988.20кг. на стойност
5 889 437лв., за първо тримесечие на 2001г. – 152 218.90кг. на
стойност 1 557 550.35лв. Следователно разликите между декларираните
от „***” ООД пред данъчните органи и фактически
реализираните доставки и приходи приемат, че са: за 1999г.
161 973.75кг. на стойност 1 499 271.94лв.; за 2000г.
516 142.10кг. на стойност 5 416 752.64лв., за първите три месеца
на 2001г. съответно 141 056.91кг. на стойност 1 440 759.25лв. Освен
това
от вещите лица е констатирана разлика във възприетите от тях и от данъчните
органи стойности и количества, за които една от причините е, че последните
приемат отразеното кафе с включен ДДС, а вещите лица-без ДДС. Поради това и се
установяват различия за целия инкриминиран период: в облагаемия оборот-възприет
от данъчните органи като сумата от 6 415 013.05лв., а според
експертизата-7 821 355.25лв.; в дължимия ДДС-според данъчната
администрация той е 1 281 977.41лв., а според вещите лица възлиза на
1 524 473.17лв.
Както
правилно е приел районният съд, различията в изготвените съдебно-счетоводни
експертизи се изразяват в различното третиране от вещите лица на въпроса за
доказателствената стойност на приложените приемо-предавателни протоколи и
стокови разписки. В тази връзка изводите, че тези документи са годни
доказателства, установяващи извършването на стопанска операция-удостоверяват
изписване и предаване/ приемане на стоково-материални ценности между материално
отговорни лица, са правилни и обосновани. Това е и становище застъпено в
петорната съдебно-счетоводна експертиза и тройната съдебно-счетоводна
експретиза, изготвена в хода на досъдебното призводство и е ясно и подробно
аргументирано в смисъл, че е налице
документална обоснованост, дори при липса на част от изискуемите реквизити
при условие, че за липсващата информация са налице данни от другите документи и
информационни материали, приложени по делото, както и предпоставки за прилагане
на чл.5, т.4 от тогава действящия Закон за
счетоводството.-предимство на съдържанието пред формата. Предлагания
друг подход е прекалено формалистичен и не отчита събраните гласни
доказателства, установяващи доставка на сурово кафе именно чрез стокови
разписки, изпичане, пакетиране и доставка на дистрибуторите на готова продукция
чрез посочените приемо-предавателни протоколи, чрез които после е ставало и
отчитане на реализираното и продадено количество кафе, и то лично на подс.Т.. В
тази връзка мотивите на районния съд за доказателствената стойност на
приложените писмени доказателства и на гласните такива, установяващи
извършването на стопански операции, са подробни и правилни. Възраженията на
защитата, че тези доказателства следва да бъдат изключени от доказателствения
матерал по делото, означава при
допуснатата нередовна отчетност и липса на стриктно спазване на ЗС, да се даде
възможност на подс.Л.Т., като представляващ и управляващ дружеството „***” ООД,
да черпи права от неправомерното си
поведение.
При така установените
обстоятелства
въззивният състав намира за
правилни изводите на първата инстанция за доказано, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Л. Ф. Т. е
осъществил състава на престъпление по чл.257, ал. 1, пр. 1 вр. с
чл. 255, ал. 1 , вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с
чл. 2 от НК, тъй като през периода 14.03.1999г. – 31.03.2001г. в гр. Пловдив
при условията на продължавано престъпление е избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 2 265 808.81лв., като е потвърдил неистина за реализираните продажби
и затаил истина за същите в подадени декларации както следва:
- годишна данъчна
декларация по чл. 51 ал. 1 от ЗКПО за 1999г. и за 2000г., в резултат на което
са били укрити данъчни задължения в особено големи размери – 873 990лв., а
именно: данък върху печалба за 1999г. – 132 400лв., данък за общините за
1999г. – 54 480лв. или общо 186 900лв., данък върху печалба за 2000г.
– 475 670лв., данък за общините за 2000 год. – 211 410лв. или общо
687 090лв. и
- месечни данъчни
декларации за разчитане по ЗДДС съгласно чл. 100 ал. 1 ЗДДС за периода
01.09.1999г. – 31.03.2001г., в резултат на което са били укрити данъчни
задължения в особено големи размери, а именно: ДДС за периода 01.09.2000г. –
31.03.2001г. – 1 391 818.81лв., както следва: за м. септември 1999г.
- 27 715.90лв., за м. октомври 1999г. – 34 611.79лв., за м. ноември
1999г. – 39 696.36лв., за м. декември 1999г. – 33 556.29лв., за м.
януари – 2000г. – 46 692.53лв., за м. февруари 2000г. – 53 586.60лв.,
за м. март 2000г. – 74 681.86лв., за м. април 2000г. – 81 087.91лв.,
за м. май 2000г. – 90 664.23лв., за м. юни 2000г. – 94 336.66лв., за
м. юли 2000г. – 74 724.33лв., за м. август 2000г. – 94 180.15лв., за
м. септември 2000г. - 110 210.50лв., за м. октомври 2000г. –
85 427.08лв., за м. ноември 2000г. – 89 423.63лв., за м. декември
2000г. – 96 621.97лв., за м. януари 2001г. – 78 163.60лв., за м.
февруари 2001г. – 94 790.35лв., за м. март 2001г. – 91 650.07лв.
Правилно подс.Л.Т. е признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН частично по
първото обвинение, за това да е извършил престъплението по чл.257, ал.1, пр.1
вр. чл.255, ал.1 от НК, като в периода 14.03.1999г. до 10.08.1999г. не е подал
декларация, изискваща се по силата на закон-заявление за регистрация по ЗДДС,
съгласно чл.108, ал.1 от същия закон и с това да са укрити данъчни задължения
за посочения период в размер на 132 654,36 лева. Макар, че в тази част
присъдата не е предмет на обжалване или протест за пълнота и с оглед пределите
на въззивната проверка по чл.314 от НПК, следва да се каже, че изводите за
това, че заявлението по чл.108 от ЗДДС няма характер на справка декларация по
чл.100 от същия закон, а последната се подава само от лице регистрирано по този
закон, са правилни. Безспорно е, че след като за този период дружеството не е
било регистрирано по ЗДДС, то и за управителя Л.Т. не е възникнало задължение
за подаване на справка –декларация. Действително е налице неправомерно
поведение, за което е ангажирана административно наказателната отговорност.
Обосновани са изводите и че
с действията си подсъдимият Л.Т. е реализирал от обективна и субективна страна
състава и на престъплението по чл.257, ал. 1, пр. 1 вр. с
чл.256 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.2 от НК поради това, че за
периода 01.01.1999г. – 31.03.2001г. в гр. Пловдив и с. Ц., обл.
Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, с цел да осуети
установяването на данъчни задължения в особено големи размери е водил
счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвал счетоводни документи с
невярно съдържание, като с деянията са били укрити данъчни задължения в особено
големи размери, а именно: данък върху печалба за 1999г. – 132 400лв.;
данък за общините за 1999г. – 54 480лв.; данък върху печалба за 2000г. –
475 670лв.; данък за общините за 2000г. – 211 410лв. и ДДС за
периода 14.03.1999г. – 31.03.2001г. – 1 524 473.17лв.
Основните
възражения от страна на защитата на подсъдимия, застъпени във въззивната жалба
и допълнението към нея, както и пред първата инстанция са, че подсъдимия Л.Т.,
в качеството си на управител не може да бъде субект на престъпленията по
чл.255, ал.1 от НК и по чл.256 от НК. Това, според доводите на защитата в едния
случай е всяко наказателноотговорно лице, което по закон дължи данъци, а в
другия случай е лицето, което е задължено да води счетоводство- юридическото
лице, физическото лице, като главен счетоводител или едноличния търговец. По
така предложената логика на разсъждение, управителя на едно дружеството, както
в случая подс.Т., който ръководи не само цялостната дейност в дружеството, но и следи за разчитането с фиска, което също
е дейност свързана с управлението, не следва да носи наказателна отговорност,
макар в резултат на тези действия, дружеството да е неизряден длъжник.
Основателно това становище не е било
възприето от първата инстанция, а и според настоящия въззивен състав същото, е
неприемливо. Обсъдени са в съвкупност писмените и най-вече гласни
доказателства-показанията на свидетелите, които са работили като дистрибутори,
от които безспорно се установява, че подсъдимият Т. ежедневно е бил ангажиран и
е ръководел цялата дейност на дружеството „***” ООД, свързана с доставка на
кафе, работата в производствения цех и ежедневни отчети, които са му правени
лично на него от дистрибуторите на изпечено кафе. Така, че същият е имал пълна
и постоянна информация относно количествата и стойностите на реализирани сделки
от името на упрявляваното дружество „***” ООД. Не на последно място, безспорно
е, че подс.Т. е бил ангажиран лично и с организацията и счетовдната отчетност
на дружеството, тъй като лично е подписвал данъчните декларации от името на
дружеството, а според показанията на св.Груев, неговото счетоводно бюро е
оформяло тези декларации само въз основа на документи предоставяни му от „***”
ООД. Ето защо, правилно се приема, че именно
с действията си подс.Т., като управител и представляващ търговското
дружество „***” е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения,
поради което следва да се ангажира наказателната отговорност на физическото
лице, която по смисъла на чл.35 от НК е лична. В случая, това е данъчно
задълженото лице, попълващо данъчна декларация удостоверяваща, по силата на
закон данъчни задължения, независимо и вън от това, дали дейността е на
юридическото лице , извършващо независима икономическа дейност.
Относно
останалите елементи от обективния състав на престъпленията няма спор, като
размера на укритите данъчни задължения е безспорно установен от приетите
счетоводни експертизи. Районният съд е изложил мотиви за това, че критериите за
особено големи размери са осъществени и за двете деяния, а също и условията на
чл.26, ал.1 от НК за наличие на продължавано престъпление.
Направените
изводи за субективна съставомерност на извършените от подс. Л.Т. престъпления, също
са правилни. Налице е съзнание от страна на подсъдимия, че с действията
му–потвърждаване на неистина за реализирани продажби и воденото на счетоводни
документи с невярно съдържание, ще бъдат укрити данъчни задължения, при това в
особено големи размери. Въпреки това същият е целял и допускал настъпването на
тези обществено опасни последици. Несериозни са твърденията на защитата, че
след като подсъдимият Т. е италиански гражданин, на него не му е било известно
съдържанието на данъчните декларации. Данъчните декларации, а и справките
–декларации по ЗДДС изхождат и се попълватот от лицето, което има задължение да
ги подаде. В случая това е подсъдимия- италинаски гражданин, който от години
развива търговска дейност на територията на РБ, чрез няколко юридически лица.
При подаване на нито една от декларациите няма вържанения от страна на
подсъдимия, че не е бил наясно какъв е смисъла и съдържанието на подаваните и
попълнени декларации, а още по-малко може да се вмени задължение на данъчните
органи да осигуряват преводач при приемането на такава декларация. Ето защо,
застъпената защитна позиция за липса на умисъл в действията на подсъдимия Л.Т.,
съдът намира за несериозна и неубедителна.
Пред
първата инстанция, както и в хода на въззивното производство са наведени доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с приобщването към
доказателствата на стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи, съхранявани
в „***” ООД, както и на магнитно –оптичен носител, съдържащ информация качена
от сървъра на дружеството. Тези документи са били иззети с протоколи №№ 0463967
и 0419425 от 05.04.2001г. в хода на извършената данъчна ревизия и проверка в производствения
цех на дружеството в с.Цалапица и в офиса в гр.Пловдив, бул.”***” № *. По
делото са приложени писмени доказателства установяващи назначаване и надлежно
извършване на данъчна проверка, при която са спазени изискванията на чл.77, чл.101
и чл.102 от ДПК/отм./ за съставяне на
протоколи и обезпечаване на доказателствата, поради което доводите за допуснати
нарушения при изземване в хода на данъчната проверка на описаните документи, са
неоснователни и необосновани. В случая, както е приел и районния съд,
разпоредбата на чл.135 от НПК/ отм./ е неприложима, тъй като извършеното
изземване на документи е станало в хода на започнала данъчна проверка,
а не по досъдебното производство. Няма спор, че тези документи не са
събрани от орган на наказателното производство, а от данъчни органи, в хода на
образувано данъчно производство. Факт е, че в някои случаи уредени в ДПК намира
приложение и НПК, какъвто е посочен в чл.106, ал.1 от ДПК/отм/, само, че
противно на твърденията на защитата,
настоящия случай не попада в посочената хипотеза. И поради това няма никакво
основание да се приеме, че посочените
протоколи и писмени доказателства са събрани в нарушение на
процесуалните разпоредби и не следва да бъдат изключвани от доказателствената
съвкупност. Поради това и твърденията за допуснати процесуални нарушения в хода
на досъдебното производство и при постановяване на присъдата са несъстоятелни.
Обратните изводи ще противоречат и на установеното в хода на административното
производство, по АХ дело № 11/2002г. на ПОС, потвърдено с решение по
административно дело № 9329/ 2004г. на ВАС, където категрочино е прието, че
стоковите разписки и приемо-предавателни протоколи са събрани по способ
предвиден в ДПК/отм.чл.76/, при извършена проверка на данъчно задълженото лице
и имат доказателствена стойност.
Другият
довод, който се застъпва от защитата в хода на съдебните прения пред въззивната
инстанция, е за допуснати процесуални нарушения при конкретизиране от страна на
обвинението на действията на подсъдимия Т., с които той е реализирал престъпните състави на чл.255 и чл.256 от НК.
Такива нарушения не са били открити от първоинстанционния съд, а и не се
откриват от настоящата инстанция, тъй като в обвинителния акт след описание на
начина на работа на дружеството „***” ООД, са визирани и личните действия на
подс.Л.Т., в качеството му управител, с които е осъществил съставите на
вменените му обвинения/ виж л.9 от обвинителния акт/. Така, че съдът приема, че както в
обвинителния акт, така и при разглеждането пред първата инстанция, обвиненията
спрямо подсъдимия са били достатъчно конкретни
и ясни, поради което не счита, че са налице основания за отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото на прокурора.
И
на последно място, настоящия въззивен състав не споделя възраженията на
защитата за вътрешно противоречие в мотивите на първата инстанция. В този
смисъл некоректно са възприети и цитирани мотивите на районния съд, където не
се съдържат изводи, че укриването на данъци от подсъдимия е в резултат на
получени от него дивиденти. Напротив, съдът е направил правилния извод, че
получаването на облага е напълно ирелевантно за наказателната отговоронст по
чл.255, съответно чл.256 от НК, а и въпроса за получавани дивиденти в
дружеството не е бил изследван, тъй като е извън предмета на доказване по
настоящото дело.
С
оглед всичко изложено по-горе въззивната инстанция намира за неоснователни
направените от защитата на подсъдимия доводи за неправиност и необоснованост на
първоинстационната присъда и не намира основания за нейната отмяна на
твърдените основания.
По
отношение на наказанието:
Настоящия
състав споделя мотивите на първата инстанция, че наказанията и за двете
престъпления следва да се определят съобразявайки се с разпоредбата на чл.2,
ал.1 и ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.257, ал.1 от НК/ понастоящем отменена/,
безспорно е по- благоприятния закон за дееца, тъй като предвиденото наказание
„лишаване от свобода” е с по-нисък долен минимум, а и предвиденото кумулативно
наказание „глоба” е по-леко, от предвиденото в сегашната редакция на чл.255,
ал.3 и чл.256 от НК наказание „конфискация”. С оглед на това, правилно
районният съд е съобразил по-благоприятната правна норма при определяне на
наказанията на подс.Л.Т.. На следващо място, при индивидуализацията на
отделните наказания, правилно са били отчетени наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Безспорно е, че към
инкриминирания период същият е с чисто съдебно минало и добри характеристични
данни, определящи се от трудовата му ангажираност и развиваната активна
търговска дейност на територията на страната. Едновременно с това обаче, не
може да се пренебрегне факта, че се касае за упорита престъпна дейност,
осъществявана в значителен период от време, в резултат на което са причинени
значителни вреди на държавния бюджет. Всичко това говори за изградено трайно
отношение на подсъдимия Т., като управляващ и ръководещ дейността на
дружеството, към неуважение и неспазване
на данъчните закони и задълженията на търговците при разчитането с фиска. Ето
защо, правилно първоинстанционния съд е определил наказанията на подсъдимия Л.Т.
при баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства / дори и при лек превес на смекчаващите обстоятелства/,
като е наложил наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по
чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2 от НК и
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.257,
ал.1, пр.1, вр. чл.256 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2 от НК.
