№ 154
гр. Кърджали, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Анелия Хр. Янчева Налбантова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20215140100844 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 49, ал.1 от СК.
Предявена е искова молба от М. М.. СЮЛ. от с. П. срещу Ш. Р. СЮЛ.ова от с. П..
В исковата молба ищецът М. М.. СЮЛ. твърди, че с ответницата Ш. Р. СЮЛ.ова,
сключили граждански брак с акт №22/20.06.2003г. в с.Македонци, общ.Кърджалп, като от
брака имат родени две деца: Е. М.С., ЕГН ********** и М. М.С., ЕГН: **********. Твърди,
че от самото начало на брака съпругата се държала агресивно спрямо ищеца, децата,
родителите и сестра му, като без причина се стигало до физическа саморазправа с всички
тях. Твърди, че през 2016г. ответницата го заплашила, че ще го убие, защото ищецът не й
прехвърлил семейното жилище, собственост на родителите му. Веднъж му посегнала с нож,
като го поразяла близко до дясното око. Твърди, че преди това го замерила с чиния, като го
наръгала в корема със счупена чиния. Твърди, че ответницата го одарила с токчето на
обувката си в опит да му извади очите. През 2016 г. посегнала на бащата на ищеца и му
посинила очите. Твърди, че през 2019г. бил обект на домашно насилие, като на 24.05.2021 г.
отново бил обект на насилие от страна на ответницата, за което е образувано гр. д.
№735/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Твърди, че на 28.05.2021г. обект на
домашно насилие от страна на ответницата и децата им се оказала майката на ищеца
Исмнгюл, за което е образувано гр. д. №795/2021 г., по описа на Районен съд-Кърджали.
Сочи, че при всеки опит да разговаря с ответницата, тя му налитала да го бие с всякакви
предмети които и попаднат под ръка, включително и ножове. Счита, че бракът му с
ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен по
1
вина на същата. Моли родителските права над децата Е. М.С. и М. М.С. да бъдат
предоставени на ответницата като майка и законен представител, като ищецът ще дължи
заплащане на издръжка за всяко от децата в размер на 170 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 08.06.2021г., до навършване на пълнолетие или настъпване на друга
правопогасяваща или правоизменяща причина. Претендира да бъде определен стандартен
режим на лични отношения между ищеца и децата. Претендира разноски.
Ответницата Ш. Р. СЮЛ.ова в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК
чрез упълномощен адвокат намира иска за допустим и основателен, но необоснован.
Заявява, че преди да получи препис от исковата молба, самата тя внесла искова молба на
същото основание с вх. №1723/21.06.2021 год., по описа на РС-Кърджали, за което е
образувано гр.дело №920/2021 г., по описа на РС-Кърджали. Твърди, че исковата молба е
телеграмна и от написаното в нея са верни само имената на страните и датата на
сключването на брака. Твърди, че точно обратното, поради непрекъснатия и непоносим
тормоз от страна на ищеца и родителите му към нея и двете им деца и заради конкретен акт
на домашно насилие, ищцата подала молба до съда, напуснали домът на ищеца и се изнесли
на квартира. Заявява, че ищецът я молил да се върне и обещал, че ще се промени, поради
което оттеглила молбата си и се върнала в къщата му. След като се върнала тормозът не
само продължил, но се и засилил. Ищецът малтретирал нея и децата, обиждал ги и ги удрял.
Заявява, че ищецът е много сприхав и нервен. Твърди, че децата се страхуват от него и го
отбягват, не го обичат. Заявява, че свекърва й, още в самото начало не я харесала и се
настроила зле срещу нея, като е била обект на кавги, разправии, хвърляне на предмети,
чупене на мебели, крясъци. Твърди, че за децата се е грижила само тя. Заявява, че е била
тормозена, не само от мъжа си, но и от родителите му. Ищецът обиждал сина им, биел го,
удрял му шамари. Твърди, че е обиждал дъщеря им с нецензурни думи, като на 23.05.2021
г., след като ударил два шамара на дъщеря им, тя припаднала. Ищецът, без да се интересува
за съдбата на детето, се качил на колата си и потеглил. Заявява, че вече не обича ищеца,
презира го и след всичко случило се, не може да живее с него. Твърди, че децата също не го
искали и поради това били принудени да напуснат семейното жилище и да се преместят на
квартира в гр. Кърджали, където наели апартамент, който разполага с всички битови
условия и удобства за нормален живот на децата. След изнасянето им от семейното жилище
децата се успокоили и отпуснали. Заявява, че в грижата за децата и помага баща й, който
има апартамент в гр. Ардино. Заявява, че работи в Теклас и получава добро трудово
възнаграждение. Ищецът също работил там, но непрекъснато искал заплата на ответницата,
като той щял да й определя джобните пари. Твърди, че ищецът е обиждал и тормозил и
баща й.
Твърди, че ищецът многократно и е посягал, унизявал я, обиждал и нагрубявал.
Децата били свидетели на случващото се, което много ги травмирало. Твърди, че през м.
ноември 2020 г., ответникът и баща му я хванали за ръцете и краката, за да не може да
мърда и да се съпротивлява, а свекървата я смазала от бой с юмруци и ритници по цялото
2
тяло. Твърди, че бракът й с ищецът е дълбоко и непоправимо разстроен, като следва да се
прекрати единствено по вина на ищеца. Претендира за упражняване на родителските права
по отношение на родените от брака ни деца Е. М.С. и М. М.С.. Претендира заплащане на
издръжка за всяко от децата по 300 лв. до навършване на пълнолетие или при възникване на
други правопогасяващи или правоизменящи причини. Претендира разноски. Моли след
прекратяване на брака да запази досегашното си фамилно име -С..
В открито съдебно заседание, страните се явяват лично и с упълномощени
представители, като излагат подробни съображения по същество на спора.
Съдът, след като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки
приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните са сключили граждански брак на 20.06.2003г. в с.Македонци,
общ.Кърджали с акт за граждански брак № 22/20.06.2003г. на община Кърджали, като
съпругата Ш.Р. К.а след сключване на брака е приела да носи фамилното име на съпруга си
С.. По делото е безспорно усановено, че от брака на страните са родени децата Е. М.С., с
ЕГН **********, понастоящем на 17 години и М. М.С., с ЕГН **********, понастоящем на
15 години.
От изготвения по делото социален докалад се установява, че основните гржижи за
децата се полагат от майката с помощта и подкрепата на нейните родители. Майката и двете
деца живеят в жилище под наем, за което плащат 250лв. Апартаментът се намира в гр.
Кърджали, кв. Възрожденци и се състои се от две спални, хол, кухня, баня, отделна тоалетна
и две тераси. Жилището е обзаведено, просторно и чисто. Предлага добри условия за
децата, за техния комфорт и спокойствие. М. и Е. разполагат със собствени стаи. Е. и
Мелиса познават роднините си, но поддържат връзка с тези по майчина линия и имат
пълната им подкрепа. От няколко месеца не са се вяждали или чували с баба си и дядо си
по бащина линия. Децата са привързани към майка си и не желаят да се виждат или чуват с
баща си. С нея се чувстват добре, а откакто са се изнесли на квартира са и много по-
спокойни. Съгласно заключението по изготвения по делото социален доклад децата М. и Е.
желаят да останат при майка си и не желаят да се виждат с баща си. Това свое желание
децата потвърждават и в хода на съдебното производство при изслушването им по реда на
чл.15 от ЗЗДет.
От събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, се установява,
че съпрузите живеят разделено от месец юни 2021 г., когато съпругата е напуснала
семейното жилище и се е установила в гр.Кърджали на квартира, заедно с децата си.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
3
Предявен е иск по чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключен между страните брак
с развод по вина на ответницата, съединен с небрачни искове по чл.322, ал.2 от ГПК, вр.
чл.59, ал.2 - за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
родените от брака непълнолетни деца, като е заявена насрещна претенция от ответницата по
делото за вина на съпруга-ищец.
По брачният иск:
Бракът е изпразнен от съдържанието, което законът и добрите нрави влагат в
понятието брак и отношения между съпрузите - взаимност, уважение, доверие,
взаимопомощ и близки взаимоотношения до степен, че не е възможно това състояние да се
преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения. Ето защо, запазването
му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачната връзка съществува само
формално, а това не е в интерес на съпрузите и на обществото. По изложените съображения,
които съдът прецени като важни обстоятелства, налагащи допускането на развода, бракът
между страните следва да бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство. От установените по делото факти за поведението на страните е
ясно, че за тях този брак съществува само формално и те нямат реална воля и действително
желание за неговото продължаване.
Относно вината за разстройството на брака:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело до
опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако това е поискано от някой от
тях (чл. 49, ал. 3 от СК).
В случая, такова искане е направено и от двете страни. Тъй като основа за оценката е
установеното в процеса поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани
конкретни обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с
утвърдените принципи на съпружески отношения, като законът не разграничава вината за
разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от съпрузите, поради което и
изключителната вина предполага безукорно поведение на другия съпруг. Съгласно чл. 14 от
СК съпрузите си дължат взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.
В исковата молба са изложени конкретни съображения в тази връзка, свързани с
противобрачно поведение на съпругата, изразяващо се в агресивно отношение спрямо
съпруга, децата, родителите и сестрата на ищеца. Твърди се, че ищецът и неговите родители
са били обект на домашно насилие от страна на ответницата, като в доказателство на това е
представена Заповед за незабавна защита №6 от 28.05.2021 г., издадена по гр.дело 735/2021
г., по описа на РС-Кърджали, с която се налага мярка за защита срещу домашно насилие в
полза на ищеца против съпругата му. По делото е приета като доказателство и Заповед за
незабавна защита №7 от 31.05.2021 г., издадена по гр.дело 795/2021 г., по описа на РС-
4
Кърджали, с която се налага мярка за защита срещу домашно насилие в полза на И.М. С.
/майка на ищеца/ против ответницата Ш.Р. С. и децата Е. Мусхин С. и М. М.С..
От своя страна ответницата също излага като брачни провинения на съпруга, довели
до дълбокото и непоправимо разстойство на брака, упражнявания от него и неговите
родители системен физически и психически торпоз спрямо съпругата и децата. В
доказателство на това по делото е представена и приета като доказателство Декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН и Заповед за незабавна защита №10 от 16.06.2021 г., издадена по гр.дело
166/2021 г., по описа на РС-Кърджали, с която се налага мярка за защита срещу домашно
насилие в полза на ответницата и двете деца против съпруга М.С..
Съдът намира, че така представените доказателства от страна на ищеца и ответницата
не установяват по безспорен начин твърдяните актове на домашно насилие, тъй като
представените заповеди за незабавна защита са междинен съдебнен акт в производството по
Закона за защита от домашното насилие, като съдът може да издеде заповед за незабавна
защита и само на база твърденията на страната в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но като
частен диспозитивен документ достоверността на съдържанието й подлежи на доказване в
съдебното производство при наличие на други доказателства, включително и при
оспорването й чрез насрещно доказване. Производството по закона за защита от домашното
насилие, приключва с издаване на заповед за защита или отказа да се издаде такава, като в
настоящото производство не са представени доказателства за това с какъв финализиращ акт
е приключило съдебното производство по всяко от гражданските дела, по които се
представят заповеди за незабавна защита, за да може да се обоснове извод за наличие или
липсва на конкретен акт на домашно насилие, предмет на съответното производство.
От друга страна като свидетели под делото са разпитали от страна на ищеца
/неговата майка св. И. С. и баща св. М. С./. От страна на ответницата са разпита св. Р.К.
/баща на ответницата/ и св. С.А..
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства, се установя, че
съпрузите са във фактическа раздяла, като отношенията между тях са изключително
изострени и са лишени от дължимото съдържание на взаимно разбирателство.
Така св. М. С. /баща на ищеца/, заявява, че страните са семейство от 18 години, като
такова лошо семейство не е виждал. Сочи, че снахата като кажела нещо и се нервирала,
вземала ножа и искала да се наръга, настроила децата срещу баща си. Свидетелства, че Ш.
винаги заповядвала на мъжа си какво да направи, като в противен случай го заплашвала, че
ще се самоубие, като един път хвърлила всичко, в това число и дрехите на мъжа си, защото
ищеца не дал 30 лв. на дъщеря си. Заявява, че страните са живели все в скандали.
От показанията на св. И. С., се установя, че страните са женени от от 18 години, като
от 7 години живеели на втория етаж в тяхната къща в с.П.. Заявява, че двамата един ден са
5
добре, на другия лошо, като не знае каква е причината. Свидетелства, че снахата посяга на
сина й, защото е много нервна.
От показанията на св. Р.К. се установява, че страните се карали често като той е
присъствал на караниците, като последно отишъл в къщата на зет си преди година, да го
попита защо се карат, а той заявил, че Ш. имала 40 000лв., и следвало да си дава заплатата,
като в противен случай щяло да стане като в Турция, да я убие, след което ищеца хванал
дъщеря му и я бутнал. Свидетелят К., заявя, че неразбирателството в семейството идва от
майката на ищеца, иначе дъщеря му и зетя се обичали, но не можели да живеят заедно в тази
къща. Свидетелят посочва, че на 22.05.2021г. М. искала пари от М. – 30лв. и той не е дал. В
това време Ш. чула и започнала да се карат, и той блъснал дъщеря му, а тя се ударила на
вратата в стената. Твърди, че 23.05.2021 г. ищеца казал на дъщеря си "проститутка", ударил
й два шамара и тя припаднала. Ш. й направила масаж и я напръскала с вода, а той избягал.
От показанията на св. К. се установява, че той не е пряк очевидец на тези случки /от
22.05.2021 г. и 23.05.2021 г./, а пресъздава разказаното от дъщеря му и внуците, поради
което съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част, тъй като той няма преки и
непосредствени възприятия за тези събития.
От показанията на св.С.А. се установява, че през 2019 г. Ш. е живяла на квартира
заедно с децата в негов апартамент, за един месец. През това време видял два пъти ищеца да
се върти около блока, като Ш. му казала, че я моли да се съберат и да прекрати делото за
развод. Св. Алиосман посочва, че Ш. е много културна жена и апаратмента е бил много чист
и подреден. Съдът не кредитира показанията на св. С.А., в частта, в която посочва, че "Ш. е
била изгонена от къщата от страна на мъжа й", тъй като свидетелят не е възприел тези факти
пряко и непосредствено, а пресъздава информация предоставената от страна на ответницата
и нейния баща. Отделно от това свидетеля изрично заявява, че не е присъствал на скандали
между страните, а в квартирата не е виждал мъжа на Ш..
Имайки предвид, че отслабването на брачната връзка между съпрузите, и проблемите
и неразбирателството между тях очевидно са се напластявали във времето години наред,
преди фактическа им раздяла, трудно може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса
чия е вината за разстройството на брака, има ли противобрачно поведение на някой от
съпрузите, което да надхвърля осезаемо това на другия до степен да прави приноса му за
разстройството на брака изключителен, или вина имат и двамата съпрузи. Законовата уредба
не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака", но
практиката приема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение
на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения. В
случая всеки от двамата съпрузи излага твърдения за противобрачно поведение на другия
съпруг, изразяващо се в физическо посегателство и психически тормоз. Следва да се
отбележи обаче, че в доказателствено отношение, твърденията на страните не бяха
подкрепени с убедителни доказателства. Установяването на твърдяното поведение на всеки
от съпрузите през годините в настоящото производство се установява чрез гласни
6
доказателства, но показанията на ангажираните и от двете страни свидетели, макар същите
да бяха обстойно изслушани, са бедни на същински доказателствени факти в насока на
брачини провинения и вината за разстройството на брака. Освен това съдът намира, че
трима от разпитаните свидетели, тези на ищеца – св. М. С. и св. И. С. и този на ответницата
– св. Р.К., не са достатъчно обективни, като до голяма степен същите дават информация за
факти и обстоятелства, които са им преразказани. В показанията и на двете групи свидетели
се забелязва известна доза избирателност и пресилване на фактите около живота на
съпрузите, както и желание за приспособяване на показанията им към защитната теза на
всяка една от страните. В този смисъл доказателствата по делото са твърде оскъдни от към
обективни факти за да обосноват категорично както тезата на ответницата за наличието на
изключителна вина на ищеца, така и обратното становище на ищеца. По изложените по-горе
съображения, съдът намира за недоказани и твърдяните от страните актове на домашно
насилие, за което в производството са представени заповеди за незабавна защита. При това
положение и на база наличните данни по делото, съдът намира, че укоримо противобрачно
поведение, от гледна точка на съпружеските брачни задължения, са имали и двете страни,
като и двамата съпрузи не са положили достатъчно усилия да заздравят брака си, като
отстранят съществуващите противоречия, които видимо са подкопавали устоите на
семейството и са рушали брачната им връзка години наред, с което и двамата са допринесли
за разстройството на брака.
