Р Е Ш Е Н И Е
№ 173 04.06.2019
г. гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa седми май две хиляди
и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1099 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от С.Д.Н. чрез адв.С.К. против решение № 41 от 10.01.2019г., постановено по гр.д. №
4729/2018г. по описа на С. районен съд.
Въззивникът
С.Д.Н. обжалва решението на първоинстанционния съд в уважената му част за
размера над 140 лв. за всяко от децата. Не оспорва основанието на исковете,
както и трайното и съществено изменение на нуждите на децата, предвид
икономическата обстановка и тяхната възраст. Неправилно и необосновано намира
решението на съда, който без да се
съобрази с представените по делото доказателства уважил исковете изцяло. Моли съдът да отмени обжалваното
решение в частта му, с която е осъден да заплаща на всяко от децата ежемесечна
издръжка в размер над 140 лв. и да отхвърли исковете за увеличение на
издръжката над този размер. Претендира за разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни З.С.Н., като майка и законен
представител на С.С.Н. и Д.С.Н., действащ със съгласието на майка си З.С.Н., не
представят писмен отговор в срока. В съдебно заседание, чрез пълномощника си
адв. С.М. вземат становище, че решението на РС – С. е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.С., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
С.т окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището
на другата страна и като разгледа събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявен е иск за увеличаване на присъдена издръжка с правно основание
чл.150 СК.
Ищците З.С.Н., като майка и законен представител на С.С.Н. и Д.С.Н., действащ със
съгласието на майка си З.С.Н., твърдят, с решение на СтРС, било предоставено упражняването на
родителските права върху родените от брака деца на майката, а ответникът С.Н. бил
осъден да заплаща издръжка в размер на 125 лева за всяко дете. Децата вече пораснали.
Синът им бил вече ученик в средно училище, където учебниците, учебните помагала
и пособия не били безплатни. Разходите на дете в тинейджерска възраст се
увеличили. Семейството се преместило в по – голяма квартира, чиито разходи за
наем и консумативи се увеличили. Увеличен бил и размера на минималната работна
заплата, определящ минималния размер на издръжката. Майката получавала брутен доходо от 880 лв.
на месец или чисто 700 лв. Сама и с помощ от нейни близки се стараела да
покрива изменените нужди на децата, лишавайки се от екзистенциални свои
потребности. Ответникът получавал официален облагаем доход в размер на
минималната работна заплата, но в действителност дохода му достигал 1000 лв. разходите Размерът от 125 лв. на месец, определен за
издръжката на двете деца бил недостатъчен с оглед на изменените
обстоятелства. Моли да бъде изменен размера на издръжката, като се осъди
ответникът С.Д.Н. да
заплаща ежемесечна издръжка на детето С.С.Н., чрез неговата майка
З.С.Н. от 160 лева, считано от датата на
завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата, и на Д.С.Н.,
действащ със съгласието на майка си З.С.Н. от
190 лева, считано от
датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.
Ответникът С.Д.Н. оспорва
размера на исковете за над 130 лв. на дете, като сочи че получавал средно
месечно около 520 лв., което било значително по – ниско от възнаграждението на
майката. Не бил в състояние да заплаща сумата от 370 лева месечно за двете деца,
поради липсата на доходи. С такъв размер на издръжката се обричал на гладна
смърт и не можел да оцелее дори с помощта на родителите си. Моли да се
отхвърлят исковете за размера над 140 лв. месечно за всяко едно от децата.
|
|
Безспорно
е установено, че ответникът С.Н. е баща на ищците С.С.Н., родена на *** г. и на
Д.С.Н., роден на ***г. С Решение № 652
от 05.07.2017г. по гр.дело № 3235/2017г., по описа на С. районен съд е
прекратен гражданския брак между родителите на ищците, родителските права върху
родените от брака деца са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетните си деца Д. и С. в размер на 125 лева.
Видно от договор за наем от
30.05.2017г. , майката следва да заплаща наем на ползваното от нея и децата
жилище в размер на 250 лв. месечно. От представеното удостоверение от 19.09.2018г. на „К.”
ЕООД гр.С.се установява, че средното брутно месечно трудово възнаграждение на
майката на ищците З.Н. за последната година е в размер на 920 лева. Майката е
декларирала, че семейството й се състои от нея и двете и деца Д. и С., няма
допълнителни доходи, притежава лек автомобил.
От представените от ответника С.Н.
удостоверения №№ 18 и 19 от 19.10.2018г. на “Е.” ООД се установява, че от м.
февруари 2018г. същият получава 516 лв. трудово възнаграждение. Ответникът Н.
декларира, че живее сам, няма допълнителни доходи и не притежава движимо и
недвижимо имущество.
От показанията на св. С. М., се
установява, че бащата работи в строителството. Детето Д. посещавало извън
класни занимания - футбол, а детето С. – плуване, но и двамата преустановили
заниманията си, поради липсата на финасови средства. Децата били активни и
имали желание за извънучилищни занимания.
Свидетелката П. В. установява, че С.