Законосъобразно
е прието, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК за определяне на
едно общо най-тежко наказание от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, измежду
определените с присъдата наказания за отделните престъпления. В тази връзка
следва да се отбележи, че предвид тежестта на престъпленията, изключително
големия размер на причинените вреди и упоритостта на подсъдимия при извършване
на деянията, въззивния състав не намира
основания за повече снизхождение и определяне на по-леко наказание, както се
иска от защитата. Правилно с оглед размера на наказанието е определено и
ефективното му изтърпяване при първоначален „ОБЩ” режим. Съобразявайки влезлия
в сила от 01.06.2009г. и действащ
към момента на постановяване на решението Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, настоящата инстнация намира, че постановения
първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието, наложено на подс.Л.Т. е
правилно определен, като с оглед изискванията на чл.61, т.3 от ЗИНЗС следва въззивната
инстанция да определи типа на затворническо общежитие, където подсъдимия да
бъде настанен, а именно такова от открит тип, съобразно разпоредбата на чл.59,
ал.1 от ЗИНЗС.
Проверявайки
изцяло правилността на атакуваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК,
настоящата инстанция, счита че районния съд е пропуснал да се произнесе по
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.257, ал.1 от НК наказание „глоба”
и за двете престъпления. В този смисъл е и подадения протест, който съдът
намира за допустим и основателен. На първо място, протестът е допустим, тъй
като не е в противоречие с направените от прокурора искания пред първата
инстанция, където становището на прокурора е било единствено за определяне на
наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и за
приложение на разпоредбата на чл.23 от НК. На следващо място, касае се за
пропуск на първата инстанция при наличие на предпоставките на чл.54 от НК да се
произнесе по кумулативно предвидената, наред с наказанието „лишаване от
свобода” санкция „глоба”, който може да бъде поправен от настоящата инстанция,
с оглед пределите на въззивната проверка. В разпоредбата на чл.257, ал.1 от НК
и за двете престъпления е предвидено кумулативно наказание „глоба” в размер от
пет до двадесет хиляди лева. Предвид отчетените по-горе смекчаващи и отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, съдът намира, че за изпълнение целите на
наказанието и най-вече за неговото поправително и предупредително въздействие,
на подс.Л. Федере Т. за всяко едно от двете отделни престъпления по чл.257,
ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2 от НК и по чл.257, ал.1,
пр.1, вр. чл.256 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2 от НК, следва да бъде наложено и
наказанието ГЛОБА в размер от по 10 000/ десет хиляди/ лева.
В този смисъл са налице предпоставките на
чл.337, ал.2, т.1 от НПК за изменение на
първоинстанционната присъда, като наред с наказанията лишаване от свобода за
отделните престъпления, на подс.Т. следва да се наложи и наказание глоба в
размер от по 10 000 лева за всяко от тях.
Присъдата следва да бъде изменена и като на основание чл.23, ал.3 от НК
това наказание „глоба” се присъедини
изцяло към определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода”. Тъй като
глобите са еднакви по размер, ще се присъедини единичния й размер от
10 000/ десет хиляди/ лева.
По
жалбата на гражданския ищец:
Правилно
районният съд е приел предявените граждански искове за доказани по основание,
доколкото неплатените данъчни задължения са причинени от виновното поведение на
подсъдимия. Установеното, че престъплението е извършено от подсъдимия, в
качеството му на управител и представител на търговско дружество, е релевантно
за отговорността за престъпно избягване на данъчни задължения, доколкото това
му качество е свързано и с качеството на данъчен длъжник. В същата степен то ще
е рлеевантно и за деликтната му отговорност по чл.45 от ЗЗД. По делото няма
данни претендираните суми да са внесени в държавния бюджет, поради което
правилно е прието, че исковете са допустими и доказани по основание. Още
повече, че с тях се претендират разликите над установените в данъчно-ревизионния акт суми.
Що
се касае до размера на исковете обаче, настоящата инстанция счита, че правилно
е бил уважен в пълния размер иска за обезщетение за имуществени вреди,
произходящи от дължими преки данъци- данък печалба и данък общини за 1999г. и
за 2000г. –общо в размер на 534 976,99 лева. В този размер искът е напълно
доказан от приетата тройна съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната
петорна такава. По отношение обаче на
претенцията за дължимо ДДС, неправилно районния съд е приел за доказан иска в
пълния претендиран размер от 242 494,76 лева, изхождайки единствено от
това, че установените данъчни задължения значително надвишават
гражданско-правната претенция. В случая обаче следва да се отчете, че подс.Т. е
признат за невинен и оправдан по първото обвинение по чл.257, ал.1, пр.1 вр.
255, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това с действията си в периода
14.03.99г.-10.08.1999г. да е укрил данъчни задължения в особено големи размери от 132 654,36
лева. В този смисъл и с оглед оправдателната част на присъдата, претенцията за
дължим ДДС, следва да се намали с посочения размер от 132 654,36 лева, тъй
като е безспорно прието, че за посочения период укритите данъчни задължения не
са в резултат на виновно поведение на подс.Л.Т.. Ето защо, според настоящата
инстанция искът за имуществени вреди от дължим ДДС, се явява основателен и
доказан до размера от 109 840,40 лева, като за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 242 494,76 лева същият следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. В този смисъл са налице основания за изменение
на обжалваната присъда в гражданската й част, като се намали размера на
уважения иск за дължим ДДС в указания по-горе смисъл.
По
отношение на началния момент на присъждане на дължимата законна лихва върху
уважените граждански искове, настоящата инстанция намира, че не са налице
основания за ревизия на първоинстанционната присъда, в който смисъл е направено
искане във въззивната жалба на гражданския ищец. Гражданския иск в наказателния
процес е обвързан от обвинението. В случая, е повдигнато обвинение и подсъдимият
е признат за виновен за отделни деяния, включени в състава на едно продължавано престъпление, поради което
правилно районният съд е определил и началния момент на дължимата законна лихва
върху сумите присъдени като обезщетения, а именно от датата на довършване на
престъпленията -31.01.2001г. до окончателното изплащане на сумите. Ето защо
възраженията, направени във въззивната жалба на гражданския ищец, се явяват
неоснователни. Неоснователно е и искането на процесуалния представител на
граждански ищец за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждение
за процесуално представителство се определя на основание договор за правна
помощ или по назначение, но по реда на ЗПП, каквото в случая няма. Отделно от
това няма никакви доказателства за направени по делото разноски от страна на
процесуалния представител на гражданския ищец, поради което и искането следва
да се остави без уважение.
Предвид изложените по-горе съображения атакуваната присъда следва да
бъде изменена в наказателната и гражданската й част с оглед изложеното по-горе
в мотивите, като в останалата обжалвана част присъдата като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена. Настоящата инстанция намира, че не
са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия следва да се възложат и
направените в настоящата инстанция разноски в размер на 80 лева, платени за
възнаграждение на назначения във въззивната инстанция преводач, а така също и 25
793 лева –дължима държавната такса върху уважените размери на гражданските искове.
Мотивиран
от горното и на основание чл.337, ал.3 и ал.2, т.1 от НПК и чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 127 от 09.03.2009 год. постановена по НОХД №342/2003 год. по описа на Пловдивският
районен съд, ІІІ н.с., в частта относно наказанията, наложени на подс.Л. Ф. Т.
, като за всяко едно от престъпленията по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2 от НК и по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.2 от НК наред с наказанията лишаване от свобода го ОСЪЖДА на
ГЛОБА в размер от по 10 000 / десет хиляди / лева за всяко престъпление.
На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА
изцяло към определеното на подс.Л. Ф. Т. най-тежко наказание от пет години
лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 10 000/ десет хиляди/
лева.
На основание чл.61, т.3 във вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА
наложеното на подс.Л. Ф. Т. общо най-тежко наказание от ПЕТ ГОДИНИ лишаването
от свобода, за което е определен първоначален „ОБЩ” режим да се изтърпи в
ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП.
ИЗМЕНЯ присъдата
в гражданската й част като ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Държавата, чрез Министъра на финансите спрямо подс.Л. Ф. Т.
граждански иск за причинени имуществени
вреди от дължим ДДС за разликата над 109 840,40 лева до пълния предявен
размер от 242 494,76 лева, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й атакувана част.
ОСЪЖДА
подс.Л.Т. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на Висшия
съдебен съвет направените във въззивната инстанция разноски в размер на 80 / осемдесет/ лева, както и 25 793/двадесет
и пет хиляди седемстотин деветдесет и три/ лева, представляващи държавна такса
върху уважените граждански искове .
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.