С оглед на изложеното съдът прие, че вина за разстройството на брака имат както
ищеца така и ответницата, поради което бракът следва да бъде прекратен по вина и на
двамата съпрузи.
По предоставяне упражняването на родителските права:
По настоящото дело страните не спорят относно предоставяне упражняването на
родителските права, като и двете страни искат упражняването им да бъде предоставено на
майката. Въпреки това, с оглед обстоятелството, че желанията на родителите по този
въпрос, макар да имат важно значение, не са решаващи и не са задължителни за съда, те
следва да бъдат обсъдени и взети предвид при оценка на събраните доказателства, като
висшият критерий за решението на съда е интересът на детето (в този см. Решение № 331 от
01.11. 2013 г. по гр.д. № 2181/2013 г. на IV ГО, ГК на ВКС, Постановление № 1 от
12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, т. VI, 1 и т. I, 3).
Грижата за децата и съобразяването с техните обективни интереси е основният
критерий при предоставяне на родителски права. Родителските качества имат най-голямо
значение за правилното отглеждане и възпитание на децата. С оглед на обстоятелството, че
след раздялата между страните, родените от брака деца живеят с майка си, съобразявайки
полаганата за тях грижа от майката, възможността за помощ от близки, които са от
разширеното семейство на децата, изразеното от ДСП-Кърджали становище, емоционалната
близост между майката и децата, липсата на спор относно родителските качества на
7
майката, а и относно това кому да се предостави упражняването на родителските права,
същите следва да се предоставят на майката. Съдът намира, че в интерес на децата е да не
бъдат разделяни едно от друго, поради което родителските права по отношение на двете
деца следва да се предоставят на майката.
По личните отношения на другия родител с детето:
Поддържането на личните отношения се налага в интерес на децата, и на
родителите. Контактът позволява на родителя да изразява своите чувства и привързаност
към децата, да полага за тях непосредствени грижи, да участва във възпитанието им.
Личните отношения осуетяват отчуждаването на децата от родителя и създаването на
неправилна представа за него. Интересът на детето е основание, както за възлагането на
родителските права, така и за определяне на режима на лични контакти с другия родител.
Освен от майчини грижи и обич, децата се нуждаят от периодични, непосредствени
контакти и със своя баща. Всяко дете има нужда от грижите и подкрепата и от двамата
родители. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на лични
отношения на децата с бащата, който да ги вижда всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване за времето от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и един месец
през лятото на годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
вземането и връщането на децата става в дома на майката, с определяне на местоживеенето
на децата при майката.
По издръжката:
При определяне на размера на претендираната месечна издръжка, съдът се ръководи
от нормата на чл. 142, ал. 1 СК, която посочва, че размерът й се определя както според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и в зависимост от възможностите на
лицето, което я дължи. Родителите са работоспособни и работят, като нямат задължение за
издръжка към други лица.
Ицещът на основание чл.143, ал.1 от СК следва да заплаща на всяко от децата
ежемесечна издръжка в размер от 250 лв., считано от датата на предявяване на иска, като
необходимата съответно издръжка за всяко от децата съдът определя на 400 лв., от която
майката трябва да поеме разликата, защото и двамата родители безусловно, независимо от
доходите си и трудоспособността си, са длъжни да задоволяват потребностите на
непълнолетните си деца съгласно чл.143, ал.2 от СК, при което разликата в необходимата
издръжка се поеме от майката, която заявява постоянни доходи. Последната изцяло е поела
грижите по отглеждането и възпитанието на децата, поради което следва участието на
бащата в материално отношение да е с по-голяма сума от нейната. Размерът на издръжката е
съобразен както с доходите на страните, така и с възраста и нуждите на децата. При
решаване на въпроси, свързани с деца, определящ е интересът им-родителите са длъжни да
задоволяват потребностите им по начин, гарантиращ правилното и хармоничното им
8
развитие, както физическо, така и психическо. Предвид изложено предявения иск от страна
на ответницата следва да се отхвърли за разликата от 250 лв. до пълния претендирания
размер от 300 лв.
По ползването на семейното жилище :
Съгласно чл.56, ал.1, изр. 2-ро от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.По настоящото дело
съпругата не заявява претенции към ползването му, тъй като то е собственост на родителите
на съпруга. Съпругът не прави искане за произнасяне относно ползването на семейното
жилище. В настоящия случай, жилищна нужда на родителя, с когото ще живеят двете деца е
трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите им за нормално
отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот – към момента съпругата, заедно с двете
деца, живеят на квартира в гр.Кърджали, в която жилищните, битовите и хигиенни условия
са на добро ниво, според социалния доклад. Предвид това, че жилищните нужди на
съпругата и децата са задоволени, както и жилището, в което съпрузите са живеели не е
тяхна собственост, то съдът не следва да се произнася за ползването на същото.
По фамилното име
След прекратяване на брака, съпругата ще носи брачното си фамилно име С..
По имуществените отношения и издръжката между съпрузите :
По въпросите за имуществените отношения, съдът не следва да се произнася с
диспозитив, тъй като няма такова искане. Не се претендира и издръжка между съпрузите.
По държавната такса и разноските :
При този изход на делото и на осн. чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК разноските следва да
останат в тежест на страните така както са направени, които се осъдят да заплатят по сметка
на съда окончателна държавна такса от по 20 лв. съгласно чл.6 т.2 от ТДТГПК, а на
основание чл.1 от ТДТГПК, вр. чл.69, ал.1 т.7 от ГПК ищецът се осъди да заплати и
държавна такса върху определения размер на дължимите ежемесечни издръжки, възлизаща
общо на 420 лв.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между М. М.. СЮЛ., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.П. №94, общ.Кърджали, обл.Кърджали, и Ш. Р. СЮЛ., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.П. №94, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сключен с акт за
9
граждански брак №22/20.06.2003г. на км. с. Македонци, общ.Кърджали, обл.Кърджали,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.
След прекратяване на брака Ш. Р. СЮЛ., с ЕГН ********** ще носи брачното си
фамилно име С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака непълнолетно дете Е. М.С., с ЕГН ********** и на роденото от брака непълнолетно
дете М. М.С., с ЕГН ********** на майката Ш. Р. СЮЛ., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Е. М.С., с ЕГН ********** и на
детето М. М.С., с ЕГН ********** на адреса на майката: гр.Кърджали, кв. Възрожденци,
бл.4, вх.В, ет.6, ап.82.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на бащата М. М..
СЮЛ., с ЕГН ********** с детето Е. М.С., с ЕГН ********** и с детето М. М.С., с ЕГН
********** , както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за
времето от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото на
годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и
връщането на децата става в дома на майката.
ОСЪЖДА М. М.. СЮЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П. №94,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплаща на непълнолетното си дете Е. М.С., с ЕГН
**********, действащо със съгласието на неговата майка и законен представител Ш. Р.
СЮЛ., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на
предявяване на иска на 18.06.2021 г., до навършване на пълнолетие на детето или
настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер до пълния претендиран от ответницата размер от 300 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. М.. СЮЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П. №94,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплаща на непълнолетното си дете М. М.С., с ЕГН
**********, действащо със съгласието на неговата майка и законен представител Ш. Р.
СЮЛ., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на
предявяване на иска на 18.06.2021 г., до навършване на пълнолетие на детето или
настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер до пълния претендиран от ответницата размер от 300 лв., като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените суми за издръжки.
10
ОСЪЖДА М. М.. СЮЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П. №94,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата
от 440 лв., от която 20 лв. окончателна държавна такса по иска за развод и 420 лв.
държавна такса по уважените искове за издръжка.
ОСЪЖДА Ш. Р. СЮЛ., с ЕГН **********, с ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.П. №94, общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати по сметка на Кърджалийския районен
съд сумата от 20 лв. окончателна държавна такса по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните, като в частта в която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд, с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
11