живее в жилище на своя баща, на втория етаж, а родителите му в същия блок – на
първия етаж. Вечер С. се храни при родителите си, те му помагат финансово,
заплащат консумативите му. Когато децата са при него, той не им отказва и им
купува допълнителни неща за училище, храна, джобни пари. През лятото, баща им,
заедно с родителите си и свидетелката Владева са завели децата на почивка. С.
работи в областта на строителството и получава минимална работна заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК,
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 на
горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
момента за страната е 560 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка
на едно дете е 140 лева.
Предвид изложените
по-горе обстоятелства съдът намира, че издръжката, която получават децата – 125
лв., към момента на завеждане на иска е в размер под законоустановения минимум.
От присъждането на първоначалната издръжка до момента е изминал период от 2 години, през който период децата са пораснали
- към настоящия момент С. е на 10 години, а Д. е на 15 години. За процесния
период от присъждане на първоначалната издръжка до завеждане на делото, трайно
и съществено са нараснали нуждите и потребностите на двете деца. По делото се
установи, че детето Д. е ученик в гимназиалния курс – 8- ми клас, в който има
значително по – големи нужди от учебници, помагала и пособия. За този период от
време е налице известно повишаване на цените на стоките и услугите в страната. Към
момента на постановяване на първоначалната издръжка децата са били на 8 и 13
години съответно, поради което с нарастването на възрастта им безспорно се
увеличават и потребностите им. Това обстоятелство е особено изразено за детето Д.,
което е на тинейджърска възраст, обуславящо значително завишени потребности.
Налице е трайно и съществено изменение в нуждите на издържаните лица по смисъла
на чл.150 СК. Порастването на ищците, преминаването им в по-висока възрастова
група, несъмнено води до увеличаване, както на ежедневните им нужди от храна,
облекло, ученически пособия, така до увеличаване на нуждите им във връзка с тяхното
физическо и умствено развитие, което безспорно е свързано с допълнителни
разходи. Участието на децата в допълнителни извън класни занимания – спорт или
друго занимание е изцяло в техен интерес. Разходите за дрехи, обувки, ученически
помагала и пособия, учебници за детето Д., макар и да не са ежемесечни,
безспорно и трайно са налице в ученическата възраст на децата.
По отношение на
възможностите на ответника, се установи, че същият получава минималната работна
заплата за страната. Същият няма разходи за консумативи и храна, тъй като живее
в жилище на родителите си, които му помагат финансово, като заплащат разходи на
жилището и му осигуряват храна. Ответникът не дължи издръжка на други
лица.
След анализ на установените по делото факти и обстоятелства, въззивната
инстанция намира, че за задоволяване на потребностите на детето С., родено на ***г.,
с оглед възрастта й – 10 години, възможностите на нейните родители и
нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е необходима и достатъчна
ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., от която ответникът следва да поеме
сумата 160 лв., а останалата част следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на детето. За задоволяване на повишените потребности
на детето Д., родено на ***г., с оглед възрастта му – 15 години, възможностите
на неговите родители и нормативната уредба за размера на дължимата издръжка, е
необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 360 лв., от която
ответникът следва да поеме сумата 190 лв., а останалата част следва да се поеме
от майката, заедно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето.
Неоснователни са оплакванията на въззивника в жалбата му, че съдът, постановил
решението неправилно приел, че ответникът разполага с възможности да осигурява
издръжка на двете си деца в претендирания размер, както и че не съобразил
събраните по делото доказателства.
На първо място, дължимата издръжка на непълнолетни деца е безусловна, което
означава, че родителите я дължат независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. В случая, бащата е в трудоспособна възраст, здрав,
работоспособен и няма пречка да работи и да получава доходи. На следващо място,
определената от първоинстанционния съд издръжка е в минималния размер за дете
на тази възраст – 10 и 15 години, предвид необходимостта от осигуряване на минимално
необходимите средства за отглеждане на всяко от децата, като са съобразени обикновените
условия на живот. Предлаганата от ответника издръжка в размера на 140 лв. за
всяко дете към настоящия момент е обичайно присъждана на дете, на много по – ниска
възраст и не би могла да задоволи повишените потребности на двете деца на
ответника.
Размерът на издръжката на децата е разпределен между двамата родители, като
е отчетено обстоятелството, че бащата е
длъжен да заплаща единствено ежемесечна издръжка на всяко от децата, а майката
е тази, която осъществява непосредствените, непрекъснати грижи за отглеждане и
възпитание на децата.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск по чл.150 от СК за изменение размера на присъдената издръжка на
двамата ищци е основателен и следва да бъде уважен до размера на 190 лева за
детето Д. и 160 лв. за детето С., считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2018г.
до настъпване на законни основания за изменяне или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Предвид изложените съображения, решението на РС - С. като законосъобразно и
правилно, следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като
такава не следва да се уважава.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемите страни
следва да се присъдят разноски в размер на 288 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
съгласно представените доказателства и списък.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 10.01.2019 г., постановено по гр.дело № 4729/2018
г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на З.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата 288 /двеста осемдесет и осем / лева, представляващи направени разